Лаврата на св. Сава в Палестина. Наръчник за поклонници в Св. Земя.
Ръкопис от XVII в. в Светогорския манастир Дохиар.
Избрани духовни бисери, извлечени от отечниците на обителта "Св. Сава Освещени" близо до Йерусалим от св. Теофан Затворник.
Лаврата на св. Сава в
Палестина. Наръчник за поклонници в Св. Земя.
Ръкопис от XVII в. в Светогорския
манастир Дохиар.
Виж също:
1. Два пътя са пред нас: пътят на живота и пътят на смъртта. На човека е предоставена свободата да избира този или другия, да върви по пътя на смъртта или на живота.
2. Където има страх Божи, там има и възход към добродетелта, а където има нехайство и безумна смелост, там се отива към беззаконие.
3. Внимавай навсякъде и във всичко... Очите ти са дадени, та като видиш делата Божии, да прославиш Бога. Но ако си невнимателен и не си служиш добре с тях, то можеш да изпаднеш в блудство. Езикът ти е даден, за да славословиш всеблагия Творец, но ако си невнимателен, можеш да изпаднеш в осъждане и хули. Слухът ти е даден, за да възприемаш Словото Божие и да освещаваш сърцето си, но ако бъдеш невнимателен, чрез него можеш да напоиш душата си с отрова.
4. Не хули, не лъжи, не се кълни, не блудствай ни с помисли, ни със сърце, не гледай към жените и не отправяй към тях окото си, не бъди сребролюбив като Иуда, който от сребролюбие предаде Господа. Не пожелавай онова, което е на твоя ближен. Не презирай бедния, защото който безчести бедния, огорчава неговия Създател; не клевети, защото Бог се отвращава от клеветника; не празнослови, защото пътят на този, който празнослови, не води към добро. Не лицемери, защото меч Божи е над главата на лицемера. Не пий вино и не хвърляй око тук и там, защото от това се създава блудство, разврат и безчестна страст; не бъди високомъдър като фарисей; не бъди жестокосърдечен и гневлив, но бъди дълготърпелив и кротък, защото "у търпелив човек разум много...'' (Прит. 14:29). Не довеждай хората до там, че те да въздишат и да те кълнят, да не би Създателят да чуе в мъката на сърцето молитвата им и клетвата им да не падне върху теб. Случилото се с теб приеми разумно, знай, че то ти е дадено от Бога; охотно слушай този, който говори Словото Божие, защото там, където се беседва за Бога, там се намира Сам Бог. Изследвай житията на светиите и учението им, за да се наситиш от словата им. В ден на озлобление не отстъпвай от молитвата, докато не усладиш скръбната си душа.
5. Винаги си длъжен да имаш ревност към създаване на по-голямо търпение, страх Божий, трезвеност на ума, непрестанна молитва, моления, сълзи и въздишки, изнуряване на тялото, пазене на сърцето и езика чисти, въздържане на очите и слуха, незабелязване на падението на другите, безгневие към онези, които ни обиждат, неотговаряне на злото със зло, непревъзнасяне и тщеславие, почит към всички хора, дори и към нисши и недостойни за небето и земята, велик мир, отричане от всичко веществено и плътско, духовна нищета, благоговение, пост, покаяние и непрестанен плач, твърд подвиг против демоните и злите помисли, които възбуждат плътта, в бдение, глад, жажда, голота, в любов към ближните, щедрост към бедните, безалчност към богатствата и отдаване всички скърби на Господа.
6. Моли се на Господа със страх и трепет до насищане на сърцето, неразсеяно и без леност прави славословие на Бога; в църквата не задържай житейски помисли, защото домът Божи е дом за молитва, а внимавай в Словото Божие и изповядвай греховете си; не се моли да бъде по твоему, а се моли така: да бъде Твоята воля над мен, Господи; в молитвата преди всичко искай царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ти се придаде; моли се не само за опрощение на твоите грехове, но и за греховете на другите хора; моли се прилежно, без смущение, злопаметност и нечисти помисли; за молитва се приготви като опитен боец и гледай да не би да бъдеш смутен от демонски мечтания; когато застанеш на молитва, премахни всяка лъжа и клевета и всяка житейска грижа, за да се молиш както трябва; до смърт противостой на греха като добър воин; бъди некористолюбив, не се грижи за нищо земно. Не се моли за това, което е станало и ти го считаш за хубаво, но за угодното Богу, защото Бог най-добре знае що е полезно за теб; моли се със смирение като митар и не мъдрувай много като фарисей.
7. Когато те налегнат зли помисли, бързай да ги изгониш с изповед; не се срамувай да изповядаш греховете си, защото изповядаш ли се пред своя Отец, ти съкрушаваш главата на змията.
8. Когато пристъпиш да работиш за Господа, обречи сърцето си на изкушения и скърби.
9. Не се увличай в услаждане на гърлото и насищане на стомаха си и в други забранени неща.
10. Изнурявай тялото си с пост, бдение, труд, четене на Божествени Писания и внедрявай в сърцето си страх Божи, страх от геенския огън и желание за царство Небесно.
11. Не храни тялото с разнообразни ястия, защото насищането води към дълъг и дълбок сън; и както облакът скрива слънчевите лъчи, така и ситостта помрачава ума.
12. Не спирай вниманието над нечисти и страстни възпоменания, за да не дойде пагубното им услаждане - колкото повече се задържат в сърцето ти лица на жени, толкова повече се възбужда похот. Избягвай близост с нечестни жени, защото близостта с тях ще бъде за тебе като змия, която води към погубване (гибел). По-хубаво се приближи към пламтящия огън, отколкото към млада нечестна жена, защото тя е смъртоносна стрела; да не те обладае женската красота, защото тя ще те потопи в бездна със свирепи вълни. Не говори дълго с нечестна жена, за да не разпали в тебе огъня на похотта и да не се запали душата ти, защото както искра в слама създава пламък, така и споменът за жена възбужда похот.
13. Бъди готов на всяко добро дело. Възлюби кротостта, тишината и търпението. Не обичай света и ще избегнеш неговата печал; презри го и винаги ще бъдеш в радости, защото този, който е презрял света, никога не се измъчва от помисли и униние.
