 |
|
Манастирският комплекс "Рождество Богородично" е разположен на десния бряг на р. Белица на юг от град Велико Търново. До него се стига лесно по пътя южно от гр. Велико Търново, пресичащ Стара планина през Хаимбоазкия проход. На 12 километра от града се намира гр. Килифарево, манастирът е на около два километра след него. Има указателни табели. За повече информация относно местоположението на манастира виж Велико Търново и околностите му.
Близо до манастира в местността "Градището", където някога се е издигала средновековна българска крепост, и днес се намира църквата "Рождество Богородично" с двата параклиса (виж по-долу, виж също Околностите на Велико Търново).
Манастирът е от времето на българския цар Йоан Александър, когато около 1348-1350 г. св. Теодосий Търновски построил над сегашния манастир голяма обител. Като последовател на св. Григорий Синаит, Теодосий търсел усамотено място, удобно за молитви и съзерцания. Така открил мястото до Кефаларево (дн. Килифарево), заедно със сподвижника си св. Ромил Бдински.
В скоро време и поради специалните грижи на царя светата обител се превърнала във важен книжовен център на Търновското царство. В манастира пишели книги, превеждали жития на български, гръцки и сръбски светци, богослужебни книги, византийски хроники, съчинявали сборници. Така възникнала известната в българската книгопис Килифаревска школа, чиито книги и преводи достигнали до Русия и Сърбия и донесли голяма слава на манастира и на св. Теодосий. Към 1360 г. броят на монасите и книжовниците надхвърлял 460 души. Сред тях бил и бъдещият патриарх Евтимий, който след смъртта на св. Теодосий на 27 ноември 1363 година продължил делото му.
Когато турците завладели Търново, манастирът споделил съдбата на повечето обители: бил разрушен и опожарен през 1393 година и задълго останал необитаем. Едва през 1718 година в подножието на стария манастир издигнали днешният Килифаревски манастир. Тогава била построена и изографисана църквата "Рождество Богородично". Отново част от манастира е разрушена по време на кърджалийските безредици в края на XVIII век, но скоро след това е възобновен. Поради извършените пристроявания днес само в западната част от новия храм личат остатъците от полуразрушения и достроен храм.
През 1840 година уста Кольо Фичето издигнал трета църква - днешната просторна еднокорабна и еднокуполна
църква "Св. Димитър". Външните й стени са украсени с множество двустъпални слети аркирани ниши, а на многостенен барабан се
издига пирамидален купол. . Най-голям интерес днес предивикват оцелелите от 1718 година стенописи.
Западната и северната стени на старата църква "Рождество Богородично" били съборени и тя била приспособена за параклис, посветен на Св. Теодосий Търновски. Запазен до днес е старият дърворезбен иконостас от 1843 г., изработен от тревненски майстори-зографи. По-късно бил изграден и втори параклис, посветен на св. Иван Рилски. Трите помещения били обединени под общ покрив, даващ облика на днешната църква "Св. Димитър". Красивите двуетажни жилищни сгради са построени през 1849 година.
Сто години по-късно манастирът приютил монахиня Иустина, рускиня по произход, и бил трансформиран в женски манастир. Като игуменка на манастира, тя и днес (2005 г.) посреща поклонници и туристи. И сред безброй нацъфтели мушката и олеандри разказва за духа и славната история на Килифаревския манастир.
The Kilifarevo Monastery
has gone down in the annals of Bulgarian history as the "Second University of Mediaeval Bulgaria", following that of Clement of
Ochrid's large School in Ochrid. It was founded between 1348 and 1350 upon the order of Tzar Ivan Alexander, 12 km south of
Turnovo, for the purpose of providing shelter for the Hesychast and hermit Theodossius of Turnovo, a man of letters and an
enlightener roaming the Bulgarian lands at the time. The monastery soon gathered writers, philologists, translators and
calligraphers alongside with clergymen who spread Hesychasm, theologians and philosophers. Liturgical books and Byzantine
chronicles were translated, volumes were compiled of the lives of Bulgarian, Serbian and Greek saints, and sermons were written
against the different and numerous heresies. The most remarkable work of art here is again in the chapel: the old carved
iconostasis, probably the work of Tryavna masters, fashioned with great imagination, seen above all in the figures of mythical
monsters and beasts, with great sculptural talent, manifesting at the same time a perfect measure for decorativeness. Kilifarevo
Monastery repeatedly restored and reconstructed, has a complete, harmonious appearance, blending with the enviroment, which ranks
it among the finest architectural ensembles of the Bulgarian National Revival period.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com