Свети Йоаким І Търновски патриарх
† 1246 година
Чества се на 18 януари заедно със Св. Атанасий Велики) и св. Кирил Алексaндрийски
|
Свети Йоаким І Търновски патриарх† 1246 година Чества се на 18 януари заедно със Св. Атанасий Велики) и св. Кирил Алексaндрийски |
Св. Йоаким I, Патриарх Търновски. Родителите му били знатни люде. Той се подвизавал в Света Гора, после в България - в пещера Красен-Червен. По негово време е станал съборът в гр. Лампаск, на Мраморно море в 1235 г., на който събор той е утвърден като български патриарх. И като патриарх се отличавал с аскетичните си подвизи и милосърдие. Починал през 1246 година.
Виж също:
Виж също:
На 18 януари Църквата чества паметта на първия Търновски патриарх св. Йоаким I.
Според житието му той е българин по произход и прочут подвижник. Първоначално се подвизава на Атон, а после се поселва с трима свои ученици при Червен (Красен) на Дунава, където изсичат в скалите килии с църква "Св. Преображение" и се отдава на аскетически живот. Цар Йоан Асен II посещава прославилия се духовник, за да получи благословение. С дареното от царя злато Йоаким наема работници и изсича в скалите голям манастир, който нарича на името на св. Архангел Михаил, и събира множество монаси. По предложение на царя съборът на българските епископи избира Йоаким за Търновски архиепископ.
След сключването на съюзния договор срещу латините между Йоан Асен II и Йоан Ватаци, през 1235 г. в Галиполи, и бракосъчетанието, което патриарх Герман II извършва между сина на никейския император и дъщерята на българския владетел, в Лампсак (на противоположния азиатски бряг на Дарданелите) е свикан църковен събор, на който били представени и четирите древни източни апостолски катедри Цариград, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Съборът провъзгласява Йоаким за Търновски патриарх.
Според житието му патриарх Йоаким светителства 19 години и издъхва на 18 януари 1246 година.
Св. Йоаким бил българин по произход, роден от знатни родители. Когато пораснал, той заминал за Света Гора Атонска и там приел монашество. Подвизавал се усърдно в послушание и смирение, в пост и молитва, затова получил от Бога дара на умилението и на благодатните сълзи. Прекарва там много време и след като вижда примерите на много свети старци, прибира се в България, изкопава си пещера при Красен (Червен) и църква "Свето Преображение" и продължава да се подвизава там заедно с тримата си ученици Диомид, Атанасий и Теодосий.
Като чул за него в началото на своето царуване (1218 г.), Иван Асен ІІ го посетил, получил неговото благословение и му подарил средства, с които той наел работници и изсякъл в скалите голям манастир, който нарекъл с името на св. архангел Михаил, и събрал множество монаси под своето игуменско ръководство. Когато около 1227 г. умрял (или се оттеглил) патриарх–примасът Василий, тогава по предложение на царя епископският събор избрал за патриарх именно тоя дългогодишен и знаменит подвижник.
След като цар Иван Асен издигнал България до степен да бъде най-голямата и най-силната държава на Балканския полуостров, след победата при Клокотница в 1230 г. и след като стеснил Латинската империя на Балканите, той сключил с Никейския император Йоан Ватаци мирен договор. В договора между другото се предвиждало и признаване патриаршеското достойнство на търновския патриарх от византийска страна. За тази цел бил свикан в гр. Лампсак (на Мраморно море) голям събор от византийски и български митрополити, архиепископи, епископи, архимандрити, игумени и монаси начело с цариградския патриарх Герман ІІ и антиохийския патриарх Симеон (александрийският и йерусалимският патриарси писмено дали съгласието си), който събор провъзгласил за патриарх "благоговейния и свят мъж, преждеосвещения архиепископ Йоаким, който бил възсиял с делата си и с постическия си живот".
Така била възстановена отново българската патриаршия, призната от Цариград за първи път през 927 г. и закрита своеволно пак от Цариград през 971 година. Като се завърнали в Царевград–Търново царят и патриархът, станала тържествена интронизация на Йоаким І от събора на всички архиереи.
Търновският патриарх св. Йоаким І според данните на житието му се отличавал със своя аскетизъм и изключително милосърдие. И като патриарх той продължавал да живее по правилата на монашеството, присъща му била постоянната молитва, но изпълнявал усърдно и своя архипастирски дълг, като управлявал църковния кораб през бурното житейско море. Бил милостив към сираците, помагал на бедните, посещавал затворниците, избавил мнозина осъдени на смърт, а други спасил от гнева на царя. Така той бил добър пастир на повереното му духовно стадо и като добър кормчия сам пристигнал благополучно в тихото пристанище, а довел и ония, които го слушали и следвали.
Като предузнал прозорливо своята смърт, той отслужил последна литургия, като благословил всички и ги поучил да се придържат към православието. После повикал своите ученици и свещенослужители, благословил ги, поучил ги добре и предал душата си в ръцете на Бога, Когото толкова бил възлюбил.
Според житието му той светителствал 19 години и починал на 18 януари 1246 година. Житието му завършва с пожеланието по неговите молитви Господ Бог да утвърди българската държава навеки.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Този преподобен отец беше родом българин, роден от благородни родители. Като стана на възраст, възненавидя лъжовността на този свят, остави света и отиде на
Света Гора в Атон. Там прие на себе си ангелски образ и се покоряваше на всички отци. Непрестанно пребъдваше в молитва, чист живот, пост и
бдение. Никога не се отдаваше на сън и покой, но си почиваше прав или понякога седнал. И никога не изпълняваше своята воля, но имаше послушание към игумена и към всички братя.
Постоянно се намираше в умиление, в сълзи, във въздържание и обуздаване на тялото си. Така изпълняваше чина на светите отци и беше именит сред всички. На Света Гора той видя много
свети старци и ревнувайки на тяхното житие и добро поведение, преуспяваше. Като прекара доста време там, излезе и дойде на река Дунав, където си изсече пещера в скалите на Красен и
там живееше с трима свои ученици Диомид, Атанасий и Теодосий. Изсече в скалите и малка църквица "Свето Преображение", и на това място показа много повече трудове от първите.
Като чу в началото на своето царуване христолюбивият цар Иван Асен (12181241), син на стария цар Асен, за неговата добродетел и за неговите трудове, дойде при него и му
даде много злато. Старецът нае работници с това злато, изсече още пещери и направи голям манастир на името на великия
архистратиг Михаил, който съществува и до днес. И там събра множество монаси, които като трудолюбива пчела поучаваше непрестанно на монашеския чин, който е път на спасението. А
те един друг се надпреварваха в добродетелта и възлизаха нагоре като по стъпалата на някаква стълба.
По онова време Търновският патриарх Василий получи кончина на живота
си. Тогава се събраха архиереите на цялата българска земя и търсеха човек, достоен за архиепископския сан, и всички единодушно се спряха на преподобния Иоаким.
Но според
тогавашните разбирания това било една несъобразност при най-великия и най-силния държавен глава на Балканския полуостров, какъвто бил тогава цар Иван Асен II, предстоятелят на
Църквата да бъде само архиепископ, а не патриарх. Затова в договора между България и Никейската византийска империя от 1234 г. покрай политическите договаряния и женитбата на
царските деца била вмъкната и такава част Търновският архиепископ да бъде признат за патриарх от събора на източните патриарси. През 1054 г. отпаднал непоправимо от единството на
5-те патриархата във Византийската империя Римският патриархат и по този начин бива накърнена целостта на така наречената "пентархия" (петоначалие) във Вселенската Христова църква.
В лицето на свети Иоаким тя била възстановена през пролетта на 1235 г.
Никейският император Иоан Ватаци и Цариградският патриарх Герман II свикали в гр. Лампсак на Мраморно море всеправославен събор, който да изпълни тази важна каноническа
процедура, при което се отбелязва, че Патриарх Герман действал "по благоволението Божие и по голямото съдействие на благочестивия велик цар Иоан Асен, син на стария Асен, заедно
със своите събратя, другите патриарси". Иерусалимският патриарх Атанасий и Александрийският Николай не могли лично да присъстват поради местни пречки (агарянското владичество),
затова изпратили своите съгласителни грамоти с подпис и печат. А присъствали Цариградският Герман и Антиохийският Симеон "с митрополити, архиепископи, епископи и всечестни
архимандрити, игумени и монаси", както и от българска страна дошли "митрополити, архиепископи, епископи и всечестни монаси от Света Гора". Този всеправославен събор провъзгласил за
пети патриарх в християнския свят "преждеосвещения" Търновски архиепископ свети Иоаким, мъж благоговеен и свят, възсиял с добродетели и постническо житие. Скрепеният с подписи и
печати съборен акт бил предаден на Патриарх Иоаким "за вечно помнене и неотемлемо".
Царят се завърна в своя
град Търново с голяма радост. Тогава всички западни архиереи поставиха патриарха на престола във великата
патриаршия на царския град Търново. А блаженият Патриарх Иоаким седна на патриаршеския престол, като благослови и просвети цялата българска земя. Като събра в ума си всички
предписания (на светата Църква), добре изпълняваше и монашеското правило, и архиепископското, като добър кормчия държеше и двете кормила и управляваше църковния кораб над бездните
на житейското море: на сираците раздаваше милост, на бедните потребното, посещаваше затворниците и непрестанно се молеше всеки час. Мнозина осъдени на смърт избави, други
прибягващи за неговата милост спаси от царския гняв. Беше добър пастир на повереното му от Бога стадо. И така, държейки двете кормила на този живот, прекоси света и добре навлезе в
тихото пристанище, като въведе и ония, които го слушаха и които му помагаха.
При неговото патриаршество (около 1230 г.) биват пренесени мощите на света Петка Епиватска от родното й място в град Търново. Латинците, здраво стеснени от бойната сила на българския цар Иван Асен, с
рабска бързина изпълнили неговото желание да му дадат тези свети мощи. За тази цел бил изпратен Митрополит Марко Преславски (прототрон първопрестолник), който ги пренесъл
тържествено в Търново и били поставени в дворцовата църква, посветена на тази светица, където пролежали повече от 160 години до падането на България под турско робство.
При същия свети Иоаким Търново бива посетен и от най-великия сръбски светец, архиепископ Сава. На път от Палестина за родината си той се
отбил в Търново, за да се види със своя "сват цар Асеня". Но била люта зима месец януари. Той взел участие във Великия богоявленски водосвет на река Янтра, а бил старец в
напреднала възраст, простудил се тежко и на 14 януари 1235 г. умрял. Погребали го тържествено в зидан каменен гроб при църквата "Свети 40 мъченици", откъдето сърбите една година
по-късно го пренесли в Сърбия. Но гробът му и досега се пази в тази историческа църква, макар и празен.
Свети Иоаким пророчески предузна своята кончина. Беше добър пастир
на повереното му стадо, благослови го и го поучи да държи православието. После повика учениците си и целия причт, и тях благослови и добре ги настави, и така прие блажена кончина
на тукашния живот, като предаде душата си в ръцете на Живия Бог, Когото беше възлюбил. Блаженият живя в свещенодействие 19 години и се престави в 6754 (1246) г., индиктион 4, 18
януари. По неговите молитви да утвърди Господ Бог България на всички времена и да ни сподоби със Своето Царство. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com