14. Не се хвали нито с дрехи, ни с походка, ни с глас и говор, ни с молитва или с добри дела. Както плод на влажно място се разваля, така гние и добродетелта, направена с тщеславие. Както не се допуска пушекът да изцапа кандилото, така неприемлива за Бога е и молитвата на тщеславния (пустославния).
15. Не се гордей, човече, ти, който си пепел и прах! Защо свиваш вежди, които малко отпуснати ще получат тление? Не се възнасяй високо до облаците. Знай, че си земя и пепел. От земята си направен и в земята ще отидеш. Велик си ти, човече, и честен, и чист, докато ти помага Бог. Той те е създал, Той те и поддържа. Не отричай неговите благодеяния и не забравяй Благодетеля си. Нека се изпълниш с добродетели, но това е, понеже си подпомогнат от Него.
16. Бог назовава верен роб този, който искрено и усърдно изпълнява волята Му. Не бъди унил, нито дремлив, когато четеш или пееш, и не се поддавай на сън; прогонвай унинието в молитвата и внимавай щателно в словата на псалмите, не допускай мечтание в помисли, защото гдето е мечтанието, там са страстите и бесът.
17. Труди се ден и нощ да очистиш сърцето си, а не да събираш богатства, които с нищо не биха ти помогнали в деня на Страшния съд. Който събира земни съкровища, прилича на тежко натоварен кораб, който във време на буря лесно загива във вълните. Сребролюбецът е обвързан в грижи като пленник в окови. Както морето не може да се напълни от прииждащите реки, така и сребролюбецът е ненаситен от каквито и да е придобивки. Той изпълва дома си с вещи и злато, а некористолюбивият събира за себе си блага на небето, които обхващат ума му с блажено упование.
18. Помни, човече, че днес или утре ще трябва да видиш небесата, да погледнеш Ангелите и да се представиш пред страшния Христов Престол. Устремявай очите си нагоре към небесните врата и моли винаги Бога да те освободи от греха и да те приеме. Във време на молитва, когато тялото се прекланя до земята, душата ти да отива нагоре към Бога.
19. Помни, бедни човече, за своите грехове и за бъдещия съд; презирай настоящия суетен век и се грижи за бъдещия; помни, че ти често оскърбяваш Бога с дела, слова и помисли; помни, че в час, в който не очакваш, ще трябва да умреш и да дадеш отчет на Бога за всички свои дела; напиши в сърцето си спомен за съд и огнената геена, защото само той води към вечен живот. Непрестанно се моли и пребивавай в безмълвие, ако искаш да запазиш сърцето си чисто от всичко веществено.
20. Ако желаеш да бъдеш истинско чадо Божие, изпълнявай заповедите, както е заповядал Христос Бог.
21. Посгълчан или набит, предай това на Бога и не негодувай, защото търпението е велика награда.
22. Стани рано за утринната молитва пред Господ, а вечер бързай за вечерната; нашите молитви, въздишки и милостини да отиват пред Божието лице.
23. Когато се беседва за духовното, душата ни да бъде свободна от всякакви житейски и земни грижи; да изгоним из ума си всичко земно и всецяло да се предадем в слушане на Словото Божие.
24. Да изживеем страх и трепет, когато стоим в църква в часа на извършване на страшните Христови Тайни; ако ти с чисто сърце стъпваш в църквата Божия, близо си до спасението, ако имаш лукавство и лицемерие, осъждането и мъката не са далеч от тебе. Облечен ли си в царската порфира, подхвърлен си на наказание. Не са ли недостойни тези, които с нечиста съвест и с осквернени помисли пристъпват към Божествените Тайни?
25. Трябва да обучим и смирим тялото си с въздържание, да лишим от светлина земния си живот, за да получим царство Небесно, където да бъдем съжители на св. Апостоли, пророци, мъченици и всички праведници със сонм Ангели и Архангели.
26. Прекарай живота си в подвизи и молитви, а не в леност и празни утешения. Докога ще бъдем пристрастени към суетния живот и неговите грижи? Не е ли сън всичко житейско, не е ли сянка и трева, която е днес, а утре я няма? Сега красив цвят, а утре прах смрадлив?
28. Няма нищо по-лошо от чревоугодието, нищо по-страшно от него, защото то прави душата плътска, то помрачава сърцето и не допуска да се съблюдават заповедите Божии.
29. Как ще се надяваме за спасение, ако не се стремим към добродетели и не се отречем от земното и неговите грижи? Уви, ако даденото ни време изживеем в суета!
30. Велика е ползата от четенето на Божественото Писание; то е светлина и храм за душата.
31. Да положим начало на добър живот, да се подвизаваме да го изпълним, дори и в старостта си да бъдем светило, което да осветява на всекиго пътя към Господа; да не бъде днес за нас въздържание и кротост, утре - пресищане и гняв, сега бдение и смирение, утре - сън и тщеславие; погледнете към древността и вижте, че всички, които са угодили Богу, са получили благи обещания чрез търпение и постоянство в подвизи.
32. Бъди трезв непрестанно, възлюблений, защото без трезвост няма да възнесеш към Бога чиста молитва. Не презирай, а пази святост в отношенията си с другите.
33. Нищо така не радва Господа, както нашето обръщане и преминаване от зло към добро; изповядвай със смелост, дръзновение и вяра греховете си и те като снега ще изчезнат, а ти ще се пречистиш.
34. Моли се непрестанно; не се бои толкова вълкът от мечка, колкото демонът от молитвата; които презират молитвата и Богослужението, са неизлечими, защото безумно избягват лечебното. Тези, които считат за непотребно славословието Божие, отвращавайки се от Божествените Писания, и мислят само за утехи и земни радости, те сляпо се стремят към бездната на гибелта.
35. Събирайте се заедно, гледайте да не оставате и минута без страх Божий при събеседванията и помнете за отплатата на праведниците, за Страшния съд и мъченията на грешниците. Лоша дума да не излиза от устата ви.
36. Невъзможно е да обичаш временното и славата и да получиш вечното, защото, който обича света, враждува срещу Бога.
37. Презираш ли бедния, и ти ще бъдеш презрян от Този, Който обедня заради него; не дадеш ли от онова, което имаш, не ще се отворят за теб вратите на Царството Божие; не чуваш ли стона на скърбящия, няма да бъде чут вопълът и на твоята молитва.
