Чудото на Възкресението

anastasi5.jpg (62915 bytes)
Възкресение Христово (Слизане в ада).
Мозайка от XI в. от манастира Св. Лука в планината Хеликон в Гърция

Виж също:

Възкресението на Иисус Христос е онзи исторически факт, който дава основа на цялото християнство. Св. ап. Павел разбирайки, че целият смисъл на християнството е неразривно свързан с Христовото Възкресение пише:

"Ако... Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете; тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали. И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци. Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък... Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят" (1Кор. 15:17-22).

Всички други религии са основани на теологично схващане или идеология, а не върху историческия факт за идентичността на основателя си, нито върху историческо събитие. Християнската вяра зависи от историческата достоверност на записаното в Новия Завет. Историята на християнството в най-голяма степен е историята на най-голямото чудо - чудото на Възкресението, което продължава да се случва непрестанно във всички християнски сърца, ден след ден, година след година, до Страшния Христов съд.

Наистина ли е имало Възкресение? Защо е трябвало Иисус да възкръсва? Щеше ли да съществува християнството, ако не проповядваше за Възкресението на Христа? Има ли достатъчно доказателства, потвърждаващи вярата в него?

Съществуват редица исторически, литературни и юридически свидетелства в подкрепа на достоверността на Възкресението за които е писано много. Освен тях, налице са така наречените обстоятелствени (косвени) доказателства. Докато прякото доказателство третира самия факт, то косвеното е представяне на факти, които са доказани и от които може да се съди за други факти. Съществуват косвени доказателства, които са необясними по друг начин, освен чрез Възкресението.

Ето някои от тях:

Произходът и съществуването на ранната християнска Църква е факт, който трябва да бъде обяснен. Тя възниква още в 30 г. сл. Хр. в Иерусалим, градът, в който Иисус Христос е бил разпнат и погребан. Възкресението на основателя й било проповядвано на няколко минути път от гробницата на Иосиф. В резултат на първата проповед за Възкресението на Христа 3000 души повярвали и се кръстили. Би ли оцеляла ранната Църква във враждебното си обкръжение и възможно ли е било обръщането на толкова хора, ако Христос не бе възкръснал от мъртвите?

Друг факт е решението да се промени деня за поклонение от събота в първия ден на седмицата - неделя. Ранните християни са били ревностни евреи, фанатици в пазенето на съботата. Те променят деня на поклонение от събота в неделя поради на Христовото Възкресение. Няма друго събитие, което да се чества петдесет и два пъти в годината.

Третото доказателство са таинствата, чрез които се преподава на вярващите Божията благодат и които ни напомнят страданията и смъртта на Иисус Христос. Св. апостол Павел пише: "Всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме" (Рим. 6:3). Тези думи имат следния смисъл: като се потапяме в кръщелния купел, ние ставаме участници в изкупителната смърт на Христа.

Във връзка с таинството Евхаристия същият апостол казва: "Колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той" (1Кор. 11:26). Тези думи показват, че тялото и кръвта Христови възвестяват че на земята е бил въплътения Син Божи, Който умрял на кръста за греховете на хората.

Промененият живот на ранните християни е едно от най-красноречивите доказателство в подкрепа на Възкресението. Кое ги е карало да проповядват навсякъде за Възкръсналия Христос? Ако са имали видима полза от това - обществен престиж, богатство, спокойствие, тогава логично бихме си обяснили действията им. Но вместо това християните са били разпъвани на кръст, хвърляни на дивите зверове по арените, пържени в масло, набивани на кол и пр. Въпреки всичко това християнската проповед се разраствала и печелела все повече привърженици. Заявената от последователите на Христа любов към ближния и непротивене на злото със зло правели дълбоко впечатление. Мъченията и масовите екзекуции укрепвали вярата на християните, което карало противниците им сериозно да се замислят върху морално-етичните ценности на тяхното вероизповедание и да стават техни последователи.

Преобразяването на Христовите ученици в храбри ентусиасти, които посрещат мъченичеството без страх или колебание не би могло да бъде обяснено по друг начин освен чрез Възкресението. Петър, който се отрича три пъти от Христа попада в затвора поради това, че започва да проповядва Възкръсналия Христос и завършва живота си разпънат на кръст с главата надолу.

Всред враждебни противници апостолите остават непоклатими в увереността си във Възкресението. Обръщането и последвалото служение на св. ап. Павел е едно от най-драматичните преображения в цялата Свещена история. Ревнителят на иудейския закон с цялото си сърце приел Възкръсналия Христа, Когото гонел, за да стане най-активният проповедник на Неговото учение сред езичниците и един от стълбовете на Неговата Църква.

Мариета Иванова
Препечатано от в. "Духовен дом" http://www.bsc.rousse.bg/fsh/FSH_a35_bg.htm

Виж също: