Христос Вседържител (Пантократор).
Икона от VI в. в манастира "Св. Екатерина" в Синай, Египет
Христос
Вседържител (Пантократор).
Икона от VI в. в манастира "Св. Екатерина" в Синай, Египет
С името на светите апостоли до нас са дошли 85 правила. Отначало предполагали, че тези правила са издадени от божествените апостоли съвместно с предназначение да служат за управлението на църквата. Това мнение за произхода на въпросните правила било разпространено най-вече на запад и се запазило петнадесет века. Когато магдебурските центуриатори изказали съмнение за апостолския им произход, срещу тях излязъл един от известните тогава учени (Turrianus), който доказвал, че същите правила били издадени писмено и непосредствено от светите апостоли на един техен събор в Иерусалим в четиридесет и петата година след Рождество Христово. Тази мисъл се защитавала и от много други учени на XVI век.
От това време се почнало научното изследване за произхода на тези правила, резултатът от което бил, че те не били издадени непосредствено от светите апостоли писмено, но че получили началото си от апостолското предание и чрез устно предаване се запазили между апостолските приемници, а поради явилите се потребности в църквата, те били събрани още преди Първия Вселенски събор, Никейския (325 г.), от неизвестен благочестив мъж, който ги нарекъл апостолски правила, за да покаже, че те чрез предание са получили началото си от самите божествени апостоли.
За доказателство на това, че споменатите правила са точен израз на апостолското учение, предадено устно от светите апостоли на техните приемници, служи и обстоятелството, че в основните си мисли те са напълно съгласни с онова учение, което се съдържа в каноническите книги на светото Писание. Друго доказателство е и това, че те строго съответстват на църковната практика, която ни се представя от непосредствените апостолски ученици и техните най-близки приемници и, най-сетне, че светите събори и светите отци на църквата от първите векове са им признали апостолски авторитет.
Затова именно тези правила, макар и да не са издадени писмено от самите свети апостоли, заслужават даденото им име и онова уважение, което им е признала вселенската църква.
"Правила на Светата православна църква", второ издание,
изд. "Св. вмчк Г. Зограф", 2004 година
Правило 1. Епископ да се ръкополага от двама или трима епископи.
Правило 2. Един епископ да ръкополага презвитер, дякон и останалите клирици.
Правило 3. Епископ или презвитер, който въпреки Господнето установление за жертвата донесе в олтара някакви други неща: мед, мляко, или вместо вино някакво питие, приготвено от нещо друго, или птици, или някои животни, или овощия, противно на установленията, освен нови класове, или грозде в надлежно време, да бъде низвергнат от свещен чин. Впрочем да не се позволява да се донася в олтара нещо друго, освен елей за кандила и тамян във време на светата служба.
Правило 4. Наченки от всякакъв друг плод да се изпращат в дома на епископа и на презвитерите, а не в олтара, разбира се, като епископите и презвитерите ги делят с дякони и останалите клирици.
Правило 5 Епископ, презвитер или дякон да не изпъжда жена си под предлог на благоговение; а ако я изпъди, да бъде отлъчен от църковно общение; ако пък остане непреклонен, да бъде низвергнат от свещен чин.
Правило 6. Епископ, презвитер или дякон да не приема върху си мирски грижи; инак да бъде низвергнат.
Правило 7. Епископ, презвитер или дякон, който празнува светия ден на пасхата преди пролетното равноденствие наедно с иудеи, да се низвергне от свещен чин.
Правило 8. Епископ, презвитер или дякон, или някой от свещения чин, който не се причасти при извършване на приношението, да представи причината и ако е уважителна, нека бъде извинен, а ако не представи причина, да бъде отлъчен от църковно общение като такъв, който е причинил вреда на народа и е навел подозрение върху тоя, който е извършил приношението, като че го е извършвал неправилно.
Правило 9. Трябва да се отлъчват от църковно общение всички ония верни, които влизат в църква и слушат писанието, но не достояват на молитва и свето причастие до края, като такива, които произвеждат безчиние в църквата.
Правило 10. Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен.
Правило 11. Ако някой, който се брои в клира, се помоли с низвергнат, и сам нека бъде низвергнат.
Правило 12. Ако някой от клира или отлъчен от църковно общение мирянин, или недостоен да бъде приет в клира, като напусне, бъде приет в друг град без препоръчително писмо, нека бъде отлъчен и тоя, който го е приел, и тоя, който е приет.
Правило 13. А ако бъде отлъчен, да му се продължи отлъчването, като на такъв, който е излъгал и измамил църквата Божия.
Правило 14. Не е позволено на епископ да напуска епархията си и да преминава в друга, макар и от мнозина да е бил убеждаван, освен ако има някаква извинителна причина, която да го кара да прави това като такъв, който може да принесе по-голяма полза на тамошния народ с благочестивото си слово. И това да върши не по собствен произвол, а по решение на много епископи и след най-усилно убеждаване.
Правило 15. Ако някой презвитер или дякон, или изобщо броящ се в клира, напусне областта си, премине в друга и като се премести окончателно, се засели там да живее без волята на собствения си епископ, на такъв заповядваме да не служи повече, и най-вече, ако не е послушал епископа си, който го вика да се върне, а в случай, че продължава да упорства в това безчиние, нека остане там в общение като мирянин.
Правило 16. А ако епископ, у когото се случат такива, ги приеме за членове на клира си, пренебрегвайки наложеното им запрещение, такъв да бъде отлъчен като учител на безчинието.
Правило 17. Който след светото кръщение е бил обвързан с два брака или е имал наложница, не може да бъде нито епископ, нито презвитер, нито дякон, нито изобщо да се брои в свещения клир.
Правило 18. Който е взел за съпруга вдовица, разведена или блудница, робиня или опорочена, не може да бъде ни епископ, ни презвитер, ни дякон, ни пък въобще да се брои в свещения чин.
Правило 19. Който е имал за съпруги две сестри или племенница не може да бъде приет в клира.
Правило 20. Клирик, който поръчителства за някого, да се низвергне.
Правило 21. Скопец, който е станал такъв от човешко насилие или е бил лишен от мъжките си органи във време на гонение, или пък се е родил така, нека бъде епископ, ако е достоен.
Правило 22. Който сам себе си е скопил, да не се приема в клира, понеже е самоубиец и враг на Божието създание.
Правило 23. Ако някой от клира се е самоскопил, нека бъде низвергнат, понеже е убиец на самия себе си.
Правило 24. Мирянин, който се е самоскопил, нека бъде отлъчен от тайнствата за три години, понеже е злоумишленик срещу собствения си живот.
Правило 25. Епископ, презвитер или дякон, който бъде изобличен в блудство, в клетвопрестъпление или в кражба, нека бъде низвергнат от свещен чин, но без да бъде отлъчен от църковно общение, понеже Писанието казва: "не въздавай два пъти за едно и същото" (Наум. 1:9). Същото важи и за останалите клирици.
Правило 26. Заповядваме, щото от ония, които се броят в клира, само четци и певци да встъпват в брак по желание.
Правило 27. Заповядваме да бъде низвергнат от свещен чин епископ, презвитер или дякон, който бие съгрешили верни или досадили неверни, и с това иска да заплашва други, понеже Господ на нищо такова не ни е учил, а напротив, Сам, бидейки удрян, не е нанасял удари, бидейки укоряван, не отвръщал с укор, страдайки, не заплашвал (Петър 2:23).
Правило 28. Епископ, презвитер или дякон, който справедливо е низвергнат за доказано престъпление, ако дръзне да се докосне до възложеното му някога служене, нека бъде съвършено изключен от църквата.
Правило 29. Епископ, презвитер или дякон, който е получил това си достойнство за пари, нека бъде низвергнат и (сам) той, и оня, който го е ръкоположил, и нека бъде напълно изключен от общение като Симон влъхв от мене, Петра.
Правило 30. Епископ, който си послужи със светски власти и чрез тях получи епископска власт в църквата, да се низвергне и отлъчи, както и всички ония, които се съобщават с него.
Правило 31. Презвитер, който презре собствения си епископ, събере отделни събрания и издигне друг олтар, без да изобличи епископа си в нищо противно на благочестието и правдата, да бъде низвергнат като властолюбец, понеже насила е отнел властта. Също така да бъдат низвергнати и всички други от клира, които са го последвали, а миряни да бъдат отлъчени от църковно общение. Но всичко това да стане след три поредни увещания от епископа.
Правило 32. Презвитер или дякон, отлъчен от епископа (си), да не се приема в общение от друг епископ, а само от тоя, който го е. отлъчил, освен когато се случи да умре отлъчилият го.
Правило 33. Да не се приема никой чужд епископ, презвитер или дякон без препоръчително писмо, и когато такова бъде предявено, нека бъдат подложени на изпитание, та ако са проповедници на благочестието, нека се приемат, а ако не са, дайте им необходимото, но в общение не ги приемайте, понеже стават много измамвания.
