ок. 100 - ок. 161 година
Античен мислител, един от най-големите автори на гностични
произведения.
Роден и получил образование в Египет, където приема християнството. Мирогледът на Валентин се формира под влиянието на Василид, но той се смята за наследник на тайно апостолско
предание, което възприема от някой си Теод, когото представя за познаващ апостол Павел. Още в Александрия има последователи, но с
особена популярност започва да се ползва в Рим, където пристига през 40-те години на ІІ век. Има дори момент, когато му предричат мястото на римски епископ, но на това се
възпротивяват защитниците на православието, по-специално мъченик Юстин Философ. Според някои сведения Валентин е отлъчен от
църквата. Умира на остров Кипър. Въпреки че е отхвърлен като лъжеучител, доста дълго съществуват групи негови привърженици.
Доктрината на Валентин не е така мрачна и песимистична като доктрината на Василид, но в общи линии е близка до нея. Двамата гностици разглеждат света като еманация на висшето
непостижимо Божество (Бездната). От Бездната се раждат на двойки тридесет духовни начала - еони (гръц. мaўiўwn 'век, вечност'), представляващи пълнотата на вторичното битие -
Плеромата (гръц. πλήρωμα
'пълнота'). Плеромата се опитва да се съедини с Бездната.
Един от еоните, Мъдростта (sofja), нарушава в страстния си порив към Единствения хармонията на Плеромата и създава жалкия свят на материята. За да възстановят равновесието на
двата висши еона на света идват Христос и Св. Дух. Те разкриват тайната на хармонията и пълнотата. Към тази тайна се приобщават избраните и посветените, които се освобождават от
веригите на материята чрез висшето мистич. знание (гносис).
Учението си Валентин излага в книгата "Евангелие на Истината" (намерена през 1945 г. в Египет близо до г. Наг Хамади). Христос е изборазен в нея като небесно Същество, което
само има "подобие на плът" и се опитва да разтвори очите на хората за духовната им природа. "Той им дава светлина. Той им дава път. Този път е истината, на която той учи".
Спасението на човека е в събуждането му от съня, а сънят е земния живот, изпълнен със страдания. Спасението е в това да осъзнаеш себе си като единосъщ със света на небесната
Плерома. Тези идеи, напомнящи поразително гръко-индийската мистика, са по същество дълбоко чужди на апостолското предание за Христос.
"The Nag Hammadi Library in English", Ed. J. M. Robinson, Leiden, 1977.
ПБЭ, т. 3, с.106-08; Соловьев В. С., "Валентин и валентиниане", Собр. соч., СПб.,
19142,т. 10; вж. също библиогр. към Гностични произведения.
Из ст. А. Мень Словарь по библиологии (www.pravoslavie.org).
Превод Павел Б. Николов.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com