38. Премахни гордостта и дързостта, обуздай езика и стомаха си и ще избегнеш великите препятствия.
39. Прогони далеч от себе си празнословието и сквернословието и знай, че ще даваш отчет за всяко слово, което излиза от твоите уста. Когато говориш с някого за нещо, не спори, но кажи - да, и достатъчно; ако той каже, че това не е право, отговори: "Не разбирам какво говориш." Не преставай да говориш навсякъде за Страшния съд и вечните мъки.
40. Безмълвието е съдружие с Ангелите, творец на всички добродетели, полезна засада за поражение на враговете, откриване на небето за приемане светлина и виждане Бога. А пустословието и неуважението смущават и покриват човека с мрак, заглушават вътрешната доброта и не позволяват да се възнесем към Бога, предават ни на страстите, а чрез тях - на демоните.
41. Душа, която не е освободена от злите безпокойства, не може нито Бога да обича достойно, нито дявола да ненавижда искрено, защото житейските грижи лежат като покривало върху сърцето.
42. Успелият в доброто, а после отново обърнал се към скверните си навици не само губи наградата за прежните си дела, но бива подхвърлен и на най-тежки наказания, понеже е изпитал сладостта от добродетелите.
43. Където са утехите, игрите, смехът, безчинословието, музиката, скверните жени и изнежващите благоухания, там е помрачението на ума, разтлението на сърцата, погубването на мъжете и жените, юношите и девиците и празник на демоните. Горко на такива! Огънят им не угасва и стомахът им не умира! Напротив, където е четенето и изследванията на Писанията, псалмопенията, молитвата, сълзите, въздишките, съкрушените сърца, милостинята, целомъдрието и ревността за всички добродетели, там е празник Божий, радост на Светиите, веселие на Ангелите! За онези, които правят това, се отваря царството небесно, за да се радват во веки веков.
44. Откъде са болестите, немощите и преждевременната смърт? Не ли от пресищане и чревоугодие? А малкото задоволяване е майка на здравето: както тялото бива развратено от лакомства, така и душата от страстта; тялото е земно, но ако искаме, то ще стане небесно. Създай чист съсъд от тялото си, и Бог ще се всели в тебе.
45. Както рибата не може да живее без вода, така и душата не може да се спаси без безмълвие и поучение в Божествените Писания.
46. Когато ядеш и пиеш, не откъсвай ума си от паметта за смъртта и славословието за Бога, Който е създал много и разнообразни ястия за поддържане и оздравяване на нашето тяло; не забравяй никога, че е тесен и прискърбен пътят, който води към живот вечен.
47. Трудът ражда слава: да се потрудим малко тук с велико търпение във всяко изкушение, утеснение, скръб, та там да се възрадваме до веки. Остротата на скръбта ще се превърне в радост и привременният труд ще принесе плод на царството небесно. Без труд, скръб и здрави подвизи е невъзможно да се пожънат Божиите обещания.
48. Този, който се подвизава, трябва всичко свое да предаде на Господа, цялото си сърце, целия си ум, всички мисли и като разпъне духовния и телесния си мир, непрестанно да работи за Бога в изпълнение на Неговите заповеди, да устоява неотклонно на този път, за да получи вечен и блажен живот.
49. Който обуздава стомаха си, намалява страстите, а победеният ги умножава. Колкото повече са дървата, толкова по-силен е пламъкът, колкото повече е храната, толкова повече ще бъдат червеите. Когато Дух Свети, Който обитава в човека, си отива от него, понеже човекът не е могъл да унищожи чревоугодното зловоние, тогава влиза в него злият дух и извращава цялата му вътрешност. Както димът прогонва пчелата, така и чревоугодието прогонва благодатта на Духа Святаго.
50. Не е лошо да се употребява малко вино, както и Апостолът писа на Тимотея, защото умереното употребление не нарушава естественото състояние на тялото и не възбужда в ума му зли помисли; само неумерената употреба е засаждане на трънливи страсти и скверни помисли.
51. Който се подвизава, трябва да се въздържа от всичко, не само от много и разнообразни ястия, но и от всичко забранено. Както тялото, лишено само от един негов член, се обезобразява, така и старателният, за да придобие някоя добродетел на въздържание, унищожава своята вътрешна хубост. Защото въздържание е това да запазиш себе си от всяко страстно греховно дело и стремление - нищо да не правиш освен волята Божия. Трябва да пазиш въздържание във всички чувства - в гледане, слушане, във вкус, мирис, осезание, в походка и въобще във всички дела.
52. Човек, който желае да угоди Богу с постене, трябва същевременно да спазва всички Негови заповеди, защото за какво постим, ако не за това по-добре да изпълняваме волята Божия?
53. Когато възлюбим Бога със силна любов, Той не си спомня предишните ни беззакония, защото Той не укорява които идват и не им говори: Защо вие толкова време сте бягали от Мене? - но с любов приема всеки каещ се искрено за времето, когато е бил далече. Нека се прилепим здраво към Него и изпълним плътта си със страх пред Него.
54. Силата на тялото се изтощава от болест, красотата я отнема старостта, богатата трапеза отново се обръща в алчност. Да оставим грижите за това, от което не можем да се увековечим. Да се преселим в Горния Иерусалим посредством добродетели. Тялото си да изтощим с труд и по-стене и да се потрудим за душата му, та да не би да почне да работи за дявола.
55. Честото поучение в Божествените Писания унищожава веществолюбивите страсти, подобни на диви зверове. По примера на Апостола да бъдем мъртви телом заради Господа Нашего Иисуса Христа.
56. Бдете, стойте в трезвост. Никой, който спи, не се венчава. Дяволът бяга от трезвостта и открадва спящия. Не допускай на очите си сън и на веждите си дрямка, за да се спасиш както сърна от стрели и птици от примки.
57. Да бягаме от този живот и от неговите грижи, които с нищо не ни ползуват. Да се отречем от света, да се отречем от плътта, защото много са коварствата в многолукавия дявол. Да се взираме в небето, да заменим скърбите на този живот и да съкратим неговите грижи с упование и сила Христова.
58. Този Жених идва в полунощ: да внимаваме, за да чуем неговия глас, да бъдем готови да отидем и да Го срещнем. Блажен е този роб, когото Господ ще намери буден.
59. Във велика бран сме ние в този живот. Наоколо ходи нечестивият с напрежение от лукавства и на едни поразява слуха със страстно слушане, осъждане и клевета, на друг с похотно гледане или пък с език да унищожи брата си, или със страст към ядене и пиене, или с ръка да пожелае чуждото, а на трети - краката му да тичат за зло. "Облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни'' (Еф. 6, 11).
60. Какво иска от тебе Господ, ако не това да обичаш правдата, да правиш милост и да бъдеш готов да отидеш навсякъде с Господа. Прилепи се към Него и не прахосвай напразно своето време, но като на благ Владика принеси Му искрено служение. Той ни учи и увещава, утешава и заплашва и на тези, които Го слушат, в награда за послушанието им дава Своето царство.
61. Ние трябва да живеем по начина на онези, към които сме причислени. Писанието ни причислява към странниците и пришълците. Да живеем тук като в гостоприемница, помнейки, че трябва непременно да излезем от нея. Да се погрижим за пътя, за онова, което е потребно за този път, който води към вечния живот; да се облечем в одеждите, в които трябва да се явим още тук, т. е. с онова, което заповядва Апостолът - с щедрост, благост, дълготърпение, смиреномъдрие (Кол. 3:12), защото Господ казва: "Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен" (Мат. 7:21).
62. Без да оставиш земното, не можеш да бъдеш слънце или звезда, за да отидеш горе.
63. Огънят е приготвен не за нас, а за дявола и неговите ангели: да не го разпалваме сами за себе си.
64. Избягвай близостта с жени, защото не само тяхното виждане и слушане, но дори и самото предположение за тяхната близост е отровна стрела. Трезвен бъди, за да не се оскверниш от блудство и нечистота, защото, приближиш ли се към огъня, не можеш да избегнеш запалване.
65. Моли се често, като подражаваш на Давида, който седем пъти на ден е хвалил Господа за съдбите на Неговата правда (Пс. 118:164). Няма нищо по-спасително от постоянната беседа с Бога в молитва, защото как ще грешим, стоейки пред Него? Нали от небрежност към молитвата иде грехът? Помни заповедта: "Непрестанно се молете'' (Сол. 5:17), разбира се, не само с устна молитва, а като отправим цялото си сърце към Бога, като благоприятна Нему кадилница.
66. Денят Господен ще дойде като крадец с нощта; затова с чиста душа и трезвен помисъл да стоим на стража за Господа, та като дойде, да не ни намери спящи.
67. Усамоти се вътре в сърцето си. Нека навън е мълва и шум, а вътре мир Божи, защото Духът се вселява само в безмълвното жилище.
68. Нашите имена са записани на небесата, за да не ги заличим с киселината на любострастния си живот и да не рече и за нас Господ: "Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене" (Ис. 1:2), и да не падне върху ни укорът на ап. Павел: "Вие отивахте добре: кой ви спря да се не покорявате на истината?'' (Гал. 5:7).
69. Дълго си робувал ти на плътта си за погубване, но да отрезвее сега умът ти, да поработи плътта за духа, прилепи се към Господа и Той ще удовлетвори желанието на сърцето ти. Като обичаш покоя, удоволствията и чревоугодието, ти ще се уподобиш на безсмислен скот; постарай се да ти се възвърне първата доброта, "Търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; за небесното мислете, а не за земното'' (Кол. 3:1). Истинското твое отечество е Небесният Иерусалим, съграждани и приятели - първородните, записани в книгата на живота. Погледни към небето, земята и морето и разсъди, че ако видяното е прекрасно, то какво ще бъде невидимото? Не се установявай на първото, а искай второто.
70. От изпълнението с кротост и търпимост на Божиите заповеди се ражда неразсеяна и дръзновена молитва, която представя пред Тайновидеца освободен от всичко веществено ум и която разгонва всички демонски прелести и лъжи. Лъстивият враг дебне хищнически през време на издигането на сърцето към Бога и се старае да отклони чистото и несмутено събеседване на душата с Него, за да не би да запламти през време на поучението в подходящ за нея огън, защото в сърдечната топлота молитвата е изгаряща демоните жар.
71. Както слънцето, което удря с лъчите си в стъклен съд, напълнен с вода, стопля и него, и водата, така и невидимото слънце Христос Господ се отразява в ума на молитвено съзерцаващия Го и съгрява цялото естество на душата му.
72. Да бъде снагата ни препасана и светилниците ни запалени, защото не знаем в кой час ще дойде крадецът, т. е. смъртта. Да не преставаме със сърце съкрушено да умоляваме Бога, та да ни избави от всички, които ни гонят, за да не се нахвърлят като лъвове върху душите ни, за да не се избавим и спасим.
73. Ако видиш мъдър, ходи често при него и нека твоите крака да изтрият прага на неговата врата. Учи се от него с желание и просвещавай своя ум, вникни в силата на предлаганото ти учение.
74. Старай се внимателно да четеш Божествените Писания и не се лени, разбирайки или не силата на словото, да отиваш често при него, защото това поучение най-често е непонятно в началото. Ако не сега, то утре ще приемем Божията благодат, която невидимо ще развърже нашия ум за разбиране Писанието.
75. Ако желаеш да се украсяваш с добри дела, украсявай се винаги и навсякъде. Не мястото дава сила за добродетелност, а настроението на мисълта и нравът. Нищо не може да повреди този, който е трезвен и бодър както в града, така и в пустинята.
76. Където е целомъдрието, честността и сборът на всички добродетели, там в изобилие се разпалва благодатта на Духа Святаго. Апостол Павел говори: "Залягайте да имате мир с всички и светост'' (Евр. 12:14). "Нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий. Никого не обидихме, никого не покварихме ...'' (2 Кор. 7:1-2).
77. Да бъдем трезви и бодри. Трапезата е време за благодарение, а не за пустословия, не за сън, а за молитва.
78. Доведи до такъв край своите дела, за да можеш да си представиш онзи страшен Престол без осъдителни дела. Докато сме тук, имаме добра надежда, а когато си отидем, вече не ще имаме време за покаяние.
