Православни фрагменти
Аскеза на любовта
Духовные стороны христианства
Добротолюбие избранное для мирян
Библията не ни учи на това как е устроено небето; Тя ни учи как да възлезем на Небето.
Аз не мога да си представя гениален учен, който не притежава дълбока вяра.
Няма знание без вяра и няма вяра без знаниe.
Разумът е нещо лошо, ако не може да осъзнае собствените си граници.
Гледай да се убедиш във вечните истини не с помощта на цели грамади доказателства на разума, но като намаляваш страстите си.
Отделянето на Църквата от държавата е решено, но остава още да отделим религията от народа.
Нима божеството не е запечатано също така ясно в окото на насекомото, както способността на Нютон да мисли - в неговите произведения?
[Към естествениците] Помислете си само: аз ви противопоставям само крилото на пеперудата, само окото на кърлежа, а бих могъл да ви смачкам с тежестта на цялата вселена
Без вяра в Бога няма добродетел, а без добродетел щастието е немислимо". (Дени Дидро, 1845 г.)
На въпроса на един от членовете на Политбюро в Русия "Как си обяснявате факта, че съветските спътници летяха в космоса, но не срещнаха там Бог?" св. Лука отговорил "Като хирург много пъти съм правил трепанация на черепа, но никога не съм срещнал там ума".
Атомът и аз бяхме задружни до съвсем скоро. Аз виждах в него ключ към най-съкровените тайни на природата и той ми откри величието на творението и на Твореца.
Съществуването на Бога е по-достоверно и от най-достоверната геометрическа теорема.
Православни фрагменти Аскеза на любовта Духовные стороны христианства Добротолюбие избранное для мирян |
"Молитва на естественика": "Боже, Който си създал човека по Свое подобие и си му дал жива душа, за да Те търси и да владее Твоите създания! Научи ни тъй да изследваме делата на Товите ръце, щото да подчиним земята на нашите потребности и да укрепим нашия разум в служба на Тебе. Дай ни да възприемем Твоето слово така, че да повярваме в Този, Когото Ти си изпратил да ни извести познание за спасението и средствата за прощение на нашите грехове".
Изследвай нещата на този свят, - това повелява дългът на твоето звание, - обаче гледай ги с едното око, а другото си око насочи към вечната светлина. Слушай земните мъдреци, обаче слушай ги с едното ухо, а другото ти ухо да бъде готово да преме нужните тонове на твоята небесна радост. Пиши с едната ръка, а с другата се дръж за одеждата на Бога, както любящото дете се държи за дрехата на своя баща. Без тази предпазливост неминуемо ще си счупим главата о някой камък.
Науката, като ни научава да познаваме нещата на природата, е длъжна да ни направлява към размисъл за Този, Чието творение са тези неща.
Върховното Същество, създавайки света, е пожелало да използва само една идея, варирайки с нея по всички възможни начини, така че човекът да е в състояние да се възхити на съвършенството на изпълнението и на простотата на замисъла.
Безбожието е голота на душата.
"Не е имало досега пред човешкия ум по-възвишено понятие за Бога от това, което науката ни дава. Тя ни Го представя като откриващ се през дълги епохи в еволюцията на земята - прибежището на човека - и в дълговековното вдъхване на живота в материята, който достига най-висшата си точка в човека - в неговото духовно естество и в неговите богоподобни дарби".
"Аз никога не съм познавал човек със здрав разум, който да не вярва в Бога".
"Науката без религията, без съмнение ще стане по-скоро проклятие, отколкото благословение за човечеството; но науката, подчинена на духа на религията, е ключът към прогрес и надеждата на бъдещето".
Науката е напреднала много. Тя е дала възможност на човека да узнае фантастичната бързина, с която се движат небесните тела и материята, от която те са съставени. Науката е дала понятие на човека за необятността на безвъздушното пространство и за микроскопичността на атома. Всяка нова стъпка на науката ни донася нови и нови изненади и постижения. Въпреки всичко това науката представлява слаба светлина на фенер, мъждукаща сред огромна, черна и гъста гора, през която човечеството с мъка си пробива път към Бога. Само вярата може да го изведе на светлина и да послужи като мост между човека и безкрайното.
Аз съм горд, че съм християнин. Аз вярвам не само като християнин, но и като учен. Един безжичен апарат може да предаде една вест през океана и до края на света. Човешкият дух пък може във форма на молитва да прати вълни в личността, които постигат своята цел пред Бога.
Стоейки здраво в християнската вяра, Планк е твърдо убеден, че обективните философски изводи от основните постижения на съвременната физика нито намират, нито могат да се намират в противоречие с истинския дух на религията. Публичен израз на тази си убеденост той даде в една своя сказка, която държа през 1937 г. Сетне тя бе отпечатана под наслов: "Религия и естествена наука" (Religion und Naturwissenschaft) и в продължение само на една година претърпя седем издания. В нея той си постави за задача "от гледището на един израстнал в духа на точното природоизследване учен да осветли въпроса, дали и доколко една истинска религиозна настроеност е съвместима с естествено-научните познания или по-накъсо казано, дали един образован в областта на естествените науки може същевременно да бъде истински религиозен". Като излиза из основните принципи на естествената наука и религията, той идва до заключението, че те не си противоречат, а се намират в пълна хармония помежду си. Не съществува никаква сериозна пречка, която да спъва съвременния образован и учен човек в неговия път към Бога. Планк дори вижда, че религията и науката вървят ръка за ръка в провеждането на нивга не отслабващата борба против скептицизма и догматизма, неверието и суеверието. В тази борба девизът и на естествената наука, и на религията щял да гласи и в бъдещето, какти и в миналото: "Към Бога!"
След войната чествували в Париж английския учен Флеминг, откивател на пеницилина. Отговаряйки на множеството похвални слова, професор Флеминг казал:
- Вие казвате, че съм изобретил нещо. Всъщност аз само съм видял. – видял съм това, което е създадено от Господ Бог за човека. Честта и славата принадлежат не на мен, а на Бога.
Съвет на един старши дявол към един младши дявол: Нашата политика засега е да се прикриваме. Разбира се, това не винаги е било така. Всъщност ние сме изправени пред жестока дилема. Когато човеците престанат да вярват в нашето същесвуване, ние губим всички наслади от прекия тероризъм и не създаваме магьосници. От друга страна, когато те повярват в нас, не можем да ги правим материалисти и скептици. Поне засега. Аз имам големи надежди, че с времето ще се научим как да емоционализираме и митологизираме тяхната наука до такава степен, че това, което всъщност е вяра в нас (макар и не под това име), ще се прокрадва в тях, докато човешкият ум остава затворен за вяра във Врага. "Силата на живота", поклонението пред секса и някои аспекти на психоанализата могат да се окажат полезни тук. Ако един ден успеем да създадем нашето съвършено дело – Материалистът Магьосник, човекът, не използващ, но истински покланящ се на това, което той неясно нарича "Сили", докато отрича съществуването на "духове" – тогава вече ще се вижда краят на войната. (из "Писмата на душевадеца")
Признавам, че величието на Писанието ме изпълва с очудване. Светостта на Евангелието говори на моето сърце. Погледнете на философските книги с всичкия техен блясък и важност, колко малки изглеждат те в сравнение с тази книга. Възможно ли е тъй възвишената и в същото време тъй простата книга да бъде човешко слово? Възможно ли е, щото този, за когото тя разказва, да е бил само човек? Много по-естествено е да се допусне, че действително е съществувал Този, Който дал материал за тази книга, отколкото да се предположи съгласието на няколко човеци, за да я напишат.
За мен светът не е разделен на вярващи и атеисти. Малко хора силно вярват, че Господ не съществува. От всеки момент в нашия живот обаче можем да разберем доколко се уповаваме на Бог. Често ние сме по-вярващи вечер и по-малко сутрин. Също както става с любовта, която е динамична. Ние през цялото време експериментираме с тези чувства. Във всички религиозни традиции обаче е познато чувството на съмнението и отчаянието, на загубата на вярата. И всички са удовлетворени, когато намерят отново вътрешната хармония. Така че вярата понякога е непостоянна, но тя трябва да съществува.
Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!
Ние в Русия изпитваме чувство на голяма благодарност към България за своя литературен език, за началото на руската литература и за ония забележителни идеи, които са били провъзгласени през Симеоновия век - общочовешките идеи... Църковно-славянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно - чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовните ценности. България даде на източните славяни висшия слой на езика, "полюса на духовността"...
Повяхнал, овеществен, дегенерирал, хуманистичният човек е напълно прав, когато провъзгласява чрез своите мъдреци, че е произлязъл от маймуната. Веднъж изравнен с животните по произход, защо да не се изравни с тях и по морал? Дори грехът и престъплението се считат от модерното правосъдие за неизбежност в обществото и природна необходимост. ... Не би могло да бъде различно, защото само усещането за безсмъртие може да роди морал по-висш от животинския нагон.
Всяка сутрин, когато се отваря новата и празна страница на деня, да се подписваме под нея. И каквото иска Господ, нека пише.
Бог е началото, средата и краят.
Разумът ни показва целта, а страстите ни отклоняват от нея.
Признавам, че величието на Писанието ме изпълва с очудване. Светостта на Евангелието говори на моето сърце. Погледнете на философските книги с всичкия техен блясък и важност, колко малки изглеждат те в сравнение с тази книга. Възможно ли е тъй възвишената и в същото време тъй простата книга да бъде човешко слово? Възможно ли е, щото този, за когото тя разказва, да е бил само човек? Много по-естествено е да се допусне, че действително е съществувал Този, Който дал материал за тази книга, отколкото да се предположи съгласието на няколко човеци за да я напишат.
Самото обръщане към Бога вече създава вертикала, създава нова степен на свобода – нагоре. Без йерархия висотата на свободата е непълна, има само тъпчене наляво-надясно, напред и назад.
Единствено християнството притежава в себе си живата вода. Само то
може да доведе човека до живите водоизточници и да го спаси от разлагане. Без християнството човечеството ще се разложи и изгние. ...Ако Бог не съществува, тогава всичко е
позволено.
Хуманността, която отрича Бога - води до безчовечие.
Красотата ще спаси света.
Римокатолицизмът вече не е християнски... Католицизмът е една нехристиянска вяра.
Злото удържа над вас най-голямата си победа, като ви накара да отречете неговото съществуване.
Има хора, които едва чули мъдрите поучения, вече сами започват да поучават другите. Те правят точно като болния стомах, който веднага изхвърля приетата храна. Не подражавай на такива хора. Не изхвърляй преждевременно, а първо добре смели това, което си чул; иначе ще излезе истински бълвоч блевотина, който никому не може да послужи за храна.
Средновековното изкуство апелира към разума, изкуството на Новото Време и Възраждането - към чувствата, а абстрактното изкуство - към подсъзнанието. Това е явно движение от човека към маймуната.
Каквото от Бога виждам ми е достатъчно, за да повярвам в онова, което не виждам.
Новият Завет е най-хубавата книга, която някога е познавал или ще познава света.
Светът загуби вярата и не иска да има някаква определена религия; той иска религия изобщо!
There are no tricks in plain and simple faith.
Мисля, че никога не ще дадем на народа нещо по-добро от Писанието... Неговият вкус става понятен, когато
започнеш да го четеш, защото в Писанието ще намериш целия човешки живот. Религията е създала изкуството и литературата; всичко, което е било велико от най-дълбока древност, всичко
се намира в зависимост от това религиозно чувство, така както и идеята за красотата и идеята за доброто... Поезията на Библията е особено достъпна за чистото въображение...
Библията е световна.
В края на краищата аз стигнах до това убеждение, че човекът намира Бога именно защото Той съществува. Не може да се намери това, което го няма; дори в пластически форми, това ми го внуши изкуството.
- А в това, мисля аз, се съдържа най-голямото блаженство!
– В притежаването на Истината?
– Разбира се.
– Но позволете: можете ли да си представите такава сцена: събрали са се няколко младежи, говорят си. И изведнъж сред тях се втурва техен другар; очите му горят с необичаен блясък, той се задъхва от възторг, едва говори. "Какво става? Какво става?"
