|
Град Охрид и Самуиловата крепост днес
Проф. д-р Божидар Димитров
Крайните югозападни предели на средновековната българска държава са включвали и най-голямото езеро на Балканския полуостров - Охридското. В северния му край се издига невисок хълм с мощни крепостни стени. Тази солидна твърдина местните хора наричат Самуилова крепост, защото била издигната от българския Цар Самуил. Е, някои казват, че Самуил е "македонски цар". Но в случая това не е толкова важно, защото крепостта е издигната още в античността и е обграждала римския град Лихнида.
Охридското езеро,
поглед от Самуиловата крепост.
Източник: milenko.com.mk
Археологическите разкопки разкрили и останките на красив амфитеатър, жилища на знатни римляни, живеещи комфортно край тихите води на езерото. Що се отнася до горната крепост (феодалния замък), разкопките през 2001-2002 г. показаха, че първата твърдина на хълма е издигната още през VIII-VII в. пр.Хр. от вождовете на античното племе дардани (или илири), обитаващи тези земи. В крепостта е открито погребение на мъж със златна маска, подобна на други две, открити от проф. Богдан Филов в охридското с. Требенище през 1916-1918 г. и намиращи се днес в Археологическия музей на Българската академия на науките (БАН).
Лихнида не е издържала на ударите на варварите през III-VI в., като в крайна сметка е превзета от славяните. А в 680 г. тук идват българите на хан Кубер. Те подновяват крепостта, чиито очертания следвали линията на античната стена. Добрата защита, осигурявана от укрепленията, приятният климат и не на последно място фактът, че Лихнида се намира на древния търговски път Виа Игнация, и то на разклона за Сердика и Солун, бързо привлекли жители и градът се е превърнал в един от големите български градски центрове. През 811-812 г., когато двете български държави се слели в една, Лихнида при административните реформи на хан Крум и хан Омуртаг се е превърнал в един от десетте областни центъра на България. Изглежда пак тогава името Лихнида е било заменено с българското Охрид.
Дълбоката провинция, в която се озовал градът, го оставя далече от местата на военните сблъсъци с византийци, франки и варвари. Крепостта Охрид не видяла вражи войник повече от век и половина. Населението в подобни спокойни райони обикновено постига доста висок жизнен стандарт.
В Охридския регион годната за земеделска обработка земя е малко. Затова основа на местната икономиката става овцевъдството и обработката на кожите им. Този факт бил известен на княз Борис I, който, заедно с Климент и Наум, решава през 886 г. официалният език в България да стане българският. За това обаче трябвало да се разрешат една интелектуална и една производствена задача. Първо, трябвало да се обучат на новия език няколко хиляди свещеници. Второ, да се обработят кожите на 10 милиона агнета за производството на 200 000 богослужебни книги - минимумът, необходим, за да осъществяват богослужебната практика десетте хиляди храма, които имало тогава по българските земи.
През пролетта на 887 г. св. Климент, заедно с новия областен управител Домета, пристига в Охрид, снабден със значителни средства. На двадесетина метра от входа на феодалния замък Климент изгражда манастира "Св. Панталеймон", който става училище за свещеници. Домета вероятно се занимавал с другата част на операцията - произвеждал е пергаментът за книгите. Само за седем години охридските кожари се справят със задачата и в 893 г. цар Симеон и Борис имат необходимия брой книги, за да обявят на Преславския събор "преложения кинг" (замяна на гръцките книги с книги на български език). Поне половината от тези книги са произведени в Охрид, а останалите - край Преслав.
С идването на турците българите остават да живеят между крепостните стени на Долния град, а турската администрация - в средновековния замък, наречен от тях Сарая. Замъкът е напуснат през ХVII в., а саморазрушилата се крепост е възстановена изцяло чак през 2002 година.
През 971 г. Източна България пада под византийска власт. Тогава крепостта Охрид се превръща в център на държавността. Борбата възглавява Самуил - син на
комит (областен управител) Никола. Макар че цар до 997 г. е Роман, син на Петър, а столица е резиденцията му Скопие, фактически
център на страната е Охрид, където управлява Самуил.
От 997 г. Охрид става и официална столица на България. Крепостните стени на града отбиват няколко атаки на византийските армии в перипетиите на големия половинвековен двубой на Цар Самуил и император Василий. Не отстъпва крепостта и при царете Гаврил Радомир и Иван Владислав. Но след смъртта на последния съпругата му Мария, заедно с голяма част от болярите и патриарха, отварят вратите на крепостта, осигурили си след преговори добри места във византийската администрация. В крепостта е била и съкровищницата на България, която Василий раздал на войниците.
Крепостните стени на Охрид били сринати до основи, за да бъде ликвидиран символът на съпротивата. Охрид обаче става още през следващата година център на Българската автокефална архиепископия, съществувала до 1767 година.
Кога са възстановени днешните крепостни стени на Охрид е въпрос, който продължава да бъде дискусионен. Част от учените, включително и македонските, смятат, че това е станало по времето на жупан Андрея Гропа през 1385 г. поради опасност от турски нашествия. Българският учен проф. Баласчев (родом от Охрид) смята, че тези стени са изградени от турския феодал Джелаледин бей през ХVI век, отцепил се от централната власт за няколко десетилетия.
Крепостната стена наистина показва, че е строена набързо и не навсякъде от професионални майстори. Строежът е от дребен ломен камък (най-големият е дълъг 35 см) с бял хоросан, смесен с баластра, редовете са криви, камъните неподредени. "Инвеститорът", очевидно виждащ грозната стена, е заповядал да бъде обмазана цялата с дебел пласт, по който са разчертани квадри. Ако приемем, че стената е строена в края на ХIV или в средата на ХVI век, би трябвало градът да е бил беззащитен между 1018 и 1385 г., а това е невъзможно.
Най-вероятната версия е, че малко след смъртта на Василий II Българоубиец (1025 г.) Българската автокефална архиепископия, подчинена пряко на императора, е издействала възстановяването на крепостните стени под предлог за защита на висшия архиерей. А поправки по стените естествено са правили и Андреа Гропа, и Джелаладин бей.
Вестник "Стандарт" 13 март 2006 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com