Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин
Какво е необходимо да знае съвременният православен християнинархимандрит Лазар Абашидзе Съдържание (frames)
"Истинските християни във всички времена възможно най-внимателно са се пазели от смъртоносната отрова на ереста и други учения на лъжата. Те неотклонно са се придържали към догматическото и нравственото Предание на Църквата. Не само са вярвали православно в Светата Троица, но и своя живот, и подвизите, и нравите си са насочвали според Преданието на Църквата. Отличителна черта на всички Свети отци е било неотклонното ръководство по нравственото Предание на Църквата и те са заповядали само такъв духовен наставник да се смята за истински, който във всичко следва учението на Отците на Източната църква и според техните писания свидетелства и осъществява своето учение. Който пък мисли да ръководи ближните от началата на земната премъдрост, от началата на падналия разум, колкото и блестящ да е той, такъв сам се намира в самопрелъстяване и последователите си довежда до самопрелъстяване.
Светите отци са постановили като задължително правило за онзи, който желае да се спаси, да следва Нравственото предание на Църквата. За целта те заповядват на желаещия да живее благочестиво и благоугодно да се ръководи от наставленията на истински учител или от отеческите писания според начина на живот на всеки. След осем столетия от Рождество Христово църковните писатели започват да се оплакват от оскъдняване на духовни наставници, от появата на множество лъжеучители. Те заповядват поради недостига на наставници хората да се обръщат към четенето на отеческите писания, да не търсят книги, писани извън лоното на Православната Църква.
Колкото повече сме се отдалечавали по време от явлението на земята на Божествената светлина, толкова повече се е засилвал недостигът на истински свети наставници, усилвало се е изобилието на лъжеучители. От откриването на книгопечатането те наводниха света като потоп, като горчиви апокалиптични води, от които много човеци умряха с духовна смърт. "Много лъжепророци ще въстанат, е предизвестил Господ, и ще прелъстят мнозина: и за умножаването на беззаконието ще се намали любовта на мнозина." Сбъдна се това пророчество: то се сбъдва пред очите ни. Има и друго предсказание на Господа за характера на времето, когато ще бъде Неговото второ страшно пришествие на земята. "Син Човеческий - казал Господ, разкривайки бъдещата съдба на вярата - кога дойде, ще намери ли вяра на земята?" Тогава ще господстват на нея лъжливият разум и човешката премъдрост, враждебна на вярата и Бога." Светител Игнатий (Брянчанинов) (6, писмо 53).
"Малко такива има, особено в наше време, които биха могли да са добри пастири и особено да изцеляват разумните души. Да спазват поста и бденията, да спазват външния вид на благочестието, някои все още могат, могат мнозина и с думи успешно да поучват, но със смиреномъдрие и с постоянен плач да отсекат своите страсти и да се сподобят с най-главните добродетели, могат малцина." Преподобни Симеон Нови Богослов.
"Лъжливите пророци се познават по плодовете, по живота, по делата, по последствията, произтичащи от дейността им Не се увличай от красноречието и сладкодумството на лицемерите, от тихия им глас, който сякаш е израз на кротост, смирение и любов, не се увличай от сладката усмивка, която играе на устните и лицето им, от тази приветливост и услужливост, която свети в очите им: не се прелъстявай от онази мълва, която изкусно разпространяват за себе си между човеците - от онези одобрения, похвали, гръмки имена, с които ги величае светът: вгледай се в плодовете им." Преподобни Нил Сорски (Послание иноку).
"Мястото и седалището на духовната мъдрост е в сърцето, а не на езика; вътре, а не вън: в силата, а не в словата. Защото мъдър е не всеки, който навън и пред хората се показва като такъв, а който в самата си същност е такъв, и не всеки, който може красиво да говори, а който такова сърце носи. Защото често става така, че животът не отговаря на красноречието: и нерядко под маската на красноречието е крие злонравие, което с духовната мъдрост не може да бъде наедно." Георгий Затворник (Письма... затворника задонского Богородицкаго монастыря Георгия. М., 1839, с. 61).
"Ако пък ръководителят почне да изисква послушание към себе си, а не към Бога - недостоен е да бъде ръководител на ближния! Той не е слуга Божий! Слуга на дявола е, негово оръдие, негова мрежа! "Не ставайте роби на човеци" - завещава Апостолът (1 Кор. 7:23)." Светител Игнатий (Брянчанинов) (Письма... к разным лицам. Сергиев Посад, 1913, письмо 90).
"Изучавай Божественото Писание - казва Симеон Нови Богослов - и писанията на Светите отци, особено ония, които се отнасят до делото, че като ги сравниш с учението и поведението на твоя учител и старец, да можеш да видиш (това учение и поведение) като в огледало и да го разбираш: съгласното с Писанието да усвояваш и държиш в мисълта си; лъжливото и лошото пък да познаваш и отхвърляш, за да не бъдеш излъган. Знай, че в наши дни са се появили много измамници и лъжеучители" (Добротолюбие, ч. 1, гл. 33).
"В наше време на разпространението на учението на Светите отци особено противодействат отхвърлените духове, влагайки разнообразни помисли на плътското мъдруване и издигайки хора, ръководени от плътското мъдруване" Светител Игнатий (Брянчанинов) (писмо 261).
"Много станаха хората, които пренебрегват закона Божий и непрестанно тласкат ближните към беди и напасти." Светител Игнатий (Брянчанинов) (писмо 298).
"Тъй казва Господ Саваот: не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват: те ви лъжат, разказват измислици от сърцето си, а не това, що иде от устата Господни. Те постоянно говорят на тия, които не Ме зачитат: "Господ рече: Мир ще имате." И всекиму, който ходи по упорството на сърцето си, казват: "Зло не ще ви сполети." Аз не съм пращал тия пророци, те сами са се разтичали; Аз не съм им говорил, а те пророкуваха. Ако те биха стояли в Моя съвет, то щяха да обявят на Моя народ думите Ми и щяха да ги отклоняват от лошия им път и от лошите им дела... Ето, Аз съм против пророците, казва Господ, които боравят със свой език, а казват: "Той рече" (Иер. 23:16-17; 21-22,31).
Рудолф Щайнер - немски мислител, "ясновидец", типичен представител на гностичното* неохристиянство, световноизвестен теософ-окултист*, увенчал своите теософски търсения със създаването на нова "духовна наука" - прословутата антропософия.
Главните отличителни черти на тази ерес са следните:
- ярко изразена окултна насоченост;
- пълно отсъствие на покаен дух;
- антропоцентризъм, който неизбежно довежда до дяволоцентризъм.
Антропософията, която е еретична пародия на християнската антропология, откъсва християнина от Църквата и го лишава от благодатта на църковните тайнства. Без изповед и причастяване към Светите Христови Тайни не е възможно да се води правилна, успешна борба със страстите. В резултат на отхвърлянето на тази светиня се отхвърля и изпълняването на Господните заповеди, т. е. животът по законите на Богооткровеното Евангелие. Подвигът на вътрешното носене на кръста се подменя със съмнителна интелектуална активност. Лъжливото разбиране на новозаветното вероучение довежда до задънената улица на рационалистическата прелест. Антропософите приемат и обичат Изкупителя с разсъдъчното си въображение, а всъщност се отричат от Него с целия си живот. Като правило при тях "няма явно отричане от Бога, но несъмнено има скрито отричане - тъй като в днешно време дяволът изобщо много умело скрива мрежите си, понеже повече се грижи за унищожаването на същественото, отколкото на външното." Светител Игнатий (Брянчанинов) (5, т. 3).
Тейяр дьо Шарден - римокатолически свещеник, учен, философ и религиозен мислител. Неговият основен труд "Феноменът на човека" се състои от многобройни, но уви, безрезултатни опити на необлагодатстваната мисъл на всяка цена да се измъкне от безкрайния лабиринт на лъжливия разум.
Владимир Соловьов - световноизвестен религиозен философ, поет, увличащ се по римокатолицизма, западната мистика, окултизма и черпещ понякога своето "творческо вдъхновение" от състоянията на медиумен транс. Учението му за София* и космическото всеединство, както и много други негови възгледи не съответстват на православния мироглед. Така например цикълът от негови статии "Смисълът на любовта" представлява някакъв ужасяващ "окултен проект за възсъединяване на човека и Божеството чрез разнополова любов" Георгий Флоровский. "Пути русского богословия".
*(София (гр. sofia) - мъдрост; премъдрост)
Вж. статията на митрополит Антоний (Из истории новгородской иконографии" в сб. "Богословские труды", № 27, с. 74, и книгата на А. Ф. Лосев "Владимир Соловьев", М., 1983, с.72).
Николай Бердяев - световноизвестен религиозен философ, значително допринесъл за развитието на лъжемесианския светоглед. Творческото наследство на този мислител, цялото пропито от тежък еретически дух, се радва на голяма популярност. Особено показателни в това отношение са есхатологическите възгледи на Бердяев, изцяло приемащ еретическата есхатология на Ориген, който наред със своето учение за апокатастасиса (възстановяването, прощението) на дявола, демоните и неразкаяните грешници е бил окончателно осъден и анатемосан.
Отец Сергий Булгаков - в света - един от най-крупните икономисти, в религиозния живот - световноизвестен богослов, активен участник в икуменическото движения. Учението на отец Сергий Булгаков за София, Премъдростта Божия, е предизвиквало възражения от страна на митрополит Сергий (Страгородски), впоследствие патриарх, на Владимир Лоски, на архиепископ Серафим (Соболев), на протоиерей Георгий Флоровски и дало основание на Събора на архиереите на Руската Православна Задгранична Църква да го обвини в софиологическа ерес.
