Актът е
подписан от останалите владици,
включая неврокопския митрополит Пимен
(подписът му е под № 5).
"И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно; Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби" (Иоан 17:20-23).
1971 | 1989 | 1990 | 1991 | 1992 |
1993 | 1994 | 1995 | 1996 | 1997 |
1998 | 1999 |
2000 | 2001 | 2002 |
2003 | 2004 | 2005 | 2006 | 2007
Виж също: Раскол 90-ых годов
Последна промяна 29.02.2008
12 март 1971 година почива Българският патриарх Кирил. До 4 юли длъжността наместник-председател на Св. Синод изпълнява Ловчанският митрополит Максим, а впослествие Патриаршеският църковно-народен избирателен събор го избира за Български патриарх и Софийски митрополит. На 25 юни Светият синод на БПЦ издава акт за избора му, a интронизацията му се извършва на 4 юли 1971 година.
|
Актът е
подписан от останалите владици, |
В разгара на "митинговата демокрация" Христофор Събев - водач на Християнския съюз "Спасение", който участва в коалицията СДС, - служи нощни бдения и призовава за "нов демократичен синод". Под негово председателство е учреден и "Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности".
28 март 1989. Патриарх Максим и Св. Синод изпращат писмо до зам.-министъра на външните работи и председател на Комитета по въпросите на БПЦ, с което се настоява самозваният комитет на Христофор Събев, присвоил си правото на "защитник" на БПЦ, да не бъде регистриран.
Декември 1990. Кабинетът на Филип Димитров (СДС) създава Дирекция по вероизповеданията към Министерския Съвет, която заменя Комитета по въпросите на БПЦ и религиозните култове към Министерство на външните работи. Със създаването й се цели тя да има координираща роля, като "1. Осъществява връзката между вероизповеданията и държавата. 2. Оказва съдействие на вероизповеданията пред централните и местни органи на властта. 3. Извършва регистрация на вероизповеданията и на техните централни ръководни органи" (чл. 3 на ПМС № 125 от 6 декември 1990 г.). Неин първи директор е юристът Методи Спасов.
Събор на Православната църква потвърждава избора от 1971 г. на Н. св. патриарх Максим.
Камен Бараков, проф. Анатолий Балачев и проф. Радко Поптодоров възстановяват Свещеническия съюз. (Виж също: Дейността на Свещеническия съюз и причините да бъде разпуснат от Св. Синод).
13 април 1992. Директорът на дирекция "Вероизповедания" в правителството на Филип Димитров Методи Спасов предлага да свали от длъжност Пловдивския митрополит Арсений. Два пъти е "уволняван" и митрополитът на САЩ, Канада и Австралия - Йосиф.
18 май 1992. Шест от тринадесетте митрополитите на БПЦ - Неврокопски Пимен, Великотърновски Стефан, Старозагорски Панкратий, Русенски Софроний, Врачански Калиник и Сливенски Йоаникий - поставят началото на разкола като се отделят от канонично избраното църковно ръководство със следното изявление: "Предвид опорочеността и нищожността на избора на патриарх Максим от 1971 г. трябва да се проведе нов избор на патриарх. С оглед на това и на основание чл. 17 от Устава на БПЦ следва да се избере наместник-председател на Св.Синод, който да поеме председателството на Св.Синод до избирането на патриарх". На тайна среща Филип Димитров уверява тримата, че за тях няма да има лоши последици, ако започнат война срещу патриарх Максим.
25 май 1992. С акт № 92 ръководената от Методи Спасов Дирекция по вероизповеданията при Министерския съвет обявява за "нелегитимен и незаконен досега действуващия състав на Св. Синод като ръководен орган на БПЦ", без да има право на това. Със същия акт М.Спасов създава и ново църковно ръководство, като назначава временен "синод" с наместник-председател Неврокопския митрополит Пимен. С тези неправомерни действия на Дирекцията, духовниците сами се отлъчват от Църквата по силата на Тридесето Апостолско Правило: "Ако някой епископ си послужи със светските власти, за да получи епископска власт в Църквата, да бъде низвергнат и отлъчен, както и всички, които се съобщават с него".
Наложен е запор на сметките на Светия Синод.
1 юни 1992. По заповед на военния министър Александър Сталийски отборът по карате на ЦСКА окупира Синодалната палата. Под ръководството на Христофор Събев и на политици от СДС е завзета и Софийската семинария, следва и неуспешен опит за превземане на Софийската митрополия. Св. Синод обжалва двукратно решението на Дирекцията, но Върховният съд - Трето гражданско отделение, отхвърля жалбата.
22 юли 1992. Постановление на Софийска градска прокуратура, на прокурора Васил Михайлов, с което отказва да уважи жалбата на Светия Синод срещу насилственото завземане на сградата на Синода на ул."Оборище" 4 и да изгони оттам окупаторите.
Фирма "Софис" е първата, която превзема имот, принадлежащ на БПЦ (имота под Богословския факултет на ул. "Позитано"). Вж. Писмо - уведомление от 24 септември 1992 г. на неврокопския митрополит Пимен, с което уволнява Стоян Димитров Кадиев от поста изпълнителен член на съвета на директорите на "СОФИС" АД.
5 ноември 1992. Върховният съд "оставя без уважение" молбата на Св. Синод за отмяна на решението на Дирекцията по вероизповеданията.
Април 1993. За директор на Дирекция по вероизповеданията към Министерски съвет е назначен проф. д-р ист.н. Христо Матанов (той заема поста до октомври 1996 г., виж биогр. справка). Той отменя акт № 92 и отказва регистрация на архиепископия на Христофор Събев. Дирекцията признава БПЦ за юридическо лице, но съдебната система продължава да работи за разколниците.
Директорът на Дирекция по вероизповеданията Христо Матанов не признава изборите на митрополити до свикване на църковно-народен събор.
Окупацията на Синодалната палата е прекратена.
Кметът на София Александър Янчулев регистрира разколническия митрополит Инокентий (Иван Стоянов Петров).
-
Октомври 1996 г. Правителството на Жан Виденов назначава нов Директор на Дирекцията по вероизповеданията - Бончо Асенов. (Асенов е д-р о.з. подполк, завършил школата в Симеоново и право в Софийския университет, дългогодишен щатен служител на Държавна сигурност, включително и на Шесто управление, днес университетски преподавател - професор. След 1989 г. автор на книги за работата на ДС, а през 2005 г. - член на редакционния съвет на "Атака". Виж също тук).
На собствен неканоничен събор отцепниците си избират за патриарх Пимен.
В края на 1996 гoдина Дирекцията по вероизповеданията регистрира Св. Синод с Патриарх Максим.
Mарт 1997 гoдина. Едва дошло на власт, правителството на СДС отменя с решение №130 (на Върховния административен съд) регистрацията на Св. Синод, с което разпалва отново разкола.
В софийския храм "Св. Параскева" разколникът Пимен e обявен за патриарх с подкрепата на депутати и политици от СДС. Дирекцията регистрира нов синод.
Март 1997 гoдина. Заместник кметът на София регистрира Крупнишкия епископ Инокентий като Софийски митрополит. С това се нарушава Устава на БПЦ, според който българският патриарх е и Софийски митрополит.
2-4 юли 1997 година. Четвъртият Църковно-Народен Събор осъди разкола и действията на отпадналите от единството на Църквата и призова отпадналите от единството на Църквата към истинско покаяние и завръщане по съответния каноничен ред в лоното на Майката Църква.
Петър Стоянов се заклева като президент пред Пимен.
20 май 1998. Свикана е т.нар. "обединителна" свещеническа конференция, в която участват разколници и някои канонични свещеници за да търсят пътища за помирение и обединение.
22 юни 1998. Повторно е свикана конференция (с участието почти само на разколници), която първоначално е обявена за свещеническа, а по-късно в декларацията й е наречена "Общонационална православна свещеническо-мирянска конференция". Тя "насрочва" за 20 октомври 1998 г. Общобългарски църковно-народен събор. В декларацията на конференцията е споменато изискване за представителност на "събора": да участва мнозинството от висшия и нисшия клир и по един мирянин от всяка енория. Решено е да се организира привременен съвет, който да контролира взетите на конференцията решения. На декана на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" е възложено да състави специална комисия с представители от "двете страни", която да подготви проект за нов устав на БПЦ. Така още от началото си тази инициатива представлява канонично нарушение, тъй като според Устава на БПЦ църковно-народен събор може да бъде свикван само от Св. Синод; разколниците прокарват протестантски по своята същност идеи, като се опитват да предадат съдбата на Църквата в ръцете на преподаватели, миряни и други "компетентни" лица и с това да отклонят Църквата от свещената йерархия.
 Ръкопис на заявлението, с което митрополитите Панкратий и Калиник се разкайват за разкола и се връщат в каноничната църква. (Няма дата). |
|||
30 септември - 1 октомври 1998 година. Всеправославен събор на всички източноправославни патриарси в София, "Св. Александър Невски". Седем православни патриарха потвърждават легитимността на патриарх Максим.
По крайно снизхождение Съборът приема разкаянието на пребиваващите в разкол и поради това низвергнати от Св. Синод бивш митрополити Калиник и бивш "патриарх" Пимен. Приети в църковно общение са и получилите противоканонично посвещение (от разколниците) епископи Генадий, Инокентий, Борис, Амвросий, Авенир, Гавриил, Павел, Константин, Евлогий, Теодосий, Яков и Никон (в епископска степен), както и свещениците и дяконите, ръкоположени от разколниците.
За валидни и преподаващи благодат са обявени и всички противоканонични свещенодействия, извършени от тях през периода от 1992 г. до 1 октомври 1998 година. Виж също ЦВ бр. 19 за 1998 година.
9 - 10 ноември 1998 година. В Софийската опера е проведен "извънреден църковно-народен събор", организиран и изцяло финансиран от правителството на СДС, в лицето на вицепремиера Веселин Методиев, председателя на Дирекцията по вероизповеданията Любомир Младенов и "Привременен съборен съвет на БПЦ" под председателството на проф. Иван Денев. Тъй като не е свикан от Светия синод, както изисква Устава, събранието е неканонично; митрополитите изпращат писмо до участниците с пожелание "с времето съборът да прерасне в обединителен църковно-народен събор".
Сред участниците (около 1125 на брой) са 384 свещеници, 730 миряни и 11 архиереи (от разколническия "синод"). Задграничните диоцези не изпращат свои представители, въпреки, че всички разходи по събранието (вкл. разходи за път) са покрити от държавния бюджет.
"Съборът" гласува освобождаването на патриарх Максим и приема нов устав (Методиев и Младенов обявяват предварително, че ще регистрират новия устав, независимо дали архиереите на БПЦ участват в приемането му или не). Приети са нововъведения, в които намира израз жаждата за власт на разколниците: за да въведат свои митрополити в управлението на БПЦ, е "решено" да бъдат създадени нови десет епархии; за да контролират бюджета и реституцията на имотите на БПЦ са въведени нови административни и контролни институции и постове, поверени единствено на разколници - Висш административен стопански съвет (ВАСС) и върховен обвинител с право да сезира ВАСС и Върховния църковен съд.
Април 1999. След няколкомесечно боледуване, на 93-годишна възраст умира Пимен. За негов приемник разколниците обявяват Инокентий.
18 октомври 2000. Войната срещу БПЦ навлиза в нова фаза: Върховният административен съд (ВАС) обявява с Определение №6300 регистрацията на Св. Синод за нищожна и допуска втора църква със същото име.
"Върховният административен съд намира, че в Република България съществуват две религиозни общности с наименование Българска православна църква… Щом като в Република България има граждани, които не желаят да бъдат в църковно общение с патриарх Максим, те имат суверенното право да се отделят от религиозната общност, ръководена от този патриарх, и да образуват самостоятелна църква като религиозна общност със свой устав и ръководни органи".
В обръщение към народа и клира Св. Синод казва: "БПЦ е разпъната от злонамерени чиновници, амбициозни разколници, послушни магистрати и недалновидни политици". То е публикувано като платено съобщение между малките обяви в два от най-тиражираните вестници. Националните телевизия, радио и информационна агенция не включват обръщението в емисиите си.
Новоизбраните премиер Симеон Сакскобургготски и президент Георги Първанов се заклеват пред патриарх Максим в парламента. В първия работен ден на Народното Събрание депутатът Борислав Цеков внася проект на закон за вероизповеданията.
Деканът на Богословския факултет доц. Иван Желев оглавява Дирекцията по вероизповеданията. Дирекцията признава Събора от 1991 г., избрал патриарх Максим, както и неговата регистрация, разписана през 1996 г. от тогавашния директор - Бончо Асенов.
Парламентът приема на първо четене три законопроекта за вероизповеданията. (Вж. също раздела Нов закон за вероизповеданията).
16 юли 2002. Обжалвайки мълчаливия отказ на МС за регистриране на решенията на разколническия събор от 1996 г., "алтернативният" синод губи делото срещу правителството във Върховния административен съд (ВАС). Така МС утвърждава, че съществуването на две религиозни общности с наименованието "Българска православна църква", с два устава и две ръководства е незаконно.
22 юли 2002. Убит е 66-годишният ставроиконом Стефан Камберов (от разколническия синод). Убийството е извършено в 2-3 часа през нощта край междуселски път и официалната информация ден след убийството е оскъдна ("Мъж на 66 години бил убит на пътя между с. Добринище и манастира "Свети Панталеймон". Горски работници намерили тялото вчера сутринта. При огледа били открити явни следи от насилие, аутопсията констатирала множество удари с твърд предмет. Установено е, че жертвата е свещеник в Банско. Продължава разследването на убийството" (www.mvr.bg). Това не пречи медии и зложелатели начаса да започнат грозни манипулации против свещенството и каноничната ни църква. Св. Синод осъди убийството и призова разколниците да се покаят и върнат в Църквата. Заподозрени в убийството са един свещеник и един мирянин (свещ. Малин Сакарев, който до преди два месеца също е принадлежал към разколниците и Борис Еринин - бивш клисар от Банско, баща на свещ. Ангел Еринин). През есента на 2003 срещу тях е внесен Обвинителен акт в Благоевградския окръжен съд. Още: Убийството на о. Стефан Камберов.
26 юли 2002. Поврат на СДС за разкола: СДС заявява в декларация, че "убийството на отец Стефан Камберов би трябвало да тласне политиците към безпощадна равносметка и преоценка на досегашното ни поведение". СДС декларира, че на Всеправославния събор през 1998 година на разкола е сложен край, че Църквата ни е единна и неделима, и обещава да не подкрепя повече процеси на разцепление.
16 декември 2002 г. Св. Синод на БПЦ отправя обръщение по повод на обсъждания нов Закон на вероизповеданията.
29 декември 2002. Парламентът приема последните текстове от внесения от Борислав Цеков Закон за вероизповеданията. Виж също статии относно Новия закон за вероизповеданията.
2 януари 2003. Новият закон за вероизповеданията влиза в сила (вж. обнародвания в ДВ текст тук). Tой признава Св. Синод "ex lege", т.е. по силата на самия закон и оставя възможността "алтернативният синод" на Инокентий да се регистрира с ново, различно име, но го задължава да върне всички заграбени, конфискувани и одържавени имоти, принадлежащи на БПЦ.
Юни 2003. СДС иска неофициално експертиза на Закона за вероизповеданията от Съвета на Европа.
6 юни 2003. В специално писмо, изпратено до парламента, Съветът на Европа изпраща експертизата на Закона за вероизповеданията, с което защищава закона за вероизповеданията. В експертизата законът е определен като значителен напредък в защитата на религиозните права и свободи и в изпълнение на международните норми. Специално е споменато, че няма никакви пречки Българската православна църква да бъде призната за традиционна религия, тъй като в световната практика има случаи и на признаване на държавни религии. Напр. в православните Гърция и Кипър и протестантските Великобритания (Англиканската църква) и в скандинавските държави (Лютеранската църква) по конституция са официална държавна религия и тяхното ръководство не подлежи на съдебна регистрация.
28 юли 2003. По заповед на заместник-кмета на Столична община Петър Станков (изпълняващ тогава функцията
на кмет), в регистъра на вероизповеданията са вписани 33 настоятелства на храмове на "алтернативния синод", които се представят за
местни поделения на "Светия Синод на Българската православна църква". За да направи това възможно, Станков уважава молби за
регистрация с ред "пропуски":
1) регистрирани са настоятелства, които нямат съдебно решение за регистрация на
вероизповеданието и на неговото централно ръководство от Софийския градски съд (според Закона за вероизповеданията всички
вероизповедания, с изключение на Българската православна църква, трябва да са регистрирани в съда);
2) в документите липсват
необходимите според чл.19 от Закона за вероизповеданията пълномощни на лицата, упълномощени от централното ръководство,
3)
липсват също и удостоверения от централното ръководство за лицата, които го представляват в съответната община с посочени седалище
и адрес на местно поделение.
