Св. великомъченица Екатерина
Great Martyr St Katherine (Catherine)
Святая великомученица Екатерина
(† 305)
Чества се на 24 ноември
Празник. Разрешава се вино и елей
|
Св. великомъченица ЕкатеринаGreat Martyr St Katherine (Catherine) († 305) Чества се на 24 ноември |
На същия ден: Св. великомъченик Меркурий, който пострадал при император Деций (249-251 г.)
По-долу:
Виж също:
Добродетельми, яко лучами солнечными, просветила еси неверныя мудрецы,
и якоже пресветлая луна ходящым в нощи, неверия тьму отгнала еси,
и царицу уверила еси, вкупе же и
мучителя обличила еси,
богозванная невесто, блаженная Екатерино:
желанием востекла еси в небесный чертог, к прекрасному Жениху Христу,
и от него царским венцем венчалася
еси:
Ему же, со ангелы предстоящи,
за ны молися, творящыя пречестную память твою.
С добродетели като със слънчеви лъчи си просветила невярващите мъдреци;
и като пресветла луна на ходещите нощем тъмата на неверието си прогонила;
и царицата си уверила; и заедно с това мъчителя си изобличила,
богозвана невесто, блажена Екатерино.
С желание си се устремила в небесния чертог към Прекрасния Жених Христа:
и от Него с царски венец си се увенчала,
пред Когото и с ангелите като предстоиш,
моли се за нас, извършващите пречистата ти памет.Друг превод:
С добродетели като със слънчеви лъчи си просветила неверните мъдреци и като пресветла луна си прогонила тъмнината за ходещите в нощта на неверието; царицата си придобила за вярата и мъчителя си изобличила, Богозвана невесто, блажена Екатерино; с желание си се затекла към прекрасния Жених Христа в небесния чертог и от Него си се увенчала с царски венец. Предстояща с ангелите пред Него моли за нас, празнуващите пречестната твоя памет.
Лик честный божественне, мучениколюбцы,
воздвигните ныне, почитающе всемудрую Екатреину:
сия бо в тризници Христа проповеда,
и змия попра, риторов разумы укротивши.
Вдигни се божествено, честни личе на мъчениколюбците,
почитащ всемъдрата Екатерина;
на зрелището проповяда Христа и потъпка змията,
укротявайки разума на риторите.Друг превод:
Божествено почтения лик на мъчениколюбците,
почитащи всемъдрата Екатерина,
възвеличавайте я сега, защото в цирка проповядва Христа
и, укротила разума на гиторите, потъпка змията.
Св. великомъченица Екатерина
- от Александрия, дъщеря на Конста, бивш цар. Майка й - християнка, я запознала с един пустинник, който я въвел във вярата. Изучила елинската мъдрост, но над всичко обикнала
Божествената мъдрост.
На 18 години, като безстрашна изобличителка на езичеството, за вярата Христова я хвърлили в тъмница. Извикали я на спор с най-първите 50 мъдреци в Египет, но не могли да я отклонят от Христовата вяра и те самите повярвали и били осъдени и изгорени живи. Бита с волски жили, обезобразена, хвърлена в тъмница, Екатерина търпяла глад, страдала и накрая я посекли с меч в 305 година. Ангел Божи отнесъл тялото й на планина Синай, дето по-сетне е построен манастир.
На същия ден: Царицата - Августа, жена на цар Максимин, успяла да види Екатерина, да беседва с нея и повярвала. Узнала за чудесата, станали по време на нейните мъчения, вън от двореца гръмко изобличила царя за жестокостта му и тя била посечена с меч. Порфирий с 200 войници погребали с почести царицата, и като изповядвали, че и те са християни, били посечени с меч.
На същия ден: Св. великомъченик Меркурий - войник, скитянин. За вярата Христова пострада в III век.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Св.
великомъченица Екатерина с сцени от живота и мъченичеството й.
Икона от XVII в. в манастира "Св. Екатерина" в Синай.
Паметта на света Екатерина се чества от всички православни в света с особено благоговение и тържественост. В нейна чест се създават църкви, много манастири са наречени на нейно име, много православни и инославни християнки носят името й.
Славата на тази мъченица била велика и в древността. Павла, знаменита римлянка, основала манастира във Витлеем през 386 г., посветила храма в него на мъченица Екатерина, за която св. Епифаний говорил на Павла, че Екатерина била родена на остров Кипър, в Саламинската планина, в неговата епископия, и оттук заминала в Александрия, била по светите места в Йерусалим, пред яслите във Витлеем дала обет за девство и получила пръстен от Христа.
На Запад я смятат покровителка на учащата се младеж, особено по философия. Светата великомъченица почитат дори някои от езичниците, например задбайкалските монголо-буряти.
Слжбата на великомъченицата и църковните песнопения, съставени в нейна чест, са от дълбока древност. През IX век известният християнски песнопеец Теофан Никейски и един неизвестен монах на име Вавил написали много песни в чест на великомъченица Екатерина, които днес православната Църква пее на 24 ноември, в деня на нейното представяне.
Св. Димитрий Ростовски
В царуването на император Максимиан (IV в.) живяла в гр. Александрия
една девойка от царски род на име Екатерина. Майка й била християнка, но скривала вярата си, понеже в това време жестоко гонели християните. Екатерина била девойка с рядка мъдрости
красота. На 18 г. тя била вече изучила лекарската наука.
Богати князе искали ръката на красивата Екатерина. Майка й и роднините й я уговаряли да се омъжи, но тя отказвала на всички, които искали ръката й и казвала на своите близки: "Ако искате да се омъжа, намерете ми момък, който да бъде равен на мене по благородство, богатство, красота и ученост!" Такъв момък нямало. Имало между царските синове момци знатни и богати, но по красота и мъдрост те не могли да се равняват на Екатерина.
В околностите на града по него време се криел един пустинник, човек със светъл ум и праведен живот. Той бил духовен баща на Екатеринината майка. Майката завела при него едничката си дъщеря, за да й даде добри съвети. Като видял мъдростта на девойката, старецът решил да я обърне към познанието на истинския Бог и й казал:
- Аз зная един чуден Момък, Който те превъзхожда във всичко: красотата му е по-светла от слънчевото сияние; премъдростта Му управлява целия свят; богатството му се дели постоянно, но от това не се намалява; благородството Му е неизказано; няма подобен Нему!
Екатерина се смутила, изменила лице и запитала дали е истина това.
- Истина е – отговорил старецът. – При това Той има такива съвършенства, които е невъзможно да се опишат.
- А чий син е тоя момък, когото ти тъй хвалиш? – попитала девойката.
- Той няма баща на земята – казал пустинникът. – Той се е родил по чудесен начин от пресвета и пречиста Дева, която заради великата си чистота и светост се удостоила да бъде майка на такъв син. Тя останала безсмъртна по душа и тяло и е възнесена на Небето, където ангелите й се покланят като на царица.
Екатерина запитала, може ли да види чудесния Момък.
Старецът й казал, че тя ще види Момъка, ако изпълни Неговите повели. Той й дал една икона на пресвета Богородица с божествения Младенец и й заповядал да я отнесе в къщи и да прекара нощта в молитва пред нея. "Тук е изобразена Майката на оня Момък, за Когото ти говорих. Наричат я Дева Мария. Помоли й се с вяра, и аз се надявам, че тя ще изпълни желанието ти, и ти ще видиш лицето на нейния Син", прибавил старецът.
Екатерина послушала стареца. Във време на молитвата си от умора тя заспала и видяла чуден сън. Присънило й се, че небесната Царица стои пред нея и държи на ръце Младенеца, от Когото излизат като че ли слънчеви лъчи. Но напразно се стараела Екатерина да погледне Младенеца в лицето: Той отвръщал от нея своя светъл лик. Тогава Божията Майка започнала да моли Сина си да погледне девойката и хвалила нейната красота и мъдрост. Но Младенецът отговорил, че тя е безобразна, безумна и бедна, поради което той не иска да я погледне.
- Не презирай Твоето създание – казала Божията Майка. – Кажи й какво трябва да прави, за да се наслаждава на Твоята слава и да види Твоето светло лице?
- Нека отиде при стареца – отговорил Младенецът – и ще узнае от него какво трябва да прави. Ако тя изпълни това, ще Ме види и ще намери при Мене благодат.
Чудният сън дълбоко поразил девойката. Щом се съмнало, тя отишла при стареца, паднала при нозете му и поискала неговата помощ и съвет. Старецът подробно й обяснил истинската вяра; говорил й за райското блаженство, за гибелта на грешниците. Учената и мъдра девойка скоро разбрала истината, повярвала от всичкото си сърце и приела от стареца св. Кръщение.
Екатерина се върнала у дома си обновена по душа, дълго се молила, много плакала и отново заспала по време на молитвата. В съня си пак видяла Божията Майка, но сега лицето на божествения Младенец се обърнало към нея. Той кротко и милостиво погледнал девойката.
- Угодна ли ти е сега тая девойка? – запитала Божията Майка.
- Сега – отговорил Младенецът – тя е толкова богата и премъдра, колкото по-рано бе бедна и неразумна. Искам тя да бъде Моя нетленна невяста.
Екатерина паднала на земята и казала: "Аз съм недостойна, преславни Владико, да видя Твоето царство, но удостой ме да бъда Твоя рабиня!" Пресветата Дева хванала дясната ръка на девойката. Младенецът й надянал чуден пръстен и й казал: "Не търси земен годеник!"
Екатерина се събудила с неизяснима радост; на ръката си имала чуден пръстен. От тогава тя съвършено се изменила. Не мислела вече за нищо земно; душата й била пълна с божествена любов; тя мислела само за своя небесен Годеник.
В това време в
Александрия пристигнал беззаконият цар – гонител на християните. Той разпратил глашатаи по всички градове да свикат народа на езически празник. Скоро градът се напълнил с тълпи
пришълци. Всеки донесъл каквото могъл за жертвоприношение и се започнало празненството.
Екатерина много жалела за това безумие на царя и народа. Като взела със себе си няколко служители, тя отишла в езическия храм и застанала на прага. В храма се извършвало жертвоприношение. Всички се обърнали към нея, чудейки се на нейната красота. Царят я повикал. Тя му се поклонила и казала:
- Не те ли е срам, царю, да се молиш на гнусни идоли! И вашите учени говорят, че боговете, на които вие се кланяте, били люде, и че тям за някакво славно дело поставили стълбове и статуи. Познайте истинния, безначалния и безкрайния Бог! Чрез Него царете царуват, светът стои. Той е слязъл на земята и Сам станал човек за нашето спасение. Той не обича жертви, не се радва на заколването на животни, но иска ние да живеем по неговите заповеди.
Царят се разгневил, но заповядал да продължат жертвоприношението и казал, че после ще поговори с девойката. Когато празникът свършил, той заповядал да доведат при него Екатерина. С изумление гледал нейната красота и питал, коя е тя, как се наричат нейните родители и какво учение тя проповядва.
- Името ми е Екатерина – отговорила девойката. – Аз съм дъщеря на княза, който царуваше преди тебе. Изучила съм всичката човешка мъдрост, но познах непълнотата на земното учение и станах невяста на Христа Бога, Който каза чрез пророците си: "Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните". Сама аз съм пепел и прах, но Бог ме надари с красота, за да познаят людете силата на Твореца, Който и на земния прах може да даде красота и мъдрост. А тия богове, които вие почитате, са нищожни и лъжливи и влекат душите ви в погибел.
Царят се разгневил. "Не хули боговете, които имат безсмъртна слава!" – казал той.
Екатерина отговорила:
- Ако искаш да отърсиш мрака, който затъмнява твоя ум, ще познаеш суетата на своите богове и ще разбереш истинния Бог.
Царят не искал да продължава спора с Екатерина и й казал:
- Не подобава на царя да влиза в спор с жена. Но аз ще събера мъдрите философи. Нека те ти докажат твоите заблуждения.
След това царят заповядал да пазят Екатерина, а в това време пратил да повикат мъдреците и учените, за да оспорят думите на девойката и да я изобличат в заблуждение. 50 мъдреци пристигнали в града. Един от тях особено се отличавал с остроумие и ученост. Много народ се събрал да слуша пренията за вярата. Пратили за девойката. Нейното сърце било твърдо и спокойно, понеже й се явил архангел Михаил и й казал, че Господ ще й даде сила да победи мъдреците, и че тя мнозина ще обърне в истинската вяра.
Започнал спорът. Езическият мъдрец защищавал своите езически богове. После започнала да му отговаря девойката. Отначало тя доказвала лъжливостта на езическите богове с думи на философите и поетите, а след това обяснила ония места в техните съчинения, в които се вижда предчувствие и предсказание за живота и смъртта на Иисуса Христа. "Той милва грешниците, казала тя, прощава греховете на каещите се." Той говори: "Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя. Повярвайте в Него и ще бъдете спасени!"
Мъдрецът слушал с удивление и накрай се признал победен. Всички други се отказали да продължат спора. Напразно царят се гневял, заплашвал със смърт и мъчения. Мъдреците започнали да проповядват истинския Бог, Комуто се покланяла Екатерина. Те приели мъченическа смърт и с радост чули от Екатерина, че мъчението ще бъде вместо кръщение и ще им отвори входа на Царството небесно.
Царят обаче не се отказал от намерението си да убеди Екатерина. Нейната чудна красота му внушила грешна любов. Той предлагал дори половината си царство, стараел се да я прелъсти с дарове и с обещания за почести и слава. Но Екатерина отговорила, че дрехата на мъченица за нея е по-красива от царска багреница. Напразно царят я убеждавал чрез различни обещания и след това я заплашвал със страшна смърт. Тя казала, че нейните страдания ще доведат много люде до Бога и ще им отворят небесното царство. Тогава царят заповядал жестоко да я мъчат. Били я безжалостно, цялото й тяло се покрило с рани, а след това я затворили в тъмница.
Дълго лежала в затвора светата мъченица. Искали да я уморят с глад, но Господ не я оставил. Едно чудно видение укрепило нейната вяра. Тя видяла своя небесен Годеник, обкръжен от ликове ангели. "Не се бой, казал й Той, със своето търпение ти мнозина ще обърнеш към Мене!"
В това време царят по някаква работа напуснал града. Царица Августа, неговата жена, като слушала за красотата и мъдростта на Екатерина, отдавна желаела да я види. Тя открила това свое желание на Порфирий, стотник и царски приятел. Това желание особено се усилило, след като Августа видяла един чуден сън. Присънило й се, че Екатерина стои, обкръжена от прекрасни момци и девойки. Всички те били облечени в бели дрехи, озарени от чудно сияние. Екатерина повикала при себе си Августа, надянала й златен венец и казала, че Владиката Христос й праща тоя венец. Като разказала на Порфирий тоя сън, царицата прибавила, че тя няма да се успокои, докато не види девойката. Порфирий обещал да изпълни желанието й и сам я отвел нощем в тъмницата, където била затворена светицата. Подир тях вървели много войници. Светлото лице на Екатерина тъй поразило царицата, че тя паднала пред нозете й и извикала: "Щастлива съм, че най-после те видях! Няма да съжалявам, ако за това изгубя дори живота си и царството си. Радвам се от душа и сърце, че виждам твоята светла красота. Блажена си ти и достойна да похвала, че си се привързала към такъв Господар и си получила от Него толкова чудни дарове!"
Екатерина й отговорила:
- И ти си блажена, царице. Аз виждам над главата ти венец, поддържан от ръцете не ангели. Ти ще получиш тоя венец за малкото мъчения, които ще изтърпиш, и ще отидеш при истинския Цар във вечното царство.
Царицата отговорила:
- Боя се от мъчения, боя се от особено жестокия си съпруг".
- Иисус Христос ще бъде винаги с тебе – отговорила й Екатерина. – Малко ще пострада тялото ти, а там ще се успокоиш навеки.
Порфирий, като слушал тези думи, запитал:
- Какво дава Христос на оня, който вярва в Него? Аз искам да стана Негов войн и да вярвам в Него.
- Не си ли чул или не си ли чел християнските писания? – запитала Екатерина.
- Не – отговорил Порфирий. – Аз от младини съм се упражнявал във войски дела и не съм имал други грижи.
Тогава св. Екатерина обяснила на всички присъстващи Христовото учение и казала, че не могат да се изкажат радостите, които преблагия и човеколюбив Господ приготвил на обичащите Го и изпълняващите Неговите заповеди. Царицата, Порфирий и войниците, които ги придружавали, повярвали в Христа и благоговейно се простили с девойката.
Когато царят се върнал, той отново пратил за Екатерина. Сиянието на нейната красота го удивило. Той запитал как дългия затвор и глад не са изменили нейния вид, и и скал да накаже стражарите и вратарите. Но Екатерина казала, че не човешка ръка я пазела, Сам Бог. Царят пак се обърнал към нея с прелъстителни думи: "Ти си по-красива и по-мъдра от нашата богиня Артемида. Не погубвай красотата си! Раздели с мене царството и земното веселие!"
- Не мисли за моята красота – казала девойката. – Това е прах и кал, които ще окапят като цвят и ще изчезнат като сън.
Непреклонността на Екатерина отново възбудили яростта и злобата на царя. Той заповядал да донесат колело с остри зъбци и заплашил девойката, че ще я привърже към това страшно наказателно оръдие, ако не се поклони на боговете. Тия заплашвания не уплашили девойката. Тогава царят заповядал да я подложат на ужасни мъчения. Но едва те били почнали, и невидим Божи ангел счупил оръдието за мъчение и девойката се изправила невредима. Народът в изумление извикал: "Велик е християнският Бог!"