Отец Павел Флоренски - изтъкнат учен-енциклопедист, световноизвестен богослов, руски изповедник и новомъченик. Някои от трудовете на отец Павел Флоренски се пренаситени с усложнена терминология и са трудни за разбиране. При създаването на някои свои работи (например есето "Макрокосмос и микрокосмос"). той се е стремил да "разшири" Православието по посока към гностицизма. Това очевидно е бил основният патос на творчеството на свещеника Павел Флоренски, а неговата софиология - главно богословско оръдие в решаването на тази задача.
(вж. статията на митрополит Антоний в сб. "Богословские труды", № 27, с. 76).
Даниил Андреев - син на известния руски писател Леонид Андреев, православен християнин по вероизповедание, поет и мислител, написал литературно-философско-религиозния трактат "Роза на Света" (откъси от него са публикувани в сп. "Новый мир, № 3, 1989 г.). Авторът на това нашумяло произведение, получавал неведнъж "озарения свише", подробно и стилистически безупречно описва странстванията си в "други светове" с тяхната, както се изразява един критик, "недогматическа иерархия" на добрите и злите сили и по такъв начин неусетно въвежда читателя в сферата на демоничната духовност, в областта на падналите и отхвърлени духове.
Отец Александър Мен - съвременен богослов и религиозен писател икуменист (зад граница са издадени няколко негови книги със собственото му име или с псевдонимите Емануил Светлов, Андрей Боголюбов). Чел е публични лекции по библейска история и е вземал участие в телевизионни предавания. Тайно и явно е симпатизирал на масонството. Отхвърлял е обвиненията в различни ереси, позовавайки се на пълната свобода на "богословски мнения", която била изконно присъща на "творческия дух" на православното богословие.
Елена Блаватска - световноизвестна окултистка, създала така наречената теософия и пряко общувала с падналите, отхвърлените духове. Според свидетелството на очевидци демоните навсякъде и винаги съпровождали тази нещастна жена, постоянно напомняйки за себе си по чувствен, сетивен начин дори в домашния бит.
Георги Гюрджиев - един от най-големите окултисти на ХХ век. В най-висша степен "откровен", общото заглавие на първата (3 книги - около 1300 страници) от трите серии негови съчинения е "Обективна и безпристрастна критика на човешкия живот, или Разкази на Велзевул пред неговия внук." Както виждаме, князът на тъмнината е наречен тук с неговото име, така че дори на непосветения читател е напълно ясно кой кой е. Съпрузите Рьорих - световноизвестни окултисти, създали извънредно популярното днес лъжеучение "Агни йога", което в мека форма, етически безупречно и изискано интелектуално предлага смъртоносен демонизъм.
Бхагван Шри Раджниш (Ошо)- съвременен индийски философ, мислител, религиозен писател и световноизвестен гуру (т.е. "духовен" учител), по-точно казано - един от най-големите магьосници на нашето време. Съблазнява неопитни, доверчиви интелигенти, особено младежта, с "оригинално и необичайно интересно" тълкуване на евангелските притчи; с гарантирана помощ в задълбоченото изучаване на всяка религия; с обещанието за бързи "духовни" успехи, пълно и окончателно "просветляване" и така нататък.
Карлос Кастанеда - съвременен американски антрополог, дълги години живял в Мексико като ученик на един индиански магьосник. В книгите си описва мрачния свят на древноезическото индианско шаманство, разнообразните явявания на демоните и собствения си опит в общуването с бесовете.
Ричард Елперт - съвременен американски психоаналитик, получил демонично посвещение в Индия. В своите лекции и книги рекламира различни видове медитация, окултни методики и магически системи, чиято цел е да покажат най-краткия път към астрала, с други думи - да въведат жертвата в царството на сатанинската тъмнина.
Анатолий Кашпировски, Алан Чумак, Джуна Давиташвили и много други целители, каквито очевидно ще има все повече и повече - екстрасенси, хипнотизатори, психоенергетици, с други думи - ултрасъвременни магьосници, дори и най-малкото доверие към които е крайно пагубно.
Гностицизъм (от гр. gnvsis - знание, познание) Религиозно-философско учение, което акцентира върху "гносиса" - знанието, а не върху вярата. Бел. ред.
Окултизъм (от лат. occulus - таен, скрит). Мистическо учение за съществуването в природата на тайни сили, достъпни за избрани хора и за начина да им се въздейства. Бел. ред.
Есхатология (от гр. eschatos - последен, краен, и logos - слово, учение) учение за последните събития и края на света. Бел. ред.
Ориген (185 г. Александрия - 254 г. Тир). Църковен писател от Александрийската школа. Учението му посмъртно е осъдено като еретическо. Бел. ред.
Из книгата "Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин" от архимандрит Лазар Абашидзе, Тавор прес, София
www.Pravoslavieto.com