Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин
Какво е необходимо да знае съвременният православен християнинархимандрит Лазар Абашидзе
Съдържание (frames)
"Вярата е първото от условията, необходими за оправданието. Тя е началото на спасението на човеците и основа на цялото оправдание." "А без вяра не е възможно да се угоди Богу" (Евр. 11:6). "Защото по благодат сте спасени чрез вярата" (Еф. 2:8). "А всичко, що не е от вяра, е грях" (Рим. 14:23) (Виж Литература 1,4).
"Оправдаваме се не сами със себе си и не чрез своята мъдрост или разум, или благочестие, или дела, извършвани от святост на сърцето, а чрез вярата, с която Вседържителят Бог от века е оправдал всички." (Св. Климент Римски (3, 63).
"Вярата не се състои само в това безусловно да се вярва, че с Божията благодат на вярващия в Христа са опростени греховете заради заслугите Му, но оправдаващата вяра се състои в искреното приемане на всички истини на откровението, както ги преподава и разбира вселенската Църква.
Особено нужно е да се вярва, че има Бог, Милосърден Отец и Върховен Съдия на всичко. "Защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят" (Евр. 11:6). Също е необходима вяра в тайнствата на Пресветата Троица и въплъщенията й. "А вечен живот е това, да познават Тебе, Единаго Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Иоан 17:3). "Защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим" (Деян. 4:12) (1,4).
"Навсякъде нам, възлюбени, ни е нужна вяра." "Вярата е майка на всички блага и лек за спасение." "Както змеят не пази нищо и когато самото му тяло разсичат на части, не се защитава много, за да запази главата; така и ти дай всичко - и имот, и тяло, и самата си душа, за да запазиш вярата. Защото вярата е и глава, и корен. Ако я запазиш, дори и да изгубиш всичко, пак ще го придобиеш с по-голяма слава." Светител Иоан Златоуст (1,4).
"Нито едно дело не може да бъде извършено както трябва без благочестива вяра в Христа. Човешките намерения в разсъжденията за доброто дело не се изпълняват без помощ свише. За извършването на добродетелта трябва да се съединят и човешкото усилие, и помощта, идваща свише, заради вярата." Светител Василий Велики (2, 490).
"Онзи, който, без да има истинска вяра, извършва някои добри дела, той е подобен на човек, който загребва вода и я излива в продънен съсъд." Преподобни Иоан Лествичник(1, 14).
"Общество, състоящо се от хора без вяра в Бога и безсмъртието на душата, е почти като стадо диви зверове, макар и надарени с разум, които винаги са готови да терзаят и изтребват един друг." Макарий, Митрополит Московски (1, 15).
"Вярата приближава човека до Бога и го усвоява за Бога. Тя ще представи човека пред Божието лице и ще го постави в последния ден от живота на този свят - в началото на вечния ден - отдясно на Престола Божи за вечно наслаждение в Бога, за вечно съцарствие с Бога" Светител Игнатий (Брянчанинов) (6, 141).
"Вярата в Христа е живот. Хранещият се с вяра вкусва още по време на земното си странстване вечен живот, определен за праведниците след края на това странстване" Отечник (5, 177).
"Онзи, който признава, че има възможност без вяра в Христа да се спаси, се отрича от Христа и може, без да знае, да изпадне в тежкия грях на богохулството" Светител Игнатий (Брянчанинов) (6, 471).
"Всички добри немощни човешки дела, низхождали в ада, са заменени с едно могъщо добро дело: вярата в Господа наш Иисус Христос." Светител Игнатий (Брянчанинов) (6, 471).
"Бойте се от отстъплението от вярата като от начало на всички злини... онзи, който вярва в Господа, непоклатим е като Сионската планина: пребъдва во веки." Преподобни Антоний Велики (7, 12).
"Само вяра без добри дела не е достатъчна за спасението. На вярващия са необходими за оправдание още и добри дела." "Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра?" (Иак. 2:24) (1, 6).
"За спасението не е достатъчна само студена и мъртва вяра. Не! Спасява ни само живата, дейната вяра, изразяваща се в нравствено добри дела... Където няма добри дела, там без съмнение няма и истинска християнска вяра и, обратното - където се появява истински християнски живот, там по необходимост се предполага и истинска християнска вяра.." (1,3).
"Не мисли, че вярата, ако може да се нарече вяра твоята вяра, изобличавана от делата, ще може да те спаси, защото вярата, в началото оправдала, изисква съзвучни на нея дела, без които е невъзможно да се спасим... Вярата трябва да се проповядва повече с дела, отколкото с думи... Защото с дела, а не с думи трябва да се открива съкровеното." Преподобни Исидор Пелусиот (2, 492).
"Господ е казал, че за спасението на онези, които не вярват в Христа, е необходима вяра в Христа; а за спасението на вярващите в Христа е необходим живот по Божиите заповеди. Невярващият в Христа ще погине во веки и който вярва в Христа на думи, но не изпълнява Неговите всесвети заповеди и затова Го отхвърля чрез делата си, ще погине навеки. Иначе казано, за спасението е нужна жива вяра в Христа" Светител Игнатий (Брянчанинов) (6, 206).
"Когато иудеите попитали Господ: "Какво да правим, за да извършваме делата Божии?", Той им отговорил: "Делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото Той е пратил" (Иоан 6:28-29). Живата вяра в Христа е дело, и то толкова всеобхватно дело Божие, че чрез него напълно се извършва спасението. Такава вяра се изразява през целия живот, чрез цялото същество на човека: тя обхваща мислите му, сърдечните му чувства, цялата му дейност. Вярващият с такава вяра "има живот вечен" (Иоан 6:47). "А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от тебе Иисуса Христа" (Иоан 17:3). Живата вяра е живот, посветен изцяло на благочестието и умъртвяването на себе си за света. Живата вяра е дар Божи. Този велик дар са изпросвали за себе си от Господа Неговите Свети Апостоли, когато Му казвали: "Усили у нас вярата" (Лука 17:5). Само чрез живата вяра човек може да се отрече от мнимите достойнства на своето паднало естество, да стане ученик и последовател на Господа с разум и дейност, подобаващи на обновеното естество." Светител Игнатий (Брянчанинов) (6, 207).
"Но само вяра не е достатъчна за спасението, трябва и свято да се живее по заповедите Господни. "Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец небесен" - казва Господ (Мат. 7:21). А волята на Отеца Небесен е изразена в заповедите Му." Светител Теофан Затворник (8, 61).
"Вярвай и, приемайки благодатните сили за живот и благочестие чрез Светите тайнства, живей по заповедите Божии, под ръководството на богоучредени пастири, в жив съюз със Светата Църква..." Светител Теофан Затворник (8, 57).
"За да бъде и вярата такава, каквато трябва, и делата да се извършват надлежно, ни е необходима благодатта на Светия Дух. Без нея не само да повярваме, но и да помислим за доброто не можем. Но дори и да помислим, нямаме сили да изпълним това добро. Защото, както казва Апостолът, да пожелаваме доброто можем, но щом се стигне до дело, бягаме от него: "защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили" (Рим. 7:18). "Знай и твърдо се придържай към убеждението и онази вяра, че благодатта на Светия Дух не се подава иначе и не може да бъде приета освен чрез тайнствата, установени в Църквата от Самия Господ чрез ръцете на Светите Апостоли" Светител Теофан Затворник (8, 62-63).
"За да ти е по-ясно колко е необходимо всичко това, сравни шестването по пътя на спасението с обикновено пътешествие. За да е по-удобно и безопасно за пътника да върви, трябва да бъде светло, да има прокаран път, самият той да е здрав и силен, в случай на нужда - например на завоите или кръстопътищата, да има някой, който да му покаже кой път да поеме. Същото е необходимо и при шестването по пътя на спасението: необходима е светлина - това е вярата; необходим е прокаран път - това са заповедите; необходими са здраве и сила - това са благодатните сили, подавани чрез тайнствата; необходими са пътни знаци и ръководители - това са пастирите на Църквата. Всичко това ти виждаш действащо в Светата Божия Църква, поради което всеки, който по правилен начин извършва спасението си, състои в жив съюз с нея. Всички спасили се са вървяли по този път и всички спасяващи се вървят по него... друг път на спасението няма" Светител Теофан Затворник (8, 57).
"Накратко цялата вяра може да се вмести в следното: Бог в Троица покланяем, света създал и за нас промишляващ, ще спаси нас, падналите, по благоволението на Отца в Господа Иисуса Христа чрез благодатта на Святаго Духа в Светата Си Църква, ще ни спаси със спасение, тук съкровено извършващо се, което в бъдещия живот ще се яви в цялата си неизречена светлина." Светител Теофан Затворник (8, 57).
"Трите посочени точки - вярата, животът по заповедите в духа на вярата и благодатта чрез тайнствата - изискват и четвърто - богоучредено пастирство. Трябва да вярваме, но как да повярваме без проповедник? "Как ще проповядват, ако не бъдат пратени?" (Рим. 10:15). Потребно е благодатта да се приеме чрез тайнства, но как може да стане това без служители Христови и разпоредници на тайните Божии? (1 Кор. 4:1). Трябва да се живее по заповедите в духа на вярата, но как да стане това изправно без ръководител, който да посочва, предпазва, поправя грешките, да изправя падащите и да насочва отново по пътя отклоняващите се от истинския път? Затова за устроението на спасението са нужни лица, действащи от Божието име, които да учат за вярата, да освещават с благодатта чрез тайнствата и да ръководят живота - нужни са богодарувани и богопоставени пастири. Именно тях е благоволи да учреди Господ. Ето апостолско свидетелство за това! "И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, за усъвършенстване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово" (Еф. 4:11-12). Пък и самото дело е доказало това" Светител Теофан Затворник (8, 65).
"Ето четирите точки, които трябва да спазваме и по които да провеждаме делото на своето спасение, ако наистина желаем да се спасим. Но има още нещо, а именно: в тялото на Църквата да бъдем живо съчетани с целия сонм вярващи. Господ е нарекъл Своята Църква лоза, в която Той е лозата или стволът, а всички вярващи - пръчките на лозата. Църквата, или цялата съвкупност от вярващи, поради това е едно неразделно цяло, живо съчетано с Господа и със себе си във всички части. Както пръчката, отчупила се от лозата, изсъхва и престава да живее, така престава да живее и всеки, който по някакъв начин се отделя от Църквата Божия, а чрез това и от Господа (Иоан 15:1-6). Св. Павел е представил още по-ясно това, наричайки Църквата тяло Господне. Всички ние, вярващите, сме тяло Христово; Христос Господ е глава на това тяло. Както в тялото всеки член живее не собствен, а общ живот с цялото тяло и ако се отдели от тялото, умира и изтлява, така нито един вярващ не живее обособено, а в общия за целия сонм вярващи или за цялата Църква живот и ако се отдели от тях или се обособи, духовно умира и погива (Рим. 12:5; 1 Кор.12:12-14, 27; Еф. 4:15-16; Кол. 1:18).
Така е било и досега е така, че истинските вярващи смятат закон на своя живот, живот, водещ към спасение - да бъдат в Църквата. Ние изповядваме, че Църквата е наша майка. И вярно е словото, че на комуто Църквата не е майка, нему Бог не е отец. А ако Бог не му е отец, тогава кой?! Господ, устройвайки чрез Светите Апостоли Църквата, е вложил в нея всичко спасително за съхранение и разпространение на земята. В нея са всички тайни на вярата и цялото разбиране на истината; в нея е цялата благодат и всички тайнства, които я подават; в нея е истинското пастирство, истинно ръководещо ни към спасение; на нея почива благоволението Божие, което я пази и слуша молитвения й глас: ангелите и човеците, и всякоя разумна твар, обединили се, служат на Единия Всеблаг Бог." Светител Теофан Затворник (8, 66-67).
"Никой не постига спасение и вечен живот освен този, който има за глава Христа, а да има за глава Христа, може само този, който се намира в тялото Му, което е Църквата... Онзи, който не е сред членовете Христови, не може да има истинско спасение... Всеки, отделил се от общение с Църквата, дори и животът му да е достоен за похвала, само за това беззаконие, че се е отделил от единението с Христа, няма да има живот, а гневът Божи пребивава върху него." Блажени Августин (1, 439).
Не може да се преплува морето без кораб. А този кораб е Едната Света Съборна и Апостолска Църква. Господар на този духовен кораб е Самият Всемогъщ Бог Отец, кормчия - Единородният Му Син, а благоприятният вятър - Духът Свети. Подчинените началници на този кораб - Църквата - са Апостолите и техните приемници - църковните пастири и учители. Пътниците му са всички православно вярващи християни, а дъното и основата му е правата вяра в Светата Троица. Страните, предната част и кормилото му са правите догмати на вярата, заповедите Божии, преданията на Църквата, правилата на Апостолите и вселенските събори и изобщо църковните постановления. Негова мачта е светият Христов Кръст, с който се скрепява и утвърждава всичко в Църквата, платна - любовта, а котва - надеждата. Духовният кораб на тази Църква от различни места и страни превозва през житейското море всички православно вярващи и истински християни в небесния Иерусалим." Светител Иоан Златоуст (1, 421).
Из книгата "Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин" от архимандрит Лазар Абашидзе, Тавор прес, София
www.Pravoslavieto.com