Много хора днес, особено попадналите под въздействие на антиправославна
сектантска пропаганда, недоумяват защо в църквите и по домовете се поставят икони на Христос, Пресвета Богородица и светиите и защо вярващите се молят пред тях.
Най-често те цитират следния пасаж от св. Библия:
"Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе… да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоя Бог, съм Бог ревнив…" (Изх. 20:4)
Thou shalt not make unto thee any graven image, or any likeness of any thing that is in heaven above, or that is in the earth beneath, or that is in the water under the earth: Thou shalt not bow down thyself to them, nor serve them: for I the LORD thy God am a jealous God. KJV
Разрешаването на това недоумение може да стане и без привеждането на допълнителни текстове от св. Писание. От текста ясно се вижда "Не си прави … какво да било подобие…". Ако беше казано "Не си прави … никакво подобие" сектантите биха имали право, но Бог е рекъл "какво да било" (по слав. превод "не всякакво"), т.е. недостойното подобие е забранено.
А че подходящото, приличното за църковна употреба подобие е разрешено и даже заповядано, се вижда от направата на старозаветната скиния, в която по Божие повеление са направени изображения на Херувими на славата (Изх.25:18), за които споменава и св. ап. Павел в своето Послание към евреите (гл.9 ст.5).
Нека да опитаме да си представим как е изглеждал ковчегът на завета с думите от св. Писание:
"Гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на планината" (Изх.25:40).
"А скинията направи от десет платнища… и по тях направи херувими изкусна работа" (Изх.26:1).
Бог сам е осветил направените от човешка ръка изображения:
"Там ще се явявам на Израилевите синове, и това място ще се освети с Моята слава" (Изх. 29:43).
А ето каква почит е била отдавана пред тези изображения:
"Иисус раздра дрехите си и падна ничком наземи пред ковчега Господен" (Ис.Нав. 7:6).
"Да си вземем от Силом ковчега на завета Господен, и той ще върви пред нас и ще ни спаси" (1 Цар. 4:3).
Сега да видим каква е била украсата на старозаветния Соломонов храм:
"А в Святая Святих направи два херувима резбарска работа, и ги обкова със злато" (2 Парал. 3:10).
"И направи завеса… и на нея изобрази херувими" (2 Парал. 3:14).
"От горнището на вратата, както отвътре в храма, тъй и отвън, и по цялата стена наоколо, отвътре и отвън, имаше резбарски изображения, бяха направени херувими и палми" (Иезек. 41:17-19).
Че тази направа на храма е била угодна на Бога се вижда от думите:
"И Господ му каза: Аз чух твоята молитва… осветих тоя храм, който ти съгради" (3 Цар. 9:3).
"Да бъдат очите ти отворени към тоя храм денем и нощем" (3 Цар.8:29).
И както пред изображенията в скинията, така и пред изображенията в храма се е отдавала почит:
"И застана Соломон пред жертвеника Господен…" (3 Цар. 8:22).
"И всеки израилски мъж и всяка израилска жена… паднаха пред храма…" (Иудит 4:11)
"Аз пък, по Твоята велика милост, ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня в светия Твой храм… "(Псал. 5:8).
Дойдете да се поклоним и припаднем, да приклоним колена пред лицето на Господа, нашия Творец" (Псал. 94:6).
"Да идем в Неговото жилище, да се поклоним пред подножието на нозете Му" (Псал. 131:7).
"Покланям се пред светия Ти храм…" (Псал.137:2).
"Тогава на небето се отвори храмът на Бога, и се яви ковчегът на завета Му в Неговия храм…" (Откр. 11:19).
Освен за нуждите на старозаветното богослужение Бог и на друго място е заповядал на евреите да направят изображение:
"И рече Господ на Мойсея: направи си (медна) змия и я окачи на върлина, като знаме…" (Числ. 21:8).
Старозаветните праведници са молели за видим знак на Божията милост към тях:
"Подари на тия, които Ти се боят, знаме, за да го издигнат заради истината" (Псал. 59:6).
"И ще дигне знаме към езичниците и ще събере изгнаниците Израилеви…" (Исаия 11:12).
"Дигнете знаме за народите…" (Исаия 62:10).
"Тури знак по челата на людете…" (Иезек. 9:4).
Поклонение на Златния телец, Николас Пусен (1594-1665)
След като се убедихме в несъстоятелността на сектантските възражения срещу направата и употребата на достойни и подходящи изображения, ще преминем към следващото им недоумение.
От текстовете, привеждани срещу почитането на светите икони става ясно, че сектантите бъркат достойните, заповядани от Бога изображения, с изображенията на езически богове и разни животни. Втората Божия заповед е насочена срещу идолопоклонството, т.е. срещу почитането като божество на нещо, което не е Бог.
"…от остатъците прави бог, свой идол, покланя му се, пада ничком пред него и му се моли и казва: "спаси ме, защото ти си мой бог" (Исаия 44:15-17).
"Думайки на дървото: "ти си мой баща", и на камъка: "ти ме роди" (Иерем. 2:27).
"И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце…" (Деян. 7:41-43).
Очевидно, че нито един от тези текстове не може да се отнесе към иконопочитанието, тъй като почитта, отдавана на видимия образ – иконата, се отнася към невидимия първообраз – Господа Иисус Христа, пресветата Божия Майка или Божиите угодници – светиите. Затова и на иконите образите не винаги са цели – например на много от тях изображенията са само до гърдите, но иконата тъкмо чрез лицето показва образа и подобието на този, в чест на когото е нарисувана.
Когато на иконата е нарисуван Иисус Христос е повече от нелепо да се твърди, че който я почита е идолопоклонник. Понеже Иисус Христос не е идол,
т.е. фалшив бог, а Истински Жив Бог, Единосъщен и Равночестен на Отца и Светия Дух.
Сектантите обаче се изхитряват да твърдят, че Божията Майка и Божиите угодници не трябва да се почитат, следователно не бива в тяхна чест да се рисуват икони.
"Аз съм Господ; това е Моето име; И не ще дам славата си на друг…" (Исаия 42:8).
Отново се сблъскваме с изопачаване на смисъла на Свещеното Писание. Кой е този "друг", на когото Господ не иска да даде славата си става ясно от следния текст малко по-надолу в книгата на пророк Исаия: "Не ще дам славата Си другиму, нито хвалата Си на истукани", т.е. на идолите.
А за светиите си Господ казва
следното:
"И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно" (Йоан 17:22).
"Вие, които Ме последвахте, при пакибитието… ще седнете на дванайсет престола…" (Maт. 19:28).
"Те са равни на Ангели и… са синове Божии" (Лука 20:36).
"Които Той е предузнал… тях и прославил" (Рим. 8:29-30).
"Кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава" (2 Кор. 4:17).
"Очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ…" (2 Тим. 4:7-8).
"Да възхвалим сега главните мъже и отците на нашия род…" (Прем. Сир. 44:1-2).
"Телата им са погребани в мир и имената им живеят в родовете; народите ще разказват за тяхната мъдрост, а Църквата ще разглася тяхната хвала" (Прем. Сир. 44:13-14).
"В вечна памет ще остане праведникът…" (Псал. 111:6).
А ето и примерите за почитане на светите ангели в Стария завет:
"Авраам и Лот се поклонили доземи на Ангелите" (Бит.18:2; 19:1).
"И отвори Господ очите на Валаама, и той видя Ангел Господен… поклони се и падна ничком…" (Чис. 22:31).
"Аз съм вожд на воинството Господне… Иисус падна ничком на земята, поклони се и му каза…" (Иис.Нав. 5:14).
"Пророк Даниил се поклонил на Ангела" (Дан. 10:9-13).
Явно е, че да се счита почитането и поклонението пред
ангелите и светиите, които сам Бог е прославил, за идолопоклонство, е дръзка сектантска клевета срещу православните хора. Нима някой може да допусне, че вярващите православни
християни смятат ангелите и светиите за богове? Православните вярват в "един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо", т.е. вярват в
единия Бог като творец на целия свят, следователно и на светиите и на самите Ангели. Православните почитат св. Ангели като най-близки до Бога и най-свети духове, и светиите като
"Божии приятели", като първенци на Църквата, записани на небесата. И който не почита Божиите приятели, той оскърбява самия Бог (Мат. 10:40-41).
Сектантите често обвиняват "простите бабички", че не били разбирали всичко това и се били уж покланяли на дървото и боичките на иконите. Известно е, че добрия човек изнася от доброто съкровище на сърцето си, а злия изнася от лошото, което е вътре в него. Човек, който може да допусне, че страдащите хора - болни, сакати, безработни, гладуващи и оскърбени, които пристъпват за помощ и утеха към св. Богородица и светиите, вършат идолопоклонство, показва сам нечистотата и сквернотата на своето собствено сърце. Защото е нелепо да се помисли дори, че майката, която целува и допира до гърдите си снимката на нейния син-войник, смята, че държи в ръцете си сина си, а не неговото хартиено изображение. Тя обаче има толкова голяма майчина любов, че за нея е скъп дори ликът на единственото й чедо, което воюва далеч от дома. Само човек, който не обича, не може да разбере същината на почитането на светите икони.
Особено дръзко е да се отрича почитта и поклонението към Тази, от която Сам Бог благоволи да се въчеловечи за изкуплението и спасението на целия човешки род. Сектантите обаче прикриват ненавистта си към Майката на Иисуса Христа, Която Го е откърмила и отгледала, със следния пасаж:
"И славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек…" (Рим. 1:23).
От текста става ясно, че някои са престанали да славят нетленния Бог и вместо него са започнали да отдават поклонение на
изображението на простосмъртен човек, но няма ни дума намек, че на Божията Майка не трябва да се въздава слава и почитание. Очевидно е, че почитащите Пресветата Дева не са
престанали да вярват в Бога и да Му служат. А освен това, както вече изяснихме, те почитат не някакъв образ на св. Богородица, а лично Самата Приснодева Мария, Която както е
известно от Църковната история след Своето Успение е възнесена с Пречистото Си тяло на небето и седи отдясно на Светата Троица, като е възпявана непрестанно от всички ангелски
воинства като "по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите". За това свидетелства и св. цар Давид:
"Застана царица Теб отдясно" (Псал. 44:10).
"И най-богатите от народа ще умоляват лицето Ти… Ти ще ги туриш князе по цяла земя. Ще направя да се помни твоето име от рода в род; затова народите ще те славят отвека до века" (Псал. 44:13;17-18).
Още приживе Небесната Застъпница на всички верни Христови последователи е казала за себе си:
"Ето, отсега ще ме облажават всички родове" (Лука 1:48).
Така й говори Ангелът, пратен от Бога:
"Радвай се благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените" (Лука 1:28).
А св. Елисавета като се изпълнила с Дух Свети свидетелствала:
"благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!" (Лука 1:42).
Плодът на Нейната утроба е Иисус Христос, Единосъщен и Съвечен на Отца. Светото Писание използва както за Него, така и за Нея думата "благословен". За кого другиго св. Библия говори по същия начин, както за Самия Бог? Кого другиго Светия Дух е прославил толкова много чрез авторите на Библейските книги?
Сам Господ Иисус Христос "се покоряваше на майка Си" (Лука 2:51), изпълнявал нейните молби за хората (Йоан 2:1-10), обичал я и даже от кръста се погрижил за нея, поверил целия й по-нататъшен земен живот на Своя най-любим ученик Йоан (Йоан 19:26-27).
Като подражават на Своя Бог, на Ангелите, на св. Елисавета, на апостолите и техните приемници – светите отци, православните християни отдават слава и почит на св. Богородица чрез църковни песни и молитви в нейна чест, чрез изписването на подобващи и достойни нейни изображения и украсяването на храмовете си с тях и чрез наименоването на самите храмове на събития от живота на Светата Майка.
От Свещеното Писание се вижда, че хората трябва да пазят паметта на праведниците, че
Църквата трябва да им въздава хвала, поради което и св. ап. Павел заповядва да помним нашите наставници и, като изучаваме техния живот, да подражаваме на тяхната вяра (Евр. 13:7).
Такива праведници и наставници за нас са: светите праотци, отците, пророците, Света Богородица, апостолите, мъчениците за Христа и всички светии на Христовата Църква. Сектантите
изпълняват ли словото божие за почитането на светиите? В кои свои молитви и песни ги възпяват, въздават ли им хвала, облажават ли ги? Ако сектантите не правят това, те не служат
на словото Божие и затова не могат да се нарекат последователи на Христа (Лука 10:16).
Бог е увенчал със слава не само душите на своите избраници по думите си "ще прославя които Мен прославят", но и техните тела. Ето всеки, който иска с очите си да се увери в Божията сила може да се разходи до катедралния храм "св. Неделя" и да види нетленните мощи на св. крал Стефан. А ако се разходи по-далеч, до Рилския манастир, ще може да види и нетленните и благоуханни мощи на великия застъпник на целия български народ св. Иван Рилски Чудотворец. От медицината, химията и биологията знаем, че човешкото тяло се състои от веществени органи – очи, крака, стомах, а те от различни тъкани – мускулни, нервни,мастни. Самите тъкани се изграждат от клетки, а те се състоят от химични съединения и елементи. По законите на природата след смъртта на човека тялото му се разрушава и от него първоначално остават само кости, а след по-продължително време – прах. Как тогава е останало нетленно тялото на св. Стефан вече 700 години? И как е нетленно, че и благоуханно тялото на св. Иван повече от 1000 години? В близкия до нас град Солун се съхранява нетленното тяло на св. великомъченик Димитър, което при това благоухае и изпуска благовонно миро. То е на 1700 години – идете и вижте дали над него действат неумолимите природни закони. Нетленни и чудотворни мощи е имало и в Стария завет:
"И той (мъртвецът) като падна, допря се до Елисеевите кости, оживя и се изправи на нозете си" (4 Цар. 13:21).
"След смъртта на Елисея, тялото му пророчествало" (Прем Сир. 48:14-15).
Като се отклоняват от прославянето и почитането на светите Божии угодници сектантите сами се лишават от възможността да получат от тях помощта, която изпросват за себе си православните християни. Десетки томове книги могат да се изпишат с чудесата, извършени след молитвеното призоваване на светиите. В целия християнски свят са прославени великите застъпници за грешния човешки род св. Николай Мирликийски, св. мъч. Мина, св. великом. Георги, св. Варвара, св. Екатерина, св. Атанасий Велики, св. Василий, св. Йоан Златоуст, св. Пантелеймон, св. безсребреници Козма и Дамян. Българският народ особено тачи своите св. равноапостоли. Кирил, Методий, Климент, Наум и цар Борис покръстител, св. цар Петър, св. патр. Евтимий, новомъчениците Георги, Георги Нови и Николай Софийски. Особено известни са и светиите от по-ново време като св. Серафим Саровски, св. Нектарий Егински и св. Йоан Максимович. А че несъмнено те се молят за нас, за това свидетелства самото св. Писание:
"Димът от тамяна с молитвите на светиите се издигна от ръката на Ангела пред Бога" (Откр. 8:4).
"Този е братолюбецът Иеремия, пророк Божий, който се много моли за народа и за светия град" (2 Мак. 15: 12-14).
"У Него (Бога) всички са живи" (Лук. 20:38).
"Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това" (2 Петр. 1:12-15).
Като знаем думите на Пресвета Богородица "ето, отсега ще ме облажават всички родове", (Лк.1:48) нека да попитаме: от кой род са непочитащите Божията Майка?
Нека сектантите, ако продължават да упорстват, да посочат поне едно място в Свещеното Писание, където Господ да е казал направо: "Нито към Моите Ангели, нито към Моите приятели – светиите, не се обръщайте с молитви, не ги облажавайте и не ги почитайте!"
Благодарим на християните от Орландoвци за предоставения текст.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com