79. Изучавайте Писанието, защото как е възможно да се спасите без честото насищане от четенето на Писанието. Който желае да угоди на Бога, трябва не само да чете Неговото Слово, но да бъде искрен в делата, да не бъде ленив и да не се предава на суета.
80. "Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа'' (1 Кор. 9:25. - от пустословие, осъждане, сквернословие, тщеславие, лакомство, чревоугодие, макар понякога да му се случи и да срещне някакво изкушение отвън. Тъй всекидневно сам себе си поставяй в пост, житейска теснотия и в немотия, защото иначе е невъзможно да се угоди на Бога.
81. Не съди за човека по външност, но изпитай преди всичко неговото вътрешно настроение. На дървото какво гледаш - листото или плода? Така е и в човека, щото иначе можеш да вземеш вълка за овца. Не външността съставлява човека, а вътрешността. Каква полза, ако ти имаш чест и богатство, а душа нямаш?
82. Не бракът е грях, а блудството. Жената е помощница, а не клеветница.
83. Ревнувай за добродетели и ще се спасиш. Ходи долу, но бъди жител на небесата.
84. Велико благо, наследство неотнемаемо, съкровище невиждано е страхът Божий, той сее и възвръща, изцерява и укрепява, разчиства и съзижда, поставя основа и завършва здание.
85. Отреченият от света трябва цялата си душа да предаде на духовни занятия и да пребивава в тях непрестанно. Ако ние сега се трудим, а утре ще спим, тогава в нищо няма да успеем.
86. В църквата трябва да стоим с цялото си благоговение, щото вместо да умалим греховете ни, да не ги увеличим. С велик страх трябва да отправяме хвалебни песни към Бога и да изповядваме заедно с това своите грехове, за да Го склоним да ни прости. Страхувай се да прехождаш от място на място, да се озърташ, да беседваш, защото тук са и Господ, и множеството Негови Ангели.
87. Четенето и изучаването на Боговдъхновеното Писание изглажда пътя на ревнителя към благочестие и доставя по-лесен способ за неговото усъвършенствуване.
88. Говориш ли, работиш ли или разсъждаваш, всичко прави за Бога и всичко посвещавай Нему, Който знае потайностите на сърцето ти и ти дава благодат за извършване на онова, което е спасително.
89. Трябва всеки да пази своето сърце, да внимава над себе си, да прибягва към милостта Божия, да противоречи винаги на злото и на злите помисли.
90. Истинската основа на молитвите се състои в това, щото трезвено да внимаваме в помислите и във велико безмълвие и мир да извършваме молитвата си.
91. Гледай да не превъзнасяш сърцето си, но говори на себе си: аз съм обикновен роб и съм изпълнил само онова, което съм бил длъжен да изпълня.
92. Ако те попитат - що е човек? - кажи: Човек е този, който обича Бога от всичката си душа и ревностно изпълнява Неговите заповеди.
93. Няма нищо по-неразумно от това да пристъпваш към Божествените Тайни, намирайки се в грях и страст.
94. Във време на тишина очаквай бури, във време на здраве - болест, във време на богатство - бедност, във време на доволство - глад и не падай под тежестта на дошлите бедствия.
95. Изповядал ли си греховете си - ревнувай за добродетели, получил ли си разрешение - не се свързвай отново; очистил ли си се, не се осквернявай отново. На нас ни е нужно много покаяние, много молитви, труд и търпение, за да се удостоим с небесни блага.
96. Каквото е колар и кола, това е душа и тяло. Когато коларят е сляп или спи, колата пада в рова и се счупва, а когато бодърствува и прави добро, колата се вози изправно. Така е и с човека: когато душата е трезва и бодърствува, тялото се пази в чистота, а когато душата е омрачена в нехайство, тялото пада в рова на нечистотата.
97. Който всеки ден се изповядва и всеки ден греши, той само съзижда и събаря. Но съгрешиш ли, не се отчайвай. Няма нищо по-лошо от отчаянието, защото отчаянието бяга от лекуване. От нозете до главата няма пълнота. Съгрешиш ли, кажи на Бога - съгреших. Какъв труд е да кажеш - съгреших? Кажи, и ще се развърже грехът ти.
98. Не се лени да ходиш в църквата Божия. Който ходи с усърдие в Христовата църква, е приятел Христов, а който я е оставил с презрение, е враг Божи и приятел на дявола. Църквата е кръв Божия. Когато се намираш в нея, вълкът не те напада, а когато си отвън, дивите зверове те изяждат. Църквата Христова е пристанище за благочестивите християни. Тя е по-висока от небето, по-твърда от камък, по-широка от земята и по-светла от звездите и слънцето; ходи в нея неленостно и духовно, та чрез нея да се приближиш до Бога. Тя е утешение, надежда и твое спасение.
99. Когато паднеш в скръб, болест или друго изкушение, не умувай, но дълготърпи, като благодариш на Бога. Надеждата за бъдещите блага ще промени тази скръб в радост.
100. Не трябва да вярваме на сънища и да ги тълкуваме, защото между сънищата често има демонски мечтания. Който вярва и тълкува сънищата, е подобен на този, който гони сянка.
101. Душата е по-висша от тялото. Каква полза от богатства, когато душата е бедна, и каква е бедата от бедността, когато душата е богата? Бягай от страстта на сребролюбието.
102. Да изтощим плътта с въздържание, да умъртвим движението на страстите, съзерцавайки райските красоти, и да мислим за бъдещия съд и наказания.
103. Мъжки се пази и не допускай да те победи дяволът нито в грижи, нито в житейски удоволствия. Бъди трезв и внимателно пази Божиите заповеди.
104. Насищането на очите внася множество нечистотии в душата, които после дълго и с много усилия ще трябва да бъдат изхвърляни от нея.
105. Поучавай се в Божествените Писания, защото както виното уталожва скръбта и обръща тъгата на сърцето в радост, така Словото Божие - това духовно вино - преизпълня душата с радост и веселие, когато се приема усърдно и с разнообразие.
106. Помни всякога за Господа по примера на пророк Давид, който казва: "Винаги виждам пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна" (Пс. 15:8). Ежечасно славословя Господа, като говоря: Ще Те превъзнасям, Боже мой, и ще благославям Твоето име от века до века, но не само със слова, но и с добри дела.
107. Ако желаем да избегнем вечните мъки, елате да отидем пред Лицето на Господа в изповед, в ревност за добър живот, да омилостивим Владиката с труд и добродетелност, в покаяние да очистим себе си от нечисти помисли, докато все още имаме време.
108. Въздърженик е този, който ходи сред всички съблазни и е далеч от всяко зло.
109. Блажен е онзи, който е постигнал мълчание и у когото тялото е осветено, устата е очистена, а умът просветлен.
110. Всички, които са оставили житейското, оставили са го или заради царството небесно, или заради множество грехове, или заради любов към Бога.
111. Не трябва да се отдалечаваме от монашеството поради многото грехове, защото гдето има по-опасна болест, там е нужно по-силно лекарство. Не здравите търсят лекар, а болните...
112. Истински възлюби Бога, възжелай царството Божие и възприеми страх пред бъдещите мъки, не се грижи за нищо житейско, ни за имущество, ни за почести, ни за храна.
113. Отправи ума си единствено към Бога и ще привлечеш невидимата Божествена помощ.
114. Който е оставил света, той ще се избави от неговата печал и който е пристрастен към видимото, той се поддава на скръб.
115. Тесен и прискърбен е пътят, който води към живот. Той е утеснение на стомаха, всенощно стоене на хляб и вода, въздържание от вино, отсичане на своята воля, търпение в безчестие и обиди. Блажени са, които идат в този път.
116. Който има молитва, пост, милосърдие и любов към всички, той е богат пред Бога и работи в истинско благочестие.
117. Да дойдем в покаяние, да дойдем, докато е време. Дадено ни е време за покаяние, да плачем и въздишаме за своите грехове.
118. Лягай и ставай с паметта за вечния огън и никога няма да те обладае униние през време на псалмопение.
119. Който угажда на стомаха си и иска да победи блудния дух, е подобен на този, който иска да угаси огън с масло.
120. Не се моли с премъдри слова, а от цялата си душа и със смирение на сърцето кажи: "Помилуй ме, Боже, поради величието на милостта ти! Помилуй ме, Господи, защото съм немощен!"
121. Стой пред пред Бога в молитва и бъди непоколебим като стълп при всички житейски грижи. Ако желаеш да представиш в молитвата Богу чисто сърце, запази безгневие, въздържание и чистота на тялото, защото без това не можеш да имаш чисто сърце. Който желае да представи Богу чист ум, а не се отдалечава от житейските грижи, е подобен на този, който здраво си връзва краката, а иска да ходи бързо. В молитвата си не многословете, защото митарят с едно слово е умилостивил Бога. Не мъдрувайте в молитви, защото Отец охотно слуша и мълчанието на Своите деца. Ревнувай за всяка добродетел, а най-вече за молитва. Предстоиш ли в молитва, премахвай лошите помисли. Блажен е, който стои пред Господа в молитва като роб пред господаря.
122. Всякой от нас да бъде под епитимия: да простим, за да ни се прости; да оставим, та и нам да се остави.
123. Първата мъдрост е праведният живот, а втората - подвигът на очистване сърцето от страсти и помисли.
124. Християнинът не трябва да лъже, нито да осъжда, нито да се гневи, ни да се присмива, ни даже да седи с присмиващия се. Не трябва да празнослови, да говори безполезни неща, да търси удоволствия, да роптае при тежестите на живота, да бъде дързък в обръщение и отговори, да разсейва очите си, да се гордее с дрехи, да търси чест, да бъде непокорен, да допуска да го залезе слънцето гневен.
125. Послушният запазва морето на живота тихо и безбурно. Непокорството е причина за смърт, а послушанието - източник на живот.
126. Обиден ли си или обезчестен, недей да негодуваш, защото и Владиката наш Христос Бог заради тебе понесе най-тежки безчестия и дори кръст, за да те научи да търпиш.
127. Който угажда на тялото си, той убива душата си, а който се грижи за душата си, презира тялото и изтощава плътта заради очакваната радост. Приятно е настоящето, но то е прелестен сън в сравнение с бъдещето.
128. Господ е казал: "И беззаконник, ако се обърне от всички свои грехове, каквито е вършил, ако пази всичките Мои устави и постъпва законно и праведно, ще бъде жив, не ще умре" (Иез. 18:21). Само пожелай да се лекуваш, лекарят е близо и не иска нищо иска друго освен твоето спасение.
129. Ако не можеш да правиш милостиня, не идваш в съкрушение и плач, нямаш сили да постиш или да правиш нещо друго, удръж "езика си от зло и устата си от коварни думи'' (Псал. 33:14. и това ще е достатъчно за тебе.
130. Непоколебимо основание за постигане на добродетел е ревността и любовта към нея, непрестанна молитва, пазене на ума в трезвост и благоговейно обръщане към Бога с твърдо упование на Него при всички обстоятелства в живота.
131. Остави плътското родство и бъди странник заради Бога, не допускай в мисълта си възпоменания за баща или майка, жена или деца, братя или сестри, но пребивавай в паметта за смъртта, защото в него час никой от тях не ще може да ти помогне.
132. Пребивавай в молитва и внимавай над себе си, в желанията си и не разслабвай ума си, иначе едно ще говориш с езика, а друго ще мислиш в сърцето си.
133. Гледай да не служиш на волята на плътта, а пази сърцето си и няма да срещнеш трудности при изпълнението на заповедите.
134. Погледни към себе си и ако искаш да устоиш на правия път, пази ума си, отдалечи се от любовта към света и от всички негови грижи.
135. Откажи се от разнообразните ястия, изисканото облекло, дългия сън, не си позволявай безумен смях, неприлична походка, непристойна беседа, бъди чужд на гневливост, завист, вражда и не допускай да се явява в мисълта ти нито една земна вещ, ако желаеш да угодиш Богу.
136. Честата молитва и въздържанието избавят от всяко злодейство и демонски лукавства. Въздържанието изтощава тялото и мори с глад демоните, защото удоволствията са тяхната храна.
137. Не се бой от меч, мор, болест и смърт, но се бой от грях, защото нищо не може да ти навреди, ако нямаш грях. Адам е бил в рай и паднал, Иов в торище и се увенчал.
