|
Манастирът "Св. Димитрий Бесарбовски" в Бесарбово, Русенско.
Снимка: ©Мариана Маринова
По-долу:
Виж също:
Скалният манастир "Св. Димитър Бесарбовски" се намира в непосредствена близост до Русе, в землището на село Бесарбово, в скалите край река Русенски Лом. Това е единственият действащ скален манастир в съвременната територия на България. Той е функционирал през вековете наред с близките и прочути скални манастири край село Иваново, също по поречието на река Русенски Лом, както и скалните манастири край близкия средновековен град Червен. Край Русе се е намирала и скалната черква "Св. Петка", която е засипана и унищожена при строителство на мост над река Русенски Лом преди 40 години. Други скални манастири и черкви в България има в околностите на Провадия, "Аладжа манастир" край Варна, в района на Карлуково, на Трън, на Видин, в Хасково и др. Действащ в съвремеността манастир, който съчетава скална черква и по-нови постройки, се намира в Калище на брега на Охридското езеро.
Скалният манастир "Св. Димитър Бесарбовски" е обявен за археологически паметник на културата от местно значение през 1978 година. Но неговото значение далеч не се изчерпва с археологическите следи от миналото, а има стойността на действащ манастир, ценност от архитектурна, културна и поклонническа гледна точка. Населението на Балканите почита дълбоко светеца и го поставя сред своите небесни покровители.
Камбанарията на манастирa "Св. Димитрий Бесарбовски" в Бесарбово, Русенско. Снимка: Мариана Маринова
Своето начало скалният манастир край село Бесарбово води от XIII в., когато множество скални манастири се изграждат в територията на Втората българска държава. Разцветът на скалните обители в българските земи е бил през XIV век и е свързан с религиозните движения на епохата, стремежа към отшелничество и пречистване, както и с дарителството от страна на царския двор във Велико Търново. През периода след падането на Втората българска държава под турска власт в края на XIV век подобни манастири продължават да съществуват скромно с по трима-четирима монаси.
Най-ранните исторически сведения за съществуването на манастира на това място датират от XV век в турски документи за Никополския санджак, където той е отбелязан като "манастир Бесараба" - имот с 14 домакинства от селото. Възможно е да става дума за домакинства на селяни, които са обработвали земите му. Същевременно манастирът е отбелязан като "тимар на великия войвода", вероятно отстъпен му от турския султан. Има се предвид влашкият войвода Иванко Бесараб, тъст на цар Иван Александър, баща на неговата първа съпруга Теодора. Според други предания Иванко Бесараб се счита за дарител на манастира, станал причина за неговото основаване и дал името на селището Бесарбово в близост до обителта. В първите векове на своето съществуване манастирът е имал друго посвещение, което не ни е известно със сигурност. Според едно от сведенията за житието на светеца, черквата първоначално е носела името "Св. Йоан", като обаче не е ясно дали става дума за скалната черква или за черквата в село Бесарбово.
Според житията преподобният Димитър Бесарбовски, наречен още Св. Димитър Нови, е живял през XVII век в близкото село Бесарбово, отглеждал е овце и е имал лозе край река Русенски Лом. Пословично било неговото отношение към живите същества, за което пример е обетът му да ходи бос с единия крак, с който е стъпкал по невнимание малки пиленца. Той водил скромен живот и решил да постъпи в манастир.
Житието разказва, че Димитър тръгнал по река Лом и намерил пещера с манастир. Там той продължил своя отшелнически живот в скалите. Димитър Бесарбовски живял до края на живота си на това място. Когато станал много стар и изнемощял, за да не се изкачва високо на скалите, построил колиба близо до реката, а в съседство до нея - кладенец, който считали след това за лековит и чудотворен.
В края на живота си легнал между два камъка и починал, а тялото му останало нетленно дълго време. Придошлите води на река Русенски Лом отвлекли тялото поради разположението му в близост до коритото на реката, а мощите били открити 33 години след това по чудодеен начин на дъното на реката и поставени в черква в селото, изградена на мястото на бащината къща на светеца, а по-късно в скалния манастир.
Мощите на Св. Димитър Бесарбовски сега се намират в Патриаршеската черква "Св. Св. Константин и Елена" на хълма "Дялул Патриашией" в Букурещ. Те са пренесени там в 1774 г. по време на първата Руско-турска война. Счита се, че Букурещ е избран като град, близък до Русе и свързан с българското население. Легендата разказва за много предишни опити мощите да бъдат пренесени, но които са се оказвали неуспешни по чудодеен начин. Мощите са високо почитани от населението на цяла Румъния, като светецът се възприема като неин небесен покровител. Неспирна е върволицата от хора, изкачващи няколкото стъпала в храма, които водят до мощите на светеца, целуват ръката му, кланят се и се молят.
Паметта на Св. Димитър Бесарбовски сега се чества на 27 октомври особено тържествено и в Букурещ, и в Бесарбово.
Един от първите изследователи, които проучват манастира, е Карел Шкорпил в 1912 година. Резултатите от своите проучвания на района той включва в книгата си "Опис на старините по течението на река Русенски Лом", С., 1914 година. Там са поместени подробни схеми и описания на помещенията и документални фотоси, които дават представа за автентичната атмосфера от началото на ХХ век.
Черквата на манастира е издълбана високо в скалите, като до нея водят каменни стъпала. Непосредствено пред входа й се намира скалната ниша, на която е лежал преподобният Димитър Бесарбовски. Южната стена на черквата е изградена от каменни блокове. Това дава представа как са изглеждали и останалите черкви в скални манастири, когато са били съхранени в тяхната цялост. По същия начин вляво от нея е изградено жилищно помещение, състоящо се от две килии, понастоящем украсено отвън със съвременни стенописи. За съжаление, в черквата няма запазени стенописи, а и няма достигнали до нас сведения за такива. Има иконостас с икони от средата на ХХ век - от 1940 г., изработен в град Русе. Най-ценното в черквата сега е възрожденска икона с изображение на Св. Димитър Бесарбовски и житийни сцени от 1803 г. Не е известно кога манастирът е бил изоставен напълно и останал без монаси. Но в средата на ХХ век той е бил възобновен от отец хаджи Хрисант. Тогава са изградени нови жилищни помещения, за скромния вид на които можем да съдим от документални фотографии от 1937 г., възобновена е черквата. Строителните работи се извършват от "Комитет за постройка на параклис Св. Димитър Бесарбовски" - град Русе, а средствата се набират от дарения. Летописната книга на манастира от тези години съдържа данни за обновлението.
В отделна тясна пещера се намира гробът на отец Хрисант, издълбан от самия него и релефно портретно изображение, изработено през 1957 г. от художника Петър от Разград. В съседно скално помещение - някогашната костница на манастира, е разположена документална експозиция, съдържаща фотоси, сведения за проучванията на манастира в миналото и църковна утвар. В подножието на скалите се намират две стаи и трапезария, издълбана в скалите. На мястото на някогашните жилищни помещения високо в скалите сега се намират укрепени тераси, достъпни за туристи. При проучвания през 80-те години на ХХ в. върху скалите са открити интересни средновековни графити, изобразяващи елени, конник, коне и други. Съвременните настилки, кладенец, чешма, стенописи, стълби и парапети са изградени със средствата на Сдружение за българска култура "Св. Димитър Бесарбовски" - град Русе. Със съдействие на сдружението са издадени материали за историята на манастира, сред които особено ценната книга на архимандрит Виктор Мутафов "Преподобни Димитър Бесарбовски и неговият скален манастир до Русе", Дунав прес, Русе, 2002 г., съдържаща задълбочено изследване на житията на светеца и изворите за историята на манастира.
Ралица Базайтова
В живописната долина на река Русенски Лом сред множеството скални обители заема своето достойно място Басарбовският манастир – едно незагаснало кандило на вярата. Той се намира на около десет километра от град Русе и носи името на близкото село.
Най-ранните исторически сведения за манастира са почерпени от османските данъчни регистри от ХV век. В регистъра на хасове, зеамети и тимари (землени владения) в Никополския санджак от 1479 – 1480 г., датиран от проф. Страшимир Димитров, е поместен опис на тимар, собственост на влашкия войвода Иванко Басараб, тъст на цар Иван Александър. В този опис за първи път се споменава името на село Басарбово като "манастир Басараба".
През 1911 г. в София е основан Комитет за старините към Народния археологически музей, чиято основна задача е да създаде археологическа карта на България. Натоварен с тая мисия, Карел Шкорпил тръгва с експедиция по течението на Ломовете. Той посещава и подробно описва и Басарбовския манастир.
Изглед от Бесарбовския манастир. Снимка: Ивелин Минков
Не е известно през коя година на османското робство манастирът остава без постоянни обитатели. През 1919 г. за него се грижел благочестив русенски семинарист. Това бил бъдещият Смоленски епископ Тихон. През 1937 г. в него се настанил монах хаджи Хрисант, брат на Преображенския манастир, и започнал да го обновява. Същата година бил създаден "Комитет за постройка параклис Св. Димитрий Басарбовски". Председател станал басарбовскиятя енорийски свещеник Петко Новаков, а един от членовете му бил Петър П. Камбуров – печатар от Русе. Първото дело на комитета било да се построи една монашеска килия в оградения вече двор на манастира. Тя била осветена на 14 май 1937 г. и просъществувала до 1940 година.
В Летописната книга на манастира четем:
"През 1940 г. стана наводнението и водата наводни целия двор на манастирчето да канарата и събори зида до килията. В нея влезе вода и наводни цялата маза... Отгоре дъждът вали, отдолу вода газя и така цял ден се мъчих из каменните стълби, докато сърцето ме вече заболя, но слава на Господа оживи ме и спаси ме Той. Амин.
И така живях два месеца в открити пещери и размишлявах, как и къде ще се преживява, като трябва да се прави вече нова жилище..."
Отец Хрисант започнал да събира дарения за манастира и за един месец събрал материали, за да бъдат построени двете килии срещу църквата. Те били завършени на 30 август 1940 година.
Cлед смъртта на монах х. Хрисант на 19 септември 1961 г. за манастира са полагал грижи монах Партений, брат на Преображенския манастир, починал през 1982 г. в Зографския манастир. След него 19 години се грижел архимандрит Севастиян /† 09 февруари 1995 г.). Много подобрения направили протойерей Йордан Вичев, енорийски свещеник в с. Щръклево; ставрофорен иконом Недялко Мавродиев, енорийски свещеник в с. Тетово; ставрофорен иконом Минко Казаков – председател на катедралния храм "Св. Троица". От 8 август 1993 г. до 24 юли 1999 г. в манастира живя иеромонах Иларион. Много положителни промени в манастира бяха извършени по време на игуменството на архимандрит Виктор. Днес игумен е иеромонах Емилиан.
Камбанарията на Басарбовския манастир.
Снимка: vellla
Пишейки за
манастира не можем да не споменем и най-известния му обитател и вечен игумен свети преподобни Димитрий Басарбовски. За
него пише още св. Паисий Хилендарски в своята "История славяноболгарская": "Свети Димитрия Нови в 1685 г. живял просто и бил човек мирянин, но Божият Дух диша и пребивава там гдето
иска. Тоя светец имал няколко овци и живял при една река и скала...
Починал на това място. Там бил и погребан. После Бог открил на някои хора неговите мощи и ги пренесли в село Басарбово близо до Свищов, Търновска епархия, тук дават на мнозина изцеление. Така просиял последно време тоя свети Димитрия българската земя с прост живот и за простия български народ, но Бог го прославил след смъртта му с много чудеса".
По време на Руско–турската война от 1768-1774 г. мощите на свети Димитрий Басарбовски били пренесени от генерал Петър Салтиков в Букурещ и поставени в Митрополитската (днес Патриаршеска) църква "Св. св. Константин и Елена" на 13 юли 1774 г. Там те се намират и днес и вършат чудеса и помагат на всички, които с вяра пристъпват към тях.
В наши дни Басарбовският скален манастир е добре запазен и обгрижван. Поклонниците влизат в озеленения двор, а пътеката ги отвежда до кладенеца, изкопан от преподобни Димитрий. В подножието на скалите се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956 година. Поклонниците се изкачват по 48 стъпала, които ги отвеждат до скална площадка. Там се намира ниша, в която според преданието спял преподобни Димитрий. Вдясно е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 година. До него се намира голяма житийна икона на светеца, който е изобразен в цял ръст и около него десет житийни сцени с надписи на румънски (с кирилица) и гръцки език.
Стълбите на манастира "Св. Димитрий Бесарбовски" в Бесарбово,
Русенско.
Снимка: Мариана Маринова
По други каменни стъпала се стига до пещера-гробница, в която е погребан монах х. Хрисант, който я изкопал приживе за сто дни. В помещението до нея в миналото са били поставени костите на починалите братя на манастира. Преди години те били погребани в манастирското гробище и там сега е подредена музейна сбирка.
В последните години бяха издадени три книги, които целят популяризирането на най-близкия до Русе манастир – "Богослужебна прослава на преподобния наш отец Димитрий Басарбовски", "Преподобни Димитрий Басарбовски и неговият скален манастир до Русе" и "Моят земен живот".
Близо осем века по каменната стълба, водеща към скалната църква не спира потокът от хора, дошли от близо и далеч, за да запалят свещица и да се помолят Богу, в обителта, която е гордост за региона, за Българската църква и за всички християни.
Единственият действащ скален манастир у нас - този в околностите на село Басарбово, край Русе, има за своя пазителка една самотна възрастна жена. 69-годишната монахиня Агатия вече две години се грижи за поддръжката и съхранението на традициите в изсечения в стръмните скали църковен храм "Св. Димитър Басарбовски". Преди нея обителта е приютявала за по 2-3 месеца мъже от различни краища на страната. Те обаче не са се оказали достойни да бъдат монаси. Изолирани от света, някои от тях са предпочели да избягат и да се върнат към градския живот.
За да стигнеш до скалния манастир, трябва да преминеш дълъг, тесен път, който лъкатуши около коритото на река Русенски Лом. От едната страна са надвесени стръмни скали, а от другата е водата. Разстоянието от селото до храма е повече от километър.
Първата гледка, която се открива пред всеки наближил манастира, е на две големи цветни икони, изографисани в скалата. До тях и издълбаната в скалата църква водят тесни стръмни стъпала, старателно изсечени в камъка. Огряна от слънцето църковната стенопис в непристъпния скален масив, събужда у посетителя чувство за величавост и красота.
Влизам в двора на манастира, ограден с невисок зид, с грижливо оформени чимширови храсти и кладенец. Още от външната порта ме посреща черният котарак Красимир, който се разхожда важно във владенията си. Пухкав и ленив, той само дебне да се промъкне на топло в стаята на баба Агатия.
Сварвам възрастната жена здрава, на крака да чисти паяжините в малката къщичка в подножието на скалите. Радвам се да я видя, защото разбрах, че е била болна.
"А, вече оздравях, остави, остави, като ме свали един грип, няколко дни само лежах, без да мога да се вдигна", разказва сестра Агатия. "Тази зима ми се видя много дълга и големият сняг, като падна, съвсем ми се увидя. Ела да видиш къде живея", подканва ме тя. "Ето, имам си кухня с печка и спалничка. Тука е салонът за хората, дето се събират по Цветница и по Димитровден. Там в скалата имам тоалетна и баня, а ето в този долап си държа зимнината", нарежда възрастната жена и гордо ми показва иззидания в скалата зимник.
"Сутрин, като стана, измия се, премета и сядам да си прочета молитвата тука в стаята. Не се качвам горе, щото е студено. После взема да запаля печката, на двора си имам нацепени от есента дърва, пренеса ги и ми е добре. За хляб ходя само веднъж в седмицата пеша до селото, за 15 минути съм там. Купувам си го по 21 стотинки, щото лятото им дадох житото на манастира", нарежда за всекидневието си монахинята.
"При мен рядко идват хора. Лятоска имахме четири венчавки и още толкова кръщавки. От Цветница до Димитровден имахме служби", споделя сестра Агатия. Вечер като замръкна е най-тежко. Гледам телевизора, а като ми омръзне, взема да плета. Не си мисли, че не ме е страх тук сама, ама нали се моля на Господа да ме закриля, казва тя и се прекръства.
"Миналото лято - на 29 юли беше, крадци обраха музея горе в скалите. Не съм ги чула кога са се промъкнали, ама много ценни неща взеха. Още не са ги открили кои са", с болка си припомня монахинята.
Идват двойка мъж и жена да се помолят в храма. Баба Агатия взема ключовете и всички се качваме по стълбите до манастира. Горе на високото погледът ми спира върху ложе, издълбано в ската, където е лежал свети Димитър Басарбовски. Монахинята отваря вратата и влизаме в изрядно поддържана малка скална църквица с два прозореца и майсторски резбован иконостас. Навсякъде има подредени икони, а в средата върху покривчица е поставено изображението на светеца закрилник на обителта. Купуваме свещи и ги слагаме пред олтара. Кандилата по стените горят, тихо е и много спокойно.
"Аз съм родом от Кубрат", разказва за себе си самотната жена."Замонашила съм се от млади години. Преди да дойда тук, бях в Кюстендилско. Там са добри хората, много са религиозни и много помагат. Отначало тука ми беше много трудно, ама после свикнах. Трябва манастира да го възприемеш като свой дом, иначе не може", споделя тя. "Това всичкото е от вярата щом е за Бога и за църквата, трябва да не се страхуваме," изповядва своята философия възрастната монахиня. После се замисля и добавя: "Важното е човек в душата си какво носи. Ако имаш злоба, душице, нищо не става. Има ли злоба, няма ли любов и навън сред хората, и в манастира, човек няма мира. Не съжалявам, че съм тук. Всичко си имам, нищо не ми трябва", отсича Агатия.
Изгасяме свещите и излизаме от храма. Ще си тръгвам. Тя ми разправя, че от април започват да идват групите с чужди туристи. "То само от това се издържа манастирът, от таксите за вход, а без пари нищо не можем да поправим Ето тука, ако е рекъл Господ, ще сложим котел за парно, дворът трябва да се поддържа, още стаи да построим", разсъждава на глас монахинята.
Изпраща ме и нарежда: "Нощес съм сънувала едни неща и тази сутрин си викам, че някой ще дойде. Ето, вярно излезе ."
Обещавам напролет да отида отново. Или пък през май, когато е големият курбан в двора на обителта, може и за Еньовден... "По-честичко идвайте и с децата", заръчва ми на изпроводяк сестра Агатия и подхваща дебелия манастирски котак Краси да се прибират заедно у дома.
Легенди в селото разказват, че румънци са откраднали нетленното тяло на мъченика и са го занесли във Влашко да ги закриля.
Името на св. Димитър Басарбовски, закрилник и някогашен монах на манастира, се среща още в "История славяноболгарская", споменато още от Паисий. Първото чудо, което преподобният монах сътворил след смъртта си, е излекуването на сляпо момиче. Нетленните му мощи стоели години наред под водата на реката, докато селяни ги открили и пренесли в скалната обител. Светите останки от мъченика вършели чудеса и при тях се стичали на поклонение хора от различни кътчета на страната. При една от руско-турските войни обаче генерал от руската императорска армия решава да пренесе мощите в родината си. Измолени от румънски вярващи, по-късно чудотворните останки на монаха са били дадени като награда на Влахия. Така от юли 1774 година свитите лечебни мощи са в патриаршеската катедрала "Св. св. Константин и Елена" в Букурещ. И до ден днешен хора от цяла Румъния и други краища на славянския свят се покланят пред светите нетленни останки на Басарбовския мъченик.
Виолета Никифорова
Вестник "Стандарт", 2 Февруари 2003
Виж също:
www.Pravoslavieto.com