Сластолюбци, които имат сърце, навикнало на користолюбие, и очи пълни с прелюбодеяние и непрестанен грях, роби на развалата (2 Петр. 2:14, 19), внушават и говорят следното: "Не само ние откриваме страст в себе си; на това са подвластни мнозина, не само обикновените хора, но дори и прославените." И смятат с това да си намерят оправдание. Но ние се боим от Този, Който съди според делата на всекиго. Защото след отхождането си оттук ще трябва да застанем на съд за всичко, което сме направили в живота.
Ето, нашите дни текат като обедна сянка. Като имаме пред очите си живота на светиите, към него да насочим ладията си, за да влезем в тих пристан и вечно да се наслаждаваме на нестареещ живот. А това са думи на човеци с извратен ум, невежи във вярата. Ала няма да успеят повече (2 Тим. 3:8, 9). Нека да послушаме Божественото Писание, което казва: ще скрия ли от Авраама, (Моя раб), каквото искам да направя? Голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък. И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама (Бит. 18:17, 20, 33). И дойдоха двамата Ангели в Содом вечерта (Бит. 19:1). Лот ги приел, но градските жители, содомци, млади и стари, целият народ от всички краища на града, заобиколиха къщата, извикаха Лота и му думаха: де са човеците, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да ги познаем (Бит. 19:4, 5).
Праведникът не се уплашил, като видял тълпата содомци и не предал тези странници и пътници в ръцете на нечестивите. Като песове лаели подир него содомците, а той решил по-добре да умре пред вратата си, отколкото да стане съобщник в тяхното беззаконие. Но развратените от злия навик неотстъпно принуждавали Лот и се приближили да строшат вратата. Тогава ония мъже протегнаха ръце и вкараха Лота при себе си в къщи, па заключиха вратата (на къщата); и поразиха човеците, които бяха при вратата на къщата, от малък до голям, със слепота, тъй че те се изпомъчиха да търсят вратата (Бит. 19:911). Кой ще каже, че грехът на това ненавистно дело е нищо? Ако твърдим, че то нищо не значи, ще обвиним в неправда Бога, сякаш за нищо е изтребил содомските градове. Нека, убедени от истината, пазим себе си от всеки грях, а най-вече от нечистата мерзка похот.
Тогава ония мъже рекоха на Лота: кого другиго имаш още тука? Било зет, било твои синове, или твои дъщери, и който и да е твой в града, всички изведи от това място, защото ние ще съсипем това място: голям поплак има против жителите му пред Господа, и Господ ни прати да го погубим. Тогава Лот излезе и говори със зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и рече: станете, та излезте от това място, защото Господ ще съсипе тоя град. Но на зетьовете му се стори, че се шегува. Щом пукна зора, Ангелите подканяха Лота да бърза и му казваха: стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не погинеш поради беззаконието на града. И понеже той се бавеше, мъжете (Ангелите), по Господня милост към него, взеха за ръка него, жена му и двете му дъщери, и го изведоха, та го оставиха вън от града. А когато ги изведоха навън, един от тях рече: спасявай душата си; не поглеждай назад и нийде не се спирай в тая околност; спасявай се в планината, за да не погинеш (Бит. 19:1217). Когато Лот започнал да моли да се спаси в град Сигор, Господ не отказал на просбата му, а рекъл: ето, за твоя угода ще направя и това; няма да съсипя града, за който ти говориш; побързай, спасявай се там; защото Аз не мога свърши делото, докле ти не стигнеш там (Бит. 19:21, 22).
Виждаш ли какво е снизхождението на Бога към Неговите раби? Виждаш ли Божието благоутробие? Виждаш ли силата на действената молитва на праведника? Не мога, казва Господ, свърши делото, докле ти не стигнеш там. Произнесена е присъдата над развратните; огънят е готов да се излее върху градовете им; ангелите очакват махването на своя Владика, за да изпълнят заповедта Му; но Създателят повелява на небесните сили да удържат гибелта, докато праведникът не се спаси от мястото на беззаконниците. Не се ли е изумил ангелският лик при това дълготърпение на Човеколюбеца? Кой няма да се уплаши от този Праведен Съдия? Кой няма да възлюби сладчайшия Владика? Както баща милува синове, тъй и Господ милува ония, които Му се боят (Пс. 102:13).
А онези, които се надсмивали над праведника, внезапно загинали, защото не послушали неговите увещания. Те видели, че слънцето както обикновено изгрява над земята и луната следва хода си, въздухът е чист и земята е покрита със зеленина; нямало нито мълнии, нито гръм, нито земетресение. Но докато смятали да благоденстват в пълен мир и безопасност, неочаквано ги застигнала гибел, както е писано: Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха; но, в който ден Лот излезе от Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички (Лук. 17:28, 29); защото след като праведникът напуснал беззаконниците, всемогъщата Ръка изсипала върху тях от небето огън и жупел и изтребила всички. Както укрепеният град след разрушаването на стените му се превзема от победителя, така и те, лишили се от молитвите на праведника, загинали всички до един.
И така, възлюбени, нека се боим от Господа Бога на нашите отци и на всяка плът, за да покрие по Своето снизхождение и нас в деня на гнева. Защото е писано: всички тия неща им се случваха, за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете (1 Кор. 10:11). Нека твърдо покорим чувствата си на волята Божия, защото имаме злоумишленици против живота ни; защото ходим с падението си (Сир. 13:16) и сред много мрежи лежи пътят ни. Но ако се уповаваме на Господа, Той ще ни спаси от гнева.
Св. Ефрем Сирин
Виж също: