Голгота (арам. -  "лобно място", , евр,  гулголет - "чело, череп") - хълмът, на който бил разпнат Господ Иисус Христос. Наречена е така или поради това, че гората имала форма на череп, или защото тя служела като място за смъртни наказания. Според древно предание тук е бил погребан Адам. По времето на смъртта на Господа Иисуса хълмът все още се намирал вън от Йерусалим (на северозапад от града, Мат. 27:33; 28:11; Евр. 13:12 и нататък),. а сега в централната му част. Днес в Голгота се намира Храмът "Гроб Господен". И сега показват пролома в скалата на т.н. Голготска планина, образувал се при земетресението в момента на смъртта на Христа Спасителя (Мат. 27:51). Св. Кирил Иерусалимски казва (около 350 г.): “тази света Голгота, видимо издигаща се и до ден-днешен, служи за свидетелство за това, че в момента, когато Господ умрял, скалите се разпукали”.

Горно място ­ в православния храм - пространство на изток от Св. престол, източната страна на Св. олтар. Там сядат свещенослужителите по време на литургийното апостолско четене. Обикновено там се намира креслото на епископа.

Грамота (гр.) - официален документ, издаден от висше светско или духовно.

Грехопадение - престъпването на Божията заповед от страна на Адам и Ева, проявеното от тях непослушание към Бога. Виж първороден грях.

Григорий Акиндин (XIV в.) - византийски философ, автор на религиозни съчинения, слова и писма, един от теоретиците на варлаамитството. Според някои източници Г. Акиндин бил българин по произход.

Св. Григорий Богослов

Св. Григорий Палама (1296-1359) - светител, атонски монах и архиепископ на гр. Солун,  един от отците на Църквата, виден представител на късновизантийската култура. Роден в Мала Азия, отрасъл в двора на император Андроник II Палеолог. Под негово настоятелство осиротелият св. Григорий изучил светските науки. На двадесетгодишна възраст се замонашил заедно с майка си и сестрите си. Св. Григорий се подвизавал на Света Гора, научил от духовника си "умното делание" (исихазма), който св. Григорий успешно защищавал от еретика Варлаам и богословски обосновал. През 1347 г. бил посветен за митрополит на Солун и ръководил Църквата тринадесет години, през една от които бил в робство при сарацините в Азия. След Константинополския събор през 1341 г. учението за исихазма се счита за официална църковна доктрина. Починал в мир в 1360 година. Чества се на 14 (27) ноември. Извън речника: Св. Григорий Палама.

Св. Григорий Синаит, преподобен (1260-1346) - византийски монах, богослов, духовен писател, един от най-големите подвижници и духовни учители на Балканите, един от основоположниците и най-горещите защитници на исихазма. Наречен Синаит, защото бил замонашен на Синайската планина. По времето на цар Андроник II Палеолог, около 1330 година, отишъл на Света Гора, да посети манастирите и да научи нещо за умната (наричана също умствена) молитва и съзерцанието. Но тези духовни деяния по онова време били малко познати на светогорците, единствен св. Максим Капсокаливит ги практикувал до съвършенство.

Св. Григорий разпространил учението за умната молитва из келиите и манастирите на Света Гора и Балканите, като основал обители, в които монасите практикували Иисусовата молитва с ум, като им помогнал да се вдълбочат в молитвата и да се спасят. Св. Григорий се установил в областта Праория (Странджа планина) и основал манастир, който станал център на исихазма на Балканския полуостров. Той и неговият ученик св. Теодосий Търновски се смятат за основатели на исихазма и в България. Прочут между учениците му бил Калист, патриарх Цариградски, който написал неговото житие.

Съчиненията на св. Григорий Синаит за подвижничеството и за умствената молитва са включени в "Добротолюбието". Той е написал и припева към Пресвета Троица "Достоино есть", който се пее на възкресната полунощница. Виж също: Синай. Хорив. Извън речника: Св. Григорий Синаит.

Митрополит Григорий Цамблак (1364 - ок. 1420) - православен иерей, проповедник и писател, един от най-образованите и влиятелни духовници на славянското Средновековие, познавач на църковното пеене и автор на стихири с дълбока богословска мисъл. Роден в Търново, плвмвнник на св. Киприан Цамблак, ученик на св. патриарх Евтимий Търновски. Получил прекрасно образование в Цариград, през 1390 г. приел монашество и се подвизавал на Св. Гора Атон. През 1401 г. изпратен от цариградския патриарх в Молдова, в чиято столица останал да служи и развива бурна църковно-дипломатична дейност. За да бъде засилена ролята на Православната църква в Литовската държава, през 1415 г. бил ръкоположен от събор на западно-руските епископи за митрополит на отделилата се от Москва Молдовска църква; на следващата година ръкоположен за първи Киевски и Литовски митрополит (след това Молдо-Влахийски митрополит). Отлъчван поради това както от Цариград, така и от Москва, но останал винаги верен на Православието. Бил за кратко време игумен на Дечанския манастир в Сърбиа, а от 1430 г. се преселил в Молдавия, където изиграл изключително важна роля за разпространението на румънската азбука и за укрепване на авторитета на славянските богослужебни книги. По искане на княза на Литва участвал в в Констанцкия събор (1414-1418), целящ преодоляването на т.н. Папска схизма, но отказал да подпише унизителната за Православието уния с католиците от името на Литва. С това той си навлякъл омразата на княза и напуснал земите му. Скоро след това митр. Григорий починал.

Автор на множество проповеди, жития и похвални слова, които с векове били преписвани в целия православен свят - от Москва до Охрид и Цариград, поради което от тях са запазени много образци и преписи. Още от XV в. негови проповеди били включвани в сборници с църковни поучения редом с проповедите на св. Йоан Златоуст и други свети отци, в т.ч. в "Четьи-Минеи" от митр. Макарий. За да предпази православните от заблудите и нововъведенията на Римската църква, митр. Григорий Цамблак изброява в своя статия за "немската вяра" 35 точки, в които тя се отличава от православната вяра. Извън речника: Mитр. Григорий Цамблак

Св. Григорий Чудотворец - светител, епископ на Неокесария (град на север от Кесария Кападокийска). Обърнал към вярата почти цялото население на тогавашната провинция Понт. Съставил множество съчинения, сред които символ на вярата и каноническо послание. Чества се на 17 ноември. Извън речника: Св. Григорий Неокесарийски

Гроб Господен – пещера в Гетсимания, в която Господ Иисус Христос бил погребан и възкръснал. Гробът Господен е светