Св. Исакий Далматински, Изповедник
† 380/3 година
Чества се на 30 май
|
Св. Исакий Далматински, Изповедник† 380/3 година Чества се на 30 май |
На тебе, Отче, който подражава, сигурно ще се спаси,
защото, поел кръст, си последвал Христа;
и на дело си учил да се презира плътта, защото е преходна,
а да се грижи за безсмъртната душа.
Затова и с ангели ще се възрадва, преподобни (името), твоят дух.
По-долу:
Виж също:
Лъжеучението на Арий
особено се разпространило при император Валент. Като приел кръщение от арианския епископ Евдоксий, Валент му се
заклел да преследва православието във всички средства и изпълнил обещанието си. Тринадесет годишното му царуване било непрекъснато гонение против православните. Той издал указ, по
силата на който, без да се щади ни възраст, ни пол, ни сан, всички да бъдат заставени да приемат арианството, а противещете се да бъдат смъртно наказани. Гонението с особена
жестокост свирепсвало в Цариград, където всички православни църкви били затворени, а някои били обърнати в конюшни.
Слухът за страданията на православните християни стигнал далеч до източната пустиня и възбудил ревност и негодувание у благочестивия пустинножител Исаакий. Когато научил за страшните притеснения на православните християни, той побързал да отиде в Цариград. Без да се бои от опасностите Исаакий увещавал християните да остават верни на истината. Неговите думи ободрявали и укрепявали нещастниците, защото Исаакий бил изпълнен с мъдрост и благодат. Той дълбоко скърбял за участта на православните и молел Бог да обърне сърцето на царя и да му внуши милосърдие и справедливост.
При това време Валент тръгнал на война против готите, които били разорили някои области на империята и дори застрашавали Цариград. Когато императорът с войската си излизал от града, Исаакий застанал на пътя му и му казал:
- Господарю, отвори православните църкви и Бог ще благослови пътя ти!
Царят не обърнал внимание на думите на Исакий и продължил пътя се. На другия ден Исакий настигнал царя и отново му казал:
- Отвори, господарю, православните църкви и войната ще бъде благополучна, и ти ще се върнеш в мир!
Тия думи поразили царя и той бил готов да се съгласи. Но някои от неговите приближени го отрекли от доброто му намерение и царят заповядал да прогонят стареца. Но Исакий и трети път дошъл при царя, като го застрашил с Божие наказание, ако не престане да преследва православните християни. Той път Валент се разгневил. Близо до пътя имало тинеста яма, обрасла с тръни. Валент заповядал да хвърлят в нея стареца. Но ангел извел оттам Исаакия, който след известно време отново се явил при Валента и му казал:
- Ти желаеше моята смърт, но Господ ме спаси. Послушай, господарю, отвори православните църкви, защото в противен случай ще загинеш!
Валент заповядал на своите приближени Сатурнин и Виктор да затворят стареца в тъмница.
- Ако ти се върнеш от войната, то аз ще бъда лъжец! - извикал Исаакий на заминаващия Валент. - Аз ти казвам, че няма да надделееш враговете, но ще побегнеш от тях и от огън ще загинеш!
Исаакий бил върнат под стража в Цариград, а царят продължил пътя си. Предсказанието на пустинника се сбъднало. Валент, ранен в сражението, се укрил в един плевник от преследването на враговете му. Но готите запалили плевника и царя по такъв начин загинал сред пламъците. Известно време не се знаело в Цариград за неговата смърт и войниците, които пазели Исаакий, му се заканвали със скорошното връщане на императора и с наказание за неговите дръзки думи. Но старецът отговорил:
- Ето вече седем дни, откак усещам смрад от изгорелите от огъня негови кости!
Когато узнали за нещастната смърт на Валент, всички започнали да оказват почет към Исаакий, като го смятали за пророк.
Когато Теодосий Велики встъпил на престола, въдворил мир в Църквата. Успокоен за християните Исакий пожелал да се върне в пустинята си. Но Сатурнин и Виктор, които се каели, че взели участие в гонението против него, склонили го да остане в Цариград. Сатурнин му построил в околностите на града обител, в която скоро се събрали много иноци. Исааий наставлявал братята на добродетелен монашески живот и им давал пример на кротост и милосърдие към нещастните.
Той умрял в дълбока старост около 380 г., след като определил заместника си за игумен - един инок, на име Далмат, от когото обителта по-късно получила своето название, та и нейният основател останал в църковната памет като Исаакий Далматски. Мощите на св. Исаакий били поставени в църквата "Св. първомъченик Стефан".
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
След като бе намерен пречестният и животворящ Кръст Господен и след царуването на св. Константин Велики, пъстрата и многоглава змия - дяволът, вечният враг на християнския род, а най-вече на самия наш Спасител-Христа и противник на светата ни вяра, със своето злобно коварство внесе смут в Христовата Църква. Той научи злочестивия и беззаконен цар Валент да поддържа и разпространява арианската ерес. И започна царят гонение срещу православните, като заповяда да бъдат затворени православните църкви, за да не се принася в тях светата Божествена безкръвна жертва. Някои от храмовете той превърна в конюшни, други пък заповяда да разрушат до основи. Това зло продължи твърде дълго и беше време на скръб и ридание за Христовите раби, които ден и нощ се молеха Богу да се смили над светата Си Църква и да накаже неправедния цар. Тогава животът на верните беше, както в дните на Апостолите, когато "цар Ирод тури ръка на някои от Църквата, за да им стори зло" (Деян. 12:1).
Като изминаха така няколко години, Бог издигна чрез Светия Дух Своя раб, монаха Исаакий в защита на Православната вяра, така както някога св.пророк Даниил защити честта на невинната девица Сусана (Дан., гл.13). Блаженият Исаакий живееше отначало в източната пустиня, подражавайки на св. пророк Илия и животът му беше подобен на безплътните Ангели. Като чу за гонението, което арианите повдигнаха срещу Църквата и разбра, че царят защищава зловерието, той бе обхванат от голяма скръб, остави пустинята и дойде в Константинопол, за да утвърждава верните в благочестието. Словото му беше като горяща свещ и Духът Божий почиваше върху него и го озаряваше с небесна благодат.
Като дойде в столицата той, виждайки с очите си подетото от злочестивия цар и неговите единомишленици гонение срещу православните, отправяше горещи молитви към Бога да погледне милостиво от висотата на светия Свой престол на невинно преследваните и да ги защити, а дързостта на гонителите да смири. И Бог, Който някога чу молитвите на св.пророк Моисей, когато той се молеше за своя народ, потискан от фараона, чу и Своя раб Исаакий и изпрати срещу злочестивия цар Валент варвари, които нападнаха страната. Тези варвари, живеещи тогава по бреговете на река Дунав, събраха голяма войска и като се вдигнаха на война срещу Гърция, навлязоха в Тракия и я завладяха и вече се приближаваха към престолния град. Тогава император Валент се видя принуден да събере своите войски и да излезе срещу тях на война. Но там с него се случи същото, каквото с древния израилски цар Саул - врагът на невинния Давид: не се върна от войната Саул според предсказанието на св.пророк Самуил, защото прогневи Бога. В деня, когато император Валент излизаше от Константинопол, за да отиде при войските си, блаженият Исаакий застана срещу него на пътя и високо извика: "Царю, отвори църквите на православните и Бог ще устрои добре пътя, който си поел!' Императорът не му отговори ни дума, но като го смяташе за прост и безумен, с презрение го отмина, без да обърне внимание на думите му. На другия ден блаженият старец отново пресрещна царя и му рече: "Отвори, царю, църквите на православните и войната ти ще бъде благополучна, ще победиш враговете и ще се върнеш у дома си здрав с мир. Царят, като запомни последните му думи, поиска да отвори православните църкви и започна да говори за това със съветниците си. Един от неговите военачалници, заразен от арианската ерес, го посъветва да не слуша монаха, но с позор да го изгони. И царят се подигра на стареца и заповяда да го прогонят с удари. На третия ден преподобният отново пресрещна царя на пътя и като хвана коня му за юздата, започна още по-усърдно да го моли и увещава да отвори църквите на православните и го заплашваше с Божие наказание, ако не стори това, за което го моли. На това място имаше голям гъсталак с остри тръни и дълбоко блато, в което ако попаднеше дори някой див звяр, не можеше да излезе оттам, но потъваше. В него царят заповяда да хвърлят монаха, за да загине. След това той продължи пътя си, а св.Исаакий беше хвърлен в блатото сред тръните, но Божията десница го запази и той остана невредим - нито тръните го нараниха, нито потъна в блатото, но лежеше там пеейки и благославяйки Господа, докато неочаквано по Божие повеление се появиха трима светли мъже, вдигнаха го и го изведоха на сухо място, а след това станаха невидими. Тогава преподобни Исаакий разбра, че Бог е изпратил Своите Ангели, за да го избавят от опасността и като падна на колене, въздаде благодарност на Спасителя. След като се помоли дълго той стана, укрепен от Божията благодат и като мина бързо по друг път, отново застана пред императора. Царят се ужаси когато го видя и удивен мълчеше. А св.Исаакий смело заговори: "Ти, царю, искаше да ме убиеш, като ме хвърли в онова блато, но Бог ме запази жив и изпрати светите Си Ангели да ме избавят от опасността. Послушай ме, царю, и отвори църквите на православните, за да победиш враговете и да се завърнеш със слава. Ако не ме послушаш, няма да се върнеш жив от войната, но ще загинеш там!
