Свв. преподобни Исаакий, Далмат и неговия син Фавст
V - VI век
Честват се на 3 август
|
Свв. преподобни Исаакий, Далмат и неговия син ФавстV - VI век Честват се на 3 август |
От поста просияли като светила и потъпкали ереста с вяра,
да възхвалим с песни Исаакий и Фавст с Далмат като Христови угодници,
Него молещи за всички нас.
На тебе, Отче, който подражава, сигурно ще се спаси,
защото, поел кръст, си последвал Христа;
и на дело си учил да се презира плътта, защото е преходна,
а да се грижи за безсмъртната душа.
Затова и с ангели ще се възрадва, преподобни (името), твоят дух.
По-долу:
Виж също:
Преподобний Исаакий, Далмат и синът на Далмат – Фавст се подвизавали в манастира, основан от император Теодосий Велики (император 379-395) близо до Цариград. За преподобни Исакий е разказано вече в житието му на 30 май. След неговата смърт игумен на манастира станал монах Далмат. Той отначало бил войник на царска служба, а след това приел монашество и със сина си Фавст се поселил в манастира. Далмат така се прославил със своите подвизи на въздържание и благочестие, че самият манастир взел по негово име да се нарима “Далматски”.
В първата половина на V в. Църквата била силно развълнувана от ереста на Несторий
, който учил, че Пресвета Дева не следва да се именува
Богородица, понеже тя родила не Бога, а обикновен човек, с когото само по-късно се съединило Божеството. Бил свикан Третият вселенски събор
в Ефес. Несторий имал много приятели и привърженици, които съставили заедно с него отделен събор. Чрез лъжливо изложение на цялото дело те
измамили император Теодосий Млади, който, след като подписал свалянето на Несторий, подписал и свалянето на неговите противници.
Това полутържество на ереста предизвикало в Цариград силно негодувание. Уважаваният от всички игумен на Далматската обител, който цели 44 години не излизал от манастира, се отправил с монасите си при императора да го моли да преразгледа своето решение. Голямо множество народ окръжило двореца. Далмат всенародно прочел истинското изложение на Ефеския събор и истината възтържествувала.
Фавст, синът на Далмат, също така се прославил с благочестие, но за неговия живот подробности не са запазени.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
| [1] Теодосий Велики - император 379-395 г. [2] Във втори гвардейски полк, които тогава се наричали схоларии. [3] Дъщерите си. |
|||
Преподобни Далмат живял при царуването на Теодосий Велики [1], служел във войската [2] и се ползвал с уважението на царя. След това, презирайки всичко светско заради Бога, той оставил жена си и децата си [3]; вземайки със себе си само сина си Фавст, той отишъл при преподобни Исаакий, който имал обител близо до Константинопол; тук те били постригани в монашески чин от преподобни Исаакий и двамата водели богоугоден живот, постоянно спазвайки строг пост.
| [4] За богоугодния живот на преподобни Исаакий и великата му ревност по вярата, подтикнала го към безстрашно изобличение на нечестивия цар Валент, на когото предсказал
гибел, и за блажената му кончина се разказва подробно в житието му на 30 май; желаещият може да го прочете там. [5] Преподобни Исаакий починал в 383 г. [6] Според други, по-достоверни сведения, преп. Далмат бил поставен за настоятел на обителта от патриарх Нектарий (381-397), а не от Атик (408-425). [7] А след това, след като приел храна, 43 дена до празника Възнесение Христово той прекарал в екстаз, удостоил се с божествени видения и разказал на какви места се намирали трима братя от тяхната обител, които били на празника в църквата на Макавеите, с което си спечелил всеобща слава. Свети патриарх Прокъл (434-446), още докато преподобни Далмат бил жив, твърде много го хвали в писмо до Иоан Антиохийски. |
|||
Когато преподобният Исаакий [4] вече достигнал дълбока старост и почувствал приближаването на смъртта, повикал братята, давайки им последно наставление, и поставил за игумен преподобния Далмат, по чието име и самата обител по-късно била наречена Далматска [5].
Преподобният Далмат бил ръкоположен за свещеник от Цариградския патриарх Атик [6]. Той прекарал живот, изпълнен с въздържание, и веднъж през Великия пост не вкусил храна в продължение на четиридесет дни [7]; с пост и молитва преподобни Далмат побеждавал бесовската сила.
| [[8] Еретиците несториани утвърждавали, че не следва да наричаме Пресветата Дева Мария Богородица, защото Тя е родила не Бога, а само човек, с когото, без Нейно
участие, се съединило Словото Божие, предвечно родено от Отца; човекът Иисус, роден от Мария, бил само вместилище на Божеството и оръдие на нашето спасение; този човек, чрез
слизането на Светия Дух, станал Христос, тоест помазаник, и Словото Божие пребъдвало в особено нравствено или относително съединение с него. Несторианската ерес била осъдена на
III Вселенски събор в 431 г. [9] Времето на смъртта на преп. Далмат не е известно с точност; можем само да кажем, че той живял още при св. Прокъл, патриарх Константинополски (виж бел. 7). Свети Димитрий Ростовски казва, че според неиздаденото житие на Исаакий, Далмат и Фавст, свети Далмат починал не по-рано от 90-годишна възраст на 2 август, бил погребан на 3 август при патриарх Прокъл, следователно след 434 г. и вероятно около 440 г. [10] За живота на преп. Далмат не са се запазили подробности. |
|||
Той се подвизавал и против видимите служители на беса - еретиците несториани, хулещи Пречистата Божия Майка [8]: преподобни Далмат бил деен помощник на отците от Третия Вселенски събор в Ефес (431), заседавал при цар Теодосий Младши в Ефес, с това преподобни Далмат си спечелил любовта на царя и на светите отци, които го направили архимандрит на Далматската обител.
Отдавайки по този начин целия си живот на служене на Бога, преподобни Далмат отишъл във вечността в дълбока старост [9]. -
Преподобни Фавст, подобно на своя баща, бил велик подвижник, строго спазвал монашеските завети и особено поста [10]. Завършвайки земния си живот, той се преселил във вечните обители и в безсмъртния живот и бил причислен към лика на преподобните отци.
По молитвите на преподобните и богоносни наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш,
помилуй нас. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com