"Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му?" (Марк 6:3)
"Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му - Иаков и Иосия, Симон и Иуда? 56. И сестрите Му не са ли всички между нас?" (Мат. 13:55)
В Св. Писание думата "брат" е използвана с няколко различни значения. Най-често то обозначава най-близък родственик по кръв, в т.ч. децата на един баща (Мат. 10:2; Лук. 6:14) или братовчед и близък роднина (Бит. 13:8, 14:16; Иоан 7:3; Деян. 1:14).
На други места думата "брат" обозначава и по-отдалечено родство, а също хора, които произхождат от един и същи род/народ или земя (Бит. 13:8; Естир 10:3; Деян 8:25; Мат. 5:23, 7:3). Хора, свързани помежду си са също наречени така (2Цар 1:26: "Жалея за тебе, брате Ионатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене беше по-горе от женска любов").
"Братя" Св. Писание нарича представителите на Божия народ, считайки всички за родственици (Деян. 9:30, 11:29).
В Новия Завет думата братя обозначава тясно духовно общение, което искрените последователи на Христа имат с Господа и един с друг (Мат. 25:40). Господ е наричал братя Своите ученици (Мат. 12:49; 23:8).
Понякога думата "братя" се употребява и символично (Иов 30.29; Пр. 18:9).
Св. Писание споменава на много места "братята и сестрите" на Иисус, напр. в Мат. 12:46; 13:55; Марк 3:31; 6:3; Лук 8:19; Иоан 2:12; 7:5; Деян 1:14; 12:17; Иуд 1; 1Кор 9:5; Гал 1:19.
Като негови братя се указват Иаков, Иосия, Симон и Иуда (Марк 6:3, Мат. 13:55), но несъмнено тях не можем да почитаме като деца на Пресветата Дева. Дала обет за девство за цял живот, тя останала дева и до рождеството, и в рождеството, и след рождеството на Господа (вж. Рождество Христово).
Някои смятат, че това са деца на св. Йосиф Обручник от първия му брак.
Други смятат, че са деца на родна сестра на Божията майка - жената на Клеоп, наричан още Алфей (Иоан 19:25) и по такъв начин - братовчеди на Господа по майчина линия (Марк. 6:3, Мат. 13:55). За Мария Клеопова виж Името "Мария" в Библията.
Трети [вкл. някои православни библеисти, в т.ч. В.П. Вихлянцев, бел.ред.] вярват, че Иаков, Иосия, Симон и Иуда са родни братя на Иисус по плът, родени от Божията Майка, за Която св. Матей Евангелист казва: "И не познаваше я (праведният Йосиф, бел.м.), докле тя роди своя първороден Син" (Мат. 1:25).
Христовите братя не вярвали в Него по време на земния Му живот (Иоан. 7:5), но чудото на Възкресението им отворило очите ("Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя", Деян. 1:14, вж. също Иоан. 7:5).
Най-старият от тях – Яков, брат Господен, станал първият презвитер и един от стълбовете на Иерусалимската църква, дълбоко почитан учител на много християни.
Очевидно останалите братя също са играли важна роля в Йерусалимската община. След като ап. Петър разказал как Господ го извел из тъмницата, добавил: "обадете за това на Иакова и на братята", Деян 12:17).
Иуда, който е наречен "раб на Иисуса Христа, а брат на Иакова", "апостол на Господа нашего Иисуса Христа", е автор на най-краткото новозаветно съборно послание.
Братът Господен Симон (св. апостол Симеон) бил след ап. Яков вторият епископ на Йерусалим и завършил живота си мъченически, Църквата го чества на 27 април.
"Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му?" (Марк 6:3).
В Св. Писание Божията майка никога не е наречена по друг начин, освен "девицата Мириам", "Иисусовата майка", "майка Му" и "майка Му Мария", "майката на моя Господ".
Божията майка никога не е наречена и майка на Иаков, Иосий и другите "братя" и "сестри" Господни. Също така Господните братя никъде не са наречени синове на Божията майка, нито пък те самите наричат себе си нейни синове.
Също така, самите "братя Господни" никъде в Писанието не се наричат Негови братя, а "раби":
"Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа" (Иуда 1:1).
"Иуда, раб на Иисуса Христа, а брат на Иакова" (Иуда 1:1).
Разпятие Христово.
Стенопис от 1546 г. от
Теофан Критски в Манастира Ставроникита в Света Гора
Атон
"При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина" (Иоан 19:25).
От Св. Писание знаем също, че св. Богородица е била единствена дъщеря на престарелите си родители Йоаким и Анна. Поради това Мария Клеопова не може да е била родна сестра, а братовчедка на Пресвета Богородица.
Именно Мария Клеопова е, според Писанието, майка на "братята Господни" (Мат. 27:55-56; Марк 15:40):
"А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.
И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;
и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;
и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.
А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!
Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха;
между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове" (Мат. 27:50-56)."А Иисус, като издаде висок глас, издъхна.
И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу.
А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий.
Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия,
които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим" (Марк 15:37-41).
За Мария, майката на Иаков и Иосий, се говори, че тя e следвала Иисуса Христа и в Галилея, и в Йерусалим и Му служела заедно с другите жени (Мат. 27:55-56). Как Му служели те? "Услужваха (Му) с имотите си" (Лука 8:1-3).
За разлика от тях Пресветата Дева сама се нуждаела от помощ.
Поради това Христос я връчил, като самотна и бедна, на грижите на своя ученик Йоан. Нямайки деца, по искането на Спасителя, Божията
майка трябвало да счита Иоан за свой син:
"Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си" (Иоан 19:26-27).
Затова Св. Йоан Богослов е изобразен винаги със Св. Богородица край Христовото разпятие (виж За иконата на Христовото разпятие).
Пресвета Богородица и св. ап. Йоан Богослов край
Разпятието на Спасителя.
Икона от XII в.,
манастира "Св. Екатерина" в Синай (Египет)
Ако "братята Господни" и "неговите сестри" биха били рождени деца на Божията майка, то разбира се, Иисус Христос би поверил грижата за Майка Си не другиму, а на тях. И ако тя имаше четири възрастни сина и няколко дъщери, Иисус не би казал, че неин син ще бъде Иоан.
Знаейки, че майка Му е твърде бедна и няма никого на земята - защото нейните родители и обручникът й Йосиф отдавна не били между живите, - в минутите на тежките кръстни страдания Иисус я поверява на любимия Си ученик Иоан, в присъствието на Мария Клеопова
© Pravoslavieto.com
при използването на части от книгата на Михаил Калнев "Щит на вярата", изд. през 1923 г. и преиздадена в
1992 г. от ЕТ "Христо Червенаков и Митко", 1994 година, допълнени от текстове от статии в "Библейский словарь" В.П. Вихлянцева и "Православная библейская энциклопедия" архимандрита
Никифора.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com