Императорът се удиви на смелостта на монаха и на светлото му лице, но не го послуша, защото сърцето му беше ожесточено и отчуждено от Бога. Той предаде преподобния на двама свои боляри, Сатурнин и Виктор и им заповяда да го вържат и да го хвърлят в затвора. "Пазете, - заръча им той, този старец, който така празнослови, докато не се върна и не го накажа както заслужава, за неговата дързост ". А преподобни Исаакий, изпълнен с благодатта на Светия Дух, с още по-голяма ревност извика на Валент: "Ако се завърнеш жив от тази война, то знай, че Господ не е говорил чрез моите уста. Но аз ти казвам, че като отидеш на война, няма да можеш да победиш варварите, а ще побегнеш от тях и те ще те хванат и жив ще изгориш! След тези думи на светеца, императорът преизпълнен с гняв си отиде, а преподобният беше вързан и отведен в затвора. Когато гръцката войска се срещна в битка с варварите, настана жестока сеч. Тогава по Божие допущение варварите победиха гърците, както бе предсказал св.Исаакий и мнозина от тях паднаха, пронизани с меч. Самият император Валент беше ранен и като не можа да устои срещу варварите, побягна. А те започнаха да го гонят, посичаха гръцките войници като вейки и вече настигаха самия него. Императорът, който бягаше само с един свой съветник - онзи военачалник арианин, който го посъветва да не слуша преп.Исаакий, стигна до едно село. Като видя там една плевня, той слезе от коня си, който беше вече много изморен и се скри в плевнята заедно със своя съветник. Но не можа да избегне наказанието от Божията десница: защото варварите скоро пристигнаха в селото и като разбраха, че гърците се крият в плевнята, запалиха около нея силен огън и я изгориха. Така окаяният цар и неговият зъл съветник загинаха безславно.
След битката останалата част от гръцката войска тръгна да посрещне римския император Грациан, който идваше на помощ на гърците. Когато дойде, той им постави за цар Теодосий, наречен по-късно Велики. Новият цар веднага събра войска, излезе срещу варварите, победи ги и ги прогони, а след това тържествено влезе в престолния град. По това време, наскоро след смъртта на Валент, някои от неговите войници, които още не знаеха, че царят не е вече между живите, отидоха при преп. Исаакий в затвора и му казаха: "Бъди готов да даваш отговор, защото царят се връща от войната, ще те разпитва и ще те предаде на мъки." А светецът им отговори: "Ето, вече седем дни минаха, откакто усетих смрадта от изгорелите му кости. Както му предрекох, той загина от огън.” Като чуха този отговор, те се изплашиха, а скоро след това навсякъде се разнесе вестта за смъртта на Валент. Тогава преп.Исаакий беше освободен от затвора и всички го почитаха като Божий угодник и пророк. Когато новият император Теодосий се завърна тържествено в столицата, двамата боляри Сатурнин и Виктор му разказаха за преподобния, за неговата смелост и за предсказанието му. Царят много се учуди и заповяда с почести да доведат преподобния, сам му се поклони като на велик угодник Божий и го помоли да ходатайствува в молитвите си пред Господа за него и за цялото му царство. Преподобният увещаваше царя да живее в благочестие, да върне мира на Църквата и да зарадва преследваните православни християни. Императорът го послуша и изпълни всичко, което светецът му каза. Той изгони арианите от столицата и в тези дни верните бяха утешени с голяма радост. А блаженият Исаакий, като благодари на Бога за всичко, поиска да се върне към предишния си пустиннически живот. Но двамата боляри Сатурнин и Виктор започнаха да го молят да не напуска престолния град, а да остане да живее с тях и с молитвите и с учението си да помага на Христовата Църква. Светият старец се съгласи. Тогава започна спор между Сатурнин и Виктор: всеки от тях искаше преподобният да живее в неговия дом. Когато старецът разбра за спора, каза им: "Чеда, достатъчна ми е вашата любов. Но понеже и двамата се грижите да ми дадете подслон и покой на мен, смирения, казвам ви: който от вас пръв ми приготви жилище, при него ще остана до края на живота си. Тогава и двамата побързаха да съградят жилище, удобно за Божия човек. Сатурнин имаше прекрасно имение извън града, много подходящо за монашеско жилище. На това място той пръв построи килия за Божия угодник и в нея заживя преп. Исаакий. Виктор също построи хубава килия за светеца и като скърбеше, че Сатурнин го изпревари, отиде при светия старец и го молеше да дойде да живее при него. Преподобният, макар да предпочиташе жилището на Сатурнин, отиваше и при Виктор и оставаше да живее там известно време, за да изпълни неговата молба. При светеца започнаха да се събират мнозина желаещи да монашествуват с него и съградиха голям монастир от даренията на двамата боголюбиви боляри. И там блаженият стана наставник и игумен на много монаси, а на миряните - полезен учител, който водеше всички към спасение със своето слово и със своя добродетелен живот. Така преп.Исаакий след много богоугодни трудове се представи пред Господа и целият град се стече на погребението му. Честното му тяло беше погребано в църквата на св. първомъченик Стефан. А светата му душа предстои пред престола на Св.Троица заедно със светите преподобни Отци и заедно с тях винаги моли за нас Отца и Сина и Св. Дух нашия Бог, Комуто подобава слава во веки веков. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com