Интервю със заместник-председателя на Отдела за външни църковни връзки на Московския Патриархат протоиерей Всеволод Чаплин за информационната агенция "Интерфакс"
12 февруари 2002
- Съгласно информацията, която постъпи от Ватикана, с решение на Римския Папа е повишен радикално статута на католическото присъствие в Русия. Съществуващите до днес Апостолически администратури са преобразувани в епархии, които от днес получават наименованията: Римо-католическа епархия Майка Божия в Москва, Преображенска Римо-католическа епархия в Новосибирск, Римо-католическа епархия свети Климент в Саратов и Римо-католическа епархия свети Иосиф в Иркутск. От днес те заедно представляват църковна провинция, която се възклавява от архиепископ Тадеуш Кондрусевич в качеството му на митрополит. Как преценява тази крачка на Ватикана Руската Православна Църква ?
- Предприетите действия по радикалното изменение статута на сегашното католическо присъствие в Русия: създаването на база от новообразувани католически епархии "църковни провинции" възглавявани от митрополит, - означава на практика образуването на безпрецедентната структура – Католическа църква на Русия. По този начин, новите църковни структури на Ватикана се оказват паралелни на аналогичните структури на Московския Патриархат, включително до "дублиране" катедри на действащи архииереи на Руската Православна Църква в такива градове като Москва, Саратов, Иркутск и Новосибирск.
От своя страна, Московският Патриархат в католическите страни никога не е създавал собствени структури за пастирска работа с местното население. Задграничните енории и епархии на Московския Патриархат се създават за обгрижване на разпръснатите там рускоезични православни паства. По тази причина, нашите задгранични епархии никога не са били мисионерски. Това е добре известно в Рим, и затова е безкрайно учудващо, че Ватикана отправя упрек към Московския Патриархат за поставянето основите на православния храм в Рим и то не къде да е, а в Руското посолство, и то във времето, когато из цяла Русия сега са открити десетки католически храмове.
- Могат ли инициативите на Ватикана да бъдат продиктувани от грижата за духовното обгрижване на нарастващите в последните години паства на Католическата църква в Русия?
- Подобен аргумент не може да бъде възприет, защото за подобряването пастирските грижи за руските католици, които далеч не са така многобройни в нашата страна, нямаше никаква необходимост от качествено изменение на съществуващите структури на Католическата църква. Всъщност, в сравнение с Руската империя от началото на ХХ век, количеството на вярващи католици в съвременна Русия несравнимо е намаляло, а нивото на официалните представителства на Католическата църква в страната немотивирано и непропорционално се е увеличило. Не е без значение също така да отбележим, че от дванадесетте съществуващи преди революцията католически епархии десет се намират на териториите на днешните Полша, Литва, Украйна и Белорус, доколкото тогава Римо-Католическата църква обгрижваше традиционно принадлежащите към католическата вяра паства: поляци, литовци, немски-католици…
- Какви са в такъв случай истинските мотиви за тази реформа? Ако това е прегрупиране на силите, то с каква цел и в името на какво?
- Доколкото опитът на Ватикана да учреди в Русия нови църковни структури не зависи от реалните пастирски нужди, остава да се предположи, че целите са мисионерски. Това се потвърждава и от многобройните факти за активна мисионерска дейност на католическото духовенство сред руското население, каето никога не е принадлежало традиционно към Римо-Католическата църква. Точно тази дейност се възприема от нас като прозелитска и се разглежда от Руската Православна Църква като едно от основните препятствия за подобряване на отношенията между Московския Патриархат и Ватикана.
- Означава ли това влошаване на и без това сведените до минимум отношения между официален Ватикан и Свещеноначалието на Руската Православна Църква?
- Последната акция на Ватикана е потенциална сериозна опасност за перспективата в нормализирането на сегашните напрегнати отношения. Достойно за по-особено внимание е и обстоятелството, че упоменатите решения бяха обнародвани в навечерието на поредния кръг официални преговори между нашите Църкви, планиран по-рано за края на февруари.
Успоредно с това, Московският Патриархат съхранява добри, взаимоуважителни отношения с много епархии, енории, благотворителни и образователни учреждения на католическата Църква. Това ни оставя надеждата за възможното преодоляване на изкуствено създадената криза в нашите отношения.
Предполагам, че за Ватикана е дошло време да се определи окончателно и изчерпателно да формулира: вижда ли той в историческото Православие на нашата страна съперник в конкурентна борба или има намерение да следва пътя на междухристиянския диалог и сътрудничество. Първото ни изглежда немислимо и невъзможено за равноправни и взаимоуважителни отношения между две Църкви. Второто е и остава предмет на грижи и усилия от нашите Църкви.
От това, доколко искрен и отговорен ще бъде отговорът на Ватикана, зависят не само перспективите за присъствието на Римо-Католическата Църква в руското общество, но и мястото на християнството в Европа и света.
Превод: свещеник Илия Христов
12 февруари, 2002
Интервю на Смоленски и Калининградски митрополит Кирил за вестник "Солидарност"
- Ваше високопреосвещенство, неотдавна завърши визитата на Римския Папа Иоан Павел II в Украйна. Известно е, че Руската Православна църква протестира против неговото посещение. В какво се състои причината за негативната позиция на РПЦ?
- Още от самото начало много от моментите по организацията на визитата на Папата в Украйна предизвикваха нашето недоумение. Преди всичко желанието на Папата да тръгне насам, без да се съобрази с молбата на епископа на Украинската Православна Църква да отложи визитата си поради наличието на нерешени проблеми в православно-католическите отношения в тази страна. Болшинството вярващи в Украйна са православни, а преобладаващото болшинство украински православни принадлежи към Украинската Православна Църква на Московския Патриархат. Имайки предвид това, Папата дойде в Украйна без съгласието и въпреки възраженията на религиозното болшинство в тази страна, което противоречи на традиционния ред по който се организират папските визити.
Междуконфесионалната ситуация в Украйна вече десет години се явява главната болезнена точка в отношенията между нашите Църкви и състоялата се визита на Римския Папа в Украйна потвърди нашите опасения, защото тя не допринесе за решаването на съществуващите проблеми.
От по-рано съществуващите проблеми, най-сериозен остава конфликтът между православните и гръко-католиците в трите области на Западна Украйна – Лвовска, Тернополска и Ивано-Франковска. По своята същност папската визита изобщо не е в състояние да допринесе за окончателното разрешаване на тази ситуация. Защото още от самото си начало тя предполага провеждането на редица официални мероприятия и масови богослужения, а не, каквито и да било преговори. И, както се и оказа, тази визита действително не донесе никакви положителни резултати.
Новият проблем, който възникна между в отношенията между нашите Църкви, вече в хода на визитата, - това е въпросът за това, доколко Римо-Католическата Църква признава статута на Поместните Православни Църкви.
В Украйна единствената канонична Православна Църква се явява Украинската Православна Църква към Московския Патриархат. И фактът, че в заявленията на официалните представители на Ватикана тя бе приравнена с разколническите групировки, съществуващи в Украйна, означава нарушение на каноническите принципи, общи за нашите Църкви.
- Папата беше в Гърция, а след това в Украйна, по официалната версия на тамошните политици, като държавен глава на Ватикана, поканен от ръководителите на тези държави. Защо РПЦ не е съгласна с такава обосновка на визитата му?
- Именно разликата между това, как беше подготвена папската визита в Гърция, и как след това бе организирана визитата му в Украйна, предизвиква нашето недоумение. Преди своето посещение в Гърция Папата, имайки вече покана от страна на държавните власти на тази страна, очакваше и покана от страна на Еладската Православна Църква, и тръгна едва тогава, когато я получи. В случая с Украйна той се ограничи само с поканата на властите и католическия епископ, въпреки, че последните изобщо не представляват болшинството украински вярващи.
- В представите на много наши съграждани разликата между православни и унияти се свежда то това дали признават или не авторитета на Папата. Нима разминаването по тази причина не може да бъде преодоляно? Защо този въпрос има за Руската Църква такова голямо значение?
- Става дума за признаване не на авторитета, а на властта и юрисдикцията на Папата и неговата роля в Християнската Църква. Това е много сериозен богословски въпрос, който има дълбоки исторически корени. Достатъчно е да се каже, че той се явява една от основните причини за "големия разкол" през 1054 година. Но заедно с това ние сме и убедени, че независимо от разминаванията си, православни и католици могат и трябва да живеят в мир и взаимно уважение един към друг.
Но как да стане това? Ако разгледаме ситуацията на православно-униятския конфликт в Западна Украйна, то там междуконфесионалните разминавания имат чисто практически аспект. В началото на 1990-те години беше извършено насилствено превземане от гръко-католиците на повечето храмови здания. Това количество храмове, което остана при православните, е недостатъчно за провеждането на нормален църковен живот.
- Оправдавайки масовото превземане наскоро на още православни храмове, униатите се позовават на сталинската политика за ограничаване на униатството, в която, уж е участвала и РПЦ. Съгласен ли сте Вие с това твърдение? Защо РПЦ не подходи към преговори с цел да си върне от униатите храмовете, които са и принадлежали до втората световна война?
- Не е съвсем ясно, защо Руската Православна Църква трябва да плаща за политиката на сталинския режим, когато по същото време и тя самата не беше свободна. През време на папската визита в Украйна твърде много се говореше за мъченичеството на гръко-католиците след 1946 година, но се премълчаваше за тези гонения, които претърпя от безбожната власт нашата Църква. И да се упреква сега Руската Православна Църква, в крайна сметка, е неетично.
В течение на дълги десетилетия, от края на 1940 до началото на 1990 години, нашата Църква обгрижваше вярващите в трите вече упоменати области на Западна Украйна и под нейното ръководство израснаха цели поколения християни. Няма да бъде преувеличено, ако кажем, че именно благодарение на Руската Православна Църква се съхрани вярата в този регион. В близкото минало много от учащите се в духовните училища на нашата Църква бяха пришълци от Западна Украйна. Да, а и по-голямата част от духовенството на Украинската Гръко-Католическа Църква е завършило нашите духовни семинарии и академии. Сега, преминавайки към унията, те отхвърлят упреците на Църквата, която духовно ги отхранваше.
Надали нещо би могло да оправдае превземането на храмовете, ненавистта, насилието, заплахите – всичко, което стана в началото на 90-те години. Между другото, алтернативен на това варварство път съществуваше безусловно. По инициатива на Руската Православна Църква през януари 1990 година беше създадена четиристранна комисия с представители на Московския Патриархат, Римо-Католическата Църква, Украинската Православна Църква и католиците с източен обряд от Западна Украйна. Само че работата на тази комисия по разрешаването на конфликтните ситуации и въпросите от имуществен характер (Лвов, 7-13 март) беше прекъсната, защото под силния натиск на екстремистки настроените членове на украинското политическо движение РУХ униятите излязоха от състава на комисията, заглушавайки още в самото начало преговорния процес. Освен това, от членовете на РУХ бе заявено, че ако те дойдат на власт, всички православни храмове ще бъдат отнети и предадени на католиците с източен обряд, поради което не виждат необходимост да се водят преговори с православните.
- Римо-Католическия кардинал на Лвов Мариан Яворски направи наскоро едно съвсем категорично заявление: "Папската визита няма друга цел, освен проповедите за Христа". Съгласен ли сте Вие с това, че посочената цел е единствената? И как Вие оценявате последните изказвания на Папата, с които моли за прошка православните от името на Католическата Църква и призивите му за общо помирение?
- Проповед за Христа се е водила на територията на Украйна в течение на много столетия преди визитата на Папата там, ще продължи да се води и след като той си отиде.
Може би, все пак става дума не толкова за евангелско благовестие, колкото за укрепване на структурите и разширяване на влиянието на Римо-Католическата Църква в исконно православна страна? Във всеки случай точно така бе възприета визитата на Папата от болшинството православно вярващи в Украйна.
Колкото до покаянието, което Папата принесе в началото на своята визита, то, разбира се, всяка проява на покайни чувства от гледна точка на християнина трябва да се оценява положително. Обаче мнозина си задават въпроса: какво означава покаяние, принесено пред православните в началото на посещението в Украйна, което премина въпреки волята на православно вярващите в тази страна?
- Според Вашите сведения, каква е била реакцията към визитата на Папата от страна на православните в самата Украйна? Имало ли е случаи на масови протести?
- Масови протестни акции на украинските православни срещу визитата на Папата в страната им действително имаше. Една от тях беше кръстното шествие, което обедини 15000 човека духовенство и миряни от практически цялата епархия на Украинската Православна Църква. То се състоя непосредствено в навечерието на папското посещение, 21 юни. Кръстното шествие премина от Киево-Печорската Лавра през целия център на Киев, до зданието на Апостолския нунциат – представителството на Ватикана в украинската столица. Пред нунциата участниците в шествието извършиха молебно пеене. По този начин протестът на православните носеше мирен, християнски характер. Още повече, че свещеноначалието на Украинската Православна Църква прие решение да не предприема каквито и да било протестни акции през време на самата визита, за да не бъдат оскърбени чувствата на вярващите католици.
- Според предположенията на редица средства за масова информация, визитата на Папата в Украйна се явява своеобразна репетиция за визитата му в Русия. Какво е отношението на РПЦ към такъв сценарий на развитие на събитията?
- В настоящия момент визита на Папата в Русия е невъзможна.
("Солидарност" №39 (334), октомври 2001 година)
Превод: свещеник Илия Христов
www.Pravoslavieto.com