Архимандрит Сергий (Язаджиев)
Статията е публикувана в сп. "Православна традиция" Orthodox Tradition, Etna CA U.S.A. , тук със съкращения
Един от най-показателните синдроми на нашата апокалиптична епоха е системното и засилващо се сближаване между папизма и юдейството. Папизмът е едно анахронично завръщане от Новия Завет към Стария, при което тълкуването на Стария Завет се изопачава в съзвучие с неговата интерпретация от книжниците и фарисеите от времето на Господа Иисуса Христа.
Самата идея на папизма за световна централизация на Църквата и стремежът му за доминиране над целия Християнски свят, напомнят юдейството с неговите глобалистични домогвания. Казаното в Стария Завет за "един Храм с един Първосвещеник по чина Ааронов" (Евр. 7:11) до известна степен "персонифицира" идеята за земна централизация. Но по времето на Стария Завет тази персонификация е била просто предобраз на Господа Иисуса Христа, единственият Първосвещеник на Новия Завет. "Първосвещеникът над Божия дом" (Евр. 10:21), "Първосвещеникът на бъдещите блага" (Евр. 9:11), който е над Църквата (1Тим. 3:15) като я обединява и отменя нейната земна централизация. Ясно е, че идеята за някакъв "наместник" на Господа на земята е напълно неприемлива.
Християните и по-точно православните епископи са само многообразно отражение на единствения и неповторим Първосвещеник и Глава на Църквата - Нашия Господ Иисус Христос. Св. Игнатий Богоносец пише в своето "Послание до тралияните" (Глава 3):
"Нека всички ние отдадем благовейна почит на Нашия Владика Иисус Христос, Който е Сина на Бога Отца!"
Папизмът обаче се връща към земната централизация в Стария Завет, защото определя един първосвещеник за "Божи наместник" и единствено отражение на Господа Бога Христа тук на земята, един "Deus in Terra" (земен Бог). На останалите епископи се гледа като на обикновени представители или служители на римския първосвещеник. С претенциите си да бъде "Божи наместник", папата се стреми постепенно да измести Единствения Първосвещеник от Новия Завет, Главата на Църквата (т.е. Господ Иисус Христос). Така папизмът като продължение на юдейството, проправя пътя на антихриста, който ще се постави на мястото на Господа.
Този постепенен процес на заместване на
Господа Иисуса Христа започва още от XI век след Христа, когато папизмът отпада от Христовата Църква и продължава до ден днешен, когато неговата антихристиянска същност съвсем явно
се разкрива в сближаването му с юдейството. Още на 6 ноември 1938 година тогавашният папа Пий ХІ, самият той италиански евреин, изказва по радио Ватикана странната мисъл, че
"всички Християни са "духовни семити"!
Месец преди това представителят на Руската Православна Църква зад граница М. Степанов, в доклад изнесен пред събор в Белград предупреждава за "юдейско-католическото сближаване". Това сближаване се развива упорито като достига нова фаза на Втория Ватикански събор (1962-1965 г.). Чрез своята декларация "Notra tate" от 28 октомври 1965 г. той прокламира в четвърта глава, че юдейството, въпреки, че отхвърля Господа Иисуса Христа като Месия, е все още Богоугодно.
Като продължение на декларацията от Втория Ватикански събор, през април 1973 година, френският епископат публикува по случай юдейската пасха специална декларация с "Пастирски напътствия относно отношението на Християните спрямо юдеите". В нея се казва, че еврейската нация, въпреки неверието си в Господа Иисуса Христа не е лишена от статута си на Богоизбран народ (Глава 4). Така се пренебрегва притчата за лозарите, в която Господ прави следното заключение, насочено към първосвещениците и фарисеите:
"Затова, казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му" (Мат. 21:43).
Френските епископи смесват "месианските" очаквания на юдеите с истинския Месия на християните. В интервю за сп. "Le Documentation Catholigue", озаглавено "Двойната мисия на Църквата към юдеите", кардинал Ечегаре (по това време архиепископ на Марсилия), прави доста странно сравнение между тези, които очакват Месията да дойде, и тези, които очакват неговото "завръщане". В "Катехизис на католическата църква" (френско издание), в раздел 840, под заглавие "Отношение на Църквата към юдейския народ" четем, че "що се отнася до бъдещето, синовете Божии от Стария Завет и синовете Божии от Новия Завет имат подобни една на друга цели: очакването на идването (или завръщането) на Месията". Незабавно последвал хвалебствен коментар от Синедриона, в който се подчертавало, че "пастирските напътствия" на френските епископи съвпадат с учението на най-уважаваните юдейски теолози, според които религиите, произлизащи от юдейството имат за своя мисия подготовката за идването на Месианската ера, посочена в Бибилията".
През
1981 година полския евреин Жан-Мари Лустигер е избран за архиепископ на Париж през 1981 г., а само две години по-късно, през 1983 г. - за кардинал. По повод на неговото неочаквано
избиране, радио Израел прави следния коментар: "Новият архиепископ на Париж, който не крие еврейския си произход е юдеин, който ще осъществи идеите на юдаизма в Християнството".
Вярващите хора във Франция обаче направиха пародия на името му – Лустигер - Луцифер! Въпреки това масоните положиха всички усилия да наклонят общественото мнение в полза на своя
кандидат така, че един ден той да бъде избран за папа.
Преди няколко години по Радио Париж бе проведена дискусия на тема етническия произход на папите: "Никъде не пише, че следващият папа трябва да бъде италианец, след като настоящия е поляк: какво би попречило следващият папа да бъде… евреин?!". Подобна по смисъл статия: "Бъдещето на г-н Лустигер", бе отпечатан в сп. "Пари Мач". Списанието публикува и снимка на папа Йоан Павел ІІ, разменящ братска целувка с кардинал Лустигер, който бе избран за министър на европейските въпроси към Ватикана. Материалът завършва с въпроса: "Мислите ли, че един ден г-н Лустигер би могъл да стане папа?". Такова предположение, изказано при все още жив папа, е нечувано! По ирония на съдбата, самият папа Йоан Павел ІІ е спомогнал за издигането на Лустигер.
Но явно няма нищо странно в това, след като настоящият папа е масон. През октомври 1983 година италианското сп. "Оджи" публикува в един свой брой (който по-късно
бе конфискуван) скандална снимка на папа Йоан Павел ІІ облечен в черно, според стриктните изисквания на масонските ложи, да взима участие в масонски банкет с ръце, скръстени за
"веригата на братята" около масата. Зад него се вижда черна дъска, на която е изобразено чудовище с корона - вероятно дяволът, председателстващ срещата. Сред присъстващите на
снимката се забелязва и викарият на Рим - Уго, и кардинал Полети, неизвестен масон от Ватикана. Полети бе този, който придружаваше папата при неговата официална визита в главната
Синагога на Рим на 13 април 1986 година, където папата се обръща към равините с думите: "Вие сте нашите по-стари братя." В интервю пред американското сп. "Пърейд" папата
заявява, че "Отношението на Църквата към синовете Божии от Стария Завет – юдеите, може да се определи като отношение към по-големи братя във вярата".
На 6 ноември 1986 година папата произнася реч пред участниците във Втория международен юдейско-християнски диалог на тема: "Значимостта на Спасението и Изкуплението в юдейската и християнската традиция". Избягвайки фундаменталния въпрос за Месията, който разделя юдеите от християните, папата говори за "взаимовръзките между нашите забележителни наследства във вярата" и "оковите, които ни обвързват в нашето разбиране за спасението". След това, припомняйки двадесетата годишнина на Декларацията, той цитира фраза от Глава 4 относно "духовната връзка между хората от Новия Завет и семето Аврамово", като продължава: "Тук имаме връзка, която въпреки различията, ни прави братя". Въпреки че Св. ап. Павел като говори за Авраам подчертава, че той е, който е отец на всички ни (Рим 4:16) и по-точно на Християните, заради своята пророческа вяра в Иисуса Христа. Такава е вярата на Авраам, която и Самият Иисус Христос изтъква, като казва на юдеите: "Авраам, вашият баща би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва" (Ев. Йоан 8:56).
Осквернявайки нерушимата връзка на Авраам с Господа Иисуса Христа, папа Йоан Павел ІІ, по време на посещението си в Майнц, Германия, през ноември 1980 година кани местния равин в катедралата и го поздравява на иврит с думите: "Нека юдеите да бъдат благословени от нашия общ отец Авраам". Без и най-бегло споменаване на Господа Иисуса Христа!
По време на четвъртата си визита в Полша през юни 1991 година папата има сърдечна среща с равините на Варшава. Словото си пред равините папата започва с думите:
"Срещите с представители на юдейските общности са постоянен елемент от моите апостолически пътувания. Този факт е красноречив и подчертава уникалното изповядване на вярата, която обединява синовете Авраамови, изповядващи религията на Мойсей и пророците и тези, които по идентичен начин изповядват Авраам като техен отец във вярата" (Ев. Йоан 8:39).
Така без изобщо да спомене християните и без самият той да се смята за такъв, папата им преписва същото вероизповедание като на юдеите и нарича Авраам техен "отец във вярата".
Архимандрит Арсений Комругиас в статията си "Връзката на папата с антихриста" прави коментар на една новоизлязла книга от американския евреин Бенджамин Крем "Новият феномен Христос и мъдреците". Според тази книга антихриста скоро ще се появи като глава на световно правителство. Сред плановете, които ще осъществи е и забраната на Христовата религия и създаване на нова универсална религия със съдействието на масонските ложи. Подчертава се и решаващата роля, която ще играе наследникът на настоящия папа в предателството на Християнството и мисията на сегашния, който подготвя почвата като "обединява всички Християни".
Сега става ясно защо папа Йоан Павел ІІ призова юдеи, мюсюлмани и християни да се обединят под "един Бог" и защо покани 150 представители на различни вероизповедания, включително и православни, на среща в Асизи, естествено, под негово председателство. Така папата се стреми да създаде нова религия, начело на която той поставя себе си.
Ето каква аналогия прави митрополит Филарет Московски (вече канонизиран):
"Папизмът напомня на плод, чиято кора от християнска духовност, наследена от миналото, се пропуква все повече, за да разкрие своята антихристиянска сърцевина".
На 30 декември 1993 година бе подписано съглашение между Ватикана и държавата Израел, чийто предговор гласи:
"Папският престол и държавата Израел, осъзнавайки уникалния характер на всемирната значимост на Светите Земи, неповторимата същност и доказаните връзки между католическата църква и юдеите, историческия процес на нарастващо взаиморазбирателство и приятелство, и според решението от 29 юли 1992 година за създаване на постоянна двустранна комисия по въпросите от общ интерес, нормализиране на отношенията… и за напредък в дейността на същата, решиха…"
Следват 15 клаузи на договора относно задълженията на двете страни, като подчертават, че "Църквата" и "Държавата" ще се консултират и обединяват според обстоятелствата. В точка 13 се уточняват термините като Католическата църква е назована обобщено "Църквата", а държавата Израел се упоменава като "Държавата". Тази терминология дава повод да се мисли, че в бъдеще двете сътрудничещи си страни ще се превърнат в две абсолютни свръхсили от всемирен характер.
Препечатано от вестник "Монитор", 1 май 2002 година
Заглавието е на вестник Монитор, а текстът е със съкращения.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com