Св. преподобни Маркиан
V век
Чества се на 10 януари
|
Св. преподобни МаркианV век Чества се на 10 януари |
По-долу:
Виж също:
Свети Маркиан бил доведен като юноша от Рим в Цариград, където неговите родители се преселили. Той бил единствено дете и наследник на огромното им богатство. Това станало през царуването на Пулхерия (414-453 г.) и Маркиан (450-457 г.).
От невръстни години преподобни Маркиан много обичал да ходи на богослужение и не пропущал да слуша прекрасните песнопения на службите в Юстиниановата "Св. София". Тогавашният патриарх, вероятно Анатолий (449-458 г.), възлюбил неговата младежка ревност и го причислил към своя клир. Макар и твърде млад, поради неговата разумност и чист живот той бил удостоен твърде скоро със свещенически сан и получил високата служба "иконом на великата Цариградска църква".
Когато родителите му починали и тяхното голямо богатство преминало в ръцете му, св. Маркиан се обрекъл на доброволна нищета и цялото родителско имане употребил за подпомагане на бедните и за строеж и обновяване на Божии храмове. С особено великолепие се отличавала построената с негови средства църква в чест на св. Анастасия Римлянка. Когато един от неговите приятели го попитал, защо пръска толкова злато за градежа и украсата на една църква, Маркиан му отговорил:
- Ако ти имаше дъщеря и би пожелал да я дадеш за невеста на някой благородник, нима няма да прахосаш много злато, за да я украсиш с драгоценни камъни? А сега, когато съм се заел да построя църква за една прекрасна Христова невеста, сгодена за най-прекрасния от всички човешки синове Жених и проляла кръвта си за Него, да щадя ли своето имане и да допусна ли тя да не бъде достатъчно украсена?
Колкото разточителен бил св. Маркиан за благоукрасата на Божиите храмове, толкова безмилостен бил към самия себе си. Той се обличал в най-грубо и бедно облекло, но и тези жалки дрехи рядко оставали на гърба му.
Ето какво се случило в деня, когато пренасяли върху колесница мощите на св. великомъченица Анастасия от старата и малка църква в построения от Маркиан величествен и благолепен храм. В тържествената процесия участвали императорът, патриархът, велможите и многохиляден народ. Маркиан вървял пред колесницата заедно с другите свещеници, всички облечени във фелони. Към него пристъпил един бедняк и го помолил за милостиня. Преподобният, който никога не бил връщал просител, нямал нищо в себе си и, както винаги, имал само една дреха на гърба си... Тогава той се измъкнал неусетно от шествието в едно притурно място, свалил единствената си дреха, дал я на просека и останал само в своя свещенически фелон. След това продължил да върви с процесията до новия храм, в който положили светите мощи и го осветили.
Патриархът заповядал на Маркиан да вземе участие с него и с останалите свещенослужители при отслужването на първата литургия в новия храм. Когато настанало времето свещениците да умият ръцете си, св. Маркиан се чудел как да се прикрие, за да не видят другите, че под фелона си е гол. Някои от служещите свещеници и дякони погледнали към него и видели, че той носи под фелона си блестяща златоукрасена дреха, каквато нямал дори самият император. Възмутили се, че един презвитер може така суетно да употребява за долна дреха такова разкошно одеяние и дори съобщили на самия патриарх за това. След свършване на светата служба, светейшият патриарх укорил смутения Маркиан, че е сложил дреха, която повече прилича на царя, отколкото на един свещеник. Напразно смутеният презвитер обяснявал, че той никога не е слагал на себе си скъпи и красиви дрехи. Патриархът, който и сам бил видял чудната дреха на преподобни Маркиан, сърдито му заповядал да надигне фелона си. Тогава всички видели, че под фелона си Маркиан е гол. Той бил принуден да разкаже за просяка и за единствената си дреха и всички прославили Бога, Който дарувал такава тайна благодат на тия, които Го обичат. В своята доброволна бедност свети Маркиан всякога помнел думите на св. апостол Павел: "като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни" (1Тим. 6:8).
Заради многото добродетели на неговия подвижнически живот Бог удостоил Своя угодник Маркиан с даровете на чудотворството. Той изгонвал бесове, лекувал болни и възкресил една бременна жена и нейното още неродено детенце. С молитва спрял пожара, който застрашавал неговата църква "Св. Анастасия". Въздигнал и обновил храмове в чест на св. великомъченица Ирина, на св. Теодора и на св. Теодор. Прибирал нощно време намерени мъртъвци и ги погребвал по християнски обичай. Отвърнал от разпътство множество блудници и вършил всички богоугодни дела.
Преподобни Маркиан починал преди да довърши новия храм на св. мъченица Ирина. Погребали го с голяма чест в Данииловия манастир "Св. Йоан Предтеча". Съпругата на Лъв Велики (457-474 г.) Верина довършила с голямо благолепие църквата "Св. великомъченица Ирина", като я преименувала в чест на самия преподобни Маркиан презвитер.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
| (1) Маркиан царувал от 450 до 457 г. По негово време бил свикан IV Вселенски събор (през 451 г.). Пулхерия била сестра на предходния император Теодосий II
(от 408 до 450 г.) и жена на император Маркиан. Тя оказвала голямо и благотворно влияние върху делата на управлението. Пулхерия е причислена към лика на светиите. Паметта й се
празнува на 10 септември. Бел.ред. (2) От гръцката дума “клир”, което означава наследие (Божие). Така от древност се наричала църковната иерархия заедно с лицата, които заемали и по-нисши длъжности в църквата (певци, четци и пр.), защото всички те са се посветили на особено и непосредствено служение на Бога. (3) Премъдрост Соломонова, 4:9. Смисълът на този стих е, че истинската (духовната) възраст на човека се определя не от количеството на преживените години, а от достигнатата степен на мъдрост и нравствена чистота на живота. Голямо съвършенство и в единия, и в другия смисъл може да се постигне и на млади години, както и обратното, белите коси на старостта могат да се съединят у човека с детско неразумие и крайна нравствена изостаналост. (4) Длъжността иконом се появила в Църквата през IV в., след като се умножило църковното имущество, а IV Вселенски събор в 26-о правило говори за нея като за отдавна съществуваща. Икономът завеждал църковното имущество, особено недвижимото, и църковното стопанство, което било под наблюдението на епископа. На тази длъжност се избирали и презвитери, и дякони, и дори клирици, които нямали степен в иерархията, ако били известни с честността и уменията си. (5) Тоест на катедралния храм "Света София" (Хагия София) в Константинопол. (6) Става дума за света великомъченица Анастасия Узорешителница, сподобила се с мъченическа кончина при Диоклетиан към 304 г. |
|||
По време на царуването на Маркиан и Пулхерия (1) в Константинопол се прославил с добродетелите си един удивителен мъж, блаженият Маркиан, родом от древния Рим, от семейството на благочестиви, благородни и богати родители. Когато те се преселили от стария в новия Рим, довели и сина си Маркиан, който усърдно се учел на книга и се възпитавал в добри нрави.
Понеже той обичал да бъде “при прага на Божия дом” и не пропускал църковните служби, тогавашният патриарх го обикнал и го направил свой клирик (2).
Скоро, като видял, че макар и млад на години, е стар по разум и чистота на живота, защото “мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта (3), го счел за достоен за презвитерски сан, а после го поставил и за иконом (4) на великата църква (5).
Когато родителите му напуснали този свят, оставили на блажения много имот, защото бил единственото им дете, така че цялото им богатство преминало в неговите ръце. Но той не го използувал за житейски нужди, а посветил всичко на Бога - благотворил на бедните, обновявал стари Господни храмове, градил и украсявал нови. Отделил много средства, за да издигне прекрасна църква в памет на света мъченица Анастасия (6). А когато един от приятелите му изразил учудване, че е похарчено толкова злато за изграждането и украсяването на църквата, светецът му казал:
Ако имаше дъщеря и искаше да я дадеш за невеста на някой твърде знатен човек, нима нямаше да похарчиш много злато, за да я украсиш със скъпоценна премяна? И сега, катореших да направя църква на тази тъй чудна невеста Христова, която се е венчала за “най-прекрасния от синовете човечески” (тоест за Христа. Пс. 44:3, бел.ред.) и проляла кръвта си за Него, нима ще жаля имущество и няма да се погрижа за украсяването й?
Такъв щедър и драговолен дарител за благолепието на светите храмове бил блаженият. Към себе си бил пестелив и немилосърден не само че не се обличал в скъпи одежди, но понякога свалял и най-скромните си и необходими дрехи и ги давал на просещите, както може да се види от следното. Когато църквата на света Анастасия била построена и благолепно украсена, настъпил денят за освещаването й 22 декември. На този ден се празнувала паметта на мъченицата, понеже на него тя се преставила, след като пострадала за Христа. Светейшият патриарх Генадий с целия клир и царят със синклита и народа в тържествено шествие пренасяли мощите на светата мъченица от малката стара църква в новата, голяма, построена от Маркиан.
| (7) В древността фелонът бил дълга връхна дреха, без ръкави, която покривала напълно тялото, подобно на дрехите, които носили Христос и апостолите (2 Тим. 4:13). Поради това църквата я приела като свещено облачение. Свети Маркиан по такъв начин могъл да прикрие голотата на тялото си, докато не настъпило време да действува с ръце по време на богослужението. | |||
По време на шествието преподобният заедно с останалите презвитери, облечен във фелон (7), вървял пред колесницата, на която били мощите на светицата, когато се приближил някакъв бедняк и го помолил за милостиня. Понеже нямал нищо друго, освен дрехата на гърба си (през живота си никога не държал два ката дрехи), а не искал да отпрати бедния без нищо, незабелязано се отделил от останалите и отишъл на закътано място. Съблякъл дрехата си, дал я на бедняка, облякъл на голо фелона и изпълнил на дело думите на Господа: “Томува, който ти проси, давай” (Мат. 5:42). След това се върнал на мястото си между презвитерите и никой не разбрал за станалото. Влезли в църквата, осветили я, положили с почести мощите на света мъченица Анастасия и светейшият патриарх извикал за съслужение в Божествената литургия и блажения Маркиан. Когато дошло време за умиване на ръцете, преподобният, докато се загръщал с фелона, се оглеждал да не би да види никой, че е гол. Презвитерите и дяконите, които били там, видели под фелона му чудна одежда, блестяща от злато като скъпоценна царска порфира. Едни се учудили, други възнегодували, мислейки си, че не подхожда презвитер да служи в такава дреха. Когато пристъпил да се причасти с пречистите и животворящи Тайни, всички видели чудната одежда, с която Бог покрил голотата на Своя раб. Някои от презвитерите казали за това на светейшия патриарх Генадий.
Патриархът рекъл:
И аз видях това, за което говорите.
След службата извикал преподобния Маркиан в съдохранилището и започнал да го укорява:
Какво правиш, братко, защо се гиздиш с одежди, каквито не е положено да се носят? Бива ли да служиш Литургия в дреха, която подхожда повече за цар, отколкото за презвитер?
Преподобният паднал смирено през нозете му и казал:
Прости, владико, не съм правил това, за което казвате. От малък не обичам да нося красиви и скъпи дрехи, че сега ли ще ги обличам?
Ние всички те видяхме в царска одежда, защо отричаш? му рекъл патриархът и заповядал да го изправят на крака.
Като повдигнали фелона, видели голото му тяло и се учудили. На въпросите на патриарха блаженият трябвало против волята си да разкаже откровено как дал на просяка заради Христа последната си дреха. Всички, които чули това и били видели под фелона царската одежда, прославили Бога, Който дарявал с такава тайна благодат ония, които го обичат. Тогава мнозина узнали за неговия изпълнен с милосърдие живот.
Преподобният до такава степен се подлагал на доброволна нищета и не обръщал внимание на материалните блага, че веднъж, когато го навалял дъжд и дрехата му се измокрила, той се върнал в стаята си, заключил вратата, разпалил въглища и започнал да я суши, понеже нямал друга, която да преоблече. Случило се тогава, че патриархът го извикал по работа. Когато дошли и намерили вратата му заключена, взели отвън да го подканят бързо да отиде при патриарха. Той обещал, но не тръгнал, понеже дрехата му била още мокра. Един от дошлите погледнал през ключалката и го видял, че суши над въглища дрехата си и казал на другия, който бил с него. Те се върнали и съобщили на патриарха.
- Не се чудете - казал патриархът, - Маркиан е научен от млади години на доброволна нищета и смирение, като изцяло се е посветил на Единия Бог. Той на дело изпълнява думите на апостола: “като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни” (1Тим. 6:8).
Всички възхвалили Бога, Който има такива служители. За добродетелния му живот Бог го дарил с благодат на чудо-творство да изгонва бесове и да изцелява болни. Веднъж, нанякакъв празник, в църквата на света Анастасия се събрало голямо множество народ. Една жена, която била бременна, заради навалицата се качила на покрива на църквата, но случайно паднала от там и умряла. Свети Маркиан, който не могъл да понесе ридания да помрачат празника, вдигнал ръце и усърдно се помолил на Бога. И жената внезапно оживяла и се изправила здрава на краката си. Жив се оказал и плодът в утробата й. Народът се изумил от великото чудо.
Веднъж в Константинопол избухнал голям пожар и когато огънят обкръжил църквата на света Анастасия, преподобният се качил на покрива на храма и с вдигнати към небето ръце се помолил Богу. Огънят на часа отстъпил и утихнал. Молитвите на светеца като придошла река го угасили напълно, без да бъде повредено църковното здание.
| (8) Става дума за света великомъченица Ирина, пострадала в Ефес в края на I или началото на II в., на 5 май. Нейната памет се почитала особено много в Константинопол, където имало няколко великолепни храма, които били посветени на нея. | |||
Преподобният Маркиан издигнал църква до морето и на друга мъченица - света Ирина (8), там, където бил старият и вече рушащ се храм в нейна чест, и обновил намиращите се в
съседство храмове на свети Теодор и свети Исидор, като ги снабдил с всичко потребно. В дълбока старост, малко преди блажената си кончина, той обикалял нощем по улиците и където
намерел да лежи мъртвец, измивал го и го обличал. После му казвал:
Стани, братко, да се целунем!
По думата на светеца мъртвецът ставал, целувал го по устата и пак лягал мъртъв. Светецът спасил и много блудници, едни с увещания, други с щедра помощ, като ги скланял да си изберат мъж и да живеят по закона. Ония, които поради нищета водели такъв начин на живот, обръщал към целомъдрен живот, като тайно им дарявал средства и ги обезпечавал от споменатите вече родителски имения. Този блажен мъж станал достояние на Бога, възхваляли го ангелите, почитали го светителите, благоговеели пред него царете, народите му се възхищавали и прославяли заради него Бога. Бесовете се страхували от него и го избягвали. Свети Маркиан се преставил, преди да бъде завършена и осветена църквата в чест на света Ирина.
На смъртния си одър той казал:
Господи, в Твоите ръце предавам и душата, която Сам Ти си създал, и църквата, която създадох по Твоя воля.
| (9) Лъв I Велики умрял през 474 година. Тъй като, според житието, Верина завършила църквата приживе на мъжа си и понеже споменатото угасяне на огъня по молитвите на свети Маркиан било към 471 г., то трябва да се предполага, че светецът е починал между 471 и 474 г. | |||
Тялото на свети Маркиан било погребано с почести в манастира на свети Иоан Предтеча, който се нарича още Даниилов манастир, недалеч от църквата на свети мъченик Мокий. След смъртта на преподобния благочестивата царица Верина, съпруга на император Лъв Велики (9), който се възкачил на престола след Маркиан и Пулхерия, се погрижила за храма. Тя го довършила, украсила покрива със злато, а църквата с всяко благолепие в памет на преподобния Маркиан и в чест на Христа Бога, Комуто отдаваме слава с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com