Царица Августа, като чула за станалото, излязла от своя дворец и гръмко започнала да укорява царя, задето той смее да се бори с живия Бог и да мъчи Неговите рабо. Царят страшно се разгневил. Той обърнал яростта си срещу царицата, подложил я на мъки и я осъдил на смърт.
- Рабиньо на истинския Бог – казала царицата на Екатерина преди смъртта си, - помоли се за мене!
- Иди с мир – отговорил Екатерина, - за да царуваш вечно с Христа!
На царицата отсекли главата с меч.
Порфирий същата нощ заедно с повярвалите войници погребал честното тяло на царицата. След това те отишлш при царя и му заявили, че и те са християни, войници на истинския Бог. Всички те били смъртно наказани.
На другия ден царят за последен път повикал
девойката и й казал:
- Заслужаваш строго наказание; ти прелъсти жена ми, ти погуби и мъжествения мойн и смути народа. Но аз ще ти простя, ако се поклониш на боговете, защото ми е жал да те предам на смърт. Аз с тебе ща разделя царството си. Ти ще живееш в богаство и удоволствия, които не е изпитвала още никоя царица.
Но лукавите думи не могли да отлъчат светата девойка от любовта Христова. Виждайки, че усилията му са напусто, царят заповядал да я предадат на смърт.
Когато я водели на мястото на наказанието, подир нея вървяло множество народ. Всички плачели и жалели за нея. Младите жени и девойки говорили: "Защо погубваш своята младост и красота? Иди при царя и го послушай!"
- Не плачете за мене – отговорила св. девойка, - но се радвойте с мене! Днес аз ще видя Иисуса Христа, моя Творец и Спасител. Той е красота, слава и венец на мъчениците. Той ме вика към неизказани райски радости. Плачете по-добре за себе си, защото вашето неверие ще ви погуби!
Пред смъртта си св. Екатерина се молела:
"Господи Иисусе Христе, благодаря Ти, че си поставил нозете ми върху камък на търпение и си им указал истинския път! Простри Твоите пречисти ръце, изранени на кръста, и приеми душата ми, която Ти принасям като жертва на моята любов! Спомни, Господи, човешката немощ и прости съгрешенията ми, извършени по незнание – да ги умие моята кръв, която аз проливам за Твоето име! Направи, Господи, тялото ми, което ще бъде посечено с меч, да остане невидимо за моите врагове и гонители! Погледни от Твоята висота, Господи, и на стоящите тук люде, просвети ги чрез светлината на Твоето познание! Прояви Твоята милост към ония, които ще се обърнат чрез моята смърт, да възпяват Твоето величие вовеки!"
Войник отсякъл главата на девойката. Това станало около 305 г. Преданието разказва, че св. ангели взели тялото й и го отнесли на Синайската планина.
След повече от два века подир смъртта на мъченицата братята на Синайската обител намерили главата и едната й ръка и пренесли тия св. мощи в храма, който се намира в тяхната св. обител (виж Mанастирът "Св. Екатерина" в Египет).
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
По време на царуването на нечестивия римски император
Максимин (царувал от 305 г. до 313 г., бел.ред.) в град Александрия живяла
една девица от царски род, на име Екатерина*.
* По националност света Екатерина принадлежала към александрийските гърци. За това може да се съди по най-древните преписи на житието й; а и самото име на великомъченицата е гръцко (Aeikaqarina - винаги чиста). Екатерина е вече малко видоизменено наименование. Бел.ред.
Тя била забележително красива и се славела с премъдростта си. Бидейки само на осемнадесет години, Екатерина в съвършенство изучила творенията на всички езически писатели и на всички древни поети и философи, като например: Омир, Виргилий, Аристотел, Платон и други. Тя познавала добре не само съчиненията на мъдреците на древността, но изучила също и съчиненията на най-бележитите лекари, като например: Асклепий, Хипократ и Гален; освен това тя се научила на цялото ораторско и диалектическо изкуство и знаела също много езици и диалекти, така че всички се удивлявали на учеността и познанията й. Мнозина богати и знатни люде искали ръката й и за тази цел идвали при майка й, тайна християнка, скриваща вярата си поради жестокото гонение, повдигнато по това време срещу вярващите от Максимин. Роднините й и майка й често съветвали Екатерина да се омъжи, за да не премине царското наследство на баща й в ръцете на чужд човек, чрез което те окончателно биха се лишили от това наследство. Но Екатерина, като чиста девица, твърдо решила в сърцето си да съхрани чистотата на девството през целия си живот и изобщо не искала да се омъжва. А когато роднините й започнали усилено да уговарят Екатерина да встъпи в брак, тя им казала:
- Ако искате да се омъжа, намерете ми момък, който притежава четирите дарования, с които аз, както знаете, превъзхождам всички други девойки. И тогава ще се съглася да го взема за съпруг. А да се омъжа за човек, който в нещо е по-лош или стои по-ниско от мен, не желая. И така, потърсете навсякъде дали няма да намерите такъв момък, който би бил подобен на мен по знатност на рода, по богатство, по красота и по мъдрост; а всеки момък, който е лишен дори само от едно от тези дарования, не е достоен за мене.
Домашните на Екатерина, като видели, че е невъзможно да намерят такъв момък, й забелязали, че царските синове и другите знатни кандидати за ръката й могат да станат още по-благородни и по-богати, ако встъпят в брак с нея, но по красота и по мъдрост никой не може да се сравнява с нея. А Екатерина им отговорила:
- Искам да имам за свой жених не друг, а само равен на мен по ученост.
Виждайки непреклонността на дъщеря си, майката решила да опита още едно средство. Тя прибягнала към света на духовния си отец - мъж благочестив и свят, който живеел в съкровено място извън града. Тя взела със себе си Екатерина и тръгнала с нея към този праведен мъж. А той, като видял прекрасната девойка и като чул мъдрите й, макар и скромни слова, решил да я научи да познае Христа, Небесния Цар.
- Аз зная - казал й той - един чуден Момък, Който несравнимо те превъзхожда във всички твои дарования. Красотата Му е по-светла от слънчевата светлина; премъдростта Му управлява всички чувствени и духовни създания; богатството на съкровищата Му е разпръснато по целия свят и никога не намалява, но според мярката на раздаването, все повече и повече се увеличава; а висотата на рода Му е неизказана и непостижима. В целия свят няма подобен Нему!
Внимавайки в думите на стареца, Екатерина помислила, че той й говори за някакъв земен княз; тя се смутила, изменила лице и попитала стареца:
- Истина ли е всичко това, което ми казваш?
Той отвърнал, че всичко това е истина и прибавил, че този Момък притежава и други големи дарования, които е невъзможно и да се изброят. Отроковицата го попитала:
- А чий син е възхваляваният от теб Момък?
Старецът й отговорил:
- Той няма баща на земята, но се е родил неизказано и свърхестествено от една пречестна по рода си Пресвята и Пречиста Дева. Тя се сподобила да роди такъв Син заради великата си чистота и святост. Тя пребивава безсмъртна по душа и тяло и е възнесена по-горе от небесата, където всички свети ангели й се покланят като на Царица на цялата твар.
Екатерина попитала стареца:
- Възможно ли е да видя този Момък, за когото ми съобщаваш толкова много чудесни неща?
- Ако сториш това, което ти кажа - отвърнал й старецът, - ще се сподобиш да видиш пресветлото Му Лице.
На това Екатерина му казала:
- Виждам, че ти си разумен човек и почтен старец, и затова вярвам, че ми казваш истината. Готова съм да изпълня всичко, което ми наредиш, само да видя Този, Когото ти така възхваляваш.
Тогава старецът й дал икона на Пресвета Богородица, държаща в обятията си Божествения Младенец, и й казал:
- Ето изображението на Девата и Майката на Този, за Когото ти съобщих толкова много чудесни неща. Вземи това изображение у дома си и като затвориш вратата на стаята си, с благоговение възнеси усърдна молитва към тази Дева, името на която е Мария; помоли я да благоволи да ти покаже своя Син. Надявам се, че ако ти с вяра й се помолиш за това, тя ще те чуе и ще те сподоби да видиш Този, към Когото се стреми душата ти.
Тогава отроковицата Екатерина, като взела светата икона, се върнала у дома си и през нощта, като се уединила в стаята си, започнала да се моли така, както я научил старецът. Във време на продължителната молитва Екатерина заспала от умора и видяла във видение Небесната Царица в този вид, в който тя била изобразена на иконата, заедно със светия Младенец, окръжен от лъчезарно сияние. Екатерина не могла да види лика Му, защото Той го отвърнал от нея и го обърнал към Майка Си. Опитвайки се да Го види, Екатерина минала от другата страна, но Христос и оттам отвърнал лицето Си от нея. Това се повторило три пъти. След това Екатерина чула, че Божията Майка казала на Сина си:
- Погледни, Чедо мое, към Твоята рабиня Екатерина и виж колко прекрасна и добра е тя.
А Богомладенецът й отговорил:
- Не, тази девойка е твърде помрачена и е така безобразна, че не мога да я гледам.