Правило 34. Епископите на всеки народ трябва да познават първия изпомежду си, когото да признават като глава, и да не вършат без негово разсъждение нищо, което превишава тяхната власт, а всеки да прави само това, което се отнася до епархията му и до подведомствените на нея места. Но и първият епископ да не върши нищо без разсъждението на всички епископи, понеже по този начин ще има единомислие и ще се прослави Бог чрез Господа в Духа Свети - Отец и Син и Дух Свети.
Правило 35. Епископ да не дръзва да извършва ръкоположения в неподчинени нему градове и села извън епархията му; а ако се докаже, че е направил това без съгласието на ония, на които са подчинени тия градове и села, нека бъде низвергнат и сам той, и ръкоположените от него.
Правило 36. Ако някой, ръкоположен за епископ, не приеме да служи и да се грижи за поверения му народ, нека се отлъчи, докато приеме. Също така и презвитер и дякон. А ако отиде там и не по своя воля, а по злоба на своя народ не бъде приет, нека си остане епископ, но да бъде отлъчен клирът на тоя град, задето не е поучил тоя непокорлив народ.
Правило 37. Два пъти в годината да става събор на епископите и да разсъждават помежду си за догмите на благочестието и да разрешават явяващи се църковни спорове: първия път в четвъртата неделя на Света петдесетницата, а втория - в дванадесетия ден на месец октомври.
Правило 38. Епископ да се грижи за всички църковни вещи и да разпорежда с тях така, като че Бог ги надзирава. Но не му се позволява да си присвоява нищо от тях или да подарява на свои сродници принадлежащото на Бога. А ако са сиромаси, нека им даде като на такива, обаче под този предлог да не продава принадлежащото на църквата.
Правило 39. Презвитери и дякони да не извършват нищо без волята на епископа (си), понеже нему е поверена грижата за Божия народ и той ще отговаря за неговите души.
Правило 40. Нека точно се знае собственото имущество на епископа (ако той има такова) и точно да се знае Господнето, та умирайки, епископът да има право да остави онова, което е негово собствено, на когото и както иска, за да не би под вид на църковно да бъде разнесено и имуществото на епископа, който може би има жена и деца, или сродници, или слуги. Понеже е справедливо пред Бога и пред човеците, и църквата да не претърпи някоя щета поради неизвестността на епископовото имущество, пък и епископът и сродниците му да не се подхвърлят на отнемане имуществото му заради църквата, или пък близките му да не се разправят чрез съд, та смъртта му да бъде обезславена.
Правило 41. Заповядваме епископът да има власт над църковното имущество, защото, ако нему трябва да бъдат поверени скъпоценните човешки души, колко повече трябва да му бъде поверена грижата за пари: да се разпорежда по своя власт и със страх Божий и с благоговение да управлява всичко и да дава на нуждаещи се чрез презвитерите и дяконите. Така също (ако е потребно) да взима назаем за свои и на странстващи братя за необходими нужди, за да не търпят недостиг в нещо; защото Божият закон е постановил, служащите на олтара от олтара да се издържат, както и войникът никога не ще вдигне оръжие срещу неприятел на свои разноски.
Правило 42. Епископ, презвитер или дякон, който се е предал на игра и пиянство, нека или да престане, или да бъде низвергнат.
Правило 43. Иподякон, четец или певец, който върши същото, или да престане, или да бъде отлъчен; така също и миряни.
Правило 44. Епископ, презвитер или дякон, който иска лихва от длъжниците си, нека или да престане, или да бъде низвергнат.
Правило 45. Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат.
Правило 46. Заповядваме да се низвергват епископ или презвитер, които са приели кръщение или жертва на еретици, понеже: "Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния" (2Кор. 6:15).
Правило 47. Епископ или презвитер, ако отново кръсти някого, който е действително кръстен, или не кръсти осквернен от нечестиви, да бъде низвергнат, понеже се е надсмял над кръста и смъртта Господни и не е различил свещеници от лъжесвещеници.
Правило 48. Мирянин, който, като изгони жена си, вземе друга, или напусната от другиго, да бъде отлъчен.
Правило 49. Епископ или презвитер, който кръсти не по Господнето установление в името на Отца и Сина и Светаго Духа, а в три безначални, или в три Сина, или в три Утешителя, да се низвергне.
Правило 50. Епископ или презвитер, който извърши не три потапяния на едното тайнство, а едно потапяне в смъртта на Господа, да бъде низвергнат, защото Господ не е казал: "кръщавайте в моята смърт", а: "Идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа" (Мат. 28:19).
Правило 51. Ако някой епископ, презвитер, дякон или изобщо от свещения чин отбягва от брак, месо и вино не заради подвиг на въздържание, а за това, че се гнуси, като е забравил, че всичко е много добро и че Бог, създавайки човека, създал ги е мъж и жена, и по тоя начин, хулейки, злослови създанието -такъв или да се поправи, или да бъде низвергнат от свещен чин и да се отхвърли от църквата. Също така и мирянин.
Правило 52. Епископ или презвитер, който не приеме, а отхвърли такъв, който се обръща от греха, нека бъде низвергнат от свещен чин, понеже наскърбява Христа. Който е казал: "И на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник" (Лук. 15:7).
Правило 53. Ако епископ, презвитер или дякон, който в празнични дни не яде месо и не пие вино, поради гнусене, а не поради подвиг на въздържание, нека бъде низвергнат, като осъден от собствената си съвест, защото става причина за съблазън и на други.
Правило 54. Клирик, който бъде забелязан, че яде в кръчма, да бъде отлъчен, освен когато, като пътник, бъде принуден да отпочива в гостилница.
Правило 55. Клирик, който наскърби епископ, да се низвергне, понеже е казано: "началника на твоя народ да не злословиш" (Деян. 23:5).
Правило 56. Клирик, който наскърби свещеник или дякон, да се отлъчи.
Правило 57. Клирик, който се присмива на куц, глух, сляп или на сакат в краката, да се отлъчи. Също така и мирянин.
Правило 58. Епископ или презвитер, който не се грижи за клира и за паството си и не ги учи на благочестие, да бъде отлъчен. А ако не престане да нехае и се лени, нека бъде низвергнат.
Правило 59. Епископ, презвитер или дякон, който не дава потребното на нуждаещ се клирик, да се отлъчи. А който не престава да бъде такъв, да се низвергне като убиец на брата си.
Правило 60. Който във вреда на народа и клира прогласява в църква за свети издаваните от нечестивци лъжливи книги, да бъде низвергнат.
Правило 61. Верен, който бъде обвинен в блудство, прелюбодейство или друго някое престъпление, и бъде уличен в това, да не се приема в клира.
Правило 62. Клирик, който се уплаши от иудеин езичник, или еретик и се отрече от Христовото име, да се отлъчи от църквата; а ако се отрече от името служител на църквата, да се низвергне от клира; ако ли се покае, нека се приеме само като мирянин.
Правило 63. Епископ, презвитер или дякон, или пък въобще някой от свещения чин, който яде удушено, звероядено или мършина, да бъде низвергнат, понеже законът е забранил това (Бит. 9:4); а ако мирянин извърши това, нека бъде отлъчен.
Правило 64. Ако някой клирик бъде забелязан, че пости в деня Господен или в събота, освен в едната (велика) събота, да бъде низвергнат; а ако е мирянин, да бъде отлъчен.
Правило 65. Клирик или мирянин, който се моли в иудейска или еретическа синагога, да бъде низвергнат от свещен чин и отлъчен от църковно общение.
Правило 66. Клирик, който в свада удари някого и с един удар го убие, да бъде низвергнат за дързостта си; а ако това стори мирянин, да бъде отлъчен.
Правило 67. Ако някой изнасили несгодена девица, да бъде отлъчен от църковно общение и в никой случай да не му се позволява да взима друга, а е длъжен да вземе оная, която е избрал, та макар тя да е и сиромахкиня.
Правило 68. Епископ, презвитер или дякон, който приеме от някого второ ръкоположение, да бъде низвергнат от свещен чин, както той, така и оня, който го е ръкоположил, освен ако се установи, че е ръкоположен от еретик; понеже кръстени или ръкоположени от такива не могат да бъдат нито верни, нито служители на църквата.
Правило 69. Епископ, презвитер, дякон, иподякон или певец, който не пости в Светата Четиридесетница преди Пасхата, или в сряда и петък, освен когато на това му пречи телесна немощ, нека бъде низвергнат, а мирянинът да бъде отлъчен.
Правило 70. Епископ, презвитер, дякон или въобще броящ се в клира, който пости наедно с иудеи, празнува наедно с тях или приема техни празнични дарове, като опресноци или нещо подобно, да бъде низвергнат, а мирянинът да бъде отлъчен.
Правило 71. Християнин, който занесе зехтин в езическо капище или в иудейска синагога в техни празници, или запали свещ, да бъде отлъчен от църковно общение.
Правило 72. Клирик или мирянин, който открадне от църква восък или зехтин, да бъде отлъчен от църковно общение и петорно да върне онова, което е взел.
Правило 73. Никой да не присвоява за своя употреба златен или сребърен съд, или завеса, понеже това е беззаконно; а който бъде забелязан в това, нека бъде наказан с отлъчване.
Правило 74. Епископ, който е обвинен в нещо от заслужаващи доверие люде, трябва лично да бъде призован от епископи, и ако се яви и изкаже признание или бъде доказано обвинението му, нека му бъде определена епитимия; и ако, призован веднъж, не послуша, да се призове повторно чрез изпратени до него двама епископи; не послуша ли и тоя път, нека бъде повикан и трети път (пак) от двама пратеници епископи; ако ли и това не уважи и не се яви, съборът нека произнесе решение по благоусмотрение, за да не мисли той, че ще има някоя изгода от това, дето се отклонява от съда.
Правило 75. Да не се приема еретик за свидетел против епископ, но и само един верен не е достатъчен, понеже: "с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума" (Мат. 18:16).
Правило 76. Не подобава на епископ от угода към брат или син да поставя в епископско достойнство когото пожелае, понеже не е право да се създават наследници на епископството и Божията собственост да се дава в дар на човешкото пристрастие, защото Божията църква не трябва да се поставя под властта на наследници; а ако някой направи това, поставянето да е недействително и сам той да бъде наказан с отлъчване.
Правило 77. Лишен от едно око и повреден в краката, но достоен за епископ, нека бъде такъв, понеже не го осквернява телесният недостатък, а душевната нечистота.
Правило 78. Глух и сляп не бива да става епископ не за това, че е бил осквернен, а за да няма пречка в извършване на църковните работи.
Правило 79. Бесноват да не се приема в клира, нито с верни да се моли; а ако се освободи, да се приеме с верните, пък в случай, че се окаже достоен, тогава да се приеме и в клира.
Правило 80. Не е право веднага да се ръкополага за епископ такъв, който е преминал от езически живот и е кръстен, или е обърнат от порочен начин на живеене, понеже е несправедливо неизпитан още да бъде учител на други, освен ако това стане по Божия благодат.
Правило 81. Казали сме, че не трябва епископ или презвитер да се меси в народни управи, а винаги да се занимава с църковните работи. Такъв или трябва да бъде убеден да не върши това, или да се низвергне, понеже, според Господнята заповед, "никой не може да слугува на двама господари" (Мат. 6:24).
Правило 82. Не позволяваме да се произвеждат в клира роби без съгласието на господарите им за оскърбление на владетелите им, понеже това води след себе си разстройство в домовете. А ако се намери роб, достоен за ръкоположение в църковна степен, какъвто е и нашият Онисим, а при това господарите му разрешат и го освободят, пък и го пуснат от дома му, нека бъде произведен.
Правило 83. Епископ, презвитер или дякон, който е на длъжност във войската и иска да задържи и едното, и другото, т.е. римското началстване и свещенослужителската длъжност, да бъде низвергнат от свещен чин, понеже: "Кесаревото - Кесарю, Божието Богу" (Мат. 22:21).
Правило 84. Който противозаконно оскърби царя или княза, да бъде наказан: ако е от клира, да бъде низвергнат от свещен чин, а ако е мирянин, да се отлъчи от църковно общение.
Правило 85. Всички вие, които сте в клира и миряни, почитайте за свещени книгите от стария завет: Моисеевите пет: Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие; за
Иисуса Син Навинов - една; Съдиите - една; Рут - една; Царствата - четири; Паралипоменон (остатъци от книгата за дните) - две; Псалтир - една; Ездра - две; Естир - една; Макавейски
- три; Иов - една; Соломонови - три; Притчи, Еклесиаст, Песен на песните; Пророци - дванадесет; Исаия - една; Иеремия - една; Езекиил - една; Даниил - една. Освен това, обръща ви
се внимание вашите младежи да изучават премъдростта на многоучения Сирах. Наши пък, т. е. от Новия Завет са: четири Евангелия: от Матей, Марко, Лука, Иоан; четиринадесет послания
от Павел; от Петър две послания; от Иоан - три; от Иаков -едно; от Иуда - едно; от Климент две послания; и постановленията, които от мене, Климент, са издадени за вас, епископите,
в осем книги (които не трябва да се разпространяват между всички, заради тайнственото в тях), и Деянията наши апостолски.
Превод протоиерей Иван Стефанов
"Правила на Светата православна църква", второ издание,
изд. "Св. вмчк Г. Зограф", 2004 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com