Св. преподобни Йоан, наречен Варсанофий
† втората половина на V век
Чества се на 29 февруари. През невисокосни години - на 28 февруари
|
Св. преподобни Йоан, наречен Варсанофий† втората половина на V век Чества се на 29 февруари. През невисокосни години - на 28 февруари |
С проливане на твоите сълзи безплодната пустиня си разработил,
а с въздишките из глъбини делата си стократно уплодоносил.
И, стана светилник на вселената, сияейки с чудеса
(името), отче наш, моли Христа Бога да се спасят нашите души.
На 29 февруари е паметта на Св. преподобни Касиян Римлянин († 435) и на свети мъченик Теоктирист, игумен Пеликитски (VIII в.). Той пострадал за
иконопочитанието при Константин Копроним
: изгорили му носа и ръцете с катран. Свети Теоктирист
бил участник в страданията на св. Стефан Нови († 767).
Преподобни Йоан бил родом от Палестина; като станал на осемнадесет години, той се кръстил, приел върху себе си монашески образ и започнал да се подвизава особено в пост. За добродетелния си живот бил поставен за архиепископ на Дамаск. Но като постоял не много време на архиепископската катедра, забелязал, че задълженията на високото му положение са трудно съвместими с монашеските подвизи; затова Йоан оставил епископията и тайно напуснал Дамаск.
Като дошъл в Александрия, той се преименувал на Варсанофий, за да не би да го познае някой и да открие истинското му положение. От Александрия той се отправил като беден странник в Нитрийската планина*; като се поклонил на игумена на тамошния манастир, свети Йоан го помолил да го приеме, за да служи на братята. Игуменът го приел и му дал монашески одежди. Светецът започнал ревностно да служи на монасите, денем бил зает с това дело, а нощем без сън пребивавал в молитва. Рано сутрин събирал кратуните и съдовете от всички килии и отивал на реката; като ги напълвал с вода, той ги донасял и оставял съдовете с вода пред всяка килия.
* Нитрийската планина се намира на един ден път (27-32 км) от Нитрийската пустиня, разположена в северозападната част на Египет. Тази безводна, камениста пустиня била любимо място на египетските пустинници, прославили се с аскетически подвизи. Монасите се поселвали тук за най-строго уединение и ненарушимо безмълвие - заради пребиваването в Единия Бог. Бел.ред.
Един от монасите, човек с малък разум, силно притеснявал светеца: ту му давал обидни прякори, ту го обливал с помия. Подучен от дявола, недостойният монах пробил стената на килията, където живеел преподобният Йоан и през отвърстието “пускал водата си” върху постелята на светеца, тъй че тя почнала да издава зловоние.
Като узнал за това, игуменът повикал при себе си брата, за да го накаже. Но Варсанофий паднал в нозете на игумена и с плач казал, че самият той е виновен за това.
- Самият аз - казал светецът - дразня брата си и възбуждам гнева му; прости му, заради Господа.
Така той избавил брата от наказание. Но след известно време Йоан бил познат от преподобни Теодор Нитрийски, напуснал планината и избягал в Египет. Тук той проявявал дар на такава прозорливост, че дори узнавал хорските помисли.
Освободил Църквата от еретици, написал много душеполезни книги и с мир отишъл в Христа Иисуса*. Нему, с Отца и Светия Дух, чест и слава во веки. Амин.
* Преподобни Иоан починал във втората половина на V век. Бел.ред.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com