Никола Антонов
Забележка: Библейските цитати не следват Синодалния превод, а текста в съчинението, тъй като авторът е цитирал по памет и е необходимо да се съобразим с неговата версия, за да запазим оригинала.
Проблемът "щастие" заема трайно място в историята на човешката мисъл от векове насам. Той не остава пренебрегнат както от Свещеното Писание, така и от светоотеческата традиция.
Един ярък представител на западния клон от тази традиция е св. Амвросий Медиолански - духовният наставник на "учителя на Запада" блаж. Августин. Литературното наследство на св. Амвросий, чиято памет Църквата чества на 7 декември, е несравнимо по богатство и плодовитост - от екзегетическите си творби, през пастирските си наставления, та чак до църковната си поезия той оставя следата на едно оригинално и горещо вдъхновение.
В дълбока старост, от позицията на опитен и прозорлив духовник, св. Амвросий пише "За задълженията на служителите", където засяга остро проблема за щастието, базирайки се върху евангелските истини и античното философско наследство (кн. II). В основата на това наследство, разбира се, стоят гръцките мислители, предадени на латинската култура най-вече чрез Цицерон в "De officiis". Но все пак как християнството разглежда щастието?
Необходимо е първо да знаем, че според св. отци понятията "щастие", "блаженство" и "живот вечен" са синоними, но ето как отговаря на този въпрос св. Амвросий:
Наистина щастлив е онзи, който не се оценява съобразно чужди съждения, а се възприема чрез вътрешните сетива като съдия на самия себе си. Понеже нито гони общественото мнение заради някаква награда, нито пък се страхува от наказание. И така, колкото по-малко търси слава, толкова повече се издига над нея. Защото за тия, които търсят славата, тази настояща награда е бъдеща сянка, която препятствува вечния живот; понеже и в Евангелието е писано: "Истина ви казвам, те са получили вече своята награда" (Мат. 6:2).
По-нататък светителят тълкува в духа на Писанието античното понятие за нравствена добродетел (honestas):
На добродетелта е присъщо било милосърдието, било тайното претърпяване на поста, за да покажеш, че търсиш награда от Самия Бог, а не от хората. Понеже тези, които я търсят от хората, имат вече своята награда; но ония, които я търсят от Бога, имат живот вечен, който не може да съществува без Създателя на вечността, както е писано: "Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая" (Лук. 23:43).
А относно самото определение за щастието или блаженството светият отец пише:
Божественото Писание положи вечния живот в богомислието и в плода на добрите дела... Понеже за богопознанието Господ Иисус е казал: "Това е прочее вечният живот, да познават Теб, Истинния Бог и Иисус Христос, Когото си изпратил" (Иоан 17:3). А за добрите дела отговаря тъй: "Всеки, който остави дом или братя, или сестри, или баща, или майка, или съпруга, или синове, или имот заради Моето име, стократно ще плучи и ще наследи живот вечен" (Мат. 19:29).
В противовес на общоприетата от античността представа за щастието като липса на страдания (напр. според Хиероним от Родос), св. Амвросий, след като прилага редица примери от Св. Писание (най-вече последното блаженство от Мат. 5:11), казва:
Следователно има щастие и в страданията, които изпълненото със сладост мъжество намалява и притъпява, преумножавайки само себе си в собствените си постъпки било заради съвестта, било заради Божията благодат.
В заключение следва да кажем, че истинското щастие не се крие в телесния и душевен комфорт, гарантиращ безметежно битие на земята. Блаженството на праведниците е изпълнено с тревожност и усилен труд за спасението не само на себе си, но и на всички хора, гибелта на които нито за миг не дава покой на онзи, който общува с Бога и държи ключовете на богопознанието. Самата Библия ни учи, че духовният живот е драматичен и непрестанно е изпълнен с кризисни ситуации - нека си спомним за праведния Иов. Именно в тази борба между царството на духа и "този свят" - борба, която се води вътре в нас - ние следва да виждаме истинския смисъл на живота, т.е. щастието.
Църковен вестник, Брой 19 от 15 декември 1997 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com