[1089A] Господ, Бог твой, е Господ един, познаваем в Отец, Син и Свети Дух: по Отец е нероден; по Син - роден, безначален, вечен, безстрастен, като Слово, Което след като чрез Себе Си помаза придобитото от нас, се нарече Христос; и по Дух Свети, Който произлиза от Отец не чрез раждане, а чрез изхождане. Този Бог е един и Този Бог е истинен, Който е Господ един в Троица от Ипостаси. По природа, по воля, по слава, по сила и по действие, и по всички качества на Божествеността Той е неразделен. Него само ще обичаш и Нему само ще служиш от цялото си съзнание, с цялото си сърце и с цялата си сила. И ще бъдат думите Му и заповедите Му в сърцето ти, за да ги вършиш [1089B], да ги спазваш и да говориш според тях, когато седиш, когато вървиш, когато лягаш и когато ставаш. И всякога ще помниш Господа, твоя Бог, и от Него само ще се боиш. И няма да забравяш нито Него, нито заповедите Му, защото така Той Сам ще ти даде сила, за да вършиш Неговата воля. Нищо друго не трябва да те интересува, освен да се боиш от Него, да Го обичаш и да вървиш във всички Негови пътища. Той е твоята слава и Той е твоят Бог. Недей слуша за безстрастието и невидимостта на небесните ангели, и за изключителната лукавост на изпадналия от там - мъдростта му по отношение на измамата, остроумието и изобретателността - и нищо от това не считай за равночестно на Бога. Не гледай големината на небето, нито многообразността на движението му, нито яркостта на слънцето, нито лунната светлина [1089C], нито блясъка на другите звезди, нито приятното полъхване на въздуха, нито плодородието на морето и на земята, и нищо от това не обожествявай. Всичко това са роби и творения на единия Бог, породени чрез Неговото Слово от несъществуващо. "Защото Той рече - и стана; Той заповяда - и се яви" (Пс. 33: 9). Него само като Бог ще считаш за Владика и Творец на всичко, чрез любов ще се единяваш с Него и Нему ще се каеш денем и нощем за волни и неволни прегрешения. Защото Той е милосърден и милостив [1091A], великодушен и многомилостив, и вечен благодетел; на онези, които Го почитат, прекланят Му си и пазят Неговите заповеди, предлага и дарява царство небесно и вечно, живот безболезнен и живот безсмъртен, за наслаждение - незалязваща светлина. Но Бог е ревнител, справедлив Съдия, страшен Въздаятел, отдаващ на тия, които не Го почитат, не Му се подчиняват, и не спазват заповедите Му, вечна мъка, неугасващ огън, непрестанна болка, неутешимо изтезание, прегръдка на ужасен мрак, страна тъмна и тясна, безмилостно скърцане със зъби, всепояждащ и неутолим червей. Това Той е приготвил за първия лукав отстъпник и за всички онези, които са били съблазнени от него и са го последвали, отричайки своя Творец в делата си, в помислите и разсъжденията.
[1091B] "Не прави всякакво подобие на онова, що е горе на небето, що е долу на земята и във водата", за да им служиш или да ги смяташ за богове; защото всичко това са творения на единия Бог, Който в последните времена, приемайки плът от девича утроба, дойде на земята, свърза се с човеците, и като пострада заради тяхното спасение, умря и възкръсна; Той се възнесе с тяло и седна отдясно величието във висините. С това тяло пак ще дойде в слава, за да съди живи и мъртви. Следователно ще изобразяваш икона на Този, Който се вчеловечи, заради любовта си към Него, и чрез това изображение ще Го споменаваш [1091B] и ще Го почиташ, издигайки ума си през изображението към покланяемото Тяло Христово, седящо отдясно Отца на небето. По същия начин ще изобразяваш и светиите, и ще ги почиташ, не като богове (защото това е забранено), но гледайки ги, от своето предразположение и от отдаваната им почит, чрез образа ще издигаш ума си към тях. Както и Моисей изобрази икони на херувими в Святая Святих, а самата Святая Святих беше образ на наднебесното и храмът представляваше икона на целия свят; като Моисей ги нарече свети, не защото прославяше творенията, а защото чрез тях прославяше Бог - Твореца на света. Следователно ти няма да обожествяваш иконите на Владиката Христос и на светиите, но [1092D] чрез тях ще почиташ Този, Който първо ни сътвори по Свой образ, а сетне поради неизказано човеколюбие благоволи Сам да приеме този Свой образ, който бе вложил в нас, и по този начин бе изобразен. Ще почиташ не само Божествената икона, но и образа на Неговия Кръст, защото това е превелик знак и оръжие Христово срещу дявола и срещу цялата кохорта, която се противи на Бога: защото те треперят и бягат, когато видят този образ. Този образ, и преди да се появи неговият прототип, бе прославян многократно у пророците и е извършил превелики чудеса, но при второто пришествие на Разпнатия върху него [1093A] - Господ Иисус Христос, Който ще дойде да съди живи и мъртви, ще върви пред Него като велик и страшен Негов знак със сила и с голяма слава. Прочее, прослави го сега, за да можеш откровено да го видиш тогава и да се прославиш [заедно] с него. Почитай и иконите на светиите като икони на съразпнати с Христа, изобразявайки кръст пред лицето си, и по този начин споменавайки действителното им съпричастие със страданията на Христа; същото важи и за техните свещени гробове или за това, което е останало от мощите им: защото Божията благодат не се е отделила от тях, както и Божествеността никак не се е отделила от почитаемото тяло Христово при Неговата животворяща смърт. Правейки това и славейки тези, които славят Бога, като показали се съвършени чрез делата си в Божията любов, сам ще бъдеш прославен от Бога и ще пееш заедно с Давид: "Твърде са ми скъпи Твоите приятели, Боже" (?).
[1093B] "Не споменавай напразно името на Господа, Твоя Бог" (Изх. 20: 7) заради нещо земно, заради човешки страх, заради срам или заради собствена слава, кълнейки се лъжовно. Защото клетвопрестъплението е отхвърляне на Бога. Затова, за да не престъпиш клетвата никога, избягвай изобщо да се кълнеш, понеже след клетвата идва клетвопрестъплението, което отчуждава от Бога и причислява лъжливо кълнящия се към престъпниците; но говорейки истината във всичките си думи, ще се въздържаш от задължителността на клетвата. Ако обаче някога ти се случи да се закълнеш, което е само по себе си нередно, ако е за нещо, което е съобразено с Божествения закон, постъпвай така, както повелява Божественият обичай: изисквай от себе си сметка за поетата отговорност, [1093C] молейки се с умиление, с молба за помощ, със сърдечно съкрушение и с телесно изнуряване Христа, Който казва: "Не се кълни!". Ако ли си се заклел в нещо, което е противозаконно, внимавай, щото да не извършиш престъпление заради клетвата, за да не заприличаш на Ирод - пророкоубиеца. Отхвърляйки противозаконната клетва, постарай се никога да не се кълнеш и примири се с Бога, в мъка служейки си със сълзи - предписания лек.
Един ден от седмицата, наречен Господен - понеже е запазен за Господа, Който в този ден е възкръснал от мъртвите, посочил го е и го е предназначил за всеобщото възкресение, в което ще се осветли всяко земно дело - този ден да светиш и да не извършваш [в него] никакво трудно дело [1093D], освен ако не е необходимо. И дай си отдих с всички, които са около теб и с теб, за да прославите заедно Онзи, Който ни придоби със собствената Си смърт, възкръсна и съвъзкреси нашата природа. Помни бъдещия век, внимавай във всички заповеди и поучения Господни, и наблюдавай себе си да не престъпиш нещо или нещо да не изпуснеш; направлявай себе си във всичко. През този ден постоянствай в Божия храм и пребивавай на събранията в него. Причастявай се със Светото Тяло и Кръвта Христови с чиста вяра и с неосъдна съвест; управлявай началото на съвършения живот, обновявай себе си и се подготвяй за приемането на вечните блага...
[1099A] "Не убивай" (Изх. 20: 13), за да не загубиш осиновението от страна на Онзи, Който оживява мъртвите и за да не бъдеш осиновен заради делата си от оня, дето е отначало човекоубиец. Понеже има убийство при побой, убийство при обида и убийство от гняв. Гневът се заражда в нас, когато претърпим вреда от други, при побой или заради обида; затова Христос казва: "на тогова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе ризата" (Лука 6: 29). Не отвръщай с удар на онзи, които те удари, и не отвръщай с обида на онзи, които те обижда. Така ще освободиш и себе си и този, който постъпва лошо, от падението на убийството, и от Бога ще получиш опрощение на греховете. "Прощавайте, и простени ще бъдете" (Лука 6: 37). Който обаче злослови и върши престъпления, той ще получи присъда - вечна мъка. [1099B] "А който пък каже на брата си: "Море", виновен ще бъде за геената огнена" (Мат. 5: 22). Ако, прочее, съумееш да изтръгнеш злото из корен, постигайки в душата си блаженството на кротостта, прослави Христа - Учителя и Създателя на добродетелите, без Когото, както си се научил, не сме в състояние да извършим никакво добро. Ако обаче не успееш да останеш негневлив, извини се, задето си се разгневил, и покай се пред Бога и пред този, който е чул от тебе нещо лошо или пък от теб е претърпял някакво зло. Понеже който се разкайва още в началото на греха, не ще стигне до неговия край. Който обаче не страда заради малките си грехове, чрез тях ще изпадне в още по-големи.
"Не кради" (Изх. 20: 15), за да не би Познавачът на скритото, огорчен от теб, да ти въздаде голямо наказание. По-скоро скрито давай на нуждаещите се от своето имущество, за да получиш стократно повече - и живот в бъдещия век - от Бога, Който вижда на скрито.
"Не лъжесвидетелствувай" (Изх. 20: 16), за да не се оприличиш на онзи, който в началото лъжесвидетелствуваше за Бога пред Ева, и за да не станеш като него прокълнат. По-скоро, ако това няма да навреди на мнозина, скривай падението на ближния си, за да не се уподобиш на Хам, а на Сим и на Яфет, и да получиш тяхната благословия.
"Не пожелавай нищо на ближния си: нито имота, нито парите, нито славата, нищо, което е на ближния ти". Желанието, проникнало в душата, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт. Не пожелавайки нищо чуждо, избягвай, доколкото можеш, да се стремиш към богатство. [1099D] По-скоро, давай от своето на изпадналия в нужда и проявявай милост, според допустимото, на нуждаещия се от милост. И не отблъсквай онзи, които иска да му заемеш пари. И ако намериш някаква загуба, възстанови я на господаря си, дори и той да е настроен враждебно към теб. Помири се с него и ще победиш злото с добро, както ти е заповядал Христос. Спазвайки това с пълна сила и живеейки по този начин, ще натрупаш в душата си съкровище на благочестието, ще станеш любим на Бога и ще бъдеш облагодетелстван от Бога и от онова, що е Божие. И ще станеш наследник на вечните блага, [1101A] които всички ние ще получим по благодатта и човеколюбието на Господа, Бога и нашия Спасител Иисус Христос, Комуто подобава всяка слава, чест и поклонение, с безначалния Негов Отец и всесветия, благ и животворящ Негов Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Св. Григорий Палама
Превод Никола Антонов от MPG, t. 150, coll. 1089 - 1102
Виж също:
www.Pravoslavieto.com