Неделя на св. жени-мироносици -
Трета неделя след Пасха
Неделя святых жен-мироносиц
The Myrrh Bearing women
|
Неделя на св. жени-мироносици -
|
Радостта от Възкресението на Господа Иисуса Христа е всесветовна. Вече три хилядолетия изминаха от това спасително чудо, топлещо сърцата, както в първите дни на неговата проява и ще продължава и занапред със същата сила, както първоначално.
Иудейският народ, ведно с първенците книжници и фарисеи, искал "личба" от Господа Иисуса Христа и Той отговорил, че "личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Йона" и припомнил библейската история за пророк Йона, като казал: "както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи" (Мат. 12:40). "Син Човечески" Сам Христос Господ наричаше Себе Си. Така ясно Той предсказа ведно с пророците Своето Възкресение в нощта на третия ден след погребението, което предсказание се припомня в Пасхалния канон.
Личбата на
пророк Йона.
"Както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи" (Мат. 12:40). Фреска от 3-4 в.
Catacomb of Sts. Peter and Marcellinusв Рим
Как е станало това всемирно събитие, Възкресението, е тайна, запечатана в гроба. Силното земетресение, което смутило и изплашило поставената стража, било указание, че из недрата на замята Първенецът от мъртвите се вдига от гроба.
Потънала в скръб, с пронизано от мъка сърце, св. Богородица по това време била в дома на възлюбения ученик апостол Йоан, на грижите на когото я бе поверил от кръста на Голгота Христос Господ (Йоан 19:27). Тя първа била известена за чудото от Възкръсналия Господ Иисус, Който Сам й се явил, както пее Църквата:
"Като видя Възкръсналия твой Син и Бог, радвай се с апостолите, чиста Богоблагодатна,
ти, която от всички най-първо се зарадва, приемайки Причинителя на радостта, Всенепорочна майко"
(Пасхален канон, песен I, стих IV).
Жените, които присъствали при погребението, тръгнали на третия ден рано с благовонни масла, за да помажат тялото Христово, загрижени кой ли ще им отвали гробния камък. С тях била и Мария Магдалина, но тя избързала и първа видяла гроба отворен, камъка отвален. Още не се било развиделило. Изплашена, тя се върнала да обади на Симон Петър и на другите ученици и им казала: "Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили".
Това като чули двамата - Петър и Йоан, се затичали към гроба да видят какво е станало. Йоан като по-млад избързал и видял гроба празен; само повивките в него. Дошъл Петър и той се уверил, и замислени си тръгнали обратно.
Мария Магдалина, след като съобщила за случилото се, отново се върнала в градината и плачейки, надникнала в гроба: "и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. И те й казват: жено! Защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили" (Йоан 20:13).
"Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. Иисус й казва: жено! Защо плачеш? Кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема" (Йоан 20:14-15). Тогава Христос внушително й казва: "Марийо!" И тя стреснато вдига поглед и казва: "Равуни!", което значи Учителю.
Така Възкръсналият Господ Иисус Христос след като се явява на майка Си, се явява на Мария Магдалина.
Чрез жената влезе скръбта в света и сега чрез нея - радостта. След св. Богородица първа Мария Магдалина се удостои с вестта за Възкресението заради голямата й преданост, за да се разсее у нея скръбта и да се възпламени усърдие да благовести Възкресението на Господа.
Преданието разказва, че тя се явила и в Рим пред император Тиберий с червено яйце и го поздравила с пасхалния привет: "Христос воскресе!" На въпроса как може да говори за Разпнатия, умрял на кръста и положен в гроб, тя възразила, че и от яйцето по силата на Божието благословение изхвръква живот. За всемогъщия Дарител на живота всичко е възможно. Тъй и от пашкула на затворената като в гроб копринена буба изхвръква живот. И тъй, жените мироносици са първите вестители на Възкресението.
Великден е ден на особено веселие, ден на радост. Никой да не унива. Вратите на радостта са отворени за всички. Реките на радостта текат за всички. Възкресението на Христа е залог и за нашето възкресение.
Черпете от тоя поток на радост. "Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък" (1Кор. 15:20).
Да се радват мъже, жени, старци и младежи, бедни и богати - от гроба възсия спасението. Да се поздравят с тоя възкресен, великденски привет: "Христос воскресе!" - "Воистину воскресе!"
Честита великденска радост!
† Доростолски митрополит Иларион 
Брой седми за 2004
година
В традиционната православна иконография моментът на Възкресение никога не е рисуван подобно възкресението на Лазар. Евангелието и църковната традиция не казват нещо за това как се е случило. Това мълчание ясно изразява разликата между двете събития. Възкресението на Лазар е чудо, което е могло да бъде видяно от всички, докато Възкресението Христово било недостъпно за всякакво възприятие. Както раждането Му от дева, така и Възкресението се възхвалява като неописуема мистерия, недостъпна за всеки ум. Резултатът от необяснимия характер на събитието и невъзможността да бъде изобразено е причината за липсата на икони на Възкресението. Ето защо в православната иконография, както казахме, две изображения кореспондират със значението на това събитие. Те показват момента, предшестващ Възкресението Христово – Слизането в ада, и моментите след Възкресението.
Леонид Успенски
Превод със съкращения: Камелия Константинова
The Meaning of Icons
Св. мироносици на гроба на
Христос.
Стенопис от църквата в сръбския манастир Грачаница в Косово.
Явяването на ангела на жените-мироносици.
Икона от празничния чин на иконостаса на Троицкий собор в
Свето-Троицката Сергиева лавра.
Школата на Андрей Рубльов.
Източник: russianculture.ru
Св. жени-мироносици на гроба на Христа
Жените-мироносици и ангелът пред празния гроб на Христа.
Съвременна гръцка икона.
Източник: eastern-orthodoxy.com
Светите жени-мироносици и ангелът пред празния гроб на Христа
Явяването на ангела на жените-мироносици.
Руска икона.
Източник: orthphoto.net
Възкресение Христово - Св.
жени-мироносици пред празния гроб.
Сирийска икона от 1219, Антиохийска църква.
Днес във Ватиканската библиотека.
Източник: mari.org
Когато през Страстната седмица слушаме
разказа за страданията на Христа, за неговото разпятие и смърт, неизменно ни поразява една подробност в повествованието: верни Нему до самия край остават малцина, предимно жени, за
които почти нищо друго не е казано в Евангелието. За учениците на Христа се казва, че те всички, оставяйки Го са се разбягали. Петър три пъти се отрича от Него. Юда Го предава.
След Христос, по времето на Неговите проповеди, са вървели тълпи народ. И всички са чакали нещо от Него: чакали са помощ, чудеса, изцеления, освобождение от ненавистното римско иго, уреждане на своите земни дела. Всички тези безчислени хора слабо разбирали смисъла на Неговото учение - проповедта на самоотвержеността и любовта, проповедта на пълната себеотдаденост - и едва ли са се вслушвали в нея. Христос можел да помогне. Ето защо хората вървели към Него и след Него. Но ненавистта на народните вождове и властниците към Него започва да расте. В Христовата проповед за любовта зазвучават предсказанията за това, че Самият Той ще се принесе в жертва на тази любов. И тълпата започнала да оредява, да утихва. В последния миг на земната си слава човешкото тържество на Христа ярко и пламенно избухнало в деня на влизането в Иерусалим, когато, по думите на Евангелието, "се развълнува целият град". Но това било само за миг. И не затова ли така радостно и възторжено посрещнали Христос, защото отново и отново чакали и искали от Него земно царство, земна победа, сила и слава?
Всичко това изведнъж свършва. Изгасва светлината и след Цветница настъпва тъмнина, самота и безизходната скръб на Страстната седмица. И не е ли най-страшното в тези последни дни предателството на близките, на учениците - тези, на които Христос наистина отдаде Себе си? В Гетсиманската градина дори тримата най-близки не издържат и заспиват, докато Христос в пределно напрежение, в кървава пот се подготвя за страшната смърт. Знаем, че Петър, така твърдо обещавал да умре с Христа, в последния момент му изменя, отказва се, отрекъл се, предал: "...Тогава всички ученици - пише евангелистът - Го оставиха и се разбягаха" (Мат 26:56).
Но и това не е всичко. Кръстът отбелязва часа на земната вярност и земната любов. Тези, които по време на "тържеството" изглеждат така далечни; тези, които почти не срещаме на страниците на Евангелието, тези, на които, по думите на евангелиста, Христос не е говорил за Своето възкресение и за който в тази нощ на Кръста всичко свършвало, погивало - именно те се оказали верни, пребивавайки в земната любов. Евангелистът Йоан пише: "А при Кръста на Иисуса стояха Майка Му, и сестрата на майка му, Мария Клеопова и Мария Магдалина" (Йоан 19:25).
После, след смъртта на Иисус, "...когато се свечери, дойде едни богаташ от Ариматея, на име Йосиф, който също се беше учил при Иисуса. Той дойде при Пилата и поиска Иисусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да му се даде. Йосиф като взе тялото, обви го в чиста плащаница и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си." (Мат. 27:57-60).
На следващия ден, след изтичане на съботата, на разсъмване на третия ден, жените отиват на гроба за да помажат мъртвото тяло с благовония, според обичая на онова време. И именно на тях Христос се явява възкръснал, първи те чуват от Него онова "Радвайте се!", което завинаги става същност на християнската сила.
На тези жени Христос не е разкривал тайните на бъдещето, както ги е разкрил на
избраните дванадесет апостоли. Тези жени не познават нито смисъла на смъртта, нито тайната на бъдещата победа, на наближаващото възкресение. За тях смъртта на Учителя и приятеля
била смърт, край, и при това - страшна и позорна смърт; страшно и позорно откъсване. Те стояли при Кръста само заради любовта си към Христа и обичайки, са съпреживявали с Него. Те
не оставили това бедно, измъчено тяло, но свършили всичко, което любовта извечно върши при последната раздяла. Тези, които Христос помолил да бъдат с Него в часа на страшната
борба, когато по думите на Евангелието, Той започнал "да скърби и да тъгува" - те Го оставили, разбягали се, отрекли се. Онези, които Той за нищо не е молил, Му останали верни със
своята проста човешка любов. "А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше" (Йоан 20:11). Така през всички векове плаче любовта, както Сам Христос е плакал на гроба на своя приятел
Лазар. И ето - тази любов първа узнава за победата; на тази любов, на тази вярност първом се дава да
узнае, че не трябва повече да плаче, че "победата е погълнала смъртта" и че такава безнадеждна раздяла никога вече няма да има.
Ето какъв е смисълът на възкресението за жените мироносици. То напомня, че единствени любовта и верността са сияели тогава в онзи безнадежден мрак. То ни призовава да запазим любовта и верността в света. То осъжда нашето малодушие, нашия страх, нашето вечно и робско самооправдание. Никому неизвестните Йосиф и Никодим и жените, идващи на разсъмване на гроба - те заемат толкова малко място в Евангелието. И все пак именно тук се решава вечната съдба на всеки едни от нас.
Струва ми се, че именно в днешни дни особено се нуждаем от припомняне на тази любов и на простата човешка вярност. Настъпили са времена, когато и те биват развенчавани от възтържествувалото в света зло учение за човека и човешкия живот.
Векове наред, макар и слабо, в света ни е светил и мъждукал пламъкът на верността, любовта, състраданието и мълчаливо е присъствал в страданията на отхвърления Човек. И трябва като за сламка да се захващаме за всичко онова, в което все още живее топлата, проста като светлината, земна и човешка любов. Истинската любов не пита човека за теории и идеологии, тя е обърната към неговото сърце и неговата душа.
В грохота на човешката история са се създавали и са се разпадали царства, изграждали са се култури, бушували са кръвопролитни войни, но винаги, неизменно над земята, над тази мътна и трагична история е възсиявал образът на жената, образът на грижата, саможертвата, любовта и състраданието. И ако в света ни го няма това присъствие, тази светлина, независимо от всички негови успехи и достижения, този свят все едно би бил един СТРАШЕН СВЯТ. Може без преувеличение да се каже, че човешкото у човека е спасявала и спасява жената. И го е спасявала не с думи, не с идеи, а със своето мълчаливо, загрижено и любящо присъствие. И ако все пак не прекъсва тайният празник на живота, пренебрегнал цялото зло, царстващо в света, дори и да се празнува в бедна стая, зад сиромашка трапеза така радостно, като че ли в дворец, то радостта и светлината на този празник е в нея - в жената, в нейната никога не натрапваща се любов и вярност. "Виното не стига...". И докато тя е тук - майката, жената, съпругата - достатъчно е виното, достатъчна е любовта, достатъчна за всички е светлината.
Прот. Александър Шмеман
Виж също:
www.Pravoslavieto.com