Св. Ефрем Сириец (ок. 306-373)
Св. Ефрем Сириец (ок. 306-373)
Днешният ден е ден на спасение. Той ни учи на мъдрост.
Днешната нощ носи мир и тишина на вселената. Тази нощ принадлежи на Кроткия. Нека всеки да превъзмогне своята ярост и суровост. Тя [днешната нощ] принадлежи на Смирения. Нека всеки да обуздае гордостта си и да смири високомерието си.
Днес е възсиял денят на милостта. Нека никой не преследва другия с отмъщение за нанесената му обида.
Настъпил е денят на радостта. Нека никой да не причинява печал и скръб.
Това е ден на благоволението. В него няма място за жестокосърдечност. Това е ден, безоблачен и ясен. Нека всеки обуздае гнева, нарушаващ мира и хармонията.
Това е денят, в който Бог е слязъл сред грешниците. Нека се засрами праведникът, който лицемерно се гордее пред грешника...
Днес Самото Божество се е вселило в човешката природа, за да се устреми и тя към всичко свято".
Св. Ефрем Сирин
Цит. от проф. Антоний Хубанчев в сборника "Аз Съм Пътят и Истината, и Животът", Издателство "Нов Човек", София, 1997 година. Цялата проповед
тук.
Блажен е тоя, който съгласува живота си с истината и не се отдава на лъжата. Човек е щастлив, когато твори истината: защото Бог е истинен и лъжа в Него няма (Иоан. 3:33). Кой няма да облажи човека, който спазва истината?
Който пребивава в истината, той всякога е угоден Богу, за всички човеци е полезен, в обществото е прекрасен и във всяка работа правдив!
Човекът на истината не угажда на хората, не съди неправедно другите, не си приписва достойнство и чест, не презира нищия и бедния, в отговорите си не е лукав, в размислите си е правдив, в работата си ревностен, в обществото почтен, не познава коварство, не обича лицемерие, краси се с добри дела, ръководи се от всяка добродетел.
Наистина блажен е човекът, който всякога и във всичко служи на истината!
Жалък, обаче, и злополучен е всеки човек, който се докосва до каква да е лъжа: защото дяволът открай е лъжец (Иоан 8:44). Който кисне в лъжата, той е колеблив и несмел: ненавистен е пред
Бога и всички люде! И наистина, кой не ще оплаче човека, прекарващ живота си в лъжа! Такъв човек в никоя работа не заслужава доверие и във всеки отговор е подозрителен. В живота той възбужда гняв и караници - в обществото пък е това, което е ръждата за желязото.
Той е дързък по сърце и безочлив в обноски - подслушва чуждите тайни и леко ги открива; умее с езика си да излага и тези, които стоят твърдо в истината и доброто. Нищо не говори без клетва и мисли да убеждава с многословие. Лъже изобретателно и хитро изопачава.
Няма рана по-дълбока и позор по-висок от лъжата: лъжецът за всички е гнусен, пред всички смешен. Ето защо нека бъдем внимателни към себе си: да не киснем в лъжата!
Душе, не се отчайвай, не скърби без край, не произнасяй над себе си окончателна присъда за множсество грехове, не привличай към себе си вечния огън, не говори отчаяно: "Господ ме е отхвърлил от лицето си"! Тези думи на са угодни Богу, защото сам Той Вика към тебе, говорейки: "Народе Мой, какво ти сторих и с какво те отекчих"? (Мих. 6:3). Нима който е паднал, не може да стане? Или който се е отчаял не може да се възвърне? Душе, слушаш ли и видиш ли каква е Божията доброта?
Не в ръцете на княза на тъмнината си предадена ти като осъдена. Не скърби, че в теб не е останало нищо духовно - не се срамувай, а разкай се и кажи: по-добре е да стана и да ида при Отца Си (Лук. 15:18).
Стани и иди: Той ще те приеме, няма да те укори, напротив -ще се зарадва за твоето обръщане! Той те чака, само не се срамувай като Адама, нито се крий от лицето Божие като праотеца си. Христос се разпна заради теб - нима ще те отхвърли? Да не бъде това!
Христос знае кой ни притеснява: знае, че нямаме друг помощтник освен Него; знае, че човекът е немощен; за Него не е придобивка да ни брани на мъка; нито пък има нужда да ни хвърля в огън; затова нека не бъдем небрежни като онези, които са се определили за вечния огън).
Човешкото следствие и земния съд носят сълзи и срам, ридание и мъка - но това е временно: но има място и съд, където времето не съществува и годините не се изчисляват в дни.
Най-вече за това място трябва да се мисли. Много грехове ти тежат на душата - тогава разкай се пред Бога. Не се срамувай, пристъпи към изправление, последвай стъпките на блудния син пътят на покаянието е трънлив, подвигът на съвършенството е труден: но ти отърси от себе си пленничеството на света и подражавай на блудния син, който като разхити блудно всичко, не сметна за срам да се върне при баща си.
Баща му скърбял не за разпиляното богатство, а за срамното пленничество: затова престъпилият безчестник се облича в чест; дошлият голтак получава нова премяна; предлагащият се за слуга става господар на слугите.
Това слово и този пример са за нас - видиш ли последната дързост и добрия успех на този син? Последвай го и ти - да се приготвим и всички за този подвиг.
И така: нека бягаме от града, който мори с глад; да напуснеим срамното съжителство със свините; нека не се храним с рошкови, които не всякога ни се дават!
Нека се разкаем и молим за прошка: тогава ще се просвети умът ни, ще съзерцаваме славата Божия, ще ядем неоскъдна мана, храна ангелска, ще се заселим в рая на сладостта – всичко на земята е кратковременно и преходно; всичкото време от Адама до днес е минало като сянка.
Нека всички се приготвим за този път и нека се заселим под покрива на Христовата благодат.
Подготви: протодякон Г. Ибришимов
Необикновено чудо, неизказана сила, страшна тайна е тайнството на свещенството! То е духовно, свято, досточестно, безукоризнено; и него Христос, със слизането Си, е дарувал на недостойните. Припадам и със сълзи и въздишки моля да се вгледаме в това съкровище на свещенството в тези, които го пазят достойно и свято. Защото то е светъл и несравним щит, непоколебим стълп, нерушима стена. То е твърда основа, възлизаща от земята до небесния свод. И какво говоря, братя? То докосва най-високите сводове, безпрепятствено възлиза в самите небеса на небесата, свободно прокарва пътища заедно с безплътните сред Ангелите. И какво говоря: сред горните Сили? То бива събеседник на Самия Владика, Творец и Светодател на Ангелите; и само да поиска, веднага приема дръзновение. Няма да престана, братя, да прославям пред вас достойнството на този сан, което Троицата е дарувала на Адамовите синове. Чрез него е спасен светът и е просветено творението.
Чрез тях е отнето от земята беззаконието,чрез тях на земята се въдворява целомъдрието; чрез него е доведен до бездействие падналият дявол; развратните са станали осветени съсъди, блудниците - чисти и нескверни; неразумните са станали водачи на правдата, беззаконниците - добри и благочестиви. Чрез него е потъпкана властта на смъртта, адът е изгубил силата си. Адам е освободен от клетвата, небесният чертог е приготвен. Чрез тях човешката природа се издига до висотата на безплътните. Какво още да кажа, или за какво да възхваля? И словото, и понятието превъзхожда дарът на сана на свещенството. И както мисля, това ни дава да разберем изуменият Павел, когато казва: "О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!" (Рим. 11:33). То лети нависоко, възнасяйки в най-скоро време нашите моления от земята на небето към Бога, ходатайства пред Владиката за рабите.
Да бъдем проницателно внимателни, братя, към това страшно и тайнствено сказание; защото без многоуважаемото свещенство на смъртните не се дава прошка на греховете. Какво ви говорихме неотдавна за тайнството на свещенството? - Лозата, пшеничното зърно и свещенството единодушно са устремени към Единия. Но лозата и пшеницата са робини; а свещенството е свободно. Затова, когато те са събрани в едно, тогава всяко от тях като благоухание пред Царя повече от всички съкровища принася силата на своите плодове. Лозата принася виното, пшеницата - хляба. А свещенството с пълно дръзновение се издига от земята на небето до съзерцанието на най-Невидимия и припадайки, се моли на Владиката за рабите, възнасяйки сълзите и въздишките на съслужителите, и пламенно предлагайки ги в дар на своя Владика, заедно с моление и покаяние, измолвайки от добросърдечния Цар прошка, помилване и милост, за да слезе Духът Утешител и да освети Даровете, предлагани на земята и веднага след като са принесени, са станали страшни тайни, изпълнени с безсмъртие: защото предстоящият йерей извършва молитва за всички. Тогава душите пристъпват и в страшните Тайни получават очистване от сквернотите.
