|
Манастирът "Св. Архангел Михаил" е основан през Втората българска държава - началото на XII век в местността Църквището - в непосредствена близост до лятната резиденция на българските царе от Асеновата династия. По време на турското робство манастирът на два пъти е разрушаван и ограбван (ХІV и ХVІІ в.), но и бързо възстановяван, за да остане здрава твърдина на българския дух.
На сегашното си място е възобновен през 1845 година, когато е построена е малката, вкопана в земята църква "Св. Архангел Михаил". Тя е каменна и безкуполна с осмостенна камбанария. Еднокорабната църква "Успение Пресветая Богородица" е от 1861 г., а иконостасът й е изработен през 1876 г. от Н. Йонков.
 |
Манастирът е бил крепост и убежище на българските будители и революционери. По време на Национално-освободителните борби е посещаван на няколко пъти от отец Матей Преображенски (Миткалото), а през 1871 г. - и от Васил Левски. . През 1876 г., по време на Априлското въстание, тук се укрива четата на поп Харитон и с участието на Бачо Киро. След деветдневни сражения с многохилядна турска войска четата е разгромена, а манастирът е опожарен и разрушен до основи. Възобновен е през 1880 г., а през 1897 г. на мястото на построената през 1861 г. църква "Успение Богородично" е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници.
 |
Манастирът е разположен сред живописния пролом на Дряновска река, където високи варовикови скали ограждат пролома като недостъпни стени на крепост. Отстои на 5 километра югозападно от Дряново, на 15 километра от Габрово. Над манастира, сред отвесните скали, се намира пещерата "Бачо Киро", обитавана според специалистите още през старокаменната епоха.
Манастирът е действащ, мъжки. Днес той е една от най-почитаните светини на България, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект. В манастира се предлага настаняване и храна. В непосредствена близост е природната забележителност - пещерата "Бачо Киро" (открита за посещения) с водопад и карстов извор. Обявен е за паметник на културата.
Пресвета Богородица с Младенеца.
Икона от Дряновския монастир.
 Църквата "Св. архангел Михаил" в Дряновския манастир. |
|
 |
Самият град Дряново е разположен край Дряновска река в Предбалкана. Той е земеделско и занаятчийско средище през Възраждането, родно място на самоукия архитект и строител Никола Фичев (майстор Кольо Фичето). Интересно тук е да се видят: Читалището (строено 1869 г.), градския исторически музей, музея на българското възрожденско строителство "Никола Фичев", църквите "Св.Никола" (1851 г.), "Св.Троица" (1897 г.), стария мост, строен от Кольо Фичето. През 2000 г. близо до Дряновския манастир бе открита Дряновската екопътека. Маршрутът следва дефилето на Дряновска река сред атрактивна природна среда. Пътеката е с дължина 3 км с подходящи места за почивка, пикници и платформи за наблюдение на птици и диви животни.
Из книгата на Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев "Манастирите в България", Издателство "Спектър", София, 1992 г.
 |
В пролома, прорязан от Дряновската река, ограден с високи отвесни скали, е разположен Дряновският манастир, посветен на св. архангел Михаил.
Основан по време на Второто българско царство, манастирът е сринат след идването на османлиите. Впоследствие на два пъти е наново разрушаван от поробителите като за последен път, както ни уведомява малък каменен надпис, вграден над главната входна врата, е разграбен на 10 май 1876 година. Две години по-късно на 20 юни 1880 г. - манастирът се възстановява почти във вид, в който го виждаме сега.
Днес от стария манастир е оцелял само храмът му, и то не в първоначалния си вид. По
всяка вероятност, подобно на редица други манастирски църкви от средата на XIX в. храмът ще да е имал три купола - два над наноса
и един под олтара. За това първично устройство може да се съди преди всичко от все още запазения малък сляп купол над олтара,
който след преустройството едва се показва на скосения покрив. За някогашното съществуване на другите два купола подсказва
междинната арка, която разделя наоса на две части с квадратно очертание. Към всеки квадрат са изградени по четири пандантива,
които днес носят слепи куполи - обстоятелство, което означава, че първоначално на това място са се издигали куполи с барабани.
Външните лица на стените са гладки. Само един фриз от плитки едностъпални ниши, носени от грубо профилирани каменни конзоли,
преминава високо по горната част на стените. След преустройството от 1880 г. храмът не е измазван, но както показват грубата
каменна зидария и другите подобни възрожденски църкви, първоначално той е бил измазан и варосан. Четири двукрили прозореца,
разположени на всяка една от надлъжните стени, осветляват църквата, а две врати, от които едната - главната, е на западната стена,
а другата - на северната стена, са давали достъп към първоначалния храм.
През тридесетите години на нашия век църквата се обогатява, като към западната й стена е прилепена стройна камбанария, а към северната - аркиран притвор, подслоняващ оставащата под него северна стена. Камбанарията, чиято скрита конструкция е от железобетон, е издържана напълно в духа на възрожденската архитектура. Нейният силует и детайли сполучливо напомнят църквите на Кольо Фичето.
|
Издължената форма на манастирския двор се определя от очертанията на наносната ивица, наслоена от реката, протичаща в дъното на пролома. В южния си край дворът значително се разширява, в северния се издължава в тесен проход, в края на който се отваря широка засводена порта, пробита в приземието на приемната сграда. Непосредствено до източната страна на портата се простира продълговата стопанска сграда. Нейният градеж от камък и дърво придава на манастирския двор по-топъл и по-живописен вид. Особено романтични са сградите по западната страна на двора, чиито високи цокълни етажи се мият от водата на реката. Тук една малка засводена врата пресича стената на нисък навес и през дървено мостче извежда на поляната отвъд реката. В горния, леко завишен скат на двора, непосредствено до апсидата на църквата, се издига двуетажна игуменарница, а същинският стопански двор остава на юг от църквата. В манастира е уредена и скромна изложба от икони, поместена в малка сграда близо до църковната камбанария.
Паметник-костница на загиналите въстаници. |
Историята на Дряновския манастир е плътно свързана с борбите на българския народ за национална свобода. Зад манастирските стени Апостолът на свободата Васил Левски заедно с народния будител отец Матей Преображенски-Миткалото създават основното средище за подготовка на народното въстание в Търновска област.
След избухването на Априлското въстание двеста безстрашни четници, водени от легендарния поп Харитон, от военния ръководител Петър Пармаков и народния учител Бачо Киро устояват в продължение на девет дни срещу напора на многобройната турска войска и башибозушките орди. След разгрома на бунта манастирът е изгорен. За увековечаване на геройските подвизи на борците за свобода на видно място, пред северната страна на църквата, е издигнат скромен паметник - мавзолей.
Из книгата на Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев "Манастирите в България", Издателство "Спектър", София, 1992 г.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
