Св. Дионисий Ареопагит, епископ Атински
Dionysius Areopagita
Saint Denis l’Aréopagite
† около 96 година
Чества се на 3 октомври (16 октомври ст.стил)
|
Св. Дионисий Ареопагит, епископ АтинскиDionysius Areopagita † около 96 година Чества се на 3 октомври (16 октомври ст.стил)
|
Св. Дионисий Ареопагит. Стенопис от Теофан Грек. Източник: peinture.video-du-net.fr
Дълго се смятало, че св. Дионисий е автор на философски и богословски произведения, които са оказали огромно влияние върху мисловността на Християнския Изток и Запад. Техният автор е наричан днес Псевдо-Дионисий Ареопагит - (Pseudo) Dionysius the Areopagite .
Православната църква празнува паметта на св. Дионисий на 3 октомври (16 октомври стар стил), а Римокатолическата - на 9 октомври.
По-долу:
Виж също:
На други езици - четива и фотогалерия
Благости научився, и трезвяся во всех,
благою совестию священнолепно оболкся,
почерпал еси от сосуда избранного неизреченная,
и веру соблюд, равное течение совершил
еси:
священномучениче (името), моли Христа Бога, спастися душам нашым.
Научил се на доброта и бодърствувал във всичко,
с добра съвест свещенолепно си се облякъл,
почерпил си от избрания съсъд неизреченото
и като си запазил вярата, редовно си завършил течението на живота,
свещеномъчениче (името), моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Небесная врата прошед духом,
яко ученик до третияго небесе достигшаго Апостола, Дионисие,
неизреченных обогатился еси всяким разумом,
и озарил еси во тьме неведения
седящыя.
Темже зовем: радуйся отче всемирный.
Небесната врата преминал духом
като ученик на достигналия до третото небе апостол, Дионисие,
обогатил си се с целия разум на неизповедимите
и си озарил седящите в тъмата на незнанието
и затова зовем: радвай се, отче всемирни.
Св. свещеномъченик Дионисий Ареопагит бил родом от Атина, обърнат във вярата от апостол Павел. Един от първенците на
атинския съд-ареопаг, и, като се покръстил, проповядвал Христовата вяра.
Заедно с апостолите отишъл в Иерусалим за погребението на Богородица. После бил на проповед в Галия, Франция - в Париж. С двама свои ученици бил посечен в 96 година при император Дометиан.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Св. Дионисий Ареопагит повярвал в Христа след забележителната проповед против чуждите божества на ап. Павел в Атинския Ареопаг (Деян. 17:15-34).
Ареопагът е хълм на Марс, на който имало множество храмове и олтари на различни езически богове и дори жертвеник на неизвестния бог. Там се събирали и съдиите за осъждане на богохулства против езическите богове
Според Свещеното предание, след обръщането си св. Дионисий станал един от най-близките сподвижници на ап. Павел и първи епископ на Атина. По-късно бил изпратен от св. папа Климент да оглавява мисията в Галия, където и загинал.
Средновековната традиция приписвала на св. Дионисий редица мистико-догматически съчинения ("За Божиите имена", "За небесната йерархия", "За църковната йерархия" и др.) и някои послания ("За Успението на Божията майка", "За смъртта на ап. Петра" и др.). За първи път за тези съчинения се споменава едва в началото на VI век, когато по всяка вероятност те са били създадени. Схващанията, изразени в тях, са оказали огромно влияние върху мисловността на Християнския Изток и Запад и те до ден днешен са теми на оживени дискусии.
Авторът на тези философски и богословски произведения е наричан днес Псевдо-Дионисий Ареопагит - (Pseudo) - Dionysius the Areopagite.
Pravoslavieto.com
Виж също:
В свещената книга "Деяния на светите апостоли", написана от св. апостол и евангелист Лука, се говори между другото и за проповедта на св. апостол Павел в Атина (17:15). В тоя старинен град, прочут със своите философи и добре уредени училища, апостолът обърнал внимание на един жертвеник, на който било написано: "Незнайному Богу". На голямо събрание от най-знатни и учени атиняни в Ареопага апостолът на народите обявил, че дошъл при тях да проповядва за Оня Бог, Когото атиняни, без да знаят, почитат, Който създал целия свят и дава на всички живот, дихание, всичко. Той обяснил на своите слушатели разликата между Тоя вездесъщ и всемогъщ Бог и бездушните идоли, на които те се покланяли. Той им говорил също за възкресението на Оня, който проповядвал покаяние и живот, и Който ще дойде да съди вселената.
Голяма част от атиняните се отнесла недоверчиво към това ново учение. Но между слушателите имало и такива, които повярвали на думите на светия апостол и се обърнали към Христа Господа. Между тях бил и Дионисий, член на Ареопага, т.е. на върховния съвет в Атина.
На млади години Дионисий живял дълго в Египет. Той бил там по време на кръсната смърт на Спасителя. На Голгота Господ Иисус изрекъл думите "свърши се" и издъхнал.
Тъмнина обгърнала земята. Мрак обхванал Египет. Дионисий, както говори преданието, изтръпнал от ужас пред тоя мрак и извикал:
- Или светът се свършва, или Бог, неговият Създател, страда!
След проповедта на ап. Павел в Атина сърцето на Дионисий се разтворило да приеме в себе си вярата в истинския Бог. Но той не се кръстил веднага.
Като излизал от Атина, апостол Павел срещнал сляп човек. С ръката си направил кръст над него и човекът прогледнал. Като го видял радостен, апостолът му поръчал да отиде при Дионисий и да му припомни за неговото желание да стане член на Христовата църква.
Чудесното изцеление на слепия човек убедило още повече Дионисий в истинността на християнската вяра. И той приел кръщение с целия си дом.
След това оставил семейството си и тръгнал с апостола като станал негов ученик и сподвижник. В продължение на три години той бил неотлъчно с него, като непосредствено от него изучавал словото Божие.
Той видял и другите апостоли и заедно с тях бил в Гетсимания при Успението на пречистата Божия Майка.
Скоро след това апостол Павел го въздигнал в сан епископ и го изпратил да проповядва в Атина. Като атински епископ Дионисий се заклел да устрои в тая част на света Божията църква.
В Атина по-късно той узнал за мъченическата смърт на своя учител и сам не много след това дал живота си за вярата.
На св. свещеномъченик Дионисий Ареопагит се приписва съчинението "За небесната йерархия". В това съчинение се говори за ангелските чинове. На този апостолски мъж се приписва също книгата за Божиите имена и тайнственото богословие. Той дава сведения за чудната смърт на Божията Майка.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Св.
Дионисий беше син на благородни родители, но невярващи. Той израсна и бе възпитан в славния сред гърците град Атина. Още от млада възраст го изпратиха да изучава елинската мъдрост
и толкова много преуспя в нея, че на 25-годишна възраст превъзхождаше с познанията си по философия всички свои връстници. Но той искаше да я изучи в пълнота и затова отиде в
Египет, в град Илиопол, където от древност имаше високообразовани учители - от тях се научи на звездобройство заедно със своя приятел Аполофан. Това се случи в края на земния живот
на Спасителя. А когато Господ Иисус Христос заради нашето спасение бе разпнат на кръста, слънцето не понесе да гледа страшното Разпятие и
скри светлината си - този ден, около обяд, по цялата земя настана тъмнина за три часа. Удивен от страшното и необикновено явление, Дионисий рече:
- Или Бог, Създателят на цялото творение, страда, или този видим свят е достигнал своя край!
Това той каза не поради знанията си в светската мъдрост, а по внушение от Божия Дух.
След известно време Дионисий се върна в Атина и встъпи в брак. Нямаше сред съгражданите му друг, равен на него по благородие, разум и ученост, и той бе поставен за управител на града и член на Ареопага.
Малко по-късно в Атина дойде св. апостол Павел и проповядваше за разпятието и възкресението на Христа. Дионисий дълбоко се впечатли от неговите думи и внимателно го слушаше. Останалите старейшини казаха на светия апостол, че искат през друго време да го изслушат и то - по-подробно, но Дионисий, който беше най-образованият сред всички тях, започна насаме да спори с него. Св. апостол Павел го попита:
- Кого вие почитате тук за Бог?
В отговор той му показваше из града идолите на Кронос, Афродита, Зевс, Хефест, Хермес, Дионис, Артемида и останалото множество езически богове. Но както вървяха двамата и ги разглеждаха, на едно място Христовият апостол видя някакво капище с надпис: "На Незнайния Бог".
- Кой е този "Незнаен Бог"? - попита той.
Дионисий отвърна:
- Той още не се е явил между боговете, но когато настъпи времето, ще дойде: Той е Бог, Който ще властва над небето и земята, и Неговото Царство не ще има край.
Щом чу тези думи, св. апостол Павел се зарадва, продължи мисълта му и с успех започна да сее семето на Божието слово в добрата земя на душата му. Казваше му, че Този Бог вече дойде и се роди от Пречистата Приснодева Мария, и за спасението на човешкия род претърпя страдания и разпятие на кръст. Дори слънцето не можа да понесе да гледа Неговите страдания, но скри светлината си и по цялата земя настана мрак в онзи ден за три часа. Каза му още, че същият Този Бог възкръсна от мъртвите и се възнесе със слава на небесата. В заключение добави:
- Затова, Дионисий, повярвай в Него и Го познай, и истинно започни да служиш на истинския Бог Иисус Христос.
Тогава Дионисий си спомни за тъмнината, настанала в онзи ден по цялата земя и разбра, че за същото дивно явление говори апостол Павел: повярва, че в това време Бог страдаше по Своята човешка природа, която бе възприел на Себе Си, и отвори сърцето си за да познае Единия Бог - нашия Господ Иисус Христос. Божията благодат се докосна до него и го просвети - той просеше от апостола да се помоли на Бога за него, за да го помилва и да го причисли към Своите раби.
Когато св. апостол Павел тръгна да излиза от града, един слепец се обърна към него и молеше за изцеление (за този слепец всички знаеха, че откакто се е родил не може да вижда). Той осени очите му с кръстното знамение и рече:
- Моят Учител и Господ Иисус Христос, Който направи калчица, помаза с нея очите на слепия и му възвърна зрението (Иоан. 9:6), нека и теб да просвети със Своята сила!
При това слепият човек веднага прогледа, а апостолът му нареди да отиде при Дионисий и да му каже:
- Павел, служителят на Иисуса Христа, ме изпрати при теб за да отидеш при него както си обещал, да се кръстиш и да получиш прошка на греховете си.
Той отиде, предаде му тези думи и разказваше за Божието благодеяние, с което се удостои чрез св. апостол Павел. Радост и удивление изпълниха душата на Дионисий при вида на изцерения слепец, когото от дълго време познаваше - той сякаш не можеше да повярва на очите си! Без да се бави отиде заедно с жена си Дамара, със синовете си и с всичките си домашни при св. Павел и прие от него Кръщение.
Оттогава животът на Дионисий коренно се промени: той остави дома си, жена си и децата си, и последва Христовия апостол. Три години го съпътстваше неотлъчно, и под неговото благодатно духовно ръководство навлезе изключително дълбоко в познаването на предметите на Вярата - за това свидетелстват писанията на св. Дионисий за Божиите тайни.
След известно време св. апостол Павел го постави епископ, и от Солун го изпрати в Атина - да се грижи за спасението на хората там. Но освен благодатните поучения на своя свят наставник, св. Дионисий се удостои да чуе и проповедта на всички Апостоли, когато те се събраха в Иерусалим за погребението на Пречистата Божия Майка. Той също отиде там и както сам пише в книгите си, беше на Гроба Господен и видя св. апостол Яков, брат на Спасителя по плът, първовърховния апостол Петър, св. Иоан Богослов заедно със светите Тимотей и Иеротей, (Паметта на св. ап. Тимотей е на 22 януари. За св. Иеротей Атински виж по-нататък, на 4 октомври.) и с много други от братството на Иерусалимската Църква. От тях той получи неоценима полза за душата си и с радост слушаше боговдъхновените им думи за истините на светата Вяра - така както и по-късно всички св. Отци и църковни учители са излагали православното учение за Божествената и човешката природа на Господа Иисуса Христа.
Действително, първоначално, а и по-късно, много от истините, отнасящи се за св. Православна вяра, за църковната практика и изобщо - за благочестието, не са били записвани, а са се предавали устно: от светите Апостоли на техните приемници, от тях - на следващите, и т.н. И тази благодатна връзка никога не е била прекъсвана в Църквата - обичаите, истините на св. Вяра и духът на благочестието винаги са се предавали чрез йерархията от поколение на поколение, дори и до днес.
Дълго време св. Дионисий остана в Атина и умножи Христовата Църква, чийто начатък там бе поставил св. апостол Павел. След това и той, подобно на Апостолите, пожела да проповядва Евангелието в други страни и да пострада дори до кръв заради името на Господа Иисуса Христа. (Малко по-рано разбра за мъченическата кончина на своя учител във вярата - блажения апостол Павел, пострадал заради Христа в Рим от Нерон.) Постави в Атина друг епископ вместо себе си, а сам отиде в Рим и с любов бе приет от Римския епископ св. Климент. Но св. Дионисий не остана там за дълго. Св. Климент го изпрати заедно с епископ Лукиан, свещеник Рустик, дякон Елевтерий и с останалите братя в Галия (днешна Франция) за да проповядва на неверниците словото Божие. Когато пристигнаха, св. Дионисий се прояви наистина като апостол на тази страна: най-напред обърна към вярата в Господа много от жителите на Париж, а след това и други хора. Със средствата, които християните даваха за милостиня и дарения, построи там и църква - в нея принасяше Безкръвната Жертва и молеше Бога да събере около него много души, жадуващи спасение.
Оттогава в Галия започна да се разпространява словото Божие, но заедно с това настана и второто (след Нерон) гонение на християните - от Домициан ( 81-96г ). Той изпрати в Галия игемона Сисиний за да ги издирва и предава на мъчения. А този, щом пристигна в Париж, най-напред заповяда да хванат и да изправят на съд св. Дионисий, който бе прославен от Бога с чудотворство и премъдрост, заедно с Рустик и Елевтерий, а останалите от братството отидоха в други страни да проповядват Евангелието.
Св. Дионисий вече беше твърде стар и преуморен от множеството благовестнически трудове. Слугите на мъчителя хванаха и вързаха здраво светия епископ, влачеха го жестоко и го отведоха заедно с другите двама християни пред игемона. А той яростно погледна към него и каза:
- Ти ли си злият старец Дионисий, който хулиш нашите богове, съсипваш цялото им служение и се противиш на царската заповед?
- Макар да виждаш - отвърна му той, - че телом вече остарях, но моята вяра разцъфтява като в младост и изповядването ми на името Господне винаги ражда нови чеда на Христа.
След това игемонът го попита кой Бог почита. Св. Дионисий с небесна кротост и дръзновение започна да му говори онези думи, за които Спасителят е казал, че са "дух и живот" (Иоан.6:63), и изповяда великото име на Пресвета Троица - на Отца и Сина и Светия Дух. Но игемонът, обикнал повече мрака на беззаконния и богопротивен живот, отколкото светлината на изпълнението на Божиите заповеди (Иоан.3:19) , подобно на глух аспид (вид отровна змия) (Пс.57:5) не искаше да чуе спасителната проповед и взе да разпитва тримата - Дионисий, Рустик и Елевтерий - дали ще се подчинят на царя и ще принесат жертва на идолите. А те сякаш с едни уста отвръщаха:
- Ние сме християни и имаме единия Бог, Който е на Небесата - Него почитаме, а на царската заповед няма да се подчиним!
Тогава игемонът заповяда да съблекат св. Дионисий и безмилостно да го бият с бич от върви, а той търпеше и благодареше на Христа задето го удостои да носи Неговите рани на
тялото си, според казаното от апостола: 
("аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса", Гал.6:17). Измъчваха също Рустик и Елевтерий, но те, укрепявани от Божията благодат и от
думите на светия архиерей, търпяха мъжествено и прославяха Христа. Не след дълго игемонът видя, че ръцете на мъчителите се умориха да измъчват, а Христовите страдалци не изнемогват
в своето дивно търпение, и заповяда да ги затворят този ден в тъмница. На следната сутрин слугите изведоха св. Дионисий и по заповед на мъчителя го разтегнаха на една желязна
плоскост, а отдолу запалиха огън. В това страдание той пееше псаломските думи:
- 
("Твоите думи, (Господи,) са като разпален огън, и Твоят раб ги обикна", Пс.118:140).
После го свалиха оттам и го хвърлиха за храна на зверовете, но те не навредиха на светия мъченик, понеже Бог го запазваше. Хвърлиха го в силен огън, но и там той остана здрав - пламъците дори не се докоснаха до него. Накрая отново го отведоха в тъмницата при презвитера Рустик и дякона Елевтерий. Мнозина от християните идваха там да ги посетят. Заради тях св. Дионисий отслужваше в тъмницата Божествена Литургия и ги причастяваше с Пречистите Тяло и Кръв Христови. А по време на служението му християните виждаха над него да се явява някаква чудна и ослепителна светлина, и достойните от тях виждаха Царя на славата заедно с Ангелските воинства, доколкото това бе възможно за тленното човешко око.
Не след дълго тримата Христови окованици бяха изведени пред игемона и той отново взе да ги увещава да принесат жертва на идолите. Но те не се подчиниха и изповядваха Христа - истинския Бог. Тогава мъчителят се разгневи и заповяда отново да ги бият безмилостно, а накрая ги осъди да бъдат посечени с меч.
Поведоха ги към една планина, която те наричаха Ареева (по името на идола Арей). Св. Дионисий се молеше и казваше:
- Боже, Боже мой, Ти си ме създал и си ме научил на Твоята вечна премъдрост, Ти си ми открил Твоите тайни и навсякъде, където бях, не си ме оставял! Благодаря Ти за всичко, което си сторил чрез мен за прослава на Твоето пресвето име. Благодаря Ти, че ме посети в моята отрудена старост, в която жадувам да видя Теб, моя Бог, и ме призоваваш при Себе Си заедно с моите другари. Затова Ти се моля: приеми ме заедно с тях и бъди милостив към онези, които Си придобил със Своята кръв и чрез нашето служение си приобщил към Себе Си. Защото Твоя е силата и властта с Отца и Светия Дух во веки веков.
И когато каза: "Амин", преклони главата си заради пресветото име на Иисуса Христа и бе посечен с една изтъпена секира. Също и светите Рустик и Елевтерий заедно с него положиха своите глави за Христа. Но Бог извърши преславно чудо след смъртта на Своя угодник Дионисий: тялото му, както беше обезглавено, със силата Божия стана, взе в ръце главата си и отиде на едно място, отдалечено на около 3 км, където след това християните построиха църква. Щом стигна там, св. Дионисий подаде своята глава на една благочестива жена на име Катула, а тялото му падна на земята. Заради това дивно чудо мнозина от езичниците повярваха в Христа и още тогава бяха посечени от меча на мъчителите много християни, чиито имена Сам Господ знае и ги е написал в Книгата на живота. Катула прие главата на светеца, но щом поиска да вземе и тялото му, неверниците не и позволиха. Тогава тя повика стражите в дома си, нагости ги и им даде дарове, задържа ги за известно време и нареди на християните да вземат безценното съкровище - светото Дионисиево тяло. Те изпълниха това и го погребаха на мястото, където светецът подаде своята глава на Катула.
Св. Дионисий пострада на 90-годишна възраст, в 96 г. след Рождество Христово. Много чудеса се извършваха при гроба му по неговите св. молитви, за слава на нашия Спасител - Господ Иисус Христос, Който е прославян заедно с Отца и Светия Дух во веки, амин .
Св. Дионисий Ареопагит е написал едно послание до монах Демофил, който изгонил от църквата някакъв свещеник. В това послание Божият угодник го поучава на кротост и незлобие, и споменава следния случай:
"Когато бях в Крит - казва той, - прие ме в дома си блаженият Карп, (Паметта на св. апостол Карп от 70-те е на 26 май) ученикът на sв. апостол Павел. Съвършен в добродетелта мъж, той притежаваше изключителна чистота на сърцето и беше способен да съзерцава Божествени откровения. Например, той не започваше да служи на Пречистите и Животворящи Тайни докато не види от небето Божествено видение. Сам този свят мъж ми разказа, че е бил наскърбен от някакъв езичник, а причината за скръбта му е била следната: езичникът откъснал от светата Църква един християнин и го подмамил в своето зловерие - заради това блаженият Карп твърде много скърбеше. При такова стечение на обстоятелствата той трябваше да прояви търпение и непрестанно да поучава отпадналия от вярата с полезни наставления, а споменатия езичник да побеждава със своята благост. И трябваше усърдно да се моли на Бога за двамата, за да обърне Бог отново към Своята света Църква онзи, който се е отклонил в нечестие, а ослепения от неверие да просвети със светлината на вярата.
Дотогава блаженият Карп никога не се беше проявявал като нетърпелив, а сега, не зная защо, твърде много се огорчи в душата си. Щом настъпи вечерта и наближи полунощ, той стана на молитва, понеже имаше обичай винаги да става в полунощ и да се моли. Стоеше на молитва, а душата му се разкъсваше от болка и се изпълваше с горчивината на скръбта заради споменатите двама души. Казваше си:
- Не е справедливо да живеят на земята беззаконни хора, които развращават правите Господни пътища.
Молеше Бога да падне върху тях огън от небето и безмилостно да прекрати живота и на двамата. В един момент, обаче, както се молеше на Господа с цялото си усърдие, внезапно къщата, в която стоеше, се потресе и се раздели отгоре на две. Струваше му се, че стои на двора, и върху него слезе от небето светъл огнен пламък. Погледна нагоре и видя небето отворено и Господ Иисус седящ, а около Него предстояха в човешки образ безчислено множество Ангели. Блаженият Карп много се удиви на това видение. После наведе поглед надолу и видя земята разтворена, а в нея - тъмна и дълбока пропаст: на края на тази пропаст стояха онези двама души, от които той се беше наскърбил и просеше от Бога тяхната гибел. Те стояха с умоляващ поглед, в голям страх и трепет, и вече всеки момент щяха да паднат в пропастта. А в дълбините на тази пропаст се извиваше една огромна страшна змия и скърцаше със зъби. Имаше и някакви други мъже, които биеха споменатите двама, блъскаха ги и ги влечаха към отвратителната змия. Карп гледаше онези, които го бяха наскърбили, гледаше как щяха да паднат в пропастта и щяха да бъдат погълнати от змията, и се успокояваше; и не толкова искаше да погледне към отворените небеса, и към Господа Иисуса, седящ в тях, колкото желанието и погледът му бяха насочени към погибелта на тези двама грешници. Пак тъгуваше и скърбеше задето не падат, и отново се молеше на Бога да паднат и да погинат. Но щом издигна поглед към небето, както и по-рано, видя, че Спасителят стана от Своя небесен престол, дойде при онези хора, които стояха на края на пропастта, и им подаде ръка за помощ. А Ангелите ги поеха, поддържаха ги и ги отвеждаха от пропастта. Тогава Господ Иисус се обърна към Карп и му каза:
- Ето, бий Ме! Готов съм заради спасението на хората отново да бъда разпнат, и с радост бих го сторил, само за това - за да възненавидят хората своите грехове. Но виж: дали е по-добре за човека да пребивава в пропастта заедно със змията, отколкото да живее с Бога и с Неговите благи и човеколюбиви Ангели?"
Този разказ св. Дионисий приведе в своето послание до споменатия монах Демофил, и не само него, но и нас поучава да не бъдем жестоки към съгрешаващите и да не се радваме на тяхната погибел, но да желаем тяхното изправление. Такива хора трябва да бъдат поучавани с любов и търпеливо да чакаме тяхното покаяние. За тях трябва усърдно да се молим на Бога, Който не желае смъртта на грешниците - Той Сам със Своята благост и милосърдие да ги отвърне от злото и да ги помилва. Защото Той обича праведните, милостив е и към каещите се грешници, и на Него подобава слава во веки, амин.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
