Еврейското име на апостола е Савел. Родом е от гр. Тарс, Киликия
(Деян. 22:3). Произхождал от Вениаминовото коляно – "евреин
от евреите, по закон фарисеин" (Филип. 3:5), както сам свидетелствува. Учил се в Иерусалимската висша школа на Гамалиил (Деян. 22:3), където изучавал гръцки език и класическа
литература. Ревностно изпълнявал Моисеевия закон и от малък проявявал фанатична нетърпимост към християните (Деян. 7:58; 8:1).
Когато наскоро след Възнесение се разразили големи гонения срещу християните, Савел бил сред върлите гонители (Гал. 1:13). Но на път за Дамаск преживял чудно обръщение - явил му се Христос, питал го защо Го гони и го предупредил, че срещу ръжен трудно се рита. Смутеният Савел попитал: "Господи, какво искаш да направя?" Христос го праща в Дамаск, където Ананий го покръстил (Деян. 9:3-20).
Тъй Савел станал Павел и често ще си спомня за това чудно прераждане (Деян. 22:4-11; 26:12-23),
което го направи дръзновен проповедник на Христовото учение почти в целия тогавашен свят: Антиохия,
Кипър, Палестина, Галатия, Македония, Филипи, Солун, Атина, Коринт, Рим и другаде.
Св. апостол Павел преживял много изпитания, потрудил се за църковното дело повече от другите апостоли (2Кор. 11:23-32) и Църквата го удостоила, заедно с ап. Петър, с прозвището "първовърховен апостол", а сам той в Второто си послание до Тимотей се нарича "окованик" Христов (1:8), "проповедник, апостол и учител на езичниците (1:11). Следвайки ап. Павла и Църквата усвои за него звание на "апостол на езичниците", както и за ап. Петър – "апостол на християните прозелити от евреите" (Гал. 2:7). Животът и подвизите на ап. Павел са описани с топлота от св.ап. и ев. Лука в Книга Деяния на св. апостоли. Както и ап. Петър, ап. Павел претърпял мъченическа смърт в Рим – бил обезглавен, посечен с меч на 29 юни 69 година.
Апостол Павел записа името си в историята като един от "първите строители на християнската догматика и на църковната дисциплина".
В Новозаветния канон са включени четиринадесет послания на ап. Павел. Приема се, че той е написал и други послания, които не са стигнали до нас. Сам той загатва, че до нас не са достигнали две от четирите му послания към коринтяните и посланието му до лаодикийци, написано едновременно с посланието до ефесяни и колосяни (Кол. 4:16). Предполага се, че до филипийците отправил и друго послание (Фил. 3:1). Древни църковни писатели намекват, че той бил в преписка и с римския философ Сенека, брат на известния от Деяния апостолски проконсул Галион (Деян. 8:12). Богословската наука счита за апокрифни и преписваните нему писма.
Четиринадесетте канонически послания на ап. Павел са отправени до седем църкви: Римска, Коринтска, Галатийска, Ефеска, Филипийска, Колосска и Солунска и до три отделни лица: Тимотей, Тит и Филимон. Порядъкът им в църковния канон не съвпада с хронологическата им поява. Изглежда подреждането да е извършено според авторитета на църквата и служебното положение на лицата, за които е предназначено всяко отделно послание. Само посланието до евреите е оставено на последно място поради някои спорове за каноничността му.
Хронологически най-рано се появили Първото и Второто послание до солуняни. Те били написани през време на второто благовестническо пътешествие на ап. Павел и посветени на теми от християнската есхатология.
Към времето на третото пътешествие се отнасят тъй наречените велики послания – Първо и Второ до коринтяни, и тия до галатяни и римляни. В тях се съдържа сотирологията – учението на ап. Павел за спасението.
От времето на първото Павлово заточение са посланията до филипяни, ефесяни, колосяни и Филимон. Тях св. Отци наричали "послания от апостола във вериги".
Веднага след освобождението му, още в Италия, е написано посланието до евреите. По богословско съдържание то, заедно с посланията до ефесяни и колосяни, се отнася към христологическите трудове на апостола.
Накрай, последен раздел съставляват посланията: Първо до Тимотей, до Тит, и Второ до Тимотей. Първите две са написани по време между две заточения, а второто до Тимотей – в римския затвор, пред самата мъченическа смърт на апостола. Поради съдържанието им са наречени пастирски.
Богословието на ап. Павел не е отвлечена теоретическа система. То се пораждало и органически изграждало съобразно духовното възрастване на верните и с оглед състоянието и нуждите на Църквата, на възникналите пред нея жизнено-практически и богословски проблеми. Напрегнатото, трепетно очакване на парусията (Второто пришествие Христово) в първите християнски общини пък изисквало разяснение на християнската есхатология.
Успехът на християнската проповед сред езичниците и съмненията по тоя повод на иудехристияните – ревнители на закона (Деян. 21:20), изисквали точно формулиране на християнското учение и пораждали полемика с иудеохристияните. Появата на гностическите ереси извикала на живот проблематиката на христологическите послания. Накрай, практическите нужди за благоустрояване и укрепване на Църквата наложили написването на пастирските послания.
В целостта си посланията на ап. Павел представляват дълбоко и всестранно излагане и изясняване на основите на християнското вероучение. Те са огледало на Църквата, на нейния живот, запечатан в богословски образи и понятия.
Статията е глава от книгата "За Библията" от Бивш Неврокопски митрополит Пимен
© Синодално издателство, София, 1988
Рецензент † Ловчански митрополит Григорий
Редактор проф. к.б. Тотю
Коев
Виж също:
www.Pravoslavieto.com