Православието през вековете: Нашите предци: Пред погледа на съвременниците

През погледа на съвременниците

Никола Антонов

«Както не е възможно риба да живее без вода или някой да се разхожда без крака, или да вижда светлината без очи, или да говори без език, или да чува без уши, така и без Господа Иисуса и без действието на Божествената сила няма познаване на тайните и премъдростта Божия...».

Несъмнено, това не е абстрактно твърдение. Аналогията с рибата, която не може да живее без вода, ни отправя към тълкуванието на израза насъщния ни хляб дай ни днес. Без насъщното не можем да живеем. Без Христос - също. Той е нашият насъщен хляб, нашата жива вода, Той е нашата премъдрост и сила, нашата светлина.

Християните, които вкусват от благодатта на истината и държат кръстния знак в ума и сърцето си, те именно преценяват всичко - от царете до нечистотията и зловонието на просяците - и те могат да знаят, че целият земен свят, съкровищните на царя, богатството, славата и мъдрите речи са нещо въображаемо и нямат твърда основа, но са преходни. Защото наднебесното е непознато и чуждо: няма го нито в съкровищниците на царя, нито в мъдростта на речите, нито в светската слава, нито в почестите и богатството. Спечелили са го тези, които имат в най-вътрешния си човек Господа и Твореца на всичко - богатство не преходно, а постоянно. >>>

Щастието според Св. Амвросий Медиолански

Никола Антонов, ЦВ 1997

Необходимо е първо да знаем, че според св. отци понятията "щастие", "блаженство" и "живот вечен" са синоними, но ето как отговаря на този въпрос св. Амвросий:

Мястото на Блажени Августин в Православната църква

Йеромонах Серафим Роуз

Съдържа: Кратко житие на бл. Августин
1. Мястото на бл. Августин в Православната църква
2. Противоречието между благодат и свободна воля
3. Доктрината за Предопределението
4. Мнения от Галия – V век
5. Мнения от VІ век - Изтока и Запада
6. Девети век - св. Фотий Велики
7. По-късните векове - св. Марк Ефески
8. Съвременни мнения за Бл. Августин. Бележка върху съвременните хулители на Бл. Августин

Учението за благодатта на Светия Дух в творенията на архиепископ Серафим (Соболев)

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Смисълът на богословската наука е не в откриването на нови истини, а в систематизирането на откритите ни от Бога истини и в усвояването им от нас. Ето как говори по този въпрос самият владика Серафим: "Не бива да мислим, че догматиката прилича на всяка друга наука. В другите науки може да се откриват нови истини, а в догматиката това не може да става. Тук всички истини са ни вече открити от нашия Спасител — Бога: Казах ви всичко, що съм чул от Отца Си (срв. Иоан. 15:15) — говори Господ на учениците Си.

Трябва да отбележим, че Господ е казал тези думи на учениците Си преди те да получат благодатта, т.е. когато още не напълно са разбирали учението на Христа. Затова на Тайната вечеря Спасителят им е казал: Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе. А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина... Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил (Иоан. 16:12-13; 14:26). И тъй, когато върху апостолите е слязла благодатта на Светия Дух, тогава именно всички открити им от Христа истини са станали за тях ясни и разбираеми. Благодатта на Светия Дух ги е обогатила с божествено ведение. >>>

Мисъл и святост

Разговор с богослова Алексей Сидоров за вярата, за Светите Отци и патристиката

Защо започнах да се занимавам с Отците на Църквата? Вече бях чел множество философи - и древните, и новите, и Хегел, и Фойербах... Изведнъж обаче аз почувствах, че премъдростта - даже в чисто човешки план - на Отците на Църквата е по-дълбока, по-фина, по-изящна, ако щете... Тогава се занимавах с антична философия, в частност с Плотин. Беше ми се сторило, че Плотин стои една глава над Хегел - и по философската си интуиция, и по яснотата на съзерцанието. Когато открих за себе си Отците на Църквата, то тяхното съзерцание и яснота, разбира се, надминаха за мен и Плотин. Оттогава до ден днешен с цялото си същество - и с интелекта си, и с душата си - се опитвам да пребивавам тъкмо тук, в тази пресечна точка. >>>

Учението на Григорий Палама за човека

Панайотис Христу

Антропологията на св. Григорий Палама е нервният центьр на неговата теология. Цялата негова система се стреми кьм едно единствено нещо - описание и определение на отношенията между хората и на отношението на отделния човек с Бога. Той следва човека в неговата борба и усилия между земното и божественото, между сьтвореното и безначалното и показва пьтят, чрез който той да постигне сьстоянието на предвечното. И точно това сьстояние прави човека човек, защото той е не само едно украшение или венец на цялото творение, но сьщо така образ на троичния Бог, за когото предвечното царство е било приготвено още от самото сьздаване на света. >>>

Върху богословските дискусии във Византия през ХIV век .pdf

Богословските дискусии за характера на Таворската светлина и несътвореността на Божествените енергии, започнали през 1337 г., се разпалват значително към края на 1340 г.. Двете противопоставящи се тези се подкрепят съответно от една страна от Григорий Палама (1296 - 1359), който защитава реалното участие в Божеството и пълнотата на богопознанието, и от друга – от Варлаам и Григорий Акиндин, които застъпват идеята за едно по-скоро интелектуално богопознание, богопознание "по косвен път", "теология като наука". ...Пред нас стои една дискусия, която се води в границите на византийската култура и се обуславя от различен прочит на изтъкнати църковни авторитети, от които на първо място ще споменем Дионисий Ареопагит. >>>

Сериозна балканистична книга

Надежда Драгова, професор по възрожденска литература

Размисли по повод на книгата на Мариана Карамузи "Творчеството на Никодим Светогорец и Атонският неоисихазъм"

Учението на светител Теофан Затворник за влиянието на злите духове върху хората

Архим. Григорий

Според учението на Светата Църква, всички същества от духовния свят са сътворени по своята природа добри. От Откровението става ясно, че не всички ангели са останали верни на своя Творец, някои от тях чрез свободната си воля и без никаква принуда, са отпаднали от Бога. Под името "зли духове" се разбира личности, "свободно-разумни и безтелесни същества, по собствена воля отпаднали от Бога, станали зли и образували особено враждебно на Бога и доброто царство". За битието на злите духове, започвайки от Мойсеевото петокнижие свидетелства Свещеното Писание. >>>

Ад и рай по учению святых отцов

Составил Леонид Денисов, "Отчий дом", 1996, Подготовлено по изданию Е.И. Коноваловой, М., 1900

I. Адские муки по учению св. отцов Церкви: 1. Что такое будущие мучения? (св. Иоанн Златоуст) :: 2. О бесконечности мучений в геенне (св. Иоанн Златоуст) :: 3. Различные степени мучений (Св. Ефрем Сирии , Св. Василий Великий , Св. Иоанн Златоуст)
II. Блаженство рая по учению св. отцов Церкви: 1. О рае (Св. Ефрем Сирин) :: 2. Различные степени блаженства (Св. Василий Великий)
III. Видение рая святыми: 1. Предварительные указания :: 2. Воин Таксиот и его видение ада (28 марта/10 апреля) :: 3. Преподобный Евфросин (11/24 сентября) :: 4. Блаженный Андрей Юродивый (2/15 октября)
IV. Размышления об аде и рае

Християнско поклонничество. Поклоннически пътувания