138. Да се научим да възлагаме цялата си надежда на Бога и да не пожелаваме нищо мирско. Да възлюбим заповедите и най-вече страха Божий, защото единствен той ни учи на всичко.
139. Облечи се в произволната нищета като в броня: глад, жажда, голота, спане на гола земя, бдение, и стрелите на лукавия не ще те пронижат.
140. Бягай от мирския шум, обичай безмълвието, възприеми кротостта и търпението, усмири нечистите си помисли, очисти душата и сърцето си и възприеми дълбоко в сърцето си словата на Божественото Писание, които са духовната храна.
141. Както няма полза да се сее в храсталак, защото дивите треви ще задушат там пшеницата, така не ползуват душата и словата на Писанието, ако тя крие в себе си дивите корени на похотта и страстните помисли.
142. Ако искаш да заградиш всички входове на греховната смърт, избягвай блудството, което осквернява душата и плътта, отдалечи се от гнева, който помрачава сърдечните очи, отдалечи алчността, която е идолослужение, отдалечи се от гордостта, която събаря от небето.
143. Възприеми бдение в молитва, всестранно въздържание, неропотно търпение, всякогашна трезвост, ако желаеш да бъдеш истински син на светлината.
144. Внимавай над своите желания, не скучай и не унивай в делата Божии, защото иначе ще дойде врагът и ще открадне от сърцето ти спасителното семе на Словото Божие.
145. Бъди мъжествен и се крепи, обучавай всички свои чувства да действуват по заповед Божия. Очите си пази от нечисти погледи, ушите от суетни чувания, обонянието от разнежващи и похотливи благовония, устата си освети със славословие, ръцете - във въздаяние на молитва, краката да тичат към доброто, и ще си възвърнеш първата доброта.
146. Усърдно внимавай в четенето на Божествените Писания, защото там ще намериш всякакви образи на подвижничество и святост.
147. Създай в сърцето си съкрушение, смирение и топло благоговение, възлюби тихото безмълвие, радостното послушание, пълното въздържание, святото целомъдрие, и ще намериш благодат и милост в деня на праведния съд.
148. Който желае да угоди Богу и точно да изпълни Неговите заповеди, той не празнослови, не се разсейва, не осъжда, не оскърбява в нищо и не се намесва, от всичко се въздържа, а най-вече възлюбва безмълвното предстояние пред Бога.
149. Вярата, въздържанието, любовта, търпението, смиреномъдрието, благодушието, чистотата са по-ценни от всякакво злато и скъпи камъни.
150. Страхувай се да не безчестиш Божия храм с похот и похотни помисли, та да не оскърбиш Божия Дух, Който живее в теб, и светите Ангели, които те пазят ден и нощ, като невидимо пропъждат злите демони.
151. Ако не отстъпва от нас страхът Божи, то никоя страст не ще ни победи. Със страх и трепет неленостно трябва да постигнем своето спасение.
152. Блажен е човекът, който съблюдава Божиите заповеди, ден и нощ пребъдва в молитви и поучение в Божествените Писания, защото писано е: блажен е този, на когото "в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!'' (Псал. 1, 2).
153. Да започнем като мъдрия духовната търговия, където злато е въздържанието, маргарит - сълзите, скъпоценни камъни - добрите дела, сребро - чистотата, светли одежди - благите нрави, аромат - словата Господни, великолепна красота - смирението.
154. Да умрем за света, за да приемем Бога, да умъртвим плътското мъдруване, за да оживим мъдруването на духа.
155. Където има усърдие и ревност, там не се забелязват препятствия. Ревнувай, защото всеки, който не е бягал от попрището си, не е оставал без награда.
156. Винаги и във всичко е нужна трезва мисъл, защото навсякъде се примесва зло. Както невнимателният във всичко получава вреда, така и трезвият и будният от всичко събира полза.
157. Както на музикалния инструмент настройват всички струни, за да пеят хубаво, така и нам е заповядано с всички членове да хвалим Господа: с език, слух, мисъл, сърце, както и ап. Павел учи: "Да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна Богу и това ще бъде вашето духовно богослужение'' (Рим. 12:1). Очите хвалят Бога, когато гледат целомъдрено; езикът - когато пее; слухът - когато не приема срамни песни и осъдителни слова; мисълта - когато не сплита коварства; сърцето - когато отблъсква страстните помисли. В такъв вид човек представлява настроен инструмент, който издава усладително духовно пение.
158. Както когато се помрачи светлината за зрението, тялото ни става неспособно за работа, така и когато умът се помрачи, душата става неспособна за никакво добро. Тялото се храни с хляб, а душата - със слово Божие.
159. Не се принасяй в жертва за плътска похот, гняв, алчност, гордост - иначе по нищо няма да се различиш от идолопоклонниците. Който се подвизава, трябва всяка минута да внимава над своята съвест, за да не я оскърби със слух, език, зрение, обоняние, вкус и осезание, защото "Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа'' (1 Кор. 9:25). Когато силата от Бога и нашата ревност се съчетаят в тесен съюз, към спасението няма повече препятствия.
160. Потребно е да прибягваме винаги към четене и поучение в Божествените Писания, когато гняв смути сърцето или похот разгорещи плътта, или ни нападнат зли помисли или нещо друго, вредно за душата ни. Този, който чете Божествените Писания и се поучава от тях ден и нощ, пророкът сравнява с дърво, насадено при извираща вода, защото и душата, насадена при водата на Божествените Писания, се напоява от тях, разцъфва и богатее с духовни плодове и събирайки в себе си роса от Светаго Духа, погасява огъня на външните беди и вътрешните страсти.
161. Добре управлявай зрението, слуха и езика, за да не се извие над тебе буря от гняв.
162. Не се надявай само на молитвите на другите, но приложи и своята добродетел с чиста съвест. Велика сила има молитвата на светиите, но само когато и сами ние усърдно се молим.
163. Бог се гневи не толкова на съгрешилия, колкото на този, който след съгрешението не прибягва към покаяние и не иска да се изправи. Разумен ли е този, който грижливо украсява тялото си, а душата оставя да се валя в тинята на нечистите страсти и развращава Божия храм (тялото), без да помисли за словата: "Защото Божият храм е свет, а тоя храм сте вие'' (1 Кор. 3:17). Достоен за сълзи е този, който прави членовете Христови на гроб, изпълнен с нечистотии.
164. Как можеш да пееш: "Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице'' (Пс. 140:2), когато от тебе излиза смраден дим от страсти и страстни помисли?
165. "Нашата борба не е против плът и кръв, а против... поднебесните духове на злобата'' (Еф. 6:12). Затова ние ще съединим с нашата молитва и знака на всесилния кръст, за да`и се даде свободен възход към небесата. В молитвата си не трябва да се ограничаваме само с четене и пеене, но да се загрижим за благонастроеното стремление на душата към Бога, с внимание на ума и топлота в сърцето. Моисей е мълчал и се е молил, и бил послушан.
166. Когато те измъчва каквото и да е плътско въжделение, презри го и кажи на душата си: затова ли ти е тежко, че те лишавам от удоволствия? Но утеши се, защото вместо това ще ти доставя небесни и всерадостни блага. Потърпи малко и ще видиш плода. На напрашените очи е невъзможно да виждат красотата на видимия мир и на ума, уязвен от страсти - небесните красоти.
168. Кратко е времето. Да бъдем трезви и да бодърствуваме, да възревнуваме за всяко благо дело. Слушаме ли Писанието, молим ли се или някой друг подвиг вършим, да го извършваме усърдно, със страх, трепет и сълзи, за да не попаднем под клетва, изречена заради направеното с пренебрежение Божие дело.
169. Когато извършваш бдение, моли се и не гледай трудностите на бдението. Мисли за ползата от него за душата ти, както и воините не гледат раните, а победите. Стани в дълбоката нощ и в дълбоко безмълвие беседвай дръзновено с Владиката за всичко. Сладък е сънят, но нищо не е по-сладко от дръзновената молитва. Беседвай насаме със своя Владика тогава, когато нищо не развлича ума ти, и скоро ще го склониш на своето прошение.
170. Изпиши в пространството на сърцето си деянията и словата на Светиите. Както тези, които желаят да украсят своя дом, го изписват навсякъде с най-изящна живопис, така и ние да нарисуваме на стените на своя ум завещанието и нравите на Светиите.
171. Добрият човек вижда всички хора добри, а злият и лукавият не само криво, но и право ходещите подозира, укорява, осъжда и злослови.
172. Не е блажен този, който отначало има добро житие, а онзи, който пребъдва в него докрай.
173. Да бъдем подражатели на добрите и ревностните и да им бъдем сънаследници на царството небесно. Подражателите на нерадивите и презрителите на закона ще бъдат осъждани заедно на мъчение.
174. Седнеш ли да четеш Божественото Писание, преди всичко призови Господа, за да се отвържат очите на твоето сърце не само да разберат написаното, но и да го изпълнят, защото читателят, който не изпълнява, е презрител на Божественото Писание.
175. Който върши блудство или плътски грях, се срамува от себе си и скоро идва в покаяние, но злопаметният, яде ли, ходи ли, седи ли, винаги носи злото в сърцето си. Молитвата му ще бъде грях и всички негови трудове са нищо. Ако би искал и кръв да пролее за Христа, неговото мъченичество, жертва и молитва не ще бъдат приети.
176. Съвършено никого и никога да не се оскърбява е свойствено само на Ангелите, а да бъдат смутени и после скоро да се умиротворяват, е свойствено на хората, които искрено любят Господа.
177. Ако искаш в тяло, подобно на безтелесните, да служиш Богу, моли се тайно и съкровено в своето сърце, и твоята молитва ще бъде подобна на молитвата на Ангел.
178. Не е беда, ако идват помисли, но ако действуват по отношение на нас не така, както трябва, защото от помислите е клетвата, а също от помислите е и венецът.
179. Демонът на унинието се намесва във всяко добро дело на човека и не допуска да го доведе докрай. Стига само да почне добро дело, особено молитва или псалмопение, врагът веднага му донася леност, униние и дрямка.
180. Поради пет причини душата отстъпва от греха: заради страх човешки или заради страх от бъдещото мъчение, или заради възнаграждение в бъдещия век, или от любов към Бога, или по природна доброта и благоразположение.
181. Ако искаш да намериш път, който води към живот, възприеми от този, Който е казал: "Аз съм пътят, истината и животът'' (Иоан. 14:6), възприеми го усърдно, макар и трудно.
182. Ако не разпалиш огъня, няма да гори в пещ, ако не поставиш дърва, няма много да усилиш пламъка, ако не се загледаш в красивото лице на жена, не ще се наруши чистотата на твоята мисъл и ако не възбудиш плътта си с удоволствия и с вино, навеяните помисли не ще се застоят в теб. Може и с въздържание да избегнеш огъня на похотта, но към умерен пост и строга диета трябва да прибавиш непрестанната молитва, съветите на св. мъже, най-вече страх Божи, страх от съд и мъка и очакване на блажените обещания. С всичко това ти леко ще обуздаеш буйната похот и ще утешиш вълнуващото море на страстите.
183. Приобщилият се към ръководството на Светиите и вкусилият от сладостта Божия не трябва да допуска щото някой да скърби за него или сам той да скърби за някого, защото и едното, и другото охлаждат духа.
184. Защо Бог е допуснал дявола да ни изкушава? Затова, че спасявайки се и очаквайки война с него, ние непрестанно бодърствуваме и в трезвост удържаме победата.
185. От скритите в душата предразположения демоните събират поводи да възбуждат в нея страстни помисли, та чрез тях да се увлича сърцето в услаждане от греховете. Склонния на мислен грях по-късно го влекат като свързан и към дела. Когато опустошат душата с помисли, те се отдалечават и оставят в ума ни само идола на греха.
186. Привичката към лоши беседи е път към лоши дела. Пази се да не би чрез сладки слова да дойде в душата ти отровният огън на греха.
187. Бягай като от огън от книги, изпълнени с лъжи и похотни изображения, за да не отгонят Духа Божи, живеещ в тебе.
188. Както водата погасява огъня, така чистото покаяние погасява гнева.
189. Да храним душата си с духовни съзерцания, от които има мир и небесна радост, а не с мирски видения, от които са мъката и смущението.
© Издателство ТАВОР, София
Виж също:
www.Pravoslavieto.com