 Св. Симеон Нови Богослов. Гръцка икона. Източник: nea-romaiosyni.blogspot.com |
Св. Симеон Нови БогословСвт. Симеон Новый Богослов ок. 949 — ок. 1020/1022 година Празнува се на 12 март, заедно със св. Григорий Двоеслов и преп. Теофан Изповедник |
Божественное озарение, Симеоне отче, восприяв в души твоей,
светило в мире показался еси светлейшее,
разгоняя того мракобесие и всех уверяя искати,
юже погубиша,
благодат Духа,
Егоже прилежно моли даровати нам велию милост.
По-долу:
Виж също:
Св. Симеон Нови Богослов е един от
по-късните по време велики отци на Църквата. Роден в 949 г. в знатно семейство, той получил литературно и философско образование в Константинопол, където му предстояла блестяща
кариера при царския двор. Но това не го блазнело: младежът жадувал за духовен живот, на какъвто се отдал под ръководството на мъдрия старец Симеон Благоговейни.
В основата на неговото духовно-аскетическо възпитание старецът поставил "Лествицата" и съчиненията на св. Марк Подвижник, върху които младият послушник изградил своя подвиг. След дългогодишно послушничество в прочутия Студийски монастир и в монастира на св. Мамант, той бил постриган за монах.
От това време преп. Симеон усилил още повече своите подвизи и достигнал такава висота, че бил достойно избран за игумен на монастира и ръкоположен за свещеник, въпреки волята му. Той винаги със сълзи говорел за неизразимото величие на свещеническия сан и с благоговейно умиление извършвал светата Литургия. Като игумен той се посветил на усърдна проповедническа църковно–писателска дейност, която ползувала не само братята на монастира, но и цялата Църква. След като благоустроил св.обител външно и духовно, той поставил за игумен един свой изпитан ученик, а сам се отдалечил в усамотение, като се предал напълно на богомислие. По-късно преподобният напуснал своя доброволен затвор, за да основе с благословението на патриарха нов монастир, в който прекарал последните години от живота си в душеполезни трудове и занятия.
Св. Симеон починал през 1020 година. Много са случаите на благодатна прозорливост и изцеления по молитвите на праведника, които зачестили особено към края на живота му. Тридесет години след смъртта му (в 1050г.) били открити неговите благоуханни и чудотворни мощи. Паметта му се празнува на 12/25 март - деня, в който той се преставил пред Господа.
Св. Симеон ни е оставил преди всичко множество слова, които е произнасял пред монастирското братство, а също тъй някои тълкувания на Свещеното Писание, писма до монаси и миряни и молитвени песни. На него принадлежи и умилителната молитва Отъ сквeрныхъ устенъ, една от молитвите преди Светото Причастие, която той написал в стихове. Съчиненията му са проникнати с дълбоко благодатно прозрение в истините на вярата, поради което Църквата с право го нарича Нови Богослов, отличавайки го от живелите много преди него св. Апостол и евангелист Йоан Богослов и св. Григорий Богослов, с които, обаче, той е сроден по дух и благодатни дарования. Основна тема в творенията на св. Симеон е учението за благодатта на Светия Дух, тази "душа на нашата душа", както се изразява самият той. Друга характерна черта на неговите съчинения е непосредствената сърдечност, топлота и умиление, които лъхат от всеки техен ред.
Брой 2 за 1994 година
![[Συμεών+ο+Î Îος+Θεολόγος.gif]](icons/003/03.12_sv_simeon_novi_bogoslov.jpg){kind=icon}
През тази (2005) година се навършват 985
години от блажената кончина (1020 – 2005 г.) и 955 години от откриването на светите мощи (1050-2005 г.) на св. Симеон Нови Богослов.
Св. Симеон Нови Богослов е един от по-късните по време велики отци на Църквата. Роден е през 949 г. в знатно и богато семейство в пафлагонийското селище Галат. Получил литературно и философско образование в Константинопол, където му предстояла блестяща кариера в царския двор. Но това не го блазнело: младежът жадувал за духовен живот.
Скоро той му се посветил под ръководството на мъдрия старец Симеон Благоговейни. В основата на неговото духовно-аскетическо възпитание старецът поставил "Лествицата" и съчиненията на св. Марк Подвижник, върху които младият послушник изграждал своя подвиг. (Виж Св. Йоан Лествичник и неговата "Лествица", бел.ред.)
След дългогодишно послушничество в прочутия Студийски манастир, по съвета на духовния си наставник постъпил в обителта на св. Мамант, където бил постриган за монах. В това време преп. Симеон усилил още повече своите подвизи, украсил се с добродетели и достигнал такава висота, че бил достойно избран за игумен на манастира и ръкоположен в презвитерски сан, въпреки че не желаел това. Винаги със сълзи на очи говорел за неизразимото величие на свещеническото служение и с благоговейно умиление извършвал св. Литургия.
Като игумен той се посветил на усърдна проповедническа и църковно-писателска дейност, която била от полза не само за братята на манастира, но и за цялата Църква. След като благоустроил св. Обител външно и в духовно отношение, поставил за игумен един свой изпитан ученик, а сам се отдалечил в усамотение, като се предал напълно на богомислие.
По-късно преподобният напуснал своя доброволен затвор, за да основе с благословението на патриарха нов манастир. Новата обител била основана в местност, принадлежаща на неговия ученик и последовател, патриция Христофор Фагур. В тази обител живял в продължение на 13 години, които оползотворил в душеполезни трудове и занимания, след което последвала блаженната му кончина.
Св.Симеон починал през 1020 година. Много са случаите на благодатна прозорливост и изцеления по молитвите на праведника, които зачестили особено в края на живота му. Тридесет години след смъртта му (в 1050 г.) били открити неговите благоуханни и чудотворни мощи. Паметта му се празнува на 12 март – деня, в който се представил пред Господа.
Св. Симеон ни е оставил преди всичко множество слова, които произнасял пред манастирското братство, а също така и някои тълкувания на Свещ. Писание, писма до монаси и миряни и молитвени песни. На него принадлежи и умилителната молитва: "От скверни устни, от мерзско сърце, от нечист език, от осквернена душа, приеми моление, Христе мой...", една от молитвите преди Св. Причастие, която той написал в стихове. Съчиненията му са проникнати с дълбоко благодатно прозрение в истините на вярата, поради което Църквата с право го нарича Нови Богослов, отличавайки го от живелите много преди него св. апостол и евангелист Йоан Богослов и св. Григорий Богослов, с които той е сроден по дух и благодатни дарования.
Основна тема на неговите творения е учението за благодатта на Св. Дух, тази "душа в нашата душа", както се изразява самият той. Друга характерна черта на неговите съчинения е непосредствената сърдечност, топлота и умиление, които лъхат от всеки техен ред. В един от своите химни той благодари на Спасителя за всичко, което е изтърпял от своите гонители; в скърбите си преживявал Христовите страдания и се учел да пребивава във смирение:
"Благодаря Ти, Господи, благодаря Ти Сърцеведецо, праведний и всемилостивий. Благодаря Ти, че си станал човек, подобен на мене, но нетленен и без грях, за това, че несправедлево си пострадал от беззаконници. Дай ми сили, Господи да Те следвам!"
Светецът се молел да бъдат съпричастни на Христовите страдания всички християни и самия той:
"Удостой твоят грешен и малък раб да бъде съпричастен на Твоите пречисти страдания, за да се приобщя към Твоята слава..."
Любовта към враговете и спасителната молитва за тях е също следване на Иисус Христос. Същевременно близостта до Гопода, когото той мистично съзерцавал, изпълвала Божия угодник със всеобхватно чувство за лично недостойнство и подсилвало ужаса му:
"Аз треперя и се радвам, ставам безгласен затова, че Творецът на света ме е посетил, мене, грешния човек."
С цялото сияние на Своята божественост Господ Иисус Христос ще блесне по време на Второто пришествие, а сега Той освещава всеки вярващ като звезда, която се приближава до вярващите и прониква в сърцата им. Във вечния живот, когато ще изчезнат всички образи и символи, ние ще се наслаждаваме на Божия Син, като го съзерцаваме.
Строгото монашеско подвижничество на преп. Симеон би могло до известна степен и в определена мяра да бъде вградено в личния живот на мнозина православни християни съобразно духовните им сили, религиозното им разположение и благословението на духовния им наставник. Подвижничеството е средство по пътя към спасението, а към спасение са призвани както монаси, така и миряни.
Стефан Стефанов
Виж също:
www.Pravoslavieto.com