Обвинение срещу Петър Станков за превишаване на правомощия и злоупотреба със служебно положение е
заведено от прокуратурата на ноември 2004. Делото е приключено на 11 декември 2007 и Станков е оправдан (виж
по-долу).
Септември 2003. Инокентий прави опит да регистрира в Софийски градски съд "алтернативния синод" като единствен. Съдът отказва да го впише с името "Българска православна църква", защото молбата не е подадена от лице, което Я представлява. (Това поставя "алтернативния синод" изцяло извън закона. Решението е съобразено със Закона за вероизповеданията, който изключва възможността лица, които са излезли от лоното на Православната църква да използват името Й и да предявяват претенции към имуществото Й. При положение, че се регистрират в съответствие със закона, законът не оспорва правото на вероизповедание на разколниците, както и правото им да се обединят в една религиозна общност).
На 4 ноември 2003 г. Софийският апелативен съд (а на 8 януари 2004 година и Върховният касационен съд) потвърждават решението на Софийския градски съд. В провинцията регистрацията на църковни настоятелства на "алтернативния синод" все още е валидна.
В обръщението си след влизането на закона в сила, Св. Синод се обръща към разколниците, напомняйки, че Църквата е Една, и ги призовава да не продължават да използват името на БПЦ и да върнат неправомерно завзетото Й имущество.
Края на юни 2004 г. С нотариална покана, отправена до "алтернативния синод" на Инокентий, патриарх Максим иска от да спрат да се представят за членове на БПЦ, да освободят окупираните храмове и да предадат владенитето на цялата движима и недвижима църковна собственост на Светия Синод. Патриарх Максим призовава чрез нотариални покани всички отделили се да се покаят и да се върнат в лоното на Църквата. Разколниците игнорират поканата доброволно да освободят заетите от тях имоти в определения от закона срок.
Българската православна църква иска съдействието на Прокуратурата да бъдат отстранени действията на отцепниците.
22 юли 2004. Прокуратурата взема решение свещениците, окупирали досега близо 250 храма, параклиси и манастири, да бъдат изведени насила. С прокурорско разпореждане полицията започва акция в цялата страна за отстраняването на свещениците на Инокентий. До третия ден всички окупирани храмове в столицата са запечатани и предадени на свещеници от БПЦ. Предаването на по-голямата част на църковните имоти в страната става без сътресения, но петдесетина свещеника в 30 църкви оказват съпротива. В някои от тях се е достига дотам, че органите на реда насилствено да извличат барикадиралите се свещеници и миряни и да изкъртват църковните врати. При разразилите се грозни сцени, някои от неподчинилите се са откарани в полицията, други се нуждаели от медицинска помощ. Полицията запечатва и свещоливницата в столичния квартал "Илиянци". Пред храмовете в София и страната е поставена полицейска охрана и се прави опис на документи и имущество. (До третия ден единствено църквите в Банско и Разлог остават във владение на "алтернативния синод". Подкрепяни от кметовете на двата града, свещениците отказват да предадат ключовете на полицията и следователите).
23 юли 2004. По разпореждане на главния прокурор Никола Филчев Върховната касационна прокуратура образува следствено дело срещу "синода на Инокентий" и го възлага на Националната следствена служба. Обвиненията са по член 206 и 274 от Наказателния кодекс за незаконно владеене на чуждо имущество, самоволно действие и самоуправство - за обсебване на църковно имущество и вещи, принадлежащи на Православната църква, както и за използване на идентични наименования с тези на Българската православна църква - име, печат и документи.
Срещу Инокентий и още седем души от бившия алтернативен синод има и друго следствено дело - за обсебване на имущество в особено големи размери.
БПЦ отправя отново призив към отцепниците да се покаят и да се върнат в Църквата.
Възвръщането на окупираните от разколниците храмове - извадки от пресата юли - август 2004
Септември 2004. В заявление до правителствата на държавите-членки на НАТО и на ЕС 41 свещеници молят на тях и семействата им "да бъде предоставено политическо убежище" с твърдението, че се нарушава правото им на религия и изповедание. В Европейския съд по правата на човека в Страсбург са подадени и две искания за съд на държавата ни и на патриарх Максим - едното от тях е от Инокентий, а другото - от група граждани, сред които и Анатолий Балачев.
Септември-октомври 2004 г. Църковното настоятелство на храм "Света София" в Чикаго освобождава своя свещеник поради злоупотреби. Допълнително възниква конфликт с Американския и Австралийски митрополит Йосиф и новонаетият свещеник преминава заедно с общината при Инокентий. Завоювалият печална известност игумен на Роженския манастир епископ Йоан "Богослов" е също активен в САЩ.
Ноември 2004. След пенсионирането си през октомври 2004 свещ. Анатолий Балачев (преподавател в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", един от идеолозите на разкола, заемал в продължение на повече от 6 години длъжността главен секретар на "синода" на Инокентий), изпраща покайно писмо до Св. Синод. Епархийският съвет на Софийска митрополия удовлетворява молбата му за връщане в БПЦ.
Нач. на 2005 г. Инокентий е формално освободен от поста наместник-председател на "Алтернативния синод". Неговото място заема 90-годишният епископ Борис Пловдивски. Разколниците завеждат иск за 200 милиона евро в Европейския съд по човешките права в Страсбург, които държавата да им плати като компенсация за "неправомерното им изгонване от храмовете" на 21 юли 2004 година.
Март 2005 г. Разколът е смален до минимум. От общо 50-60 свещеници-разколници в цялата страна, 40-45 свещеници и двама епископи се връщат в БПЦ, в това число яростни противници на патриарх Максим, като бившия секретар на синода на Инокентий отец Анатолий Балачев и отец Веселин Арнаудов. Останалите са свещеници - ръкоположени по времето на разкола, както и такива, които "са загубили качествата да бъдат православни духовници. Те имат втори или трети брак или съществува някаква друга причина, поради която не могат да са духовници. Има само 5-6 души, които са свързани с политически партии и обслужват политически и други интереси, а не религиозни" (по думите на проф. Желев). Някои от свещениците са били ръкоположени по времето на разкола и за това сега не могат да се върнат.
12 април 2005 г. В Софийския районен съд е внесен обвинителен акт против Инокентий за самоволното подписване и подпечатване от него на 439 документа от 2 януари 2003 г. до 6 юли 2004 г., в които се е представял за Наместник председател на Светия Синод и Софийски митрополит, какъвто е Н.Св. патриарх Максим (Престъпление по чл. 274, ал.1 от НК). По друго дело разколниците са обвинени, че са обсебили в особено големи размери църковни имоти.
12 юни 2005. Умира опростеният и възстановен от Св. Синод ставрофорен иконом Анатолий Балачев. Да упокои Бог душата му!
1 февруари 2006. В Софийския районен съд започва делото против Инокентий. В ход е и съдебно дело за обсебването на големи размери имото от Българската Православна Църква. Още: Самозванецът Инокентий отива на съд.
12-15 февруари 2007. Представители на “алтернативния” синод са на посещение в Страсбург, за да се опитат да повлияят членове на Европейския парламент да окажат натиск върху българското правителство относно изгонването на разколническите свещеници от храмовете през юли 2004 година. Искът на разколниците пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург все още не е решен.
11 декември 2007. Петър Станков, обвинен в превишаване и нарушаване на служебните си задължения при регистрацията на 33 настоятелства на "алтернативния синод" в регистъра на вероизповеданията на Столична община (виж по-горе), е оправдан от Софийския градски съд и от Софийския апелативен съд. Съдът заключава, че Станков не е бил длъжен да проучва дали "алтернативният синод" има право да се представя за Св. Синод на Българската православна църква (и с това да Я представлява), и че един кмет не би трябвало да откаже да впише в регистъра местни поделения на вероизповедания (въпреки, че в случая въпросните "вероизповедания" и настоятелствата им не са съдебно регистрирани, както Законът на вероизповеданията изисква). Съдът приема, че с тази регистрация Станков не е облагодетелствал "синода" на Инокентий.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