Виждаш как свещеният сан лесно очиства душевните скверноти. Да бъде благословен Спасителят, принесъл на земята този пресветъл, очистителен дар, просветил йереите с благодат, за да сияят те като светила в света! Народът, живял преди нас, постигал освещение чрез рог с елей, а ние, потребните раби на Благословения, не сме получили нито рог, нито чувствен елей, но самата висока и страшна Мишца, слизайки от небето, чрез възлагане на ръце ни е дарувала Своя Дух, като огън, слязъл върху Апостолите. О, неизказана сила, благоволила да се вселява в нас чрез възлагането на ръцете на светите йереи! О, какъв висок сан има странното и чудно свещенство! Блажен е, който чисто и безукоризнено живее в това достойнство. Петър, който бил наречен Кифа и някога на брега на езерото бил уловен с мрежа, и за когото великият Пастир засвидетелствал: "на тоя камък ще съградя църквата Си" (Мат. 16:18), чрез свещенството, като достоен, приел и ключовете на небесата. Подобно на него и Павел, който преди бил гонител, като се удостоил с този дар, като на криле обходил цялата вселена, проповядвайки и възвестявайки възкресението на мъртвите.
И тъй, да познаем, братя, колко велико, необятно и неизмеримо е достойнството на свещенството. Слава на Единородния! Слава на Единия Благ, Който го предава на Своите ученици чрез новия, свят Свой завет, за да покажат и те пример във възлагането на своите ръце върху достойните! Затова нека всички почетем, нека всички облажим имащите сана на честното свещенство, знаейки добре, че който обича царевия приятел, несравнимо повече ще го обикне царят. Затова да възлюбим Божиите йереи, защото те са приятели на благия Бог и ходатайстват за нас и за света. Почитай йерея, изпълнявайки Христовата заповед, в която е казано: "който приема пророка с радост в име на пророк, ще получи пророческа награда" (Мат. 10:41). Дори и да не знаеш за някой йерей достоен ли е за сана, или не, не го презирай заради Христовата заповед. Както не търпят вреда чистото злато, ако е покрито с кал, и най-скъпоценният бисер, ако се докосне до нечисти и скверни неща; така и свещенството не се осквернява от човека, дори ако приелият го е недостоен. Ако някой се окаже достоен за този сан и ходи в него преподобно и безукоризнено, той си приготвя живот и нетленен венец. А ако някой се осмели да встъпи в него недостойно, си приготвя външната тъмнина и съд без милост.
Друг пример ти представям, човече, за да не се осмелиш, по своето високомерие, да встъпиш недостойно в сана на свещенството; защото чистият Бог не благоволи към приелите ръкоположение поради високомерие. Знай какво са претърпели онези нещастни, които някога се възпротивили на Моисей и Аарон, и имали безразсъдството безсрамно и самоволно да принесат тамян на Бога. Огънят от небето не погълнал ли всички, задето се осмелили да си присвоят сана, който бил по-високо от тях? Също и на Мариам, Божията пророчица, за това, че само с една дума укорила Моисей за свещенството, Всевишният определил такова поругание, че тя, цялата покрита с проказа, за седем дни била отделена от стана. И сега, братя, водете чист живот, подражавайки на Моисей, Аарон и Елеазар. Виж как благочестивите йереи в този сан отмъстили на безбожните опълчения на враговете. Моисей, като йерей, издигнал ръце към Бога и поразил Амалик с неизцелима язва. Препасаният със свещенството Авраам обърнал в бягство царете. Приемайки върху себе си свещенството, Мелхиседек благословил избрания Авраам с висше благословение.
Удостоил ли си се, брате, със сана на свещенството? Полагай старание да благоугаждаш на Военачалника с чистота и праведност, и божествена мъдрост, и светло девство. Бъди пламенен ревнител като целомъдрения Иосиф, чист като Иисус, страннолюбив като Авраам, обичащ бедните като Иов, любвеобилен като Давид, кротък като Моисей; заблудилия се върни в пътя, куция подкрепи, падналия вдигни, немощните защити; и върши всичко, подобно на това.
А аз, възлюбени братя, изпадам в ужас, виждайки на какво имат обичай да се осмеляват някои безумци, които се решават безсрамно и прибързано да се стремят към свещенство и да го приемат, без да са призвани от Христовата благодат, не знаейки, че си събират огън и смърт, бедните. Не само за това ти говоря, човече, да не приемаш прибързано свещенството, но и да не се докосваш до който и да е от съсъдите на всечестното служение. Ако си чел какво е претърпял Оза, когато се докоснал до Божия кивот, то винаги помни, възлюбени брате, и страшното изречение на Всевишния Бог, казано чрез устата на пророк Исаия: "на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово" (Исаия 66:2). Винаги помни тези слова и бъди внимателен, за да придобиеш съкровище - кротък помисъл, за да можеш по този начин мислено да влезеш в горния Йерусалим и да принасяш духовни жертви на непристъпния Цар и Бог. Там се изплитат неувяхващи нетленни венци и там Сам Христос ще те увенчае пред Ангелите с венеца на безсмъртието, и ти с горните ликове във вечни векове ще възпяваш победната песен на Света Троица.
Амин.
Св. Ефрем Сирин
Брой четвърти
за 2003 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com