Св. Мелитон Сардикийски (Сардийски)
Св. Мелитон Сардикийский (Св. Мелитон Сардийский)
St. Meliton, bishop of Sardis (Meliton av
Sardes)
ок. 110 - ок. 190 година
Чества се на 1 април (14 април стар стил)
|
Св. Мелитон Сардикийски (Сардийски)Св. Мелитон Сардикийский (Св. Мелитон Сардийский) ок. 110 - ок. 190 година Чества се на 1 април (14 април стар стил) |
По-долу:
Виж също:
Светител Мелитон Сардийски е християнски апологет от поколението след апостолските мъже. Данните за живота му са противоречиви и за личността и живота му има много недоразумения. Според Евсевий Кесарийски (Църк. ист. IV,13,8; IV,26,1), св. Мелитон е бил епископ на град Сарди в Лидия (Мала Азия) при император Антонин Пий (138-161 г.) *.
Св. Мелитон бил строг подвижник и имал несъмнен пророчески дар. Неговата известност в църковните и обществените кръгове достигнала своя разцвет при имп. Марк Аврелий (161-180).
Св. Иполит Римски в съчинението си "Малък лабиринт", насочено против монархианите, споменава св. Мелитон сред тези Църковни отци, които почитали "Христа Бог и Човек". Блажени Йероним свидетелства, че Тертулиан (след като вече станал монтанист) осмивал "елегантния и риторически талант" на св. Мелитон. Сам блажени Йероним ценял високо светителя, и го наричал "нашия пророк". През VII в. преп. Анастасий Синаит говори за него като за "най-мъдър и божествен учител". Тези свидетества ясно показват големия авторитет и почитта, с които св. Мелитон се ползвал в Древната Църква.
Св. Мелитон притежавал несъмнен поетичен дар, тънък усет за словото и искрено въодушевление на проповедник, който винаги призовава на помощ Божията благодат. Проповедите и писмените му съчинения възбуждали всеобща възхита и били особено ценени от блажени Йероним, Евсевий и др. За жалост, от тях са запазени само няколко фрагмента. (Някои учени смятат, че съчинения, приписвани на св. Мелитон, са всъщност писани от друг, неизвестен автор).
С пълния текст на гръцки език разполагаме единствено на откритото през 1940 г. съчинение "За Пасха" - забележителен паметник на християнската богослужебна поезия. По своето богатство на образите и поетичен изказ то се счита за едно от най-хубавите произведения на св. отци на Църквата, които са достигнали до нас.
"...With my death, I have defeated death and have exalted Man to the sublimity of Heaven... Come to me all-you families of mankind, sullied with sin, and receive the remission of sins. For I am your forgiveness. I am the Pascha of salvation. I am the Lamb sacrificed for you. I am your redemption. I am your life. I am your resurrection. I am your light. I am your salvation. I am your king. I lead you to the heights of heaven. I will show you the Father eternal. I will raise you by my right hand...
He made us go from slavery to freedom, from darkness to light, from death to life. He is the Paschal mystery of our salvation..
"The works of Christ, following His baptism, manifested and proved to the world that in His body, His divinity was hidden. Being God, He was also perfect man. He revealed to us His two natures. Divinity, by His miracles performed throughout the three years following His baptism and, His humanity, throughout those years when the weakness of the flesh hid the signs of His divinity, even though He was truly the Eternal God.".
* В История на Българската Църква Д. Цухлев споменава Мелитон Сердикский сред епископите на основаните от апостолите църкви: "Ерма Филипополски, Стахий, епископ на Византия, Епафродит (Солунски), Амплий, който действувал в Хераклия, а може би и в Одесеус (Варна), Мелитон, който основал църква в Сердика (София), Онисим, който е бил пръв епископ в Берия, Карп - епископ в същия град."
Според автора, Мелитон бил епископ на църквата в Сардика (дн. София), неправилно наричана от учените Сердика. Мелитон Сердикский
"вземал живо участие в разрешението на повдигнатия от църквата въпрос за времето на празнуването на пасхата и написал множество съчинения, от които по-забележителни са: За праведния живот, За живота на пророците, За църквата, За възкресения ден, За природата на человека, За душата и тялото, За покорението на чувствата на вярата, За кръщението. За истината, За пророчествата, За гостоприемството, Ключ, За дяволът, За Апокалипсиса на Iоана и за въплошението на Христа (което някои учени считат за подложно) и за въплъщението на Бога. Последното съчинение е било апология, пратена до императора Антонина (138-161), в което ученият пастир, между другото говори: "Обвиняват ни, че сме причина на упадъка на империята, понеже сме привличали на нея гнева на небето, когато империята не е бивала така добре от царуването на Август! Само Нерон и Домициян са повдигали против нас гонение. Останалите императори са бивали благосклонни към нас, между тях и баща ти Адриян… Не можем да не вярваме, че ти, мъдростта, на когото се провъзнася на всякъде, не ще постъпиш с нас не человеколюбиво" (по Евсевий)"
Д. Цухлев, История на Българската Църква).
Pravoslavieto.com
Към християнските апологети от II в. трябва да бъде отнесен и св. Мелитон, епископ на гр. Сарди (в Лидия, Мала Азия), който е бил един от най-бележитите пастири на Източната църква и учен писател на своето време. Запазените известия за живота му са оскъдни. Откъслечни сведения има в Църковната история на Евсевий Кесарийски.
Като епископ на гр. Сарди, според свидетелството на Евсевий, той обърнал през времето на Антонин Пий (138-161 г.) върху себе си вниманието на широк кръг люде, а през време на царуването на Марк Аврелий (161-180 г.) той стоял на висотата на своята слава: Евсевий го поставя редом със съвременниците му Хегезип, св. Дионисий Коринтски, св. Аполинарий Иераполски, св. Ириней Лионски и др. като един от представителите на здравата вяра и верните пазители на църковното предание.
В един откъслек от съчинение на св. Мелитон, запазен у Евсевий, сам той свидетелствува, че предприел пътешествие в Палестина, за да се запознае непосредствено с местата, където са станали свещените събития за нашето спасение, а също и да установи автентичността на старозаветните свещени книги.
След мъченическата смърт на епископ Сагарис, когато проконсул на Мала Азия бил Сервилий Павел (очевидно Сергий Павел, както го посочва Руфин Аквилейски, защото проконсул на Мала Азия под името Сервилий Павел не е известен, св. Мелитон взел участие във вълнуващия през това време Лаодикийската църква спор за празнуването на Пасхата, като написал по този повод съчинение "За Пасхата" и защитил малоазийската практика. Пак според свидетелството на Евсевий св. Мелитон представил на император Марк Аврелий около 170-171 г. реч в защита на християнството.
Св. Мелитон завършил своя земен живот в Сарди. Годината на смъртта му не е известна.
Сведения за литературно-богословската дейност на св. Мелитон черпим почти изключително от Църковната история на Евсевий Кесарийски; Евсевий изброява 20 съчинения на св. Мелитон, без да претендира, разбира се, за пълна изчерпателност. Освен това, своя списък Евсевий е съставил без определен план: съчиненията на св. Мелитон не са подредени нито в хронологически ред, нито по характера на съдържанието им. Преподобни Анастасий Синаит в VII в. споменава две съчинения на св. Мелитон, които не са посочени от Евсевий6.
Съчиненията на св. Мелитон, посочени от Евсевий Кесарийски, са следните:
1) Две книги "За Пасхата",
2) "За истинския начин на живот и за пророците" (вероятно е насочено против монтанистите),
3) "За Църквата",
4) "За неделния ден",
5) "За вярата на човека",
6) "За творението" (на човека),
7) "За послушанието спрямо вярата" (срв. Римл. 1:5),
8) "За ума",
9) "За душата и тялото",
10) "За кръщението",
11) "За истината",
12) "За вярата и родословието на Христа",
13) "За пророчествата" (вероятно и това съчинение е насочено против монтанистите),
14) "За гостопремството",
15) "Ключ",
16) "За дявола",
17) "За Откровението на Иоана",
18) "За Боговъплъщението",
19) "Защитителна реч" - апология на християнската вяра, отправена до Марк Аврелий, от която са запазени у Евсевий Кесарийски три откъслека,
20) "Извлечения от Закона и пророците за нашия Спасител и нашата вяра". Съдържа най-древния списък на старозаветните свещени книги.
Освен изброените от Евсевий съчинения преп. Анастасий Синаит посочва още две:
1) "За страданията" (на Христа) и
2) "За въплъщението на Христа" (насочено против гностика Маркион).
Нито едно от посочените от Евсевий Кесарийски и преп. Анастасий Синаит съчинения на св. Мелитон не е запазено, с изключение на няколко незначителни откъслеци (РG, t. 5, соl. 1208-1232). Но освен тях запазени са още няколко откъслеци на гръцки и сирийски език, които носят също името на св. Мелитон7:
1) В гръцките катени (глоси) на Битие се съдържат четири схоли с името на св. Мелитон, които разглеждат жертвоприношението на Исаака като предобраз на Христовото разпятие.
2) Един интересен откъслек под заглавие "За кръщението" е открит и издаден от кардинал Pitra8.
3) В един ръкопис на сирийски език от VI или VII в., открит в 1842 г. от английския учен Таттам в намиращата се в Британския музей в Лондон нитрийска библиотека и издаден почти едновременно в 1855 г. от Cureton и от кардинал Pitra, се съдържа една апология на сирийски език с наслов: "Реч на Мелитон философ, която той е държал пред император Антонин". Апологията обаче не съдържа нито един от запазените у Евсевий Кесарийски три откъслека. Представлява завършено цяло, затова не може да се отъждествява със споменатата от Евсевий апология. Предполага се, че това е някое друго съчинение на Мелитон, например "За истината", погрешно само наречено апология, или че Мелитон е подал една апология до император Антонин Марк Аврелий, за да измоли снизхождение за гонените християни. Като бил допуснат да се яви лично пред императора, имал устно обяснение с него за същността на християнската вяра. Това, което било казано устно, Мелитон го изложил след това писмено в по-свободна и рязка форма9.
4) Освен посочената апология на сирийски език са запазени още четири откъслеци с името на св. Мелитон: а) Из трактата за душата и тялото, б) Из словото за кръста, в) За вярата, г) За страданията на Господа.
5) От XVI в. е известен един ръкопис в Париж под името на св. Мелитон "Ключ на Свещ. Писание." Кардинал Питра смята този ръкопис за превод на Мелитоновото съчинение "Ключ".
6) В 1940 г. C Bonner открил гръцки кодекс от IV в., който съдържа почти пълния текст на проповедта на св. Мелитон за Христовите страдания. Издаден е в 1940 г. в Лондон и в 1966 г. в Париж10.
7) В 1972 г. белгийският йезуит о. Michel van Esboeck открил в библиотеката на Тбилиси ръкопис, в който се съдържа в 12 колони преводът на грузински език проповедта на св. Мелитон "За душата и тялото и за страданията Господни". Издаден е в същата година в Брюксел от Есбрук11.
От направения преглед на заглавията на съчиненията на св.Мелитон се вижда, че той е бил един от най-плодовитите и разностранни писатели и богослови на древната Църква.
© "Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели" от проф. Илия Цоневски, "Синодално издателство" София, 1986 година.
Иеромонах Илларион (Алфеев)
Мелитон, жил во II веке[1]. Он пользовался в среде пастырей особого рода неоспоримым превосходством[2]. За ним единогласно признавали дар пророчества и полагали, что он во всех делах руководствуется наитием святого духа[3]. Его сочинения появлялись из года в год, возбуждая всеобщее восхищение. Его критика соответствовала времени. Однако он чрезвычайно старался о разумности и последовательности своей веры. Во многом он напоминает Оригена; но он не имел для самообразования тех средств, какими Ориген пользовался в школах Александрии, Кесареи, Тира.
Равнодушие христиан, последователей святого Павла, к изучению Ветхого Завета и ослабление иудаизма в областях Азии, удаленных от Эфеса[4], были причиной, что в этих краях трудно было получить точные сведения о библейских книгах. He знали точно ни числа их, ни порядка. Мелитон, по собственной любознательности и, кажется, по настоятельным просьбам некоего Онисима, предпринял путешествие в Палестину, чтобы ознакомиться с истинным состоянием канонических книг. Он оттуда вывез католог книг, принятый повсеместно (των ομολογουμενων). Это был просто еврейский канон, в двадцати двух книгах, за исключением Книги Есфири. Такие книги, как книга Еноха, апокалипсис Ездры, книги Юдифи, Товита и т. д.[5], не признаваемые евреями, были также исключены из списка Мелитона. Хотя и не знаток еврейского языка, Мелитон стал внимательным комментатором этих священных произведений. По просьбе Онисима он соединил в шесть книг все места Торы и Пророков, касающияся Иисуса и других вопросов христианской веры.
Толковаяия восточных ученых были ему хорошо знакомы. Он оспаривал их по пунктам[6]; как автор того, что называют посланием Варнавы, он, по-видимому, имел значительную наклонность к аллегорическим и мистическим толкованиям, и возможно, что затерявшееся его сочинение под заглавием «Ключ» было уже одним из тех сборников преобразовательных объяснений, посредством которых старались устранить антропоморфизмы библейского текста и заменить слишком простое значение значением более возвышенным.
[1] Поликрат у Евсевия. — Eusebius. Hist. eccl.V.26:5; IV.21, 26; Hieronymus. De viris ill.24. Все отрывки из Мелитона, кроме
заимствований из Евсевия или Оригена, сомнительны, так как относительно него много недоразумений.
[2] Поликрат у Евсевия. —
Eusebius. Hist. eccl.V.26:5.
[3] Поликрат у Евсевия. — Eusebius. Hist. eccl.V.26:5; Тертуллиан у Иеронима. — Hieronymus. De
viris ill.24.
[4] Поликрат в Ефесе хвалится, что читал все Писание и совещался с христианами всего мира (Eusebius. Hist.
eccl.V.24:7).
[5] Ср. Josephus Flavius. Contra Apion.I.8.
[6] Не выяснено
с точностью, что собственно он обозначает словами ο Εβραιος, ο Συρος.
Принадлежность отрывков, извлеченных из экзегетических сборников, сомнительна.
Публикуется по изданию: Святитель Мелитон Сардийский. О Пасхе: Перевод с греческого и послесловие иеромонаха Иллариона
(Алфеева). - М.: Крутицкое Патриаршее Подворье, Общество любителей церковной истории, 1998.
aleteia.narod.ru
Виж също:
www.Pravoslavieto.com