Размишления за свещеническото служене
Размишления за свещеническото служене
Част втора Свещеното Писание за пастирското служение
† Сливенски митрополит Иоаникий
"Викай високо, не се въздържай; дигни гласа си като тръба, и посочи на народа Ми беззаконието му, и на дома Иаковов – греховете му" (Ис. 58:1).
"А като се изминаха седем дена, биде към мене слово Господне: "сине човешки! Аз те поставих страж над дома Израилев, и ти ще слушаш слово из Моите уста и ще ги вразумяваш от Мене. Кога кажа на беззаконника: "бездруго ще умреш!", а ти го не вразумяваш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да бъде жив, – тоя беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце. Но ако ти си вразумявал беззаконника, а той не се е отвърнал от беззаконието си и беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще спасиш душата си. И ако праведник отстъпи от правдата си и постъпи беззаконно, когато Аз туря отпреде му препънка, и умре, то, ако не си го вразумявал, той ще умре поради греха си, и не ще му се припомнят праведните му дела, що е вършил; но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце. Ако пък ти вразумяваш праведника, за да не съгреши тоя праведник, и той не съгреши, то и той ще бъде жив, защото е бил разумен, и ти си спасил душата си" (Иез. 3:16 – 21)
"Молим ви също, братя, вразумявайте безчинните, утешавайте малодушните, подкрепяйте немощните и бъдете дълготърпеливи към всички" (1 Сол. 5:14).
"Който изобличава човека, ще намери отпосле по-голяма благосклонност, нежели оня, който с език ласкае" (Притч. 28:23).
"Това говори, увещавай и изобличавай с пълна власт; никой да те не презира" (Тит. 2:15).
"Проповядвай словото, настоявай на време и не на време, изобличавай, запретявай, увещавай с голямо дълготърпение и поука" (2 Тим. 4:2).
Правило 13 на Лаодикийския поместен събор
Да се не позволява народна тълпа да избира ония, които предстои да бъдат ръкополагани в свещенство.
Правило 89 от Каноническото послание на св. Василий Велики до хорепископите
Усещам твърде голяма болка от това, че отеческите правила са изоставени и строгостта е изхвърлена от църквата; и страхувам се, че ако такова равнодушие продължава и занапред, църковните работи полека-лека ще бъдат докарани до едно пълно разбъркване. По стар, внедрен в Божията църква обичай, за служители на църквата са бивали приемани люде, след като най-строго са били изпитвани и усърдно изследвани качествата им: дали не са злодумни, пияници, или наклонни към свади, дали наставляват младостта си, за да могат да извършват светинята, без която никой няма да види Господа (Евр. 12:14). И това са изпитвали презвитери и дякони, които живеели с тях, докладвали са на хорепископите, а тези последните, подир като са изслушвали отзива на достоверно свидетелстващите, известявали епископа, и тогава причислявали служителя в свещен чин. А днес вие, като отхвърлихте на първо място нас, не желаейки дори да ни уведомявате, обсебихте цялата власт само за себе си. Сетне, като сте занемарили до крайна степен тази работа, допуснали сте, щото презвитери и дякони когото поискат, без да се изпита начинът на живеенето им, по пристрастие, приятелство или родство, да въвеждат недостойни в църквата. И поради това днес виждаме голям брой свещенослужители във всяко село, а няма нито един достоен за служене на олтара, както и вие сами свидетелствате, че нямало хора за избор. А тъй като тази работа е отишла много надалеч и не може да се излекува особено сега, когато мнозина от страх да не бъдат вземани за войници постъпват на служение в църквата, – затова аз, по необходимост, реших да възобновя отеческите правила, и вследствие на туй ви пиша с покана да ми изпратите списък на църковните служители във всяко село с посочване кой от кого е назначен и какъв е животът му. Пък имайте и вие у себе си също такъв списък, за да могат да се сравняват вашите с тоя, що е у мене, та никой да не може да вписва самия себе си кога поиска. По такъв начин, ако някои са приети от презвитери, след първата година на индикта да бъдат върнати в числото на миряните. А пък вие ги подложете на нов изпит и, ако са достойни, нека се приемат по ваше нареждане; очистете църквата, като отстраните от нея недостойните. И отсега занапред достойните изпитвайте и приемайте, но не ги зачислявайте в клира преди да ми ги представите. Инак, знайте, че приет в клира без мое разрешение ще е мирянин.
Правило 3 от Наставленията на св. Теофил Александрийски до Амон
Относно Виста, поставен за презвитер в Ерева, нека стане разследване и, ако се установи, че той е изнасилил някоя си жена, напуснала жив мъж, не бива да остане и занапред презвитер, толкова повече, че той не трябва и като мирянин да влиза в църквата, която обикновено отлъчва такива. Впрочем, това не трябва да се вменява в грях на епископа Аполона, ако го е поставил по незнание, защото светият събор е заповядал да се низвергват недостойни, престъпленията на които са се разкрили след ръкополагането им.
Правило 6 от Наставленията на св. Теофил Александрийски до Амон
По въпроса за Якова трябва да стане разследване и, ако той в качеството си на четец се е провинил в прелюбодеяние и е изключен от презвитерите, а подир това е приел ръкоположение, в такъв случай нека се низвергне от степента си, но подир грижливо разследване, а не само по подозрение, основано на шушукане на ухо и на злословие. Ако се окаже невинен, нека остане в клира, понеже не следва да се приемат празни клеветения.
Правило 8 на св. Неокесарийски поместен събор
Ако жена на мирянин извърши прелюбодеяние и бъде явно изобличена в това, той не може да приеме църковно служение. А ако падне в прелюбодеяние подир ръкоположението на мъжа си, тогава той трябва да се разведе с нея. Ако пък продължава да съжителства, в такъв случай се лишава от възложеното му служение.
Правило 6 от Правилата на св. апостоли
Епископ, презвитер или дякон да не приема върху си мирски грижи; инак да бъде низвергнат.
Правило 17 от Правилата на св. апостоли
Който подир светото Кръщение е бил обвързан с два брака или е имал любовница, не може да бъде ни епископ, ни презвитер, ни дякон, ни изобщо да се брои в свещения клир.
Правило 18 от Правилата на св. апостоли
Който е взел за съпруга вдовица, разведена или блудница, робиня или опорочена, не може да бъде ни епископ, ни презвитер, ни дякон, нито пък въобще да се брои в свещения чин.
Правило 25 от Правилата на св. апостоли
Епископ, презвитер или дякон, който бъде изобличен в блудство, в клетвопрестъпление или в кражба, нека бъде низвергнат от свещен чин, но без да бъде отлъчен от църковно общение, понеже Писанието казва: "Не въздавай два пъти за едно и също" (Наум 1:9 – слав. Библ.). Същото важи и за останалите клирици.
Правило 29 от Правилата на св. апостоли
Епископ, презвитер или дякон, който е получил това си достойнство за пари, нека бъде низвергнат и (сам) той, и оня, който го е ръкоположил, и нека бъде напълно изключен от общение като Симон влъхв от мене, Петра.
Правило 31 от Правилата на св. апостоли
Презвитер, който презре собствения си епископ, събере отделни събрания и издигне друг олтар без да изобличи епископа си в нещо противно на благочестието и правдата, да бъде низвергнат като властолюбец, понеже насила е отнел властта. Също така да бъдат низвергнати и всички други от клира, които са го последвали, а миряни да бъдат отлъчени от църковно общение. Но всичко това да стане подир три поредни увещания от епископа.
Правило 30 от Правилата на св. апостоли
Епископ, който си послужи със светски власти и чрез тях получи епископска власт в църквата, да се низвергне и отлъчи, както и всички ония, които се съобщават с него.
Правило 39 от Правилата на св. апостоли
Презвитери и дякони да не извършват нищо без волята на епископа си, понеже нему е поверена грижата за Божия народ и той ще отговаря за неговите души.
Правило 42 от Правилата на св. апостоли
Епископ, презвитер или дякон, който се е предал на хазарт и пиянство, нека или да престане, или да бъде низвергнат.
Правило 45 от Правилата на св. апостоли
Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат.
Правило 52 от Правилата на св. апостоли
Епископ или презвитер, който не приеме, а отхвърли такъв, който се обръща от греха, нека бъде низвергнат от свещен чин, понеже наскърбява Христа, Който е казал: "И на небесата радост ще има за един каещ се грешник" (Лук. 15:7).
Правило 55 от Правилата на св. апостоли
Клирик, който наскърби епископ, да се низвергне; понеже: "началника на твоя народ да не злословиш" (Деян. 23:5)
Правило 57 от Правилата на св. апостоли
Клирик, който се присмива на куц, глух, сляп или на сакат в краката, да се отлъчи. Също така и мирянин.
Правило 58 от Правилата на св. апостоли
Епископ или презвитер, който не се грижи за клира или за паството си и не ги учи на благочестие, да бъде отлъчен. А ако не престане да нехае и се лени, нека бъде низвергнат.
Правило 62 от Правилата на св. апостоли
Клирик, който се уплаши от юдеин или езичник, или еретик и се отрече от Христовото име, да се отлъчи от църквата; а ако се отрече от името служител на църквата, да се низвергне от клира; ако ли се покае, нека се приеме само като мирянин.
Правило 65 от Правилата на св. апостоли
Клирик или мирянин, който се моли в юдейска или еретическа синагога, да бъде низвергнат от свещен чин и отлъчен от църковно общение.
Правило 66 от Правилата на св. апостоли
Клирик, който в свада удари някого и с един удар го убие, да бъде низвергнат за дързостта си; а ако това стори мирянин, да бъде отлъчен.
Правило 69 от Правилата на св. апостоли
Епископ, презвитер, дякон, иподякон или певец, който не пости в светата Четиридесетница пред Пасхата, или в сряда и петък, освен когато на това му пречи телесна немощ, нека бъде низвергнат, а мирянин да бъде отлъчен.
Правило 70 от Правилата на св. апостоли
Епископ, презвитер, дякон или въобще броящ се в клира, който пости наедно с юдеи, празнува наедно с тях или приема техни празнични дарове като опресноци или нещо подобно, да бъде низвергнат, а мирянин да бъде отлъчен.
Правило 72 от Правилата на св. апостоли
Клирик или мирянин, който открадне от църква восък или зехтин, да бъде отлъчен от църковно общение и петорно да върне онова, що е взел.
Правило 75 от Правилата на св. апостоли
Да се не приема еретик за свидетел против епископ, но и един само верен не е достатъчен, понеже: "с устата на двама или трима свидетели нека се потвърди всяка дума" (Мат. 18:16).
Правило 79 от Правилата на св. апостоли
Бесноват да не се приема в клира, нито с верни да се моли; а ако се освободи, да се приеме с верните, пък в случай, че се окаже достоен, тогава да се приеме и в клира.
Правило 81 от Правилата на св. апостоли
Казали сме, че не трябва епископ или презвитер да се меси в народни управи, а винаги да се занимава с църковните работи. Такъв или трябва да бъде убеден да не върши това, или да се низвергне, понеже, според Господнята заповед, "никой не може да служи на двама господари" (Мат. 6:24).
Правило 83 от Правилата на св. апостоли
Епископ, презвитер или дякон, който е на длъжност във войската и иска да задържи и едното и другото, тоест римското началстване и свещенослужителската длъжност, да бъде низвергнат от свещен чин, понеже "Кесаревото – кесарю, а Божието – Богу" (Мат. 22:21).
Правило 36 на св. Лаодикийски поместен събор
Посветени или клирици не трябва да бъдат вълшебници, обайници, числогадатели, астролози или такива, които правят предпазителници, свързващи душите с нечисти духове. Ония, които носят такива, заповядваме да се изхвърлят из църквата.
Правило 3 на св. Четвърти Вселенски събор
Дошло е до знанието на светия събор, че някои клирици, от желание да се обогатят, вземали под наем чужди имоти, грижили се (повече) за частните си работи, занемарявайки служението Богу, и, водени от сребролюбие, обхождали къщите на миряни и приемали да управляват имотите им. Затова светият и велик събор постанови: занапред от страх пред Бога никой, ни епископ, ни клирик, ни монашестващ, да не взема под наем имоти и да се не нагърбва с управление на мирски работи, освен ако, според закона, неизбежно бъде повикан за настойник на малолетни или епископът на града го натовари да се грижи за църковни работи, за сираци, за безпомощни вдовици и за лица, които имат особена нужда от помощта на църквата. Ако някой занапред дръзне да наруши това определение, нека бъде подложен на църковно наказание.
Правило 7 на св. Четвърти Вселенски събор
Определяме, щото причислени веднъж към клира и посветили себе си на монашество да не постъпват нито на военна, нито на гражданска служба; а ония, които са се решили на това и не се връщат с разкаяние към оня начин на живот, който са избрали заради Бога, да се предават на анатема.
Правило 18 на св. Четвърти Вселенски събор
Ако образуването на съзаклятие или наговаряне, като престъпление, е напълно забранено и от гражданските закони, колко повече то трябва да бъде забранено да става в църквата Божия. Затова, ако се окаже, че някои от клира или монашестващи са се обвързали помежду си с клетва за съзаклятие или да коват интриги срещу епископи или срещу клирици, нека бъдат низвергнати.
Правило 32 от Каноническото послание на Василий Велики до Амфилохий Иконийски
Клирици, които са извършили смъртен грях, се низвергват от степента си, но не се лишават от причастие наедно с миряни, понеже: "Не въздавай два пъти за едно и също" (Наум 1:9 – слав. Библ.).
Правило 5 на св. Антиохийски поместен събор
Ако презвитер или дякон, който, презирайки епископа си, самоволно се отлъчи от църквата и почне да прави отделни събрания, като основе олтар, и, призован от епископа си веднъж и дваж не се покори и не послуша (да се върне), нека бъде съвършено низвергнат от чина си и в никой случай да не бъде допуснат да служи, нито пък да се ползва с прежната чест. А ако упорства, смущавайки църквата и въставайки срещу нея, нека бъде укротяван от гражданската власт като метежник.
Правило 11 на св. Антиохийски поместен събор
Ако някой епископ, презвитер или изобщо кой и да е от клира, дръзне да отиде при царя (представители на светската власт) без съгласие и без писмо от епископите на областта, а най-вече от епископа на митрополия та, такъв нека бъде изключен и лишен не само от общение, а и от достойнството си като такъв, който е дръзнал да затруднява боголюбезния наш цар, въпреки правилата на църквата. А ако необходима нужда накара някого да отиде при царя, нека стори това със знанието и съгласието на епископа на митрополията и на останалите от тая област епископи, снабден с препоръчани писма от тях.
Правило 50 от Правилата на св. апостоли
Епископ или презвитер, който извърши не три потапяния на едното тайнство, а едно потапяне в смъртта на Господа, да бъде низвергнат, защото Господ не е казал: "кръщавайте в моята смърт", а: "Идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа" (Мат. 28:19).
Правило 10 на св. Картагенски поместен събор
Ако някой презвитер, който е осъден от епископа си, обзет от някаква надменност, се възгордее и си въобрази, че може отделно да принася на Бога свети дарове, или намисли, въпреки църковната вяра и устав, да въздигне друг олтар, такъв да не бъде оставен без наказание. Съборът изрекъл: ако някой презвитер, като се възгордее срещу епископа си, направи разкол, да бъде анатема.
Правило 11 на св. Картагенски поместен събор
Ако някой презвитер бъде осъден за лошо поведение, трябва да яви за това на съседните епископи, та те да разгледат делото и чрез тях да се примири с епископа си. Но, ако не направи това и (от което Бог да пази), обзет от гордост, сам се отдели от епископа си и заедно с други, вършейки разкол, принесе на Бога света жертва, такъв трябва да бъде признаван, че се намира под анатема и нека се лиши от мястото си, след като се разбере, обаче, дали тъжбата срещу епископа не е справедлива.
Правило 27 от Правилата на св. апостоли
Заповядваме да бъде низвергван от свещен чин епископ, презвитер или дякон, който бие съгрешили верни или досадили неверни, и с това иска да заплашва други, понеже Господ на нищо такова не ни е учил, а напротив, Сам, бидейки удрян, не е нанасял удари, бидейки укоряван, не е отвръщал с укори, страдайки, не е заплашвал (по 1 Петр. 2:23).
Правило 46 на св. Лаодикийски поместен събор
Ония, които ще се кръщават, трябва да изучават вярата и в петия ден на седмицата да дават отговор на епископа или на презвитерите.
Правило 24 на св. Анкирски поместен събор
Ония, които употребяват магьосничество и държат езически обичаи или водят някои в домовете си, за им врачуват (баят, гадаят, гледат) или да ги очистват (от магии), нека подпаднат под правилото за петгодишна епитимия по установените степени; общо пет години да се каят и да не се причастяват със Светите Тайни.
Правило 69 от Каноническото послание на св. Василий Велики до Амфилохий Иконийски
Ако четец се съедини с годеницата си преди да е сключил брак, след като се отстрани за една година, да се приеме пак за четец, но да се лиши от производство в по-горна степен; а ако тайно се съедини, без да е сгоден, нека престане да служи. Същото това важи и за иподякон.
Велик требник, Номоканон 124, лист 266
Ако свещеникът е във вражда с някого, да не извършва света Божествена Литургия, докато не се примири и опрости.
Виж също:
Под "пастири" се разбират архиереите и свещениците. Самото име пастир показва какви трябва да бъдат те, защото пасат не безсловесни животни, но словесните Христови овце, сътворени по Божий образ и изкупени с кръвта на Христа Божия Син. Внимавай, прочее, в това, любезни пастирю!
(Св. Игнатий е един от апостолските мъже, ученик на св. апостол и евангелист Иоан Богослов, бел.ред.)
Тези, които са Божии и Иисус Христови, те са с епископа. И тези, които се покаят и върнат в единение с Църквата, също ще бъдат Божии... Не се лъжете, братя мои! Който следва въвеждащия разкола, той няма да наследи Царството Божие.
На епископа трябва да се гледа като на Самия Господ.
Старайте се да вършите всичко в единомислие с Бога, под управлението на епископа, председателстващ на мястото на Бога.
Без епископа никой да не върши нищо, което се отнася до Църквата. Само тази Евхаристия трябва да се признава за истинска, която се извършва от епископа или от тези, на които той сам е предоставил това. Където е епископът, там е длъжен да бъде и народът.
Прекрасно дело е да знаеш Бога и епископа. Който почита епископа, ще бъде почетен от Бога. Вършещият каквото и да е без знанието на епископа, служи на дявола.
Внимавайте към епископа, и Бог за да внимава към вас.
Да се въстава против законния епископ значи да не се вярва в Бога, да се въстава против Христа.
Който не е с епископа, той не е и в Църквата.
Който се отделя от епископа, тръгва по свой път и проповядва ново учение, той става разколник и еретик.
Еретиците никога няма да дойдат в Църквата, ако ние сами ги утвърждаваме в убеждението, че и те си имат църква и тайнства.
Целта на пастирското учение е да открие душата, да я изскубне от греховното в света и да я предаде на Бога; да съхрани Божия образ, ако той е цял; да го подкрепи, ако е в опасност; да го обнови, ако е повреден; да всели Христа в сърцата чрез Светия Дух; казано накратко, този, който е призван към Горния свят, да го направи бог и наследник на вечното блаженство.
Докато не е победена от мене според старанията ми моята плът, докато не е очистен умът ми, докато аз не съм по-близо от другите до Бога, считам за небезопасно да приемам върху себе си грижата за душите и посредничеството между Бога и хората, което всъщност и представлява дълг на йерея.
Особено вас, служители на олтара, съветвам да не бъдете око, изпълнено с тъмнина, за да не се окажете първи в порочния живот.
Целта на всяко духовно началство е във всичко да презира своето за полза на другите.
Както на различните тела не се дават еднакви лекарства и храна (едно е подходящо за здравия, а друго за болния), така и душите се лекуват по различен начин. Доказателство за това лечение са самите болни. Едни се назидават от словото, други се поправят чрез пример. За едни е нужен камшик, а за други юзди. Едни са лениви и слабо подвижни за доброто и тях трябва да ги подтикваш към активност с ударите на словото. Други са прекалено разпалени по дух и неудържими в стремежите си като млади и силни коне, които бягат по-далеч от целта, и тях може да ги поправяш с кротки и сдържани думи. За едни е полезна похвалата, за други – укорът, но и двете тряб вада са поднесени в подходящо време, защото иначе, казани без повод и не навреме, оказват вреда. Едни ги коригира наставлението, други – мъмренето, при това зависи дали открито или тайно. Защото едни са свикнали да пренебрегват съветите, дадени им насаме, но се осъзнават, ако ги укоряват пред мнозина. Други пък при публично изобличение губят срам, но тайното порицание ги смирява и за тази снизходителност към тях те се отплащат с блага покорност. Трети, заблуждавайки се, че делата им са тайни, за нищо не се грижат, смятат себе си за по-умни от другите. В такива хора трябва много старателно да се наблюдава всичко, дори и най-незначителните пос тъпки. А при други е по-добре на много неща да не се обръща внимание и, както се казва, виждайки да не виждаш и чувайки да не чуваш, та да не би, ако ги угнетиш с усърдните си изобличения, да не ги подтикнеш към упорство и в края на краищата да не ги направиш безчувствени, като унищожиш в тях срама като средство за внушение на покорност.
Понякога трябва да показваш гняв, без да се гневиш, да проявяваш презрение, без да презираш, да губиш надежда, без да се отчайваш, в зависимост от това в каква степен изисква такова поведение характерът на всеки. Някои трябва да ги лекуваш с кротост, смирение, съпричастност към най-добрите им надежди за себе си. За едни е полезно да ги побеждаваш, за други е по-полезно самият ти да бъдеш победен от тях. И да хвалиш или да осъждаш трябва според човека.
Един притежава богатство и сила, а друг е беден и несретен. Защото нашето лечение не е такова, каквито са добродетелта и порокът – първата винаги за всички е най-добра и полезна, а порокът – най-лош и вреден. При нас едно и също лекарство, дори приложено върху една и съща душа, не винаги се оказва само спасително или само опасно. Например за едни е добро и полезно едно, а за други – друго, при това противоположно на първото, в зависимост от това какво изисква времето и обстоятелствата, и какво до пуска характерът на лекувания.
Макар че някой колкото и да полага усилия и ум, не може да обхване с мисълта си и да опише всички нюанси в лечението, но в самата практика, на дело това става ясно и на медицината, и на лекаря. За този, който върви по високо опънато въже, не е безопасно да се накланя встрани, защото дори незначителното на пръв поглед отклонение води след себе си по-голямо. Безопасността зависи от равновесието.
Така и в нашата работа: този, който поради невежество или греховен живот се отклонява в една или друга посока, го заплашва голяма опасност, защото и той ще падне в грях, и ще въвлече в него тези, които е призван да води след себе си. Трябва да вървим по царския път и да се пазим, както е казано в Притчите (Притч. 4:27), "да не се отбиваме ни надясно, ни наляво". Такава е спецификата на нашите немощи. И поради това добрият пастир има толкова много работа, защото е длъжен да познава добре душите на своите пасоми и да е техен предводител по закона на правилното и справедливо пастирство, което би било достойно за нашия истински Пастир.
Духовният наставник – това е човек, който на земята представя Спасителя, който се явява като посредник между Бога и хората, и свещенодейства пред Бога за спасението на поверените му. Подражавай на Небесния Жених, побеждавай надигането на невидимите врагове, като ги прогонваш първо от своята душа, за да нямат в теб никакъв дял, а след това и от сърцата на тези, които прибягват до тебе.
Разумът, непокорен на догмите на Църквата и учението на св. отци, посява раздори между християните и поражда многобройни ереси и разколи. Затова, който иска да бъде действително син на Православната Църква, нека укроти непокорството на разума с църковните закони и във всичко да се подчини на своята Майка Църква.
Ако не можеш да обърнеш сто, погрижи се за десетина; ако и десет не можеш, не пренебрегвай и петима; ако и петима не можеш, не презирай и един. Бог дава венци, като се съобразява не с броя на изправените, а с намерението на тези, които изправят.
Как могат пастирите да запазят невредимо Тялото Христово, Което води борба не против плътта, а против невидимите сили, ако не притежават добродетел, значително превъзхождаща тази на другите човеци, и не знаят всяко лечение, полезно за душата?
Ти не можеш да убеждаваш със знамения. Убеждавай с това, с което можеш: човеколюбие, помощ, кротост, ласка и всичко останало.
Корабът на Църквата се люшка от постоянни бури. Тези бури нахлуват не само отвън, но се зараждат и вътре в нея, затова преодоляването им изисква от свещеника голяма старателност и вътрешно внимание.
Страхувай се от Бога, а не от човека. Ако се страхуваш от човека, ще бъдеш унижен от Бога. А ако се боиш от Бога, ще бъдеш почитан и от хората.
Нека сияе твоят живот! И не обръщай никакво внимание на тези, които злословят против тебе. Невъзможно е, напълно е невъзможно, щото добродетелните да нямат много врагове.
Виж също:
През нощта демоните се стараят сами да смутят духовния учител, а през деня – чрез хората, като го обграждат с опасности, клевети и беди.
Ако, изповядвайки, че има Бог, постъпваш както мислещия, че няма Бог, делата ти не търпят ли изобличение от думите ти, и твоята нравственост и морал не опровергават ли твърденията ти? Затова с делата си потвърждавай, че има Бог, за да проповядват това и думите ти, и моралът ти. Само тогава слушателите ще повярват на твоите думи. Ако говориш, а не изпълняваш, никой няма да повярва на думите ти.
Защо не си останеш господар на себе си, а ставаш подвластен на порока? Знай, че ще понесеш по-голямо наказание, защото самият ти вършиш това, което си призван да забраняваш на другите.
Да не мислят за себе си някои от издигнатите на учителската катедра, че те, като разпореждащи се с подвизите на другите, са освободени от подвизи! Да не смятат, че за тях е достатъчно само да възвестяват на победителите! Те сами трябва да бъдат подвижници, увенчани за достойнството и всяка добродетел и тогава нека насърчават подвизаващите се и възвестяват победителите.
Ако издигнатите в сан на свещенослужители, дори и да преуспяват в духовния живот, едва могат да принесат полза (защото подчинените по-малко забелязват техния духовен напредък, колкото той и да е голям, а по-добре виждат греховете и паденията, колкото те и да са малки), то тези, които живеят безгрижно и ни най-малко не мислят за подчинените си, началото на какъв порок ще заложат в сърцата на ония хора, които смятат да намерят оправдание за собствените си грехопадения в греховете на техните началници и без страх се впускат във всяко беззаконие? Затова тези, които са свещеници, трябва да бъдат особено грижовни, тъй като те са длъжни да дадат отговор и за себе си, и за подчинените си.
Защо така упорито се държиш за злото? Защо с всички сили оскърбяваш добродетелта? Защо оскверняваш храма? Защо не трепериш, кощунствайки над Божествените свещенодействия? Защо хората, които обръщат внимание на твоя живот, ги караш да мислят, че понасят вреда в самите свещенодействия? Ако не се боиш от Бога, Който проявява дълготърпение към тебе, уважавай поне хората! Ако не се страхуваш от Съда, то постарай се поне да запазиш добро мнението за себе си! Ако мислиш, че нищо няма да те постигне след напускането на този свят (това говорят твоите постъпки), то побой се от хорското осмиване! Ако и това сметнеш за нищо, уплаши се от низвержението! Хората, като виждат как ти с нечисти ръце се докосваш до свещените Тайнства, всички ще избягат от тебе и ще решат да останат далеч от Тайнствата, отколкото да приемат от нечисти и скверни ръце Пречистите Дарове... Как да те наречем, ако трябва да кажем истината? И какво да ти кажем, за да те избавим от това безумие? Какво да ти напишем, та да те заставим да прекратиш това ненужно и греховно дело? Или престани да вършиш беззакония, или се отстрани от Светата Трапеза, та да могат възпитаниците на Църквата без страх да пристъпват към Божествените Тайни, без които не е възможно да се спасим!
Как ти, оскверненият, ще освещаваш другите? Как ти, нечистият, ще очистваш? Първо ти трябва да се очистиш и тогава да очистваш. Първо трябва да престанеш да светотатстваш и тогава ще бъдеш свещеник. Престани да погубваш не само своята душа, но и много други, за които е умрял Христос!
Каквато е разликата между светлината и тъмнината, такава е и между православното причастие и еретическото. Православното просветява, а еретическото помрачава; едното съединява с Христос, а другото – с дявола; едното оживява душата, а другото я убива.
Причастието от ръцете на еретиците е отрова, а не обикновен хляб.
Наречената от тях чрез сатаната икономия ще бъде справедливо да се нарича предтеча на антихриста... Защото постоянно се разпореждат със свещените правила според своите възгледи и произвол, като господари със слуги и роби.
Да предположим, че ти всякога пребъдваш с Бога, държейки ума си постоянно горе в Неговото царство, и някой внезапно те повика и поведе в град, където има много народ, къщи и просторни палати, където има големи и прекрасни църкви, архиереи, йереи и царят с целия си синклит от велможи и телохранители. После (като нямам предвид всички други способи, които ти можеш сам да употребиш за получаване на архиерейство и грижа за народа), после, казвам, всички тези, т. е. и цар, и велможи, и множеството народ, – започнат с много сълзи да те канят и умоляват да приемеш върху себе си попечение за техните души, за да ги пасеш и те да се ползват от твоята ученост; и ти, ако не си получил благословение от Бога, презреш Този, Който те е сподобил да царуваш с Него, отхвърляйки небесните и вечни блага, които ти са дарувани от Него и слезеш при непостоянните и временни блага, и се свържеш с тия, които са те поканили да ги пасеш, как мислиш, нима няма да бъде справедливо, ако Бог, когато ти постъпиш по този начин, те остави да се ползваш само от привременните блага, които ти си възжелал, като те лиши от духовните блага, както в сегашния живот, така и в другия? Разбира се, че ще бъде справедливо! Даже и Самият Бог, ако ти заповяда да приемеш върху себе си пасенето на човешки души, ти трябва да паднеш пред Него, да заплачеш и с велик страх и скръб да кажеш:
"Владико, Господи! Как да оставя сладостта от пребиваването с Тебе и да отида в този суетен и многотруден живот? Господи, не се гневи на мене, Твоя раб, и от висотата на Твоята слава не ме хвърляй в този бедствен хаос! Не, Господи мой, не ме лишавай от Твоята светлина и не ме сваляй мен бедния в такава тъмнина! Или аз съгреших в нещо пред Тебе, Господи, без да зная и Ти затова пак ме връщаш в този хаос, из който Самият Ти по великата Си милост и човеколюбие ме изведе? Не ме разстройвай така силно Ти, Който си взел върху раменете Си толкова много грехове и беззакония! Но ако аз съм съгрешил в нещо пред Тебе, накажи ме тук, където се намирам. Ако намираш за добре, отсечи всичките ми членове, само не ме изпращай там, в този хаос!"
Ако Бог започне да ти говори: "Иди и паси Моите овце, иди и обръщай към Мене своите братя", с твоето поучение пак би следвало да Му отговориш: "Горко ми, Господи! И как да се отделя от Тебе аз недостойният?" Дори и трети път Той да ти каже: "Не, ти не ще се отделиш от Мене, Аз и там ще бъда с тебе неразлъчно", то пак би следвало да паднеш, да заплачеш и, намокряйки мислено със сълзи Неговите нозе, да кажеш:
"Как можеш Ти да пребъдваш с мене, Господи, ако сляза там и се омрача? Как е възможно Ти да бъдеш с мене, ако моето сърце има наклонности към зло, лъст и човешки похвали? Как може да Ти е благоугодно и да пребъдваш с мене, ако аз се възгордея? Нима е възможно Ти да не се отда лечиш от мене, ако аз не започна с дръзновение, праведно да изобличавам силните на деня за техните беззакония и неправди? Как мога да изпълня това и всичко останало, което е дълг на пастира, което Ти искаш, за да бъдеш с мене и да ме укрепяваш, а не да ме обвиниш като престъпник и заради това да се отдалечиш от мене като от недостоен и ме оставиш отх върлен там долу?
Боя се, Господи, да не би да ме победи сребролюбието, боя се да не ме завладее плътската воля, да не ме съблазни греховната сласт, да не омрачи ума ми грижата за паството, да не ме възгордеят почестите от силните на деня, да не ме увлече величието на властта и да ме научи да презирам моите братя. Боя се да не отстъпя от чина, подобаващ на моето звание, като се предам на пиршества и пиянство; за да не стане пак охранена от сластите моята плът, която сега е отънена от въздържание; да не ме уплашат хорските заплахи и да не ме направят престъпник на Твоите заповеди; боя се от просбите на моите събратя – епископите и от тези на другарите ми, да не ме склонят да стана участник на техните грехове, и когато онеправдават другите или нещо недобро правят, да мълча или даже да им съдействам, без да ги изобличавам с дръзновение и без да им показвам съпротивление за Твоите заповеди, както подобава.
И как мога, Господи мой, да изложа всичките опасности на това звание, които са безчислени и които Ти, Боже, знаеш по-добре от мене? Умолявам Те, не допускай да падна в тях! Ти сам знаеш, Човеколюбче, колко е трудно да се угоди на хората; те често са тежки, присмехулни, осъждащи и клевете щи, особено от грамотните и учените, които са изучили само светската мъд рост. Пощади ме, Човеколюбче, и не ме изпращай там долу да бъда предстоятел на народа в такава среда и в толкова беди и злини!"
За всичко това и за много друго би трябвало да мислиш и да се уплашиш от трудностите и бедите, които ще има да те срещат. Умолявай Бога да не позволи да слезеш от небето, на което се намираш, на земята, пак в мирските дела.
Ако даже Бог, похвалявайки твоята любов и смирение, би ти казал: "Не бой се, няма да бъдеш победен от нищо вражеско, защото Аз ти обещавам, че всякога ще бъда с тебе и ти ще Ме имаш за свой Помощник във всичките си дела. Аз и там долу ще те прославя с изобилие и ти пак тук ще се върнеш с по-голяма слава и в по-голяма светлост, и ще царуваш с Мене в безкрай ните векове"; дори ако ти даде такова обещание Човеколюбивият и Всеблаг Цар, то и тогава не би следвало да дръзнеш да бъдеш напълно безгрижен, но трябва да пребиваваш в страх и велик трепет, мислейки, че ти сякаш слизаш от голяма височина в дъното на най-дълбокия кладенец, пълен с разни зверове и влечуги, и в такова настроение, с велик страх трябва да се възкачиш на Патриаршеския престол или на Митрополитския, или на Епископския, или на някакво друго предстоятелство над народа.
Ако ти осъзнаваш, че не си такъв, какъвто ние казахме по-горе, но напротив, струва ти се, че, като приемеш настоятелство над народа, ти се изкачваш от низината долу на велика височина, то горко ти, за такава дързост, горко ти, защото твоят ум е ослепял, горко ти поради голямото ти невежество! Защото такива мисли са несвойствени на мислещите и разумните, но на безсмислените езичници, или по-добре да се каже, на мъртвите, които не виждат, не чувстват, не живеят и съвсем не знаят, що е Бог и че ще има съд Божий, който има да ни срещне.
При Второто Пришествие Господ на грешните патриарси ще противопостави светите патриарси – св. Йоан Златоуст, св. Йоан Милостиви, св. Григорий Богослов, св. Игнатий и много други, които са били образ и подобие на истинския Бог не само с думи, но и с дела. И на грешните митрополити ще противопостави светите митрополити – св. Василий Велики, св. Григорий Нисийски, св. Григорий Чудотворец, св. Николай. И ще съпостави Той с всеки грешен патриарх, митрополит и епископ апостолите и светите отци, просияли преди тях в тези епархии. И, като постави всички едни срещу други, тоест праведните срещу грешните, или, както е казано: овците отдясно, а козите отляво, ще каже на последните:
"Не прекарахте ли живота си в същите места, където и тези, които Ми угодиха и служиха? Нали на същите катедри седяхте и вие? Защо не подражавахте на техните дела? Как не се побояхте да Ме държите и да се причастявате с Тялото Ми, Което е чисто и непорочно, с нечисти ръце и с още по-нечисти души? Как не се ужасявахте и не треперихте, вършейки това? Защо сте харчили достоянието на бедните за свои собствени удоволствия и за своите роднини? Защо Ме продавахте за злато и сребро, подобно на Иуда? Защо ме купувахте като някакъв непотребен раб и Ме ползвахте за удовлетворяване пожеланията на вашата плът? Както вие не ме почетохте, така и Аз няма да се опечаля за вас. Махнете се от Мене, вие, които вършите греха, махнете се!"
А кой може да узнае достойния свещеник, ако въобще има такива в тези времена? Узнава го този, който е просветен свише с благодатта на Светия Дух. Но който каже: "Аз не познавам такива, а приемам свидетелството на други и на тяхно основание ги ръкополагам", такъв да знае, че, ако по такъв начин пусне вълк в стадото Христово, то, макар това да бъде извършено несъзнателно, но все пак той е виновен за вредата, която е при чинил на Христовото стадо. Друг казва: "А кой го знае, че е вълк? И аз нали съм човек, и не мога да зная какво се крие в сърцето на човека". Но, ако някой не е сляп, той не може да не узнае такъв човек...
Горко на пастира, ако той със своите съблазни отваря на своите пасоми пътя към беззаконията.
Ако падне в голям грях пастирът или някой друг наставник, надалече ще се чуе за неговото падение и това ще съблазни много хора. Не е възможно, наистина не е възможно, да се скрият паденията на пастира и наставника, колкото те и да се стараят да ги скрият.
Гонението е насочено най-вече срещу пастирите на църквата. Причината за това е, че те с проповедта си и Божието слово разрушават дяволското царство, разкриват неговата заблуда и тъмнина, изтръгват човешките души от неговите ръце и ги довеждат в Христовото Царство. Затова сатаната яростно напада пастирите, като използва за свое оръдие злите хора.
1. Ти не трябва да търсиш тоя сан и тази почест, но да очакваш повикване.
2. Когато те повикат, разгледай себе си, ще можеш ли да подигнеш и понесеш толкова тежък товар. Ако не ще можеш, не се докосвай до него, за да не те отегчи и да те провали в бездната. Който иска други да изправя, трябва първом себе си да изправи. Който иска да учи, трябва първом себе си да научи. Който иска другите да пасе и спасява, трябва сам да е предпазлив. Който иска други да варди и пази, трябва сам да е добър. Който иска да бъде вожд, да показва път на други и да ги води към отечеството, трябва сам да върви напред. Трябва да бъде светлина на света, с която всички се просвещават, сол на земята и др. Който иска да бъде молител за други пред Бога, трябва първом сам да е чист и непорочен. Който иска други да изобличава за грехове, трябва самия него да не го изобличава съвестта, за да не чуе: "Лекарю, изцери се сам!". Размисли по това, възлюбени, и не се докосвай до по-тежък товар от твоите сили.
3. Пастирът трябва винаги да учи народа, да го води към истинско покаяние, да насажда в човешките сърца страх от Бога и любов, да заплашва безстрашните и неразкаяни грешници с Божия съд; да ободрява смутените и съмняващите се, и склонните към отчаяние с Божията милост и с евангелска утеха; да изкоренява суеверията, ересите и сектите. Всичкото това учение да го черпи от Израилевите извори, от свещените книги на словото Божие и да го предава на подчинените си люде.
4. Място за поучения е светият храм; обаче пастирът може и трябва да преподава поучение навсякъде, дето има събрание и дето се отдаде случай. В това дело пример за всички пастири е Спасителят на света Христос, Който поучавал не само в Соломоновия храм, но и по домове и в пустинята, и на други места. Случаят ще покаже на старателния и остроумен пастир какво и къде да говори, както виждаме това и в Евангелието. На трапезата например може да говори за трапезата на небесното царство и др.
5. Това, което ще говориш на народа, трябва първо достатъчно да го обсъдиш и добре да го разбереш, и после да го предлагаш на народа. Ястието първо се вари и се посолява, и после се предлага на трапезата и бива угодно и полезно на ония, които го ядат. Така и пастирът трябва първо да свари ястието на словото Божие вътре в сърцето си, да го посоли със солта на разума и пламенната вяра и тъй да предлага на гладния народ духовната трапеза; иначе пастирът лесно може в словото си да погреши.
6. Понеже хората са двояки: едни безгрижно живеят, а други са сломени от страха пред Божия съд и са жадни за утеха, то и пастирът има дълг в своето слово да предлага на безстрашните закона Божий и Божия съд и с това да ги води към истинско покаяние и съкрушение; а на съкрушените, наскърбените и смутените в съвестта си да дава евангелска утеха: "Верни и за всяко приемане достойни са думите, че Христос Иисус дойде в света да спаси грешниците…" (1 Тим. 1:15)
7. По един начин се казва изобличително слово изобщо и по друг - към едно лице. Когато се говори изобщо, може да се говори по-строго и по-остро, за да почувстват слушателите грешници удара на страха в сърцата си и така да се събудят от греховния сън. Това виждаме в пророческите и апостолските писания. Но когато искаш да кажеш изобличителни думи на един човек, и то за известен и на двама ви грях, в такъв случай говори предпазливо, да не би, желаейки да изцериш една рана, да отвориш по-голяма. Така че търси време и случай за това. А няма по-добър случай от този, когато той сам ти изповяда своя грях. Тогава ти всичко можеш да му кажеш, само че трябва да говориш кротко и със съжаление, а не с гняв, за да разбере, че ти му говориш от любов и че искрено му желаеш да се спаси.
8. Когато хора, каквито и да са те, вършат беззакония и ти знаеш това, недей да мълчиш, но навсякъде в твоите думи изобличавай техните беззакония, да не би да заприличаш на нямо куче, което не лае, макар и крадци да налитат на дома и да го разграбват, или пък вълци нападат стадото и го погубват. Застани тук, възлюбени, и показвай твоето пастирско дело, макар и да пострадаш. В това дело ти имаш за пример пророците, апостолите и Христовите светители, които някога са живели.
9. Пази се да не ласкаеш богати и високи люде, които живеят в разкош и гордост на тоя свят, и не омаловажавай пороците им, или което е по-лошо от това – да ги смяташ за нищо, та да не би вместо учител да бъдеш ласкател; но направо изобличавай всеки порок и навсякъде и всякога свидетелствай за истината, защото казваш слово Божие, като Божий пратеник. Нека всички такива знаят, че ти си техен пастир и учител, и че ще даваш за тях отговор на справедливия Съдия.
10. Пази се да не говориш словото Божие за човешка похвала и слава, да не би да погрешиш пред Бога, присвоявайки онова, което не е твое. Словото Божие е дадено за човешкото спасение и за прослава на Божието име: с тая цел и трябва да го проповядваш. Когато усърдно изпълняваш пастирската си длъжност, ще имаш похвала, макар и да не я желаеш, обаче не от всички. Добрите и старателните за своето спасение ще те обичат и хвалят, а злите и нехайните ще те мразят и хулят, защото не на всички се харесва всичко.
11. Всичко, на което ще поучаваш поверените на тебе люде, него сам ти първо трябва да го вършиш. Така ще поучаваш и с думи, и с дела, когато твоите нрави и живот бъдат съгласни с думите ти. Понеже на високо място седиш и си пред погледите на всички, всички виждат и забелязват що вършиш и що говориш. Поучавай ги, прочее, на добро и с твоите думи, и с твоя пример, та като слушат полезни думи от устата ти и виждат примера на добрия ти живот, да се ползват от твоите думи и живот! Възлюбени, бъди за твоите люде светлина – и с думи, и с живот, бъди тяхна сол, бъди им вожд към небесното отечество, а не препречен стълб на техния път! Посочвай им пътя и сам ти върви напред! Пази ги като страж и сам себе си пази! Казвай им Божията воля, но и самият ти пръв я изпълнявай! Поканвай на великата вечеря на вечното блаженство другите, но и сам ти върви напред!
12. Както старанието и делата на самия пастир, така и тия на людете не могат да се извършват и нямат успех без Божията помощ. Затова дълг на пастира е да се моли усърдно на Бога, за да помогне Той на него и на всички хора. С какви добродетели да е украсен и колко старателен трябва да бъде пастирът, св. апостол Павел излага в първото си и второ послание до Тимотея и в посланието до Тита. Чети сам, и ще видиш! Заслужава да отбележим следните негови думи:
"Епископът (и презвитерът) трябва да е непорочен, трезвен, целомъдър, скромен, почтен, страннолюбив, поучлив; не пияница, не побойник, не свадлив, не алчен за гнусна печалба, а кротък, миролюбив и не сребролюбив; да управлява добре къщата си и да има деца послушни със съвършена почтителност" (1 Тим. 3:24).
Учението на св. отци на Източната Църква е вярно. Това е учението на Светия Дух. Умолявам ви, придържайте се към това учение! То ще ви ръководи към блажената вечност. Ослепителен светилник пламти в Светата Христова Църква – сиянието на Светия Дух; не устремявайте вашите погледи към други светилници, светещи на различни пътища. Единствено пътят на светата Истина води към спасение; останалите пътища водят към гибел. Много са тези, които се трудят, които страдат, които се подвизават, но спасени ще бъдат само подвизаващите се законно. Истинският законен подвиг в Христа Иисуса и Светия Дух е вътре в оградата на Източната Църква.
Светците стават светци чрез пастирите. Това не означава, че последните имат собствена сила или че са извор на сили, а че те стоят по средата, на границата между земята и небето и ту хората възвеждат към Бога, ту чрез тях Бог снизхожда до човеците. Епископството е основата на пастирството. То излива благодат от Бога чрез свещенството върху целия свят, особено върху вярващите. Така че никой не се доближава до Бога и не получава милости от Него, освен чрез свещените лица, намиращи се в Църквата.
Делото на пастира е апостолско дело, затова и духът на пастира трябва да бъде апостолски.
"Горко вам, задето затваряте царството небесно пред човеците" (Мат. 23:13). Това е казано на архиереите, които нито сами учат народа на спасителния път, нито подтикват свещениците да правят това; казано е и на свещениците, които оставят хората в невежество и не се грижат да им обясняват какво е нужно за спасението на техните души. Поради това народът тъне в духовна слепота и една част от хората остават с убеждението, че вървят правилно, а други, макар и да виждат, че не са на прав път, не поемат в правилна посока, защото не знаят как и къде трябва да вървят. Поради това сред народа се появяват различни безсмислени и глупави съждения, поради това и лесно намира достъп до него всякакво зло учение.
Свещеникът обикновено мисли, че в неговата енория всичко е изправно, и започва действия едва тогава, когато вече това зло се разраства и излиза навън. Но тогава нищо не може да се направи. За основен дълг на своята съвест свещеникът трябва да приема усъвършенстването на пълнолетните в познанието на християнската вяра, а младото поколение да подготвя още от първите му съзнателни години, като обяснява това, което му е необходимо и което то трябва да знае.
Безразличието във вярата или признаването на всяка вяра за еднакво спасителна води до безверие или охладняване към вярата, до нерадение за изпълняване правилата и уставите на вярата, до изчезване любовта между християните. Строго се придържай към едната истинска вяра и Църква: "една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички" (Ефес. 4:5-6).
Ако някой ти каже: "И вашата и нашата вяра са от Бога", то ти, чедо, му отговори така: "Кривовер! Нима ти и Бог смяташ за двоеверен? Не чуваш ли какво говори Писанието: "Един е Бог, една е вярата, едно е кръщението" (Ефес. 4:5)… Амин.
Чедо, ако видиш друговерци, които спорят с православен и искат с измама и ласкателство да го откъснат от Православната Църква, помогни на православния. С това ти ще избавиш овцата от устата на лъва. Ако премълчиш обаче и го оставиш без помощ, това е все едно да отнемеш изкупената от Христа душа и да я продадеш на сатаната.
Чадо мое, знай, че в последните дни, както казва Апостолът, ще настъпят тежки времена. И ето, вследствие обедняването на благочестието в църквите ще се появят ереси и разколи, и тогава, според предсказанията на светите отци, на светителските престоли и в манастирите няма да има хора опитни и изкусни в духовния живот. Поради това ересите ще се разпространяват навсякъде и ще прелъстят мнозина. Врагът на човешкия род ще действа с хитрост, за да склони към ерес, ако е възможно, и избраните. Той няма да започне грубо да отхвърля догматите за Света Троица, за Божественото достойнство на Иисус Христос, за Света Богородица, а незабележимо ще започне да изопачава Преданието, дадено от Светия Дух на св. отци – учението на самата Църква. Коварните замисли на врага и неговите прийоми ще забележат малцина, най-изкусните в духовния живот. Еретиците ще вземат власт над Църквата, навсякъде ще поставят свои слуги и благочестието ще бъде пренебрегвано. Но Господ няма да остави Своите раби без защита и в неведение. Той е казал: "По плодовете им ще ги познаете". Ето и ти по плодовете им, по еретическите им действия, се старай да ги отличаваш от истинските пастири. Тези духовни крадци разхищават духовното стадо "и влизат те в овчия двор и прескачат отдругаде", както казва Господ, тоест ще влязат не по законен път, с насилие изтребвайки Божествените устави. Господ ги нарича разбойници.
Действително първо те ще предприемат гонение срещу истинските пастири и ще ги изпратят на заточение, защото без това няма да могат да разпръснат овците. Затова, сине мой, като видиш поругание над Божествения чин в Църквата, над светоотеческото Предание и установения от Бога порядък, знай, че еретиците вече са се появили, макар че може би за известно време те ще скриват своето нечестие или ще изопачават божествената вяра незабелязано, за да успеят още повече да прелъстяват и примамват неопитните. Гонението ще бъде не само срещу пастирите, но и срещу Божиите раби, защото бесът, който ръководи ереста, не търпи благочестието.
Познавай в тях вълци в овча кожа – по техния горделив нрав, сластолюбие, властолюбие. Това ще бъдат клеветници, предатели, сеещи навсякъде вражда и злоба, затова и Господ казал: "по плодовете им ще ги познаете". Истинските Божии раби са смирени, братолюбиви и послушни на Църквата. Голямо притеснение от еретиците ще има към монасите, и монашеският живот тогава ще бъде в поругание. Ще оскъднеят обителите, ще намалеят монасите, а тези, които останат, ще търпят насилие. Тези ненавистници на монашеския живот, които имат само привидно благочестие, ще се стараят да склонят на своя страна монасите, като им обещават покровителство и житейски блага, а непокорните ще заплашват с изгнание. От тези заплахи за малодушните тогава има голямо унижение.
Ако доживееш до тези времена, сине мой, то ти се радвай, защото тогава за вярващите, не придобили други добродетели, ще бъдат приготвени венци единствено заради тяхното стоене във вярата, според думите на Господа: "Всеки, който Ме изповяда пред човеците, и Аз ще го изповядам пред Моя Отец Небесен."
Бой се, сине мой, да не оскърбиш Господа, твоя Бог! Бой се да не загубиш венеца, приготвен от Господа! Бой се да не бъдеш отхвърлен от Христа във външната тъмнина и вечната мъка! Мъжествено стой във вярата и, ако се наложи, с радост търпи изгнание и други скърби, защото с теб ще бъдат Господ и светите мъченици; те с радост ще гледат твоя подвиг.
Но горко в ония дни на тези монаси, които са се свързали с имущество и богатство, и които заради любовта си към покоя ще бъдат готови да се подчинят на еретиците. Те ще приспиват съвестта си, говорейки: "Ние ще запазим или ще спасим обителта." С ереста ще влезе в манастира и бесът. Тогава обителта ще изгуби своята святост и ще бъде просто стени, отведнъж благодатта напълно ще отстъпи от нея до свършека на света. Тогава ще избират уединени и пустинни места.
Не се бойте от скърбите, а се бойте от наглостите на еретиците, които се стремят да разлъчат човека от Христа. Затова и Христос е заповядал да ги смятаме за езичници и митари.
И така, сине мой, укрепвай се чрез благодатта на Иисус Христос! С радост бързай към подвизите на изповедничеството и претърпявай страданията като добър воин на Христа, Който казва: "Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца, и ще ти открия живота." На Него подобава сила и слава заедно с Отца и Светия Дух во веки веков. Амин.
1. Жената на който е паднала в прелюбодеяние и той се е събрал с нея, макар все още да не е знаел за нейното падане. Но, ако се отдели от жена си преди да се е събрал с нея, не му се отнема достойнството (Неок. 8).
2. Който е съгрешил с блудство, клетвопрестъпление, кражба (Ап. 25; Св. Василий Велики 3).
3. Който е паднал в блудство или прелюбодеяние или се е осквернил с уста (Неок. 1, Св. Василий Велики 3, 70).
4. Който е получил достойнството си за пари (Ап. 29).
5. Който държи в къщата си жена за прислуга, освен майка, сестра, леля, роднина и други свободни от подозрение (I Вс. 3; IV Вс. 5, 47).
6. Който си послужи със светски власти и чрез тях получи епископска власт (Ап. 30).
7. Който се е предал на хазартна игра, пиянство и не престава (Ап. 42).
8. Който иска лихва от своите длъжници и не престава (Ап. 44; I Вс. 17).
9. Който открадне от църква (Ап. 25).
10. Който бие съгрешили верни или досадили неверни (Ап. 27).
11. Който се присмива на куц, глух, сляп, сакат или на някой с друг телесен недостатък или повреда на тялото (Ап. 57 с тълкувание).
12. Който се занимава с мирски работи, които не съответстват с духовната му служба в църква (Ап. 6).
13. Който се меси в народни управи (Ап. 81).
14. Който се занимава с военни дела, носи или употребява оръжие (Ап. 83; IV Вс. 7 с тълкувания).
15. Който се е молил с еретици (Ап. 45) и юдеи (Ап. 65).
16. Който посещава съблазнителни заведения, сценични игри и безнравствени кино-театрални представления и др. подобни; а още по-малко да е собственик на такива (Ап. 54; VI Вс. 24, 51, 62; VII Вс. 22; VI Вс. 9 с тълк.).
17. Който не пости в св. Четиридесетница или в сряда и петък, или в другите определени пости, освен поради телесна немощ, и то без месо (Ап. 69 с тълк.).
18. Който празнува св. Пасха преди пролетното равноденствие, заедно с юдеите (Ап. 7; Антиох. 1).
19. Който се е молил или служил с еретик или с разколник (Ап. 46, Лаод. 33).
20. Който не кръщава с три потапяния – В името на Отца. Амин. И Сина. Амин. И Светаго Духа. Амин (Ап. 49, 50; Св. Вас. Вел. 1).
21. Който не служи в църквата, за която е определен (Сердик. 18), или я напусне и отиде в друга църква, без волята на епископа си (I Вс. 16; Ап. 15; Антиох. 3).
22. Който без причина в три неделни дни в течение на три седмици не дойде в църквата (VI Вс. 80).
23. Който след ръкоположението си встъпи в брак (Ап. 26; VI Вс. 6).
24. Който се уговаря или интригантства, или се заклева, или прави заговор против епископа си или против съклирици (Ап. 31; IV Вс. 18; VI Вс. 34), освен ако не е прекъснал общение поради падането им в ерес (Двукр. 15).
25. Който не приеме, а отхвърли, някой човек, който се обръща от греха (Ап. 52).
26. Който наскърби епископ (Ап. 55).
27. Който не се грижи за паството си и който не учи паството си на благочестие (Ап. 58).
28. Който е станал: числогадател, магьосник, астролог, вълшебник, баяч, гледач, заклинател, врач, или изработва или носи предпазителници, амулети, талисмани (VI Вс. 61; Лаодик. 36 с тълк.).
Ако презвитер е ръкоположен след като телесно е съгрешил и греха си изповяда след като бъде ръкоположен, такъв не бива да свещенодейства, но да му се запазят останалите предимства заради другите му добродетели, понеже с ръкоположението, както мнозина казват, се опрощават и останалите грехове (по-малките). А ако сам не изповяда и не може да бъде явно доказано, тогава нека е властен сам над себе си. (Неок. 9 – Правилата на св. православна църква с тълкуванията им, том 2, стр. 643)
Ако някои без изпитание са ръкоположени за презвитери или макар при изпитание и да са изповядали греховете си, след тази им изповед са се намерили люде, които, въпреки правилата, са възложили върху им ръце, такива правилото не допуща до свещенослужение, защото светата Вселенска църква изисква без друго непорочност (I Вс. 9).
Ако някои отпаднали (особено ония, които през време на гонения са се отрекли от Христовата вяра) са били ръкоположени в свещенство по незнание или със знанието на тия, които са ги ръкоположили, това не отслабва силата на църковното правило, понеже такива, след като се узнае истината, се низвергват от свещен чин. (I Вс. 10 – Правилата на св. Православна църква с тълкуванията им, том първи, стр. 311-312).
1. Злодумци, склонни към караници, пияници (Св. Василий Велики 89 правило).
2. Слепи и глухи (Апостолско правило 78).
3. Самоскопили се (Ап. 22).
4. Бесновати (след като се излекуват могат да бъдат ръкополагани) (Ап. 79).
5. Които след кръщението си са извършили неволно убийство или са съидейци или съветници в убийството (Св. Григорий Нисски 5 правило; Св. Василий Велики 8; Анкир. 22).
6. Които са: числогадатели, магьосници, астролози, вълшебници, такива, които изработват и носят амулети и талисмани, баячи, гледачи, заклинатели, врачуващи и други подобни (Номоканон, стр. 269, т. 183; Св. Йоан Постник).
7. Които са се отрекли от Христа или са били идолопоклонници, или са се отклонили доброволно не насила и са защитавали и работили за юдейство, арианство и манихейство (I Всел. 10; Св. Василий Велики 73; Св. Григорий Нисски 2; Св. Атанасий Велики до Руфиниан).
8. Които са давали на жени или жена средства, с които да убие заченатото в утробата, или са позволявали на собствената си жена да взема такива (Св. Василий Велики 8; VI Всел. 91; Анкир. 22; Св. Григорий Нисски 5).
9. Които са новопокръстени (I Тим. 3:6).
10. Които не притежават богословски знания, християнски добродетели, благоразумие и прочее (IV Картаг. 1).
11. Които се занимават с лихварство и не се отказват от това (Ап. 44; I Всел. 17).
12. Които са се оженили за вдовица, блудница (или жена от публичен дом) или напусната (разведена) (Ап. 18; VI Всел. 3).
13. Които са се оженили втори път или са имали наложница (любовница) (Ап. 17; Св. Василий Велики 12; VI Всел. 3).
14. Които са били осъдени за извършено блудство, прелюбодейство или друго някакво престъпление (Ап. 61).
15. Които са дали клетва да не приемат ръкоположение, да не се принуждават да я нарушават (Св. Василий Велики 10).
16. Ако четец се съедини с годеницата си или с друга преди брака (Св. Василий Велики 69; Теофил Александрийски 6).
17. Жените на които са извършили прелюбодеяние и явно бъдат изобличени в това (Неокесар. 8).
18. Мъжеложци, скотоложци (Св. Йоан Постник, Номоканон. 269 стр., т. 186, 187 и Св. Василий Велики 7).
Апостолско правило 17 се тълкува от Зонара така:
"Ние вярваме, че божествената баня на светото кръщение умива всяка сквернота, с която кръстените са били осквернени преди кръщението, и никакъв грях, сторен от някого преди кръщението, не пречи на кръстения да бъде произведен в свещенство." Стр. 57, Правила на светата Православна църква с тълкуванията им, том първи, София 1912 г. (Анкир. 12; Св. Теофил Александрийски 5).
Изповедникът на кандидат-свещеници е длъжен да изпитва и жените им дали са чисти (Номоканон 270 стр., т. 193).
Към съдържанието на книгата Към началото на тази глава
www.Pravoslavieto.com