– "Приятели мои, слушайте какво научих; каква истина! Ъгълът на падането е равен на ъгъла на отражението! Или, ето ви още: най-краткия път между две точки е правата линия!"
– "Нима? О, какво блаженство", се развикват всички младежи и с умиление се хвърлят един на друг в обятията! Вие се смеете…
Ами там е работата: истината не може да ни достави блаженство. ("Правда и Истина")
Така, за пълна радост на съвременната преса, ще свърши последната фаза на християнството и ще приключи съдбата на световната история. Ще настане хилиазмът, хилядолетното блаженство, когато ще се пишат само либерални статии, ще се произнасят само либерални речи и хидрата на "национализма" ще бъде смазана… Скучно. Ах, канално-скучно ще бъде навсякъде…
Злото е заразно.
В хоризонтално положение мозъкът не е по-виското от другите ни органи.
Любовта е твърде силно чувство, за да стане основа на щастливия брак.
Откровено, с дълбока искреност признавам, че не познавам нито във Франция, нито където и да е в целия свят
някой човек, който би могъл да пише и говори с по-голямо изкуство и талант, от тези рибари и митари, които са написали Евангелието. Осмелявам се да твърдя, че никой не е в
състояние да напише подобие на евангелски разказ, който да бъде така прост и в същото време така възвишен; така свеж, така трогателен, притежаващ такова могъщо въздействие върху
душата и не отслабващо през вековете влияние както кое да е отделно взето, и дори незначително, евангелско известие за страданията и смъртта на Иисус Христос.
Камбаните бият, а човеците още кръвта си пият!
Предвиждам време, когато хората ще престанат да радват Бога.
В крайна сметка дарвиновата теория за еволюцията не е нито повече нито по-малко от велик космогенен МИТ на ХХ век.
Аз мислих и изучавах, затова станах вярващ като бретонски селянин. А ако се бях занимавал с наука още повече и бях размишлявал повече, несъмнено бих станал вярващ като бретонска селянка.
Има една книга, в която всичко е казано, всичко е решено, след която в нищо няма съмнение. Книга безсмъртна, свята, книга на вечната истина, на вечния живот – Евангелието. Целият прогрес на човечеството, всичките успехи в науката и философията се заключават само в по-пълното проникване в тайнствената дълбочина на тази Божествена Книга.
Никой не е длъжен да се възхищава на нищо и никого, а само на Единия Христос!
Слънцето – това не е нищо друго освен сянката на Бога.
Да се учи, да изучава земното: това е задължение на човека на науката. Да
изучава както видимия свят, така и вечния свят. С една ръка изследвай природата, а с другата, като за бащина дреха, се дръж за края на Божията риза.
Вечната Божия мъдрост се проявила във всичките неща, особено в човешкия дух, и най-вече в Иисуса Христа.
Не разделяйте морала от вярата в една върховна правда. Всеки добър сърцевидец знае, че без богопознание човешката съвест не е друго освен самовъзвеличаване и самопоклонство.
Повечето неправославни християни не изучават християнската история; страхуват се от това, което биха научили.
Помни‚ че не се намираш у дома си‚ а в странстване‚ в път‚ и че трябва да се върнеш в твоя дом: при баща‚ майка‚ братя и сестри. А този дом е небето‚ Бащата е Бог‚ майката-Богородица‚ а братята и сестрите -ангелите и светийите. Затова всички земни работи трябва да имат една цел: спасението на душата чрез изпълнение на Христовите заповеди.
Няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод (Лук. 6:43). Това особено важи за тези, които оправдават извършеното зло с добрите си намерения.
Научете се първом на езика на любовта‚ а след това на други езици‚ защото той е най-живият‚ най-силният и полезен език.
Омразата е духовният злокачествен тумор на нашия вид и подобно на всеки тумор нанася най-големи поражения не извън‚ а вътре в нас.
Под куп пари може да бъде погребана човешка душа.
Парите са средство за умните и цел за глупците.
Мислим ‚че имаме много проблеми ‚но имаме само един - липсата на любов. Любовта изцелява всякакви проблеми и нещастия.
Когато разумът не е идол, признава границите си и допуска вярата.
Както слънцето не задържа своята светлина в себе си‚ а я разпраща по целия свят‚ така и ние не бива да задържаме в себе си своята светлина‚ т.е. своята вяра‚ благочестие‚ своя ум и познания‚ а трябва да ги изливаме върху другите.
Чувствата са като вятъра в платната на кораб. Те го движат, но когато са неконтролируеми могат да го унищожат.
Не бъди ревнив към жената на сърцето си и не и давай лош урок против тебе самия (Иисус син Сир. 9:1)
Сърдечна болка и тъга - това е жена, ревнива към друга жена, и бичът на езика й, който към всички се прилепя. Зла жена е волски хомот, който се движи насам и натам; който я взима, е също като оня, който хваща скорпия(Иисус син Сир. 26:7).
Каквото е възлизане по пясък за нозете на старец, такова е свадлива жена за тих мъж (Иисус син Сир. 25:22).
Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда! (Мат. 18:7).
Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви (Мат. 6:19).
Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден (Прит. Сол. 27:1).
В едно село закривали църквата. Мрачната и мълчалива тълпа селяни гледали разорението на светините и оскверняването на иконите.
- Няма Бог! Няма Бог! Ето, вижте сами! Къде е вашият Бог? И защо не ме наказва?, крещи един от комунистите.
- Вече те наказа – чува се глас из тълпата – ума ти отне.
Един човек сънувал, че върви по морския бряг заедно с Бога. Той видял живота си като следи от нозе по пясъка – неговите и тези на Бога, винаги едни до други. Натъжил се, като
забелязал, че през най-трудните мигове на живота му в пясъка оставяли следи само един чифт нозе – дълбоки, под голяма тежест.
Човекът попитал Бога: "Не ми ли обеща, че ако
ти дам сърцето си, ще бъдеш с мен през целия път? Защо виждам само едни следи през най-трудните си времена?"
Бог отвърнал: "Безценно мое дете, Аз те обичам и никога няма да
те оставя. Когато ти беше в изпитания и страдания – там, където виждаш следи само от едни нозе – тогава аз те носех на ръце".
Обичам те, мое мило Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, щото е останало досега в моята осиротяла душа, добро и свято — всичко е твое! Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие, следователно ти си ме научило да обичам и да плача над всяко едно човеческо нещастие — а това е вече много за един човек.
Отишли първенци при един владика в края на ХІХ век и му казват:
- Дядо Владика, не си вършиш работата! В еди-кое си село попът се е пропил! Други пък са го чули да псува!
Владиката им отговаря:
- Всяка вечер се моля Бог да ми изпраща Ангели да ги ръкополагам, да ви служат. И понеже още не се е случило да дойдат такива, ръкополагам човеци - мъже измежду вашите синове и братя.
Учитель рассказывал детям о Рождестве Спасителя. При этом он пожелал объяснить детям, что такое – вера, и почему не все веруют. Он поднял свои карманные часы и сказал: "Кто
желает получить эти часы, подходи, я подарю". Дети переглядывались друг с другом, но не трогались с места. Наконец, малютка-девочка, дочь самого учителя, подошла, протянула руку и
получила часы. Учитель тогда сказал:
– Вот каковы люди. Небесный Отец делает нам щедрые предложения. Для нас Он отпускал на землю Своего Сына. Нам Он обещает Своего Духа,
лишь бы попросили. Но немногие верят, что эти обещания – не слова, а дела. Вот и вы не поверили моему обещанию, думая, что это – "невзаправду"...
Во время обеда у митрополита Московского Иннокентия зашел разговор о будущей жизни. Иеродиакон, сидевший против полуденного окна, возразил:
– Владыка! Если Бог безмерно
милосерд, то как же лишит Он некоторых Небесного Царства?
– А ты что вертишь головой и не посидишь спокойно? – спросил митрополит. – Не Бог лишит нераскаянных грешников
небесного Своего Царства, а они не вынесут его света, как ты не выносишь света солнечного.
Поэтому еще здесь, на земле, приучай, христианин, свое духовное зрение к
впечатлениям света, чтобы сияние славы Единородного не ослепило тебя, и мрак ада не явился для твоей ослепленной души единственно сродной средой.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com