По-долу:
Виж също:
"Свещеникът, който ни венча", Цанко Лавренов, 1941 г.
"...Пътищата из Света гора напомнят някогашните наши родопски пътища - и те са на някои места покрити с калдаръм. Тези пътища като ленти се извиват по снагата на Света гора и като ходиш по тях на всяка стъпка ти предлагат величествени красоти за съзерцание. Пътищата шарят и се преплитат в разни посоки. А там, където пътят върви по самото било на този планински полуостров, от там като погледнеш на изток или запад пред взора ти се разстилат вълшебни гледки - един надиплен терен, всред който в светли багри пъстреят или са се смълчали засенчени гори, ливади, лозя и архитектурни ансамбли от манастири, скитове, килии, параклиси. А когато пък небето е заоблачено и слънчевите лъчи от време на време намират процепи и осветяват морето или хълмистия терен, или само някой живописен манастир, гледката е такава, че ти мислиш, че всичко това е режисирано и подредено от художник, който иска да ти покаже вълшебството на багрите и въздействуващата сила на формите, сенките и светлината..."
Цанко Лавренов. Откъс от мемоарна книга на художника "По стръмната пътека" Агенция за изкуство "Лоранъ"
Хилендарскит манастир Цанко Лавренов
Утро в Карея.
худ. Цанко Лавренов, 1936–1956 година
Света гора,
Манастирът на св. Дионисий, Цанко Лавренов
Църквата край манастира
""Св. Георги Зограф" на Света Гора.
Цанко Лавренов, 1942 година
Старият Пловдив. Цанко Лавренов
"Възрожденският Пловдив"- Цанко Лавренов, 1969-1970
г. Днес в Градска художествена галерия - Пловдив
Търново. Цанко Лавренов, 1935 г.
Катедралата Св. Александър Невски.
Цанко Лавренов, 1942 година
"Из бомбардирана София 1946 г", Цанко Лавренов.
Цанко Лавренов, "Созопол", 1962
Цанко Лавренов. Портрет във Виена, 1921 година. Източник:
Агенция за изкуство "Лоранъ"
Цанко Лавренов - снимка като войник в село Устово през 1918 година. Източник:
Агенция за изкуство "Лоранъ"
Цанко Лавренов - снимка в Бачковския манастир, 1932 година. Източник: Агенция за изкуство "Лоранъ"
Цанко Лавренов и Златю Бояджиев, София, 1942
"Асеновград"- 1963 г. - Златю Бояджиев
Виж също: