Пловдив. Старият град
Архитектурно-исторически резерват "Старинен Пловдив"
Съдържанието на този документ се генерира с безвреден за Вашия компютър active content (javascript).
Старинен Пловдив е разположен върху три от шестте хълма на града – Небеттепе, Джамбазтепе и Таксимтепе. Наслагвани столетия наред културни пластове определят днешния облик на Стария град. Античните, средновековните и възрожденските паметници съжителстват в неповторимо единство на територията на Трихълмието. Археологически обекти, музеи и галерии с ценни експонати, старинни сгради, действащи храмове с богата история и украса, уютни хотели, кафенета и ресторанти, учебни сгради, по-нови жилищни постройки с романтични дворове, живописни калдъръмени улички – това е Старият Пловдив.
Туристически маршрут
1. Катедрален храм " Света Богродица" - ул. " Съборна" 6
2. Античният театър - Вж. Антични паметници
3. Жълтото училище - ул. " Тодор Самодумов" 2
4. Православен храм " Св. Димитър" - ул. " Тодор Самодумов" 1
5. Къща " Ламартин" - ул. "Княз Церетелев" 19
6. Дановата къща - ул. " Митрополит Паисий" 2
7. Иконната сбирка на ГХГ - ул. " Съборна" 22
8. Църквата " Св.св. Константин и Елена" - ул. " Съборна " 24
9. Къщата на д-р Стоян Чомаков - ул. " Съборна"18
10. Градска художествена галерия - ул. " Съборна" 14А
11. Къщата на д-р Сотир Антониади - ул. " Съборна "16
12. Православен храм " Св. Неделя" - ул. " П. Р. Славейков" 40
13. Къща " Недкович" - ул. " Цанко Лавренов" 3
14. Исторически музей - Експозиция " Възраждане" - Къща "Георгиади" - ул. " Цанко Лавренов" 1
15. Хисар капия
16. Куюмджиевата къща (Етнографски музей) - ул. " Д-р Стоян Чомаков" 2
17. Балабановата къща - ул. " Константин Стоилов" 57
18. Къща "Хиндлиян" - ул. " Артин Гидиков" 4
19. Православен храм " Св. Константин и Елена" - ул. " Съборна" 24
20. Крепостен комплекс Небеттепе
Жълтото училище е наречено така, заради цвета на фасадите му. Всъщност това е първата българска гимназия, създадена в Пловдив през 1868 г. на базата на известното епархийско училище "Св.св.Кирил и Методий" и настанена в новата специално построена за целта сграда. Построена е от известния брациговски майстор Тодор Дамов. Днес тук се помещава фолклорния факултет на Музикалната академия в Пловдив.
Къщата "Ламартин" е музейна сбирка, посветена на живота и творчеството на френския национален поет и виден политик Алфонс дьо Ламартин, разположена в къщата на Георги Мавриди. През лятото на 1883 г. Ламартин отсяда тук за три дни и оттогава домът се свързва с неговото име. Къща Мавриди е една от най-големите и красиви симетрични къщи в Стария град. Построена е на стръмен терен и затова има неправилни очертания на основите и приземието, но горните два етажа са изпълнени с класическа симетрия.
Дановата къща е изградена върху извисена скала и гледката към нея откъм ул. " Съборна" е великолепна. Разположена е в красив двор, приличащ на небесна тераса. В нея е живял Христо Груев Данов - основателят на организираното българско книгоиздаване и носи името му. Отвътре украсена с богати стенописи от медальони и растителни орнаменти, допълнени от пейзажи и портрети на древногръцки философи. Запазене е и оригинална зидана печка.
Днес в къщата се помещава експозицията на отдел "Книгоиздаването в Пловдив и Пловдивския край през Възраждането" на Историчискя музей.
Иконната сбирка на Градската художествена галерия в Пловдив е създадена през 1975. Помещава се в сградата на старото църковно училище при Храм "свв. Константин и Елена"". В експозицията са представени икони от ХV до края на ХІХ век.
Тук могат да се видят творби на изявени възрожденски иконописци като Захари Цаньов от Трявна, Христо Димитров и синовете му Димитър и Захари Зограф от Самоков, никола Одринчанини, както и други представители на Тревненската, Самоковската и Одринската школа.
Д-р Стоянов Чомаков е един от най-изявените борци за самостоятелна българска църква през Възраждането. Къща Чомаков е построена през 1858-1860 г. Откроява се с внушителната си осанка на централната улица в Стария град. Архитектурно принадлежи към неокласицизма. Отвътре е богато орнаментирана с ефектани резбовани "слънца" и други мотиви.
След Освобождението наследниците на д-р Чомаков са предоставили къщата за резиденция на княз Фердинанд. От 1950 до 1980 година в сградата се помещава Детският отдел на Народната библиотека, а от 1980 г. е постоянна експозиция на именития пловдивски художник Златю Бояджиев. В двора пред главната фасада накъщата е издигнат паметник на твореца.
В представителната сграда на Пловдивската девическа гимназия днес се помещава постоянната експозиция на Градската художествена галерия. Над 300 картини, графики и скулптури показват развитието на българското изобразително изкуство от епохата на Българското възраждане до наши дни. Тук могат да се видят живописни платна на Станислав Доспевски, Николай Павлович, Георги Данчов, Антон Митов, Христо Станчов, Иван Мърквичка. Показана е евелюцията на жанровете натюрморт, пейзаж и фигурална композиция от края на ХІХ и началото на ХХ век. Обзорно е представено и творчеството на пловдивските художници от създаването на Дружеството на южнобългарските художници в 1912 г. до наши дни. Галерията е създадена през 1952 г. Постоянната и експозиция е настанена в историческата сграда на девическата гимназия.
Построена е през 1872 г. от един от първите пловдивски дипломирани лекари и виден представител на гръцката общност в Пловдив В приземието на къщата е имало аптека. Днес тя е преустроена в музейна експозиция Старинна аптека " Хипократ", единствена по рода си в страната. Наредбата напомня старинноромантичния стил от времето на възрожденския Пловдив.
Къщата е масивна с несиметрично деление. Таваните са измазани и богато декорирани с розети и растителни орнаменти. Разпределението създава усещане за модерност и функционалност.
Този забележителен възрожденски дом е построен през 1863 г. изцяло в стила на европейския класицизъм. Но някои чужди изследователи не без основание оприличават сградата с италианско палацо от епохата на Ренесанса. Негов собственик е известният търговец и възрожденски общественик Никола Недкович. Фасадата на къщата е богато декорирана с тържествен четириколонен портик с кръгли арки.
Най-забележителни във вътрешната част са симетрично разположените стаи с орнаментирани в геометричен стил тавани и богато изписани стени. В стаите към двора са изобпразени пейзажи с изгледи от различни европейски тградове.
Днес къщата на Недкович е обзаведена като експозиция " Старинен градски тип", представяща вътрешната наредба на богатите пловдивски домове от ХІХ век. Изложени са мебели и вещи на фамилия Недкович.
Историческият музей в Пловдив има четири големи отдела, създадени в различни години и обединени през 1993 година. Те проследяват историческото минало на Пловдив и Пловдивския край от ранноосманския период (ХV-ХVІІ в.) до съвремието 8 края на ХХ век.
Експозиция "Българските земи през ХV-ХІХ век и епохата на Българското Възраждане" е създадена през 1954 г. и се помещава в къщата на богатия пловдивски търговец Димитър Георгиади. Построена е от родопския майстор хаджи Георги хаджийски през 1848 година. Експозицията представя ранноосманския период (ХV-ХVІІ в.) и съпротивата на местното население срещу чуждото владичество.
На епохата на Възраждането е отделено по-специално внимание. В отделни зали могат да се видят документи, лични вещи иценности, свързани с големите личности на града. Проследено е развитието на националноосвободителното движение, оглавявано от Раковски, Левски и Ботев. Салонът и стаите на втория етаж впечатляват с оригинални резбарски разработки и богата декоративна стенопис.
Около крепостната порта Хисар капия през вековете се е изградил уникален архитектурно-исторически ансамбъл, един от символите на Пловдив. На това място портата съществува от дълбока древност. Под нивото на уличната настилка (калдъръма) се намират основи, датиращи от римската епоха, вероятно от ІІ век. Сегашният вид определя доминираща средновековна препревка от ХІІ - ХІV век. Над външната арка на свода добре личи градеж, характерен с ограждането на всеки камък с парчета червена тухла, споени с бял хоросан - нещо типично за българското строително майсторство от периода на Втората българска държава.
През Възраждането и в началото на ХХ век поратата е претърпяла нови преустройства с цел да се предпази от срутване. Северно от крепостния вход се виждат основите на старата крепостна стена, също преустроена във височина през периода ХІІ - ХІV в. Този градеж е използван за основа на голямата възрожденска къща на Куюмджиоглу, която с величестветия си корпус се надвесва на д Хисар капия.На юг крепостната стена потъва в недрата на високот дворно пространство на църквата " Св.св. Константин и Елена". От външната страна на източната порта е оформен малък живописен площад, обрамчен от църковните оградни зидове, фасадата на Куюмджиевата къща и главната фасада на дома на Димитър Георгиади.
Началото на музея е поставено още в далечната 1917 г. от големия етнограф и родоповед Стою шишков, но е обособен като специално изграден Регионален музей през 1952 г. Експозицията показва богатата материална и духовна култура на Пловдивския край, обхващащ исторически територията между Стара планина и Средните родопи и от горното течение на Марица до Чирпанските възвишения. Проследено е развитието на селското стопанство, занаятите и търговията. Представено е голямото разнообразие на народната култура - облекло, тъкани, шевици, музика и танци на основните етногжрафски групи в региона - рупци и тракийци.
Експозицията на музея се помещава в двата жилищни етажа на една от най-забележителните възрожденски къщи, запазили се внашите земи- дома на пловдивския търговец Аргир Куюмджиоглу. Посторена е през 1847 г. и тразява вкуса на богатия пловдивчанини. Сградата е с площ 570 кв. м и се състои от главна жилищна част и стопанска пристройка откъм южната и страна. Добре озелененият двор е с мраморен шадраван и кладенец. Входът е оформен с издаден напред портик, предизвикан от подчертаното излизане в пространството на салона на втория етаж. Този бароков похват се съчетава чудесно с изящната крива на трите фронтона и декоративно изписаната фасада. Салонът на първия етаж е с внушителните размери - 18,5/11 м. Просторните стоа и с изписани стени са украсени с геометрично пхрофилирани дъсчени тавани, великолепни дърворезбовани "слънца" и елегантно извити "алафранги". Всяка година в двора на къщата се провежда Международният фестивал на камерната музика.
Къщата е емблематична за културния живот на Пловдив. В нея се провеждат театрални спектакли, концерти, изложби, литературни премиери, срещи с едни от най-изявените творци на страната. Неповторимата и атмосфера е символ на грижовното отношение и любов към ценностите на изкуството и техните създатели.
Тази великолепна сграда е построена в началото на ХІХ в. и се намира на ъгъл между улиците " 4 януари", " Д-р Стоилов" и " Антраник". Голямата порта откъм улицата и срещуположната и широка врата към двора отвеждат в продълговат пруст с висок таван, около който са били разположени стопански и домакински помещения. До горния етаж води вътрешна стълба, която въвежда в голям остъклен салон. Средната му част е най-представителна с богато украсен дърворезбован таван. Около салона има 4 стаи с неповторима атмосфера. Обзаведени са с реставрирани старинни мебели, тъкани и други вещи, демонстриращи вкуса и възможностите на богатите пловдивски граждани.
Къща "Хиндлиян" e посторена от неизвестен майстор по вкуса на богатия търговец и чифликчия Степан Хиндлиян. Впечатляваща е връзката със съседната Балабанова къща, което придава ансамблово родство на двете сгради.
Хиндлияновият двор обединява стопански постройки, баня и маза. Предсдтавителна е дворната фасада с централен портик, вписан навътре. Приземието е организирано около правоъгълен салон, отворен към три големи стаи, малък еркер към улицата, вход към банята и стълбище към втория етаж. Това е една от най-богато украсените пловдивски къщи. Чирпанските майстори декоратори Моко и Мавруди са работили повече от шест месеца върху изписването на всички стени отвътре и отвън с пиластри, гирлянди от растителни и геометрични орнаменти, винетки,натюрморти и пейзажни композиции. Таваните са оцветени по ориенталски образец с много вкус. По стените са изрисувани красиви наивистични пйзажи от Цариград, Венеция,Стокхолми др. градове.
В северната част на сградата е маазата (домашното хранилище за ценности), здраво укрепена с тежки железни врати и дебели решетки на прозорците. Къщата е обдаведена с оригинална старинна мебелировка и е едно истинско бижу в колекцията от възрожденски къщи на Стария град.
Текст и фотографии: Общински туристически информационен център Пловдив
Виж също: