Света Петдесетница. Ден на Света Троица
Слова и проповеди

 

Слизането на Св. Дух над апостолите, гръцка икона

 

:: Дарът на благодатта Св. Григорий Нисийски

:: Светата Петдесетница Ангел Величков, Църковен вестник

:: Силата на Светия Дух архиепископ Иларион Волоколамски

:: Слово за Петдесетница Прот. Александър Мен

:: Нашата вяра: За Светия Дух и Божествената Благодат

:: За благодатта на Св. Дух като цел на нашия християнски живот Архиеп. Серафим Соболев

:: Човешката личност като икона на Троицата Еп. Калистос Уеър

:: Света Петдесетница - Св. Дух

 

 

Дарът на благодатта

Давид, всякога съответствено на нуждата, настройвайки своята многострунна цитра, прави предмета на всеки празник по-светъл. Същият пророк нека озари и нас на великия празник Петдесетница, чрез звънтенето на Духа, удряйки върху струните на мъдростта и произнасяйки песен. Нека изрече из онова божествено песнопение тези прилични за настоящата благост думи: "Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към Бога, твърдинята на спасението ни" (Пс. 94:1). Предварително е нужно да познаеш благодатта и в що се състои тя, а след това да приложиш към съдържанието й съответни думи из пророчеството - позволете и на мен, доколкото е възможно, да изясня поред всичко, което се отнася до този предмет.

Човечеството отначало е паднало в заблуждение относно познанието за Бога; едни, като оставили Господа на тварите, заблудени, почнали да служат на стихиите на света; други пък започнали да почитат естеството на демоните; а на мнозина и ръкотворните изображения на идолите се показали божества - и, за служение на тези лъжеименни богове, те устройвали храмове, жертвеници, посвещения, жертви, свещени лесове и капища.

Владиката на тварите обаче, като погледнал с човеколюбиво око върху повредата на човешкото естество, отново и постепенно въздига човешкия живот от заблуждението за познание на истината.

По някои правила на лекарското изкуство, за да се възстановят силите на болния, който дълго време е под диета, той се храни по малко и постепенно, поради страх от усложнения. Така и човечеството, поради продължителния глад вследствие на заблужденията му, по порядъка на Божия промисъл, постепенно се храни духовно, за да се доведе до съвършено познаване на истината - а тя е онази животворяща сила, в която ние вярваме под името Отец, Син и Дух Свети.

Св. ПетдесетницаДнес в деня Петдесетница, в самия онзи час - ако сега е третият час от деня - ни е дадена неизречена благодат. Отново се открил на людете Духът, Който по-рано се отдалечил от нашето естество, защото човекът бе станал плът (Бит. 6:3).

Когато чрез бурното онова дихание били изгонени и разсеяни из въздуха всички скверни демони и духовни сили на злобата - тогава, чрез слизането на Духа, във вид на огън се изпълнили с божествена сила всички, които били в горницата (Деян. 2:3). Защото е невъзможно иначе да станат причастници на Духа Светаго, ако не са участници в този възвишен живот.

Приобщават се със Светия Дух само тези, които мъдърствуват за горните неща, които считат истинското си жилище на небето и които живеят в горницата на благочестивия и мистичен живот.

Над такива люде, събрани в горницата, слязъл онзи чист и невеществен огън, като се разделил във вид на езици според числото на учениците Господни.

Еретиците и нечестивите не могат да приемат в себе си това "сладко вино", защото все още носят вехти мехове, които, бидейки не в състояние да задържат такова вино, гибелно се разкъсват.

Вие пък, братя, дойдете да се възрадваме в Господа, както говори пророкът, и да пием от сладкото питие на благочестието, както заповядва Ездра (2Езд. 9:51). Елате светло да празнуваме с ликовете на апостолите и пророците и, според дара на Светия Дух, да се възрадваме и се развеселим в този ден, който ни е сътворил Господ в Христа Иисуса. Амин.

Св. Григорий Нисийски
Официален сайт на Св. Синод на Българската Православна Църква - Българска патриаршия

 

 

Света Петдесетница

Църковните празници понякога се разбират и празнуват всеки за себе си, а връзката между тях често се губи. Така някои в религиозните си преживявания съсредоточават поглед върху кръстните страдания на Христос и сякаш спират дотук, като оставят дори Въкресението на заден план. Други празнуват светлото Христово Възкресение, но и това някак изолирано от общия Божи план за спасение на човека. Трети пък честват някои светци по-тържествено и от Господските празници.

Днешният празник на Петдесетница ни напомня, че в нашата православна вяра и практика нищо не е разделено или самостоятелно за себе си. Днес е празникът на целостта и единството в Светия Дух. Днес е тържеството на благодатта. Днес е рожденият ден на Христовата църква.

Светите отци учат, че изпращането на Светия Дух осветлява смисъла на всички спасителни земни дела на нашия Господ Иисус Христос. И чудесата, и проповедта, и понесените гонения, и разпятието, и кръстната смърт, и възкресението от мъртвите, и славното възнесение на четиридесетия ден всичко това води до Петдесетница. И всичко това е извършено заради нас за да получим даровете на Светия Дух. Защото чрез Него, Третото Лице на Светата Троица, ни се дава съвършеното познание за Единия и неразделен Бог в Три Лица. Чрез Духа се извършва всяко църковно тайнство. Чрез Него се покланяме на Бога, на всяко място в благодат и истина. Чрез Него се раждаме духовно в кръщелния купел. Чрез него се свързваме в брачен съюз. Чрез Него се ръкополага Христово свещенство. Чрез Него се причастяваме към Христовото Тяло. Чрез Него получаваме съвършено очистване от изповяданите в покаяние грехове.

В пълнотата на Неговите животворящи действия разбираме и истинската същност на Църквата като свещено събрание на Спасението. Апостолското четиво от книгата Деяния на светите апостоли ни дава историческия разказ за спускането на Светия Дух над Христовите ученици. "Езици сякаш огнени" се спрели над всеки един от тях и те се изпълнили с непозната дотогава благодат.

Евангелското четиво обаче ни връща към земния живот на Спасителя, към Неговото обещание за изпращането на Светия Дух (Иоан 7:37-52 ). Това се случило в Иерусалим на един голям иудейски празник. Спасителят неслучайно избрал именно на това място и този ден да говори за предстоящото идване на Светия Дух. Така Той показал, че християнското учение не противоречи на старозаветните пророчества и Моисеевия закон, а напротив - изпълва ги. Защото и Старият Завет на много места говори както за идването на Месията Христос, така и за Неговото най-важно спасително дело изпращането на Духа.

На Петдесетница, след боговдъхновената проповед на св. апостол Петър, още същия ден кръщение приемат около 3000 жители на Иерусалим. Оттук насетне към Христовата църква се присъединявали все повече и повече жадни за благодат и спасение. Тези хора били не само иудеи, но и езичници елини, мидяни, еламити, араби хора от всяка раса и народност на тогавашния свят. Такава е и днес Църквата във вселенски план всички сме едно в Христа. Защото това единство е в Светия Дух и е скрепено чрез връзките на нетленната благодат. Но по свидетелствата на Спасителя, апостолите и богоносните отци залог за даровете на Светия Дух са православната вяра и истинното изповядване на Богочовека Христос. Такава е и Църквата - Тяло Христово и огнище на духовната благодат. Ето защо и църковното единство задължава. Два са пътищата, по които човек може да се отдели от благодатта и да я изгуби: чрез изопачаване и отстъпление от вярата, сиреч изповедално, и чрез физическо, самоволно напускане на истинното църковно събрание. Без да помрачаваме светлия празник, все пак днес е моментът да разберем нашите църковни проблеми през призмата на Петдесетница и през църковното учение за благодатта.

 

Водени от нецърковни подбуди, преди шест години някои архиереи, свещеници и миряни се отделиха от църковното тяло. Те запазиха одеждите и външния си вид, съхранили са може би и православната си вяра. Но физически самоволно се отцепиха и отпаднаха от Църквата. И този факт ни тревожи не за друго, а най-вече за това, че лишиха себе си и своите последователи от онзи невеществен огън на Светия Дух, който ни очиства, освещава и води към вечен живот. С други думи, лишиха се от Петдесетница, която днес празнуваме. Някои се покаяха и чрез тайнството на покаянието отново огнените езици заживяха в тях, отново благодатта ги приобщи към Господа. Но бившият митрополит Пимен и неговото обкръжение още са отвън.

Днес празнуваме рождения ден на Христовата църква. Днес целият свят е Иерусалим в деня на Петдесетница. И Българската православна църква присъства в този благодатен Иерусалим неразделна част от църковното събрание заедно с другите поместни православни църкви.

В света, разбира се, има и други всевъзможни човешки събрания и общности. Но Църква наричаме само онова, където свободно текат благодатните потоци на Светия Дух, непрекъсвани чрез човешки вмешателства от апостолски времена до днес.

Ангел Величков

Брой 11 от 1998 година

 

С В.  П И С А Н И Е. 
   С КЛАВИАТУРАТА: 
Натисни едновременно ALT+P, последвано от ENTER (Mac: COMMAND+P, ЕNTER)

Петдесетница: Силата на Светия Дух

"Святим Духом всяка душа живится, и чистотою возвишается, светлеется троическим единством, свещеннотайне".

Тези думи ни казват, че Светият Дух оживотворява цялата вселена, цялото мироздание, присъства във всяка човешка душа, в ангелите, в животните, във всяко цвете, всяко живо същество.

Неслучайно на празника Петдесетница ние украсяваме храмовете със зелени клонки и цветя. Та нали именно Светият Дух дава живот на природата, именно благодарение на Него беше създаден целият свят, именно чрез Светия Дух всичко живее и се движи. Благодарение на Светия Дух всяка година свършва зимата и започва пролетта, когато природата възкръсва за нов живот.

Светият Дух изпълва и животвори всичко със себе си. Той изпълва и човешките сърца. За Светия Дух няма никакви препятствия: Той "диша където иска" (Ин. 3:8). Ние не знаем откъде идва Той и къде отива, кога идва и защо си отива. Знаем обаче, че Светият Дух е с нас и че Той оживотворява цялото ни битие, променя живота ни и ни прави различни.

Много поколения са минали през този опит на преобразяването на живота със силата на Светия Дух. Спомнете си апостолите, върху които Духът слезе в деня на Петдесетница. Това бяха прости галилейски рибари, безкнижни хора. В течение на няколко години Господ им разкриваше тайните на Царството Божие, но дори и след възкресението Му те все още не разбираха смисъла на това, на което Той ги беше учил. Те продължаваха да се надяват, че това е онзи Месия, когото чака юдейският народ, онзи цар на Израел, който ще възстанови изгубеното еврейско величие. Те слушаха притчите за Царството Божие и Проповедта на планината, бяха свидетели на многото чудеса на Господа, присъстваха при последните Му дни, видяха Неговите страдания и смърт, увериха се в Неговото възкресение. Но дори и след възкресението продължаваха да питат: "В това ли време, Господи, ще възстановиш царството Израилево?" (Деян. 1:6) Мислите им все още се въртяха в границите на малката държавица, за чиято съдба бяха толкова загрижени. И едва след като Светият Дух слезе върху тях, след като проговориха на чужди езици, усетиха нови сили и способности, те започнаха да проумяват своето наистина вселенско призвание: да проповядват Евангелието на "всички народи".

Господ Иисус Христос проповядваше малко повече от три години в една малка страна. Видяха Го малцина, а от онези, които Го видяха, повярваха шепа хора. Господ нищо не написа с ръката Си. Всичко, което Той беше учил, трябваше да се разпространи по света от неколцина прости, неграмотни рибари. Имаха ли те силата да проповядват навсякъде, по градове и села, да стигнат до края на света, да обърнат много народи към Христа? За това бе потребна сила Божия – преобразяващата, укрепваща и обожваща благодат на Светия Дух, Който, както чухме днес, е "Свет и Живот и живий Источник умний, Дух премудрости, Дух разума, благий, правий, умний, обладаяй, очищаяй прегрешения, Бог и боготворяй, огнь от огня происходяй, глаголяй, деяй, разделяяй дарования, Имже пророци вси и божественнии апостоли с мученики венчашася..."

Спомнете си какъв бе апостол Петър по времето на земния живот на Спасителя: предан на Христа, верен, любящ, но заедно с това и импулсивен, самонадеян и слаб. По времето на бурята той видя Иисус да върви по водата и извика: "Господи, позволи ми да дойда при Тебе по водата" (Мт. 14:28) и тръгна, но се уплаши и започна да потъва. По време на Тайната вечеря той каза с увереност на Христа: "Ако ще и всички да се съблазнят, само не и аз" (Мк. 14:29), а скоро след това се отрече от Него. Ето такъв беше Петър. Но какъв стана той след Петдесетница? Смел, духовно силен, способен да говори "като имащ власт", да обиколи множество градове и села и да даде живота си за Христа и Евангелието.

Спомнете си какъв бе Павел приживе на Христа и след възкресението Му - гонител на Христовата Църква, враг на християните, "дишащ заплахи и убийства" срещу тях. И какъв стана, след като Христос му се яви и Светият Дух слезе върху него в тайнството кръщение? Апостол на езичниците, мисионер в множество страни, основател на християнски общини; автор на забележителни послания, които и до днес хранят духовно милиони християни из целия свят. Кой го научи на всичко това? Кой му вдъхна сили и мъдрост, мъжество и търпение? Гамалиил, неговият учител на младини? Книгите, които беше чел? Другите апостоли? Никой от тях не можеше да стори това. Никой друг освен Самия Бог - чрез Светия Дух.

Тъй Господ чрез Духа преобразява живота на човека, изпълва го с нов смисъл, дава на човешката немощ способността да яви Божията сила. "Силата Ми в немощ се проявява", каза Христос на апостол Павел. "Ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова", казва апостолът (2Кор. 12:9). Според евангелските мерки ние сме немощни, не отговаряме на онзи нравствен и духовен идеал, който ни е начертал Господ в Евангелието. По човешки не сме в състояние да изпълним Божиите заповеди, но с помощта на Светия Дух това става възможно за нас. Светият Дух идва при нас и ни преобразява, дава ни сили, от слаби и немощни хора ни превръща в апостоли и вестители на Христовото благовестие.

Затова се и обръщаме днес с молитва към Светия Дух – с онази молитва, която четем през цялата година с изключение на пасхалния период:

"Царю Небесний, Утешителю, Душе истини, Иже везде сий и вся исполняяй, Сокровище благих и жизни Подателю, прииди и вселися в ни, и очисти ни от всякия скверни, и спаси, Блаже, души наша".

Защото знаем, че Светият Дух, Който е навсякъде, Който изпълва всичко, може да възкреси за нов живот и нашата мъртвешка душа, да запали с любов и нашето студено сърце; да ни дари и на нас духовна пролет; да ни превърне и нас в апостоли, носители на Словото Божие, вестители на Благата Вест.

Иларион, архиепископ Волоколамски
Православие БГ

 

 

Слово за Петдесетница

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри!

Петдесетница. Слизането на Св. Дух над апостолите, Новгород  XV- XVI в. Свършили пасхалните дни, но нищо не се е изменило, и ако ние с вас бихме се оказали в същото време около дома, в който се събирали учениците Христови, то какво бихме видели? Ние бихме видели затворени врати и хора, които са се скрили зад тях. Те още не са се избавили от страха, и за тях още никой не е чувал. Между себе си споделят радостта на вярата. Вътре в дома им като че гори огън, а отвън не се вижда светлината му.

Но да си спомним, какви са били тези ученици? Разбира се, самолюбиви, разбира се, търсещи своите блага. Да си спомним, как разпределяли местата в бъдещето, когато Господ ще седне в Славата Си, как спорили кой да бъде пръв сред тях. Да си спомним, че, когато Господ предсказала Своята смърт, Петър казал: "Това няма да стане с Тебе", защото той мислел за онова, що е човешко, а не за това що е Божие (Мат. 16: 22, 23). И много, много пъти, разказва евангелистът, те не разбирали това, което им говорил Иисус. А един от тях бил толкова далеч в своето неразбиране, че после станал Негов предател. Учениците – слаби, немощни, грешни, правят крачка напред, а след това се разколебават, вървят малко по водата, а после започват да потъват. Нали даже Петър се отрекъл от Господа в нощта на Неговите страдания.

Ето такива били учениците Христови. За нас тяхната слабост е утешение, защото виждаме, как Господ от тази глина, от този прах направил Свои служители. Докоснал се до тях като с вълшебен жезъл, Той ги превърнал в апостоли в деня Петдесетница, който днес празнуваме.

Вратите били затворени, учениците се криели. Изведнъж шум, подобен на шум от гръм, буря разтваря прозорците и всички падат на колене и видението и огнени езици се разделят над тях и се спират върху всеки поотделно. И ето тези слаби, изплашени хора, паднали на земята, стават апостоли Христови. И в този ден, когато множество народ се събрало в Иерусалим, те започнали безстрашно да възвестяват словото Божие. "Мъже братя – говори апостол Петър, същият, който се отрече, - Иисус Назарянина, Когото вие разпнахте, Бог възкреси от мъртвите, ние сме свидетели на това".

Забравено било всичко, и страха, и немощта. Освен това, такава сила бликала от техните думи, че хиляди хора повярвали на това свидетелство. Тази сила е отишла надалече и е дошла до нас. Наистина, ако тогава бил изпратен Духа Божий, изхождащ от Отца, ако Той не бил изпратен в онази стая, в която се събирали учениците, то те не биха тръгнали и не биха ни донесли словото Божие – ние бихме били в тъмнина.

Но с нас става същото. Нали ние сме същите слаби и грешни хора, може би много по-грешни, отколкото били апостолите в началото. Когато се обръщаме към Христа, търсим преди всичко покой за душата си, храна за разума си, увереност за живота си, търсим за себе си, както търсели апостолите; но Господ не ги укорил и не ги отхвърлил. Той и нас не отхвърля, макар че сме изпълнени със себелюбие, защото очаква обръщането на сърцата ни.

До Петдесетница, до слизането на Светия Дух, апостолите били само потенциални ученици Христови, а после станали такива. И ние с вас засега можем само да станем ученици Христови, можем само да станем християни, а досега повече приличаме на учениците до Възкресението. Но Господ ни изпраща Своя Дух и, ако поискаме да Го приемем, ще видим, какви сме били по-рано и какво сме вършили в живота. Тогава в сърцата ни трябва да стане преврат.

Трябва да оставим духовния сън. Духът Божи се докосва до нас, но ние не чувстваме това. Дебелите стени на нашия дом не пропускат тази светлина, дебелите стени на нашите сърца не пропускат лъчите на благодатта, и ние кретаме, както и по-рано, като че ли Духът Божи не ни е докоснал, и влачем в Царството Божие върволицата на греховете си, цялата купчина на страстите си, каруцата на немощите си. И нищо в нас не е такова, като да е родено от Духа Божи. Ето как трябва да проверяваме себе си, в нас ли е този Дух. Но ако в нас Го няма, но ние не сме истински християни.

Апостол Павел разказва как той отивал в общините на вярващите и питал: "Вие знаете ли какво е Духът Божи?" Те отговаряли: "Не знаем, не сме и слушали". А ние с вас можем да кажем, че сме слушали, но не знаем, чели сме, но не знаем. Може би, с ума си знаем, но на практика Той не ни е докоснал, защото ние самите не сме поискали това. Трябва да направим крачка насреща и тогава Господ ще каже това, което казал на учениците Си, както чухте днес в Евангелието:

"Аз ви пращам, пращам всички вас, всички вярващи, като Отец Ме прати, аз пращам дванадесет, аз пращам седемдесет ученици. Аз пращам петстотин, и хиляди, и всички. Аз ви пращам да свидетелствате за Моята правда във целия свят, защото Аз искам всеки човек да се спаси".

А ние ще кажем: "Господи, как можеш да ни пращаш, годни ли сме да свидетелстваме за Тебе? Нали можем само да позорим Твоето учение и името християнин". Но Господ ще каже: "Да. Аз знам и виждам това, но въпреки това ви пращам, за да не мислите, че всичко се извършва с вашата сила. Чрез немощните и оскъдни съсъди, чрез ваше недостойнство ще се прояви моят Дух. Бъдете готови да го приемете. Непрестанно, денем и нощем се старайте да очиствате сърцата си, защото те трябва да бъдат храмове на Духа".

Храмът трябва да бъде украсен. Трябва да украсим и сърцата си, за да слезе в тях огънят на Духа Божи. Ако не бъде готов Храмът, няма да дойде Господ; ако той не бъде украсен, няма дойде Духът, а ако Той не дойде, то нашият дом ще остане пуст. Затова в деня на Светата Петдесетница нека кажем не само: "Душе Светий, ела и всели се в нас, ела при нас", нека кажем също: "Ние искаме да бъдем готови да Те приемем, ние искаме храмът на нашите души да бъде готов за това. Ние не знаем, не можем, но ние искаме. Научи ни и дай ни сила да Те посрещнем и да бъдем готови за Твоето огнено кръщение, с което още не сме се сподобили". Амин.

Прот. Александър Мен

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com