Николай Николов
Една от книгите, използвана при православната богослужебна практика, се нарича Октоих, т.е. Осмогласник.
Като разгърнете едно джобно православно календарче, ще забележите, че при всяка неделя е отбелязано съкратено глас 1, глас 2 и така до осми глас. Доста от нашите християни не знаят що е това и мислят, че може би е имало произведения, писани на осем гласа, както някои западни църковни творения, като реквиеми, оди, кантати, симфонии и т.н., които вече са излезли от употреба. Това не е така.
Първите християни са пели еврейски, гръцки и др. мелодии, с нови и приспособени към тях текстове, в духа на новата им вяра.
Християнството се разпространява сред различни народи, това означава, че и разнообразието се увеличава с още повече с нови и различни мелодии.
Филон, юдейски писател от първи век, пише: "... те (християните) се занимават не само със съзерцание, но съставят песни и химни в слава на Бога, в различни текстове и напеви, като приспособяват към това приличен ритъм." След гоненията, когато при Константин Велики християнската религия става господстваща, богослужението и църковните обреди се усъвършенствали и според историка Евсевий Кесарийски се извършвали с благолепие.
Времето на вселенските събори е най-благотворният период за църковното пение. Св. Василий Велики изнася беседи върху пеенето в Кесария Малоазийска, Св. Иоан Златоуст благоустроява пеенето в Константинополската църква, Св. Ефрем Сирин - в палестинска Сирия, Св. Атанасий Велики - в Александрия, Св. Амвросий Медиолански - в Миланската църква.
Причини за тази усилена деятелност на светите пастири били възникването и бързото разпространение на ересите, чиито представители си служели с всички достъпни средства за разпространение и възприемане от народните маси на своите лъжеучения. Едно от най-силните им средства за това били песните и музиката на гърците. Впечатлението се усилвало и от това, че еретиците излагали лъжеученията в звучни и блестящи стихове, като съставяли към тях живи и увлекателни напеви, подобни на тези, употребявани в театрите и зрелищата. Въпреки грижите на св. отци, в употреба са влезли несъмнено и песнопения с доста светски и дори еротични мотиви и ритми.
И така до времето на Св. Иоан Дамаскин, виден християнски деец, църковен композитор, теоретик и реформатор. Той е сириец и живее през VII - VIII век. Той подбира измежду многото мелодии само осем, считайки ги за най-подходящи за църковна употреба. Тези осем мелодии имат свои производни (едни 2, а други три броя) - ТРОПАРИЧЕСКИ, ИРМОЛОГИЧЕСКИ и САМОГЛАСНИ. Някои от тези "гласове" се покриват или доближават до древногръцките ладове: йонийски, дорийски, фригийски, миксолидийски и т.н. Какви и кои са били всъщност гамите на истинския Дамаскинов октоих, не съществуват положителни данни от онова време. Сведения се черпят от по-сетнешни източници (Пахимерес и Бриениус).
Мелодиите на октоиха, повлияни от дългия период от време, в някои отношения и досега са в употреба в гръцката, нашата и други православни църкви. Св. Иоан Дамаскин се счита за най-крупен, а в същото време и последен главен деятел в областта на византийската църковна музика. Затова и източната църква го въздига като голям неин музикален авторитет, като му приписва и цялата система на църковното осмогласие.
И така, ОКТОИХ значи ОСМОГЛАСИЕ. Всеки глас, т.е определената църковна мелодия, влиза в сила на вечернята служба в събота вечер и е в сила цялата седмица. През тази седмица доминират песнопенията на този глас. Този установен ред отпада при Господски празници, през някои от постите и други.
Николай Николов, преподавател по църковно пеене в Шуменски университет "Еп. Константин Преславски
Православен храм "Свети Атанасий", гр. Варна © Енорийски лист брой 1 за 2000 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com