Тогава Пресвета Богородица отново казала на Господ:
- Нима тази девица не е по-мъдра от всички философи? Нима тя не превъзхожда всички девици с богатството си и със знатността на рода си?
Но на това Христос й отговорил:
- Отново ще ти кажа, Майко Моя, че тази девица е безумна, бедна и от лош род, и не ще я погледна дотогава, докато тя не остави нечестието си.
На това Преблагословената Майка на Господа Му казала:
- Моля Те, пресладко мое Чедо, не презирай Твоето създание, но я вразуми и я научи какво трябва да стори, за да се наслади на славата Ти и да види Твоето пресветло и превъжделено Лице, Което всички ангели желаят да видят.
Тогава Христос отвърнал:
- Нека отиде при стареца, който й даде иконата, и нека прави това, което й нареди той, и тогава ще Ме види и ще намери благодат пред Мен.
Като видяла и като чула това, Екатерина се пробудила от сън и се удивила на това видение. Щом настъпило утрото, тя отишла с някои от робините си в килията на стареца и като паднала със сълзи при нозете му, му разказала за видението си и го умолявала да й каже какво трябва да стори, за да види желания от нея Жених - Христа.
Преподобният старец подробно я научил на всички тайни на истинската християнска вяра, започвайки от сътворението на света и създаването на праотеца Адам и свършвайки с второто пришествие на Владиката Христос на земята, казал й също и за неизказаната райска слава на праведниците, и за многоболезнените безкрайни мъчения на грешниците. Като премъдра, богопросветена и жадуваща за истина и за спасение девица, Екатерина скоро разбрала цялото християнско учение, повярвала от цялото си сърце в Иисуса Христа и приела свето кръщение от същия старец. След това старецът й заповядал отново да се помоли с много усърдие на Пречистата Богородица, за да й се яви тя още веднъж, както през първата нощ.
По такъв начин, като съблякла ветхия човек (сравни с Кол. 3:9, бел.ред.) и като се облякла в одеждата на обновлението на духа, Екатерина се върнала у дома си и прекарала цялата нощ в слъзна молитва, пребивавайки без храна, докато заспала. И ето, тя отново видяла Небесната Царица с Божествения Младенец на ръце. Младенецът гледал към Екатерина с голяма благост и кротост. Божията Майка попитала Сина си:
- Угодна ли Ти е, Сине мой, тази девица?
Господ отговорил на Своята Пречиста Майка:
- Много Ми е угодна, защото сега тя е прекрасна и славна, а не е безобразна и безчестна, както преди; сега тя е богата и премъдра, а не бедна, както беше отначало; сега Аз я възлюбих и тя така Ми е угодна, че искам да се сгодя за нея и тя да стане Моя нетленна невеста.
Тогава Екатерина паднала на земята и възкликнала:
- Недостойна съм, преславни Владико, да видя Твоето Царство, но сподоби ме да бъда поне с Твоите раби.
В това време Пресвета Богородица хванала дясната ръка на девойката и казала на Сина си:
- Дай й, Чедо мое, годежен пръстен в знак на годежа Ти с нея, направи я Своя невеста, за да я сподобиш с Царството Си.
Тогава Владиката Христос дал най-прекрасен пръстен на Екатерина и казал:
- Ето, Аз сега те вземам за Моя невеста, нетленна и вечна. И така, запази с голямо усърдие този съюз ненарушим и в никакъв случай не си взимай земен годеник.
След тези думи на Христа Господа видението приключило. Девойката се пробудила и ясно видяла чуден пръстен на дясната си ръка. Тя почувствала в сърцето си такова веселие и такава радост, че от този момент сърцето й съвършено се предало на Божествената любов. И в нея настъпила такава голяма промяна, че тя вече не мислела за нищо земно, а непрестанно, денем и нощем, размисляла за своя възлюбен Жених, Него едничкия желаела, в Него едничкия се поучавала наяве и насън.
Скоро след като Екатерина се обърнала към християнството, в Александрия пристигнал нечестивият цар Максимин, който имал ревност не по разум за своите бездушни богове, сам бидейки като че безчувствен и безсловесен. Желаейки да устрои тържествен празник в чест на тези богове, той разпратил по околните страни и градове заповед да се съберат всички поданици за принасяне на жертви, за да почетат боговете всенародно. Събрали се безброй много хора, при което всеки водел кой каквото можел, за жертвоприношението: кой волове, кой овце, а които не били в състояние, донесли птици или нещо подобно. Когато настъпил денят на мерзкото тържество, царят заклал в жертва сто и тридесет телета, князете и велможите - по-малко, и всеки принесъл в жертва каквато могъл. Целият град се напълнил с предсмъртните вопли на заколваните животни и със смрад от принасяните жертви. Навсякъде настъпила страшна теснота и суматоха и въздухът бил пропит със смраден дим. Докато ставало всичко това, благочестивата и най-прекрасна Екатерина, при вида на тази пагубна съблазън за човешките души, била жестоко уязвена в сърцето си, защото скърбяла за тяхната гибел. Горейки от Божествена ревност, тя взела със себе си неколцина роби и отишла в храма, където безумците принасяли жертви. Когато застанала на вратите, всички устремили погледите си към нея: защото тя блестяла с необичайната си красота, която свидетелствала за вътрешната й душевна красота. Тя наредила да известят царя, че има да му каже нещо много важно. Царят й наредил да отиде при него. Заставайки пред царя, Екатерина отначало му се поклонила, отдавайки полагащата му се чест, а после казала:
- Царю, познай съблазънта, в която сте въвлечени от бесовете. Вие почитате като богове тленните и безчувствени идоли и им служите. Голям срам е да бъдеш дотолкова сляп и безумен, че да се поклониш на тези мерзости. Повярвай поне на своя мъдрец Диодор*, който казва, че вашите богове някога са били хора и са завършили живота си нечестиво, но заради някои дела, извършени от тях приживе, хората са им издигнали паметници и статуи. А следващите поколения, не знаейки замисъла на своите праотци, които поставили тези паметници само заради възпоменанието на хората, изобразени върху тях, но мислели, че самата вещ е благочестна и благоприлична, започнали да им се покланят като на богове. И знаменитият Плутарх Херонейски (бележит гръцки историк. Херонея - град в Средна Гърция, бел.ред.) се гнусял от тези богове и ги презирал. Повярвай, царю, поне на тези свои учители и не ставай виновник за гибелта на толкова души, за което ще се подложиш на вечни мъчения. Познай Единия, Истинен Бог, вечносъществуващ, пребезначален и безсмъртен, Който в края на времената прие върху Себе Си човешка плът заради нашето спасение. Чрез Него царете царуват, страните се управляват и целият свят се крепи. Всичко е било създадено и запазва битието си единствено чрез Неговото слово. Този всесилен и преблаг Бог не изисква жертви, подобни на вашите, и не се радва на заколването на невинни жертви, но иска само да спазваме Неговите заповеди твърдо и непоколебимо.
* Диодор Сицилиански - известен езически писател, историк и философ, отличаващ се с безпристрастието си и с дълбоката си наблюдателност. Бел.ред.
Като чул това, царят се възпламенил от силен гняв и отначало дълго запазил мълчание. А после, понежел нямал сили да отговори на думите й, казал:
- Остави ни през тези дни да извършим жертвоприношението, а после ще чуем словата ти.
Като завършил богопротивното си тържество, нечестивият цар наредил да доведат света Екатерина в царските палати и й казал:
- Кажи ни, девойко, коя си ти и повтори това, което ни каза по-рано.
- Аз съм царска дъщеря - отговорила светицата, - наричам се Екатерина. По-рано с голяма любов се занимавах с различни науки: изучавах риторски и философски съчинения, геометрия и други науки, но сега презирам всичко това като суетно и безполезно занятие и станах невеста на Владиката Христос, Който чрез Своя пророк Исаия е казал:
- “Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните” (1Кор. 1:19; Ис. 29:14).
Царят се удивил на думите й, на необикновения й ум, но още повече бил поразен от ослепителната й красота и помислил, че тя е родена не от смъртни родители, а от тези богове, който той почитал. След като едва се съгласил да повярва, че девойка с такава неописуема красота може да бъде родена от земни човеци, той, поразен от красотата й и без да откъсва от нея безсрамния си поглед, започнал да й говори съблазнителни думи. А светицата, прониквайки в беззаконните му помисли, му казала:
- Бесовете, които вие считате за богове, ви прелъстяват и ви увличат в безсмислени похоти; а аз се считам за прах и пепел; Бог ме е създал по Свой образ и подобие и ме е надарил с такава красота, за да се удивляват хората на премъдростта на Създателя, Който може на такова нищожно и тленно лице да дарува такава мъдрост и красота.
Царят се озлобил от тези нейни думи и казал:
- Не говори така лошо за боговете, имащи безсмъртна слава:
Но светицата му възразила:
- Ако желаеш поне малко да разсееш мъглата и помрачаването си от прелест, разбери цялото нищожество на твоите богове и познай истинния Бог. Дори само едно произнасяне на името Му или само един кръст, изобразен във въздуха, прогонва твоите богове и ги съкрушава; и ако искаш, ясно ще ти докажа истинността на думите си.
Царят, като слушал свободната й реч и се боял да не би да бъде победен и посрамен от думите й, й казал:
- Неприлично е за царя да беседва с жени. Но аз ще събера най-мъдрите философи за разговор с теб и ти ще узнаеш нищожността на възгледите си и ще повярваш в нашите учения.
Като казал това, той заповядал строго да охраняват светата девица. А сам веднага изпратил до всички подвластни градове следното нареждане:
- Аз, цар Максимин, до най-мъдрите философи и оратори, намиращи се в моите градове, радвайте се. Всички, които служите на премъдрия бог Хермес*, и които призовавате наставниците на разума - музите**, съберете се при мен, за да заградите устата на една премъдра девойка, която се появи през тези дни и се надсмива над великите богове, наричайки всичките им деяния басни и празнословие. И така, елате, за да покажете цялата си мъдрост, за която ви прославят хората, а от мен ще получите награда за труда си.
* Хермес (Ермий) или Меркурий бил считан за вестител на боговете, за покровител на търговията и ораторите и бил един от най-популярните езически богове. Така, непросветеното население на градовете Листра и Ликаония дотолкова било поразено от чудесата на Павел и Варнава, че нарекло Варнава Зевс, а Павел - Ермес, “понеже той първенствуваше в говоренето” (Деян. 14:12). Бел.ред.
** Богини, считани за покровителки на науките и изкуствата. Бел.ред.
И ето, събрали се петдесет човека, избрани и най-мъдри оратори, отличаващи се с голяма острота на ума и с велика сила в словото. Царят се обърнал към тях със следните думи:
- Пригответе се с цялото си старание и внимание за доблестно състезание с една девойка, за да можете да я надвиете с доказателствата си в спора за боговете; не се отнасяйте с пренебрежение към това, че ще водите беседа с млада девица, но приложете цялото си старание и покажете вашата мъдрост така, все едно че ви се е наложило да противостоите срещу мъжествен противник и най-мъдър оратор; защото тя, както аз внимателно разпитах, превъзхожда с мъдростта си самия велик Платон*. Затова, умолявам ви, покажете в спора с нея такова старание, каквото бихте имали, ако се състезавахте със самия него. Ако победите, ще ви възнаградя с големи дарове, а ако бъдете победени, върху вас ще падне голям срам и вместо дарове ще приемете мъчителна смърт.
* Платон - известен гръцки философ от IV век пр. Р. Хр., съвременник и учител на известния гръцки философ - Аристотел. Платон е ученик на бележития и славен философ Сократ. Забележително е това, че в своите философски възгледи, особено в учението си за Бога, за творенията на света и за задгробния живот, Платон се приближава много до християнското учение. Бел.ред.
На тези думи на царя отговорил най-славният и най-мъдрият оратор:
- Не се опасявай, царю: нашата противничка може и да е необикновено умна, но тъй като е жена, тя не може да притежава мъдростта в пълно съвършенство и да бъде напълно изкусна в красноречието; заповядай й само да се яви при нас, и ще видиш, че щом види такова множество философи и оратори, тя в същия миг ще се засрами.
Щом чул тази самохвална реч на философа, царят се успокоил и се развеселил, надявайки се, че нечестивият и надменен език на учените ще победи изпълнената с кротост и с Божествена премъдрост девица. Той веднага наредил да я доведат при него. Събрали се също и много хора, за да чуят спора на християнската девойка с езическите мъдреци. Но преди изпратените да успеят да дойдат при Екатерина, Архангел Михаил й се явил от небесата и рекъл:
- Не бой се, дево Господня! Твоят Господ ще придаде към премъдростта ти още премъдрост и ти ще победиш в спора тези петдесет витии. И не само те, но и мнозина други ще повярват чрез теб и ще приемат мъченически венец.
Като казал това, Ангелът изчезнал.
Междувременно, пратениците на царя дошли и я завели при царя и философите за зрелище на всички.
И веднага същият самонадеян философ, който преди това така се хвалел, с гордост се обърнал към света Екатерина:
- Ти ли порицаваш боговете ни с такава дързост и безумие?
- Аз - кротко му отговорила светицата, - но не с дързост и не с безумие, както ти каза, а с кротост и поради любов към истината казвам, че вашите богове са нищо.
Тогава философът й казал:
- Великите стихотворци* ги наричат висши богове, а как ти с такава дързост произнасяш хула срещу тези, от които сама си приела мъдрост и сладостта на чиито дарове си вкусила.
* Тук се подразбират Омир, Вергилий и други поети. Най-общо, езичниците научавали легендите за своите богове главно от поетическите произведения. Бел.ред.
- Не от вашите богове - отговорила Екатерина, - а от моя Един Истинен Бог съм получила мъдрост. И Самият Той е премъдрост и живот, и който се бои от Него и пази Божествените му заповеди, той е истински философ. А делата на вашите богове и легендите за тях са достойни за смях и порицание и са преизпълнени със съблазън. А кажи ми и кой от твоите велики стихотворци и в кои изрази ги нарича богове?
- Най-мъдрият Омир - отговорил мъдрецът, - обръщайки се с молитва към Зевс*, първи казва така: “Преславни Зевсе, превелики боже, и вие други безсмъртни богове”. А преславният Орфей, обръщайки се с благодарност към Аполон**] казва така: “О, сине Латонин, стрелящ отдалеч! Силни Фебе, който гледаш към всички, царуваш над смъртните и безсмъртните, слънце, носещо се на златни криле”. Ето как - казал езическият мъдрец, завършвайки речта си - са почитали боговете най-първите и най-славни стихотворци и ясно са ги наричали безсмъртни; затова и ти не трябва да се заблуждаваш и да се по-кланяш на Разпнатия*** като на Бог; никой от древните мъдреци не само не Го е наричал и не Го е признавал за Бог, но даже и не е знаел за Него.
* Зевс (или Юпитер) - гръко-римски бог, почитан от езичниците като владетел на небето и земята, баща на всички богове и хора. Бел.ред.
** Аполон или Феб, син на Зевс и Латона, един от най-почитаните гръко-римски езически богове. Бил считан за бог на слънцето и умственото просвещение, а също и на общественото благополучие и ред, пазител на закона, божество, което предсказвало бъдещето. Бел.ред.
*** На езичниците им се струвало особено странно, че християните се покланяли на Разпнатия, тъй като кръстната смърт се считала за позорна. Затова и апостол Павел казва, че проповедта за разпнатия Христос за елините (тоест за езичниците) е безумие (1Кор. 1:23). Бел.ред.
Света Екатерина отговорила:
- Но нали същият този ваш Омир казва на друго място за твоя велик бог Зевс, че той е бил лукав и лъжлив измамник, и че другите богове - Хера, Посейдон и Атина* искали да го вържат, но той успял да се скрие от тях чрез бягство. Във вашите книги са описани и много други деяния, подобни на тези, които внушават презрение към вашите богове. Но тъй като ти каза, че нито един от древните учители не е признавал Разпнатия за Бог, то, макар и да не би следвало да се изследва много за Него в доказателство на това, че Той е истински и непостижим Бог, недостъпен за умувания и неизказан Създател на небето и земята, морето, слънцето, луната и на целия човешки род, въпреки това, за по-голямо уверение в тази истина, ще приведа свидетелства пак от вашите книги. Чуй какво казва за Него вашата най-мъдра Сибила**, свидетелствайки за Неговото Божествено въплъщение и спасително разпятие: “В последните времена ще дойде Някой на тази земя, ще приеме на себе си плът, освен греха. С безпределното всемогъщество на Божеството Той ще разруши тлението на неизцерените страсти и невярващите люде ще Му завидят и Той ще бъде окачен на високо място, като че е достоен за смърт”. Спомни си, че и вашият мъдрец Аполоний*** не по своя воля изповядва Христа като Бог, принуден към това от Неговата Божествена сила: “Един Небесен - казва той - ме подбужда да Го изповядам. Той е трисветла светлина; Той е и пострадал Бог, но не Самото Божество е страдало: защото в Него е и едното, и другото: Той е и смъртен по плът, и заедно с това е чужд на тлението. И Този Мъж, търпящ от смъртните всичко: кръст, унижение, погребение - е Бог”. Аполоний е казал това за истинския Бог, Който е събезначален и съвечен на Родилия Го. Той е начало и основа, и източник на всички създадени блага; Той е създал света от небитие за битие и го управлява. Бидейки единосъщен с Отца, Той станал човек заради нас, живял на земята, като наставлявал и учел хората, и им правел добро; после приел смърт за нас, неблагодарните, за да ни освободи от древното осъждане и да ни дарува предишното блаженство и наслада. По такъв начин Той отново ни отворил райските врати, които ние затворихме с грехопадението. След три дни Той възкръснал, възнесъл Се на небесата, откъдето преди това бил слязъл, и изпратил Светия Дух на учениците Си; а те се разпръснали по целия свят и проповядвали Неговото Божество, в Което трябва да повярваш и ти, философе, за да познаеш истинния Бог, и да станеш раб на Този, Който е милостив и добросърдечен и призовава всички, които са съгрешили, казвайки: “Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28). И така, повярвай поне на своите учители и богове - Платон, Орфей и Аполоний, които напълно явно и ясно, макар и въпреки волята си, са признали Христос за Бог.
* Хера (Юнона) била почитана от древните гърци и римляни като сестра и жена на главния им бог Зевс; била най-почитана между богините; била считана за богиня на земята и плодородието и покровителка на съпружеския живот. Посейдон бил считан за бог на моретата. Атина била считана за богиня на мъдростта, предимно военната. Горепосоченото място е взето от “Метаморфози” на римския поет Овидий. Най-общо, боговете на римляните и гърците, според техните вярвания, притежавали същите страсти и престъпни наклонности като хората. Бел.ред.
** Сибили при древните римляни били наричани пророчиците. Предсказанията им били събрани в три книги, които се съхранявали в Капитолийския храм на Зевс (Юпитер), а после - в храма на Аполон на Палатинския хълм. Тези “Сибилини книги” се ползвали с голямо уважение в езическия свят. На техните предсказания обръщали внимание и християнските писатели, намирайки в тях някои намеци за настъпването на Царството Христово. Бел.ред.
*** Аполоний Тиански - езически мъдрец, който вършел лъжливи чудеса и привлякъл много последователи (III в.). Неговите сентенции, записани в отделна книга, се ползвали с дълбоко уважение, особено в Александрия, където една такава книга се съхранявала в най-потайното, свещено място на един езически храм. Бел.ред.
Това и много друго казала премъдрата Екатерина и довела философа до удивление, така че той останал безгласен, нямайки сили да й каже нещо в отговор. Като го видял победен и изумен, царят наредил на останалите да започнат беседа със светата девойка. Но те се отказали, казвайки:
- Ние не можем да противостоим на истината, защото, щом най-ученият от нас мълчи победен, то какво да кажем ние?
Тогава разгневеният цар заповядал да запалят огромен огън насред града и да изгорят всички философи и оратори. А те, като чули тази присъда и заповедта на царя, паднали в нозете на Екатерина, и я молели да се помоли за тях на Единия Истинен Бог, да им прости Той всичко извършено от тях в неведението им и да ги сподоби със свето кръщение и с даровете на Пресветия Дух.
А светицата, като се изпълнила с наслада и радост, им казала:
- Вие сте истински блажени и щастливи, защото, като оставихте тъмнината, познахте истинската светлина, и като презряхте смъртния земен цар, пристъпихте към Безсмъртния Небесен Цар. Твърдо се надявайте на Неговата милост и вярвайте, че огънят, с който ви заплашват нечестивците, ще ви послужи за кръщение и за лествица, която ще ви възведе на небето. В този огън вие ще се очистите от всяка сквернота на плътта и духа и ще се явите пред Царя на славата светли и чисти като звезди и ще станете Негови възлюбени приятели.
Като казала това, света Екатерина осенила всеки от тях с кръстното знамение и те с радост тръгнали на мъчение. Войниците ги хвърлили в огъня и по този начин те приели мъченическа кончина (това станало на 17 ноември 307 година, бел.ред.).
Вечерта неколцина благочестиви и христолюбиви люде дошли, за да погребат останките на светите мъченици, но намерили телата им съвършено цели, така че огънят не бил докоснал даже и косите им. Чрез това чудо мнозина от езичниците се обърнали към познание на истината, а мощите на светите мъченици били погребани с полагащата им се чест.
Тогава Максимин се решил да употреби цялото си старание, за да отклони света Екатерина към своето нечестие. Като не постигнал успех чрез философските спорове, той почнал да я съблазнява с ласкателства и лукавство. Като я повикал, той казал:
- Чуй ме, добра дъще, като чедолюбив баща те съветвам да се поклониш на великите богове и особено на Хермес, покровителя на науките, който те е украсил с такива философски дарования. И ако изпълниш предложението ми, ще разделя с теб царството си и властта си - боговете са ми свидетели за това - и ти ще живееш с мен в непрестанно веселие.
Но премъдрата Екатерина, прониквайки в намерението му и виждайки лукавството и измамното му ласкателство, му рекла:
- Остави, царю, хитростта си и не се уподобавай на лисица. Аз решително, веднъж завинаги, ти казах, че съм християнка и съм се сгодила за Христа. Него Едничкия имам за Жених и наставник и за украшение на моето девство; не ме прелъстявай с царска багреница*, предпочитам мъченическите дрехи пред нея.
* Багреница - дълга, оцветена в пурпурен, кървавочервен цвят дреха, много ценена в древността и считана за атрибут на царското достойнство. Бел.ред.
Тогава царят отново й казал:
- Принуждаваш ме, макар и против волята ми, да обезчестя достойнството ти и да покрия прекрасното ти тяло с множество рани.
- Прави каквото искаш - отвърнала светицата, - чрез временното безчестие ти ще ми донесеш вечна слава и голямо множество хора (както се надявам) ще повярват чрез мен в моя Христос; и от твоите палати мнозина ще тръгнат заедно с мен към свещените небесни чертози.
Така пророкувала светицата; а Бог, като гледал върху нея от висините, привел в изпълнение пророчеството й.
Тогава силно разгневеният цар заповядал да свалят багреницата от Екатерина и безмилостно да бият разголената девица с волски камшици. Слугите жестоко били мъченицата в продължение на два часа по рамената и по корема, така че цялото й тяло се покрило с рани и се обезобразило; кръвта текла на ручеи и обагрила земята. Но светицата изтърпяла всички мъчения с такова мъжество и доблест, че тези, които я наблюдавали, били поразени от голямо изумление. След това жестокият цар заповядал да затворят Екатерина в тъмницата и да не й дават нито храна, нито вода, докато не измисли нови мъчения, за да я погуби.
Междувременно Августа, съпругата на царя, силно желаела лично да види света Екатерина. Слушайки за нейните добродетели, мъдрост и мъжество, тя силно я обикнала. А след едно видение насън сърцето на Августа пламнало от такава любов към Екатерина, че тя дори не можела да заспи. Когато царят отпътувал от града по някаква работа и се забавил няколко дни със завръщането си, царицата намерила удобно време, за да изпълни желанието си. Тогава при двора имало един велможа, верен приятел на царя, по сан - военачалник, на име Порфирий, човек, който се отличавал с благоразумието си. Царицата съобщила тайното си желание на него.
- В една от предишните нощи - казала му тя - видях в съня си Екатерина, която седеше величествено сред множество прекрасни младежи и девойки, облечени в бели дрехи. Лицето й излъчваше такова сияние, че не можех да гледам към нея. Като ме настани до себе си, тя постави върху главата ми златен венец и каза: “Владиката Христос ти изпраща този венец”. От този момент имам такова силно желание да я видя, че не намирам покой за сърцето си. Моля те, Порфирий, направи така, че да мога да се срещна тайно с нея.
- Ще изпълня желанието ти, царице - отговорил Порфирий.
Щом настъпила нощта, Порфирий взел двеста войници и тръгнал заедно с царицата към тъмницата. Като дали пари на стражите, те влезли при светата мъченица. Когато царицата видяла светицата, тя била поразена от сиянието на лицето й, което сияело от Божествена благодат. Като паднала бързо в нозете на Екатерина, царицата със сълзи възкликнала:
- Сега се считам за щастлива и блажена, защото се сподобих да те видя. Подобно на кошута, копнееща да утоли жаждата си (сравни с Пс. 41:2, бел.ред.), аз безмерно желаех да те видя и жадувах да чуя сладостните ти речи. Сега, когато се сподобих да получа желаното, вече не скърбя, дори и да се наложи да се лиша от живота и царството си: толкова съм щастлива, че те видях! Блажена си ти и си достойна за похвала, че си се отдала на всемогъщия Владика, Който е излял върху теб толкова големи дарования.
В отговор светицата й казала:
- И ти си блажена, царице, защото виждам венец над главата ти, поддържан във висините от ръцете на ангели. След три дни ще го получиш за малкото мъчения, които ще изтърпиш заради Христа, за да отидеш чрез тях при Истинския Цар и да царуваш вечно с Него.
А царицата отговорила на Екатерина:
- Боя се от мъченията, които ми предричаш, а още повече се боя от съпруга си, който е твърде жесток и безчовечен.
- Не се плаши - казала й светицата, - Самият Христос ще ти бъде помощник; Той ще укрепи сърцето ти и никакво мъчение не ще докосне душата ти; само тялото ти ще пострада тук малко и временно, а после и то ще получи вечен покой.
Когато светицата изрекла това, Порфирий я попитал:
- Какво ще подари Христос на тези, които вярват в Него? Защото и аз желая да повярвам в Него и да бъда Негов воин.
Мъченицата му отвърнала:
- Нима не си чел или не си чул нищо от християнското Писание?
- От младини съм се упражнявал във воинските дела и за нищо друго не съм имал грижа - отговорил Порфирий.
Светицата му рекла:
- Невъзможно е да се опишат с човешки език благата, които преблагият и човеколюбив Бог е приготвил за тези, които Го обичат и пазят Неговите заповеди.
Тогава Порфирий, като се изпълнил с безмерна радост, повярвал в Христа, а заедно с него и двестата войници, и царицата; и всички, като се простили благоговейно с мъченицата, си тръгнали.
А милостивият и човеколюбив Христос не оставил светата Си невеста, но се грижел за нея като чедолюбив баща. Всеки ден при нея долитала през прозореца една гълъбица и й носела храна. Накрая и Самият благ Подвигоположник - нашият Господ Иисус Христос, я посетил, заобиколен от велика слава и от всички небесни чинове и още повече я укрепил в мъжеството, и я изпълнил с дух на смелост:
- Не бой се, възлюбена Моя невесто - казал й Той, - Аз съм винаги с теб и никакво мъчение не ще те докосне; с търпението си ти ще обърнеш мнозина към Мен и за награда ще получиш много нетленни венци.
Като я утешил с тези думи, Господ станал невидим.
На сутринта царят, като седнал важно в съдилището, заповядал да доведат Екатерина. Тя влязла при царя, сияейки с духовна благодат и с някакво блажено озарение, така че стоящите наблизо били озарени от сиянието на красотата й. Царят бил твърде удивен и помислил, че някой й е носил храна в тъмницата и затова тя не отслабнала телом и не променила красотата на лицето си, затова искал да предаде на смърт стражите й. Но света Екатерина, не желаейки други да бъдат мъчени без да имат вина, му разказала цялата истина:
- Знай, царю, че не човешка ръка ми даваше храна, а моят Владика Христос, Който невидимо се грижи за рабите Си, ме хранеше.
Царят, дивейки се на необикновената красота на света Екатерина, искал отново с ласкателства и лукавство да й по-влияе и й казал:
- Слънчева девойко, с красотата си ти превъзхождаш самата Артемида*; родена си да властваш, дъще моя. И така, ела, поклони се и принеси жертва на боговете ни, и тогава ще царуваш с нас и ще прекараш живота си в радост. Моля те: не погубвай с мъчения тази своя светла красота.
*Артемида, или Диана - известна езическа богиня при гърците и римляните, която се ползвала с особена почит от тях; била считана за богиня на луната; изобразявали я като прекрасна светла девойка ловджийка. Бел.ред.
- Аз съм земя и прах - отговорила светицата. - А цялата красота увяхва като цвят или изчезва като сън и от най-малката болест, или от старостта, а след смъртта се предава на съвършено тление; и така, не се грижи, царю, за моята красота.
По време на този разговор със света Екатерина един велможа, на име Хурсаден, жесток и безмилостен мъчител на християните, желаейки да покаже любовта и разположението си към царя, му казал:
- Царю, изобретих такова мъчение, чрез което ще победиш тази девица. Заповядай да поставят на една ос четири дървени колела, а по тях в кръг да забият различни железни остриета; нека две колела да се въртят надясно, а две - наляво, а девицата да бъде привързана по средата им; тогава въртящите се колела ще раздробят тялото й. Но преди това нека само покажат тези колела на Екатерина, та като ги види, да се уплаши от жестокото мъчение и да се подчини на волята ти; а ако и след това остане в предишното си упорство, тогава нека приеме мъчителна смърт.
Царят харесал този съвет и заповядал да направят колелата, за които говорил Хурсаден. Когато колелата били готови, довели мъченицата на мястото за мъчения и отначало завъртели колелата с голяма сила пред очите й, за да я уплашат, а след това мъчителят й казал:
- Виждаш какви мъчения са приготвени за теб! И ти ще приемеш в тях най-ужасна смърт, ако не се поклониш на боговете.
На това Екатерина отговорила:
- Вече много пъти изказах решението си да остана християнка; затова, царю, не си губи времето напразно, а прави каквото искаш.
Като видял, че не може да изплаши Екатерина и да я отвърне от Христа, мъчителят наредил да я привържат към колелата и силно да ги въртят, така че да бъде разкъсана на части и да умре от най-ужасна смърт. Но веднага щом пристъпили към това мъчение, от небето слязъл един Ангел, освободил светицата от връзките, а колелата натрошил на парчета; при това силно разбитите колела се разлетели настрани и поразили смъртно мнозина невярващи. Като видял това преславно чудо, целият народ възкликнал:
- Велик е християнският Бог!
А царят от ярост бил мрачен и беснеел, измисляйки нови наказания за мъченицата.
Като чула за това чудо, царица Августа излязла от палатите си и започнала да изобличава царя.
- Ти наистина си дързък и безумен - казала тя, - щом се осмеляваш да се бориш с Живия Бог и да мъчиш несправедливо рабинята Му.
Не очаквайки да чуе тези думи, царят неистово се разярил и станал по-лют от всякакъв звяр. Като оставил света Екатерина, той обърнал цялата си ярост към съпругата си. Забравяйки дори естествената си любов към нея, той наредил да донесат голям сандък и да го напълнят с калай, за да бъде неподвижен, да забият гвоздеи в капака на сандъка и като заклещят гърдите на жена му между сандъка и капака, да ги притискат. И мъчителите, причинявайки неизразими страдания на светицата, притискали гърдите й, докато те не се откъснали с ужасна болка. А блажената Августа, търпяла тази ужасна болка, и се радвала, че страда за Истинния Бог и Му се молела да й изпрати Той благодатната Си помощ. Когато гърдите й се откъснали, кръвта й потекла като река и всички, които я заобикаляли, се изпълнили с жалост и изразили съчувствието си към нея, понасящата такова ужасно и нетърпимо мъчение. Но безмилостният мъчител не помилвал съпругата си и заповядал да отсекат главата й с меч. А тя, като изслушала с радост тази присъда, казала на света Екатерина:
- Рабиньо на Истинния Бог, помоли се за мен!
- Иди с мир - отговорила й светата дева, - за да царуваш вечно с Христа.
И блажената царица била посечена извън града в двадесет и третия ден на ноември*. А военачалникът Порфирий, като взел през нощта тялото й, с чест го предал на погребение.
* Паметта на света Царица Августа (или Василиса) се чества от Църквата на 24 ноември; тогава се възпоменават от Църквата и Порфирий, и 200-те войници, посечени за изповядването на Христа. Бел.ред.
На сутринта самият Порфирий заедно с повярвалите в Христа войници се явил пред царя и казал:
- И ние сме християни, воини на великия Бог.
Нямайки сили да чуе това, царят въздъхнал от дълбината на сърцето си и казал:
- Уви, погинах, защото се лиших от дивния Порфирий!
После, се обърнал към другите войници, и добавил:
- И вие, достолюбезни мои воини, се съблазнихте и се отрекохте от боговете, в които вярваха бащите ви; какво ви сториха боговете, че ги оставихте?
А те не му отвърнали нито дума. Само Порфирий му казал:
- Защо оставяш без внимание главата и питаш нозете? С мен разговаряй.
- Ти, зла главо, си виновник за тяхната гибел - възкликнал Максимин.
И нямайки сили от ярост да продължи речта си, заповядал да отсекат главите на всички. Така те завършили живота си. По този начин се изпълнило предсказанието на света Екатерина, че мнозина от неговите собствени палати ще повярват чрез нея в Христа Бога.
На другия ден мъчителят, като довел Екатерина в съдилището, й казал:
- Ти ми причини велика скръб и голямо огорчение. Прелъсти жена ми и погуби мъжествения ми военачалник, който беше цялата сила на войската ми; и много други злини са ми причинени от теб, така че би трябвало да те умъртвя безмилостно. Но аз ти прощавам, защото не желая да погубвам такава прекрасна и премъдра девица като теб. Изпълни накрая волята ми, любима моя, принеси жертва на боговете и аз ще те направя своя царица, и никога не ще те оскърбя, и без твоя съвет не ще сторя никакво дело, и ти ще живееш с мен в такова веселие и блаженство, на които нито една царица не се е наслаждавала.
Това и много друго казал измамникът, съблазнявайки избраната невеста Христова, но не могъл с коварните си думи да я разлъчи от Христа, с Когото била свързана със здравия съюз на истинската любов. Виждайки, че нито с ласкателство, нито с обещания, нито със заплахи, нито с мъчения може да склони към волята си твърдата като диамант света девица, накрая постановил решението си - да се отсече главата й с меч извън града. Войниците, като хванали Екатерина, я повели към мястото на посичането. Много хора - мъже и жени, я съпровождали. Всички плачели и съжалявали за това, че загива толкова прекрасна и премъдра девица. Много от следващите я знатни и благородни жени й говорели със сълзи:
- Най-прекрасна и пресветла девойко! Защо си така жестокосърдечна към себе си, че предпочиташ смъртта пред сладостния живот? Защо безвременно и безплодно погубваш цвета на младостта си? Не е ли по-добре за теб да послушаш царя и да се наслаждаваш на благата в този живот, отколкото да умреш от такава позорна смърт?
- Оставете безполезния си плач - отговорила светицата, - но по-добре се радвайте за това, че днес ще видя възлюбения си Жених, Иисус Христос - моя Творец и Спасител, Който е красота, венец и слава на мъчениците. Той ме зове към неизказаното райско блаженство. С Него ще царувам и ще се наслаждавам в безкрайните векове. И така, плачете не за мен, а за себе си, защото заради неверието си ще отидете във вечния огън за безкрайни мъчения.
А когато довели светицата на мястото на посичането, тя произнесла следната молитва:
- Господи Иисусе Христе, Боже мой! Благодаря Ти, че си поставил нозете ми върху камъка на търпението и си насочил стъпките ми. Простри сега пречистите Си длани, наранени някога на кръста, и приеми душата ми, която Ти принасям в жертва заради любовта си към Теб. Спомни Си, Господи, че аз съм плът и кръв, и не допускай лютите мъчители на Страшния съд да направят явни прегрешенията ми, извършени в неведение; но ги умий с кръвта, която проливам за Теб, и направи така, че това тяло, наранено в мъчения заради Теб и посечено с меч, да бъде невидимо за враговете и гонителите ми. Погледни от Твоята висота, Господи, и на стоящите тук люде, и ги настави със светлината на Твоето познание; и изпълни за тях на полза просбите на тези, които чрез мен ще призоват Твоето свято име, за да се възпява от всички Твоето величие во веки.
Като завършила молитвата си, светицата казала на изпълнителя на смъртното наказание:
- Довърши заповяданото.
Тогава воинът вдигнал меча си и отсякъл честната глава на Екатерина* и от раната вместо кръв изтекло мляко. Честните й мощи, както видели удостоени с това вярващи, веднага били взети от свети ангели и пренесени на Синайската планина**, за слава на Христа Бога, Който с Отца и Светия Дух в Едно Божество царува во веки. Амин***.
* И досега в Александрия показват на благочестивите пътешественици мястото на убийството на великомъченица Екатерина, което винаги се ползвало с особено благоговейна почит от страна на местните християни. Някои от гражданите на Александрия, озарени от вяра в разпнатия Господ, съхранявали даже и до днес неголяма мраморна колона, на която според преданието е отсечена честната глава на светата великомъченица. Тази колона и сега с благоговение се съхранява в Александрийската православна обител “Свети Сава” и стои в левия страничен олтар на храм, посветен на името на този светец. Бел.ред.
** Паметта на света Екатерина се чества с особено благоговение и тържественост в целия православен свят. В нейна чест се съграждат църкви, много манастири са наречени на нейно име; твърде много от православните и инославните християнки носят името й. Славата на тази мъченица била голяма и в древността. Знаменитата римлянка Павла основала манастир във Витлеем през 386 г., посветила в него храм на мъченица Екатерина, за която свети Епифаний казал на Павла, че Екатерина се е родила на остров Кипър, в град Саламин, в неговата епископия, откъдето преминала в Александрия, била по светите места в Иерусалим, пред яслите във Витлеем дала обет за девство и получила пръстен от Христа. На Запад тя се счита за покровителка на учащата се младеж, особено по философия. Бел.ред.
*** Службата на великомъченицата и църковните песнопения, съставени в нейна чест, се отнасят към дълбока древност. През IХ век известният християнски песнописец Теофан Никейски и неизвестният монах Вавил написали много песни в чест на великомъченица Екатерина, които и сега се пеят на Православната Църква на 24 ноември, в деня на преставянето й. Преподобният Теофан написал в чест на великомъченицата канон, краестишието на който, съдържа следната мисъл: “Вечнопаметната Екатерина с песни ще възпея.” Бел.ред.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Свещ. Йоан Карамихалев
“Словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия. Защото писано е: “Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните”. (1Кор. 1:18-19)
И днес има хора, наглед образовани и интелигентни, които смятат християнството и в частност Православието за нещо отживяло времето си, архаично, закостеняло и ретроградно. И макар да зачитат историческата роля на християнската религия и да декларират, че уважават християнските нравствени ценности, те гледат от висотата на своя ум на хората, които изповядват Православието, като на някакви странни субекти, едва ли не безумци. За съжаление и днес, както и във века на апостола, има хора, които “със своята мъдрост” не са познали Бога (1Кор.1:21).
Братя и сестри!
На днешния ден отбелязваме паметта на света великомъченица Екатерина, увенчала се с мъченически венец през ІV век по време на царуването на император Максимиан.
Екатерина била от знатен род, отличавала се с изключителна красота и мъдрост, макар и едва 18-годишна тя познавала добре тогавашната философия и поезия, изучила била и лекарското изкуство. Майка й била тайна християнка. Тя завела дъщеря си при своя духовен наставник – един пустинник, отличаващ се със светъл ум и праведен живот, който обитавал околностите на гр. Александрия. Впечатлен от мъдростта на девойката, старецът-пустинник решил да я обърне към познанието на истинския Бог. Той подробно и разяснил християнското учение. Учената и мъдра девойка разбрала и приела истината, повярвала с цялото си сърце и приела от стареца свето кръщение. Тя била удостоена да види насън Божията Майка и Богомладенеца.
По това време в Александрия пристигнал жесток управник – гонител на християните. Той заповядал да свикат народа н езически празник. Св. Екатерина застанала на прага на храма, където се извършвало езическото жертвоприношение и започнала да изобличава управника:”Не те е ли е срам, царю, казала тя, да се молиш на гнусни идоли! И вашите учени свидетелстват, че боговете, на които вие се кланяте, били хора. Познайте истинския, безначалния и безкраен Бог! Той е слязъл на земята и Сам станал човек заради нашето спасение. Той не обича жертви, но иска да живеем по Неговите заповеди”. Управникът се разгневил, заповядал да доведат при него дръзката девойка и поискал да узнае коя е тя и чие учение проповядва.
Името ми е Екатерина – отговорила девойката. – Аз съм дъщеря на княза, който царуваше преди тебе. Изучила съм всичката човешка мъдрост, но познах непълнотата на земното учение и станах невяста на Христа Бога, Който каза чрез пророците Си: ”Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните” (Ис.29:14). Сама аз съм земя и прах, но Бог ме надари с красота, за познаят людете силата на Твореца, Който и на земния прах може да даде красота и мъдрост. А тия богове, които вие почитате, са нищожни и лъжливи и влекат душите ви в погибел.”
Управникът счел, че не подобава на сана му да спори с една жена, затова свикал петдесет мъдреци да оборят учението, проповядвано от Екатерина. Но те претърпели крах в спора с Христовата невеста. Отначало тя доказвала лъжливостта на езическите богове с цитати от философи и поети, а след това обяснила онези места в техните съчинения, в които се съдържали предчувствия или предсказания за новото истинско учение. Накрая тя разказала на присъстващите за живота и смъртта на Иисуса Христа.
Мъдреците се признали за победени и започнали да проповядват истинския Бог, Комуто се покланяла Екатерина. Те приели мъченическа смърт.
Управникът обаче не се отказал от намерението си да убеди Екатерина да се отрече от вярата си в Христа. Предлагал и почести, слава, половината си царство. Но Екатерина била непреклонна. Тогава царят заповядал да я подложат на жестоки мъчения. Непоколебимото изповядване на вярата, нейната мъдрост и красота покорили и обърнали към Христа царицата, един стотник и неговите войници. Всички те били наказани със смърт. Накрая и света Екатерина била осъдена на смърт чрез посичане с меч.
Преди смъртта си св. Екатерина отправила към Бога следната молитва:”Господи Иисусе Христе, благодаря Ти, че си поставил нозете ми върху камък на търпение и си ми указал истинския път! Простри Твоите пречисти ръце, наранени на кръста и приеми душата ми, която Ти принасям като жертва на моята любов! Спомни, Господи, човешката немощ и прости съгрешенията ми, извършени по незнание – да ги умие моята кръв, която аз проливам за Твоето име! Погледни от Твоята висота, Господи, и на стоящите тук люде, просвети ги чрез светлината на Твоето познание! Прояви Твоята милост към ония, които ще се обърнат чрез моята смърт, да възпяват Твоето величие вовеки!”
Братя и сестри, нека и ние да благодарим на Бога, че ни е насочил, запазил и утвърдил в истинската спасителна православна вяра; да поискаме прошка за съгрешенията, които сме извършили поради човешка немощ и да се молим за погиващите в незнание на божествените истини да се обърнат към вярата, за да достигнат пълнотата на битието, което тя дава. Амин.
Свещ. Йоан Карамихалев
Виж също:
www.Pravoslavieto.com