 |
Glozhene Monastery
|
Един от най-интересните
старопланински манастири е Гложенският, разположен на около 10 км. от село Гложене в Тетевенския Балкан. За разлика от останалите
той не е закътан в пазвите на планинските вериги, а е разположен на висока каменна тераса, отделена от околната среда със стръмни
и отвесни скали.
Манастирът е строен през XIII и подновен през XV-XVI. Привличал посетители от Букурещ, Фокшан и Крайова в Румъния. Според писмено непотвърдено сказание е основан от Киевския княз Георги Глож, който преследван от татарите се преселва по тия места с разрешение на Иван Асен Втори. Основал с. Гложене, а на 1 км от селото и малка крепост и манастир, посветен на Св. Преображение. Изглежда, че манастирът е просъществувал до идването на турците (а според някои чак до XVII в.), след което е изоставен.
По всичко личи, че в началото на XVIII в. бил изграден нов манастир – "Св. Георги Победоносец". За да избегнат посегателствата на турците, монасите издигнали своя обител на високата, мъчнодостъпна скална тераса на 808 метра надморска височина.
През османското владичество запада, но пред XIX век отново се превръща в културно-просветно средище. Първоначалната манастирска църква пострадала значително по време на двата силни земетръса през 1904 и 1913 година. Сегашният храм е построен през 1931 г. на мястото на разрушената при земетресението през 1913 г. стара черква.
Манастирът се състои от черква и жилищни сгради. Жилищните сгради са построени през 1858 г., а впоследствие са реконструирани. Те сключват около черквата затворен отвсякъде двор, което, както и спускащите се от три страни отвесни скали му придават живописния и непристъпен вид на манастир-замък. Особено интерес представлява оформянето на апсидата с необичайното разположение на една продълговата дълбока ниша. Трудно е да се определи нейното предназначение. Най-вероятно тя би могла да изпълнява функцията на изчезналите още през XVI в. дяконни ниши.Така, както е оформена - като ниска дълбока дупка, в нея могат да се поместят онези църковни вещи, които се съхраняват в същинските дяконикони.
Манастирът е поддържал два метоха в с. Малък извор и в Ловеч, в които са се помещавали килийни училища - много популярни за времето си.
В края на XVIII и началото на XIX век манастирското братство развива голяма просветна дейност. Под негово ръководство и с негови средства в близкото село Малък извор се създават метох и килийно училище. С много голямо значение са второто килийно училище и метохът, които Гложенският манастир основава в Ловеч. Към писмените паметници, произлизащи от манастира, спадат едно киевско евангелие от 1716 г. Манастирът се слави още и с храмовата си икона "Св. Георги Победоносец", която според сказанието е донесена от княз Глож.
Прочутата чудотворна икона на Св. Георги (ХІІІ в.), донесена от княз Глож от Киевско-Печорската Лавра в манастира, сега се съхранява в Ловчанската митрополия, а в черквата има нейно копие.
Манастирът е бил посещаван от Васил Левски, който основава революционен комитет в с. Гложене. Тук заслужилият духовен, политически и културен деец е държан при изключително тежки условия в продължение на девет месеца през 1893-94 г. Сега килията му е превърната в музей. Скривалището на Левски е също запазено.
Разположен е на източния склон на планинския рид Лисец от Западния Предбалкан, под връх Камен Лисец, на 10 км от с. Гложене. От с. Гложене (12 км от Тетевен) по пряка пътека до манастира се стига за час. Манастирът е достъпен и с автомобил по стръмен горски път.
Понастоящем манастирът е постоянно действащ мъжки манастир, обявен за паметник на културата.
Чудотворната икона на св. Георги показва през XIII век къде да се изгради обителта. В Гложенския манастир е замръквал Дякона, Килията на митрополит Климент е реставрирана и превърната в музей
Николай Генов
На стотина километра от София се намира най-красивата българска обител - Гложенският манастир "Св. Георги". Той е
кацнал като величествен феодален замък на отвесна скала, която се издига високо над цялата околност.
Каменните му стени са нейно продължение нагоре, увиснали над дълбоката пропаст. Когато погледнеш от прозорците на някоя килия, те обзема чувството, че цялата сграда ще рухне надолу, отнасяйки със себе си и своите обитатели.
Непристъпната сграда на манастира наднича над главите на посетителите, прозирайки през клоните на гъстата вековна гора.
Легенда разказва, че през ХIII в. по тези места намерил убежище киевският княз Георгий Глож, дошъл от Южна Русия, гонен от татарските орди. Асеневци му оказали гостоприемство. Князът основал селото Гложене и започнал строителство на манастира. Първоначално той трябвало да се нарича "Преображение" и се намирал в местността над селото, наречена Градището, където и днес личат останки от старите му постройки.
Когато завършили манастира, стените на сградата започнали да се рушат, а чудотворната икона на св. Георги, която русите носели от своята родина, изчезнала. По-късно била намерена на скалата в подножието на връх Камен Лисец. За княза това било знамение, че именно на това място трябвало да бъде вдигнат манастира. Нова сграда била построен там, а на манастира дали име "Св. Георги Победоносец".
Едно от свидетелствата за
истинността на това предание е кръглият бронзов манастирски печат, на който пише "Сие печат от манастира Киева храм стаго Георгиа
на гора Лисец в лето Христо 1776". Също така едни от най-старите книги, които се запазили като по чудо от унищоженията на
писмените манастирски паметници от фанариотските владици в гр. Ловеч, където била и църковната епархия, били сказанието за
основаването на манастира и един Апостол от 1689 г. В друга стара книга, Киевско-Печорското евангелие от 1745 г., се намират
преписки, в които се споменава, че манастирът е основан от киевчани.
Гложенският манастир е тясно свързан с всички исторически събития в България през годините на неговото съществуване. Открай време той подготвял в килийното си училище ученици за свещеници, учители и монаси. В съседното с. Малък извор също имало манастирски метох и килийно училище. В тези школа навремето били ангажирани най-добрите учители в цялата област.
Запазени са спомени на монаси, че дякон Левски често намирал радушен прием в непристъпния манастир при своя приятел игумена Хаджи Евтимий (1864-1895 г.), който бил член на тайния революционен комитет. Скривалището на Апостола и днес е запазено в манастира. Разказвало се, че игуменът бил прочут народен лечител и известен като един от първите български хирурзи.
Старата манастирска сграда била унищожена от пожар през 1856 г. На мястото на някогашните килии били построени нови, които дали на манастира запазения и до днес негов облик.
За някогашната манастирска църква се разказвали чудеса. Тя била от ХIII в. - чудно красива с неповторим резбован иконостас. Вътре цялата била изографисана от прочути майстори зографи. Била истински шедьовър на средновековното българско изкуство и архитектура. За съжаление цялата се срутила до основи след земетресение през 1913 г. и на нейно място била построена нова с площ от 66 кв. м.
От някогашното чудо успели да се запазят само тунелът отдолу в западната страна, през който се влизало в манастирската сграда, и чудотворната обкована със сребро през 1826 г. икона на св. Георги от ХIII в., както и малка част от олтарните двери на стария иконостас. Разказва се, че в черквата била намерена вкопана в скалата гробница.
Търновският митрополит Климент, който под светското име Васил Друмев написва "Нещастна фамилия" и "Иванко-убиецът на Асена", е тясно свързан с Гложенския манастир. На 14 февруари 1893 г. произнесъл във Велико Търново прочувствена реч в защита на православието. В същия ден имало и молебен за сгодяването на Фердинанд. Тогавашният министър-председател Ст. Стамболов счел речта за провокация срещу царската особа, което било и добър повод да се освободи от водача на русофилите в царството.
Граждански съд, вместо духовен, осъдил Климент на вечно заточение. Първоначално той бил настанен в Петропавловския манастир край Лясковец, но на 11 август 1893 г. бил преместен в Гложенския манастир, където прекарал 9 месеца до 24 май 1894 г. Днес килията на заточението му е реставрирана и превърната в малък музей.
Близо до манастира е пещерата Моровица, която със своите 3025 м подземни галерии е сред най-дългите в България. Добре маркирана пътека минава през благоустроената и превърната в отлично място за почивка манастирската чешма и през красивата ливада Маневица. Тя е в подножието на вр. Лисец и от нея се открива прекрасна панорама - от манастира, през долината на р. Вит и с. Гложене, Васильовската планина, до скалните масиви над гр. Тетевен и върховете Вежен и Козята стена в Стара планина.
До пещерата се отива за 45 минути. Входът й е огромен. Следва широка хоризонтална галерия, която отвежда до пропаст. До тук може да се стигне без използването на специални алпийски съоръжения. Нататък до дъното на Моровица се стига след преодоляването на още два отвесни прага от 25 - 40 м.
В Моровица един от пионерите на българската археология Рафаил Попов направи разкопки и откри следи от праисторическия човек, живял тук през старокаменната и каменно-медната епохи.
|
Гложенският манастир предлага възможности за нощувка в стаи без и със санитарен възел при цени съответно 7 и 15 лв. на легло. Манастирската магерница, пригодена днес като ресторант, има разнообразно меню.
До манастира може да се достигне с кола - по асфалтирано шосе до с. Малък извор и оттам още 7 км по добре утъпкан път, насипан с чакъл, който не е проблем за лек автомобил. Изключение правят дългите автобуси, които трудно могат да се справят с острите завои. Край манастира има удобен паркинг.
До Гложенския манастир може да се дойде и с някой от честите автобуси от София до село Гложене. От селото до манастира се стига пеш за час по стръмна красива и живописна пътека,
За резервации и контакт с манастира - тел. 06901-388.
Николай Генов
20 Юли 2003 Стандарт
Един от най-интересните старопланински манастири е
Гложенският. За разлика от останалите той не е закътан в пазвите на планинските вериги, а е кацнал на висока каменна тераса,
отделена от околната среда със стръмни скатове и отвесни скали. Ако се вярва на местното поверие, старото име на Гложене било
Чирен пазар и селото се е намирало на около един километър от днешното село - на левия бряг на Вит. Сегашното село според
поверието е основано от киевския княз Глож, който получил това място от цар Иван Асен II. Тук князът построил малка крепост и
манастир, посветен на Св. Преображение. Изглежда, че манастирът е просъществувал до идването на турците или което е по-вероятно -
до XVII в., когато е потурчено околното население. По всичко личи, че в началото на XVIII в. бил изграден нов манастир – "Св.
Георги Победоносец". За да избегнат посегателствата на турците, монасите издигнали своя обител на високата, мъчнодостъпна скална
тераса. Първоначалната манастирска църква пострадала значително по време на двата силни земетръса през 1904 и 1913 година. Според
описанията на П. Мутафчиев тя се е състояла от малък наос и пристроен към него притвор. Поради разиграната площ на скалната
площадка наосът и притворът имали твърде неправилни очертания. Градежът е от местни камъни, споени с хоросан. По-голям интерес
представлява наосът, който всъщност съставлява първоначалната църква. По-особено значение има оформянето на апсидата с
необичайното разположение на една продълговата дълбока ниша, издълбана в дебелината на източния край на дъговидната стена. Трудно
е да се определи нейното предназначение. Най-вероятно тя би могла да изпълнява функцията на изчезналите още през XVI в. диаконни
ниши, отварящи се в дясната част на източната стена на църквите. Така, както е оформена - като ниска дълбока дупка, в нея могат да
се поместят онези църковни вещи, които се съхраняват в същинските диаконикони, но това съвсем не означава, че тя има
действителните качества на диаконна ниша.
Именно присъствието на въпросната ниша е безспорно доказателство за датирането на църквата, а чрез нея и на манастира през XVII-XVIII в., а не както се отнася нейното изграждане през XII в., когато на терасата въобще не е имало манастир. От времето на изграждане на манастира днес може да се види само тунелът, т. нар. "Просечник", изсечен в скалата, през който единствено може да се достигне до терасата. Оттогава са и останките на една малка четвъртите сграда с неправилни очертания, определяна като кула. Преди разрушаването й от земетръсите през 1904 и 1913 г. тя е била частично запазена, което позволява да се види, че нищо в нея не издава особеностите на висока кула. Монашеските жилища, разположени в масивна двуетажна сграда, с дълбоки зимници от към спадащите скатове, са построени през 1858 г. навярно на мястото на по-стари, разрушени жилищни сгради. Сегашната църква е построена през 1931 година. В старата църква имало интересен дърворезбован иконостас, пренесен впоследствие в новата.
Голяма просветна дейност манастирското братство развива в края на XVIII и началото на XIX век. Под негово ръководство и с негови средства в близкото село Малък извор се създават метох и килийно училище. С много голямо значение са второто килийно училище и метохът, които Гложенският манастир основава в Ловеч. Към писмените паметници, произлизащи от манастира, спадат едно киевско-печорско евангелие от 1716 г. и редица месецослови, пролози, жития на светии, кондики и други, между които и два бронзови печата с определението на манастира като киевски. Манастирът се слави още и с храмовата си икона "Св. Георги Победоносец", която според сказанието е донесена от княз Глож от Киевско-Печорската лавра.
Гложенският манастир също е средище на революционна дейност. Един от игумените му - Хаджи Евтимий Симеонов от Сопот е доверен човек на Васил Левски, който винаги намира приют в манастира.
Из книгата на Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев "Манастирите в България", Издателство "Спектър", София, 1992 г.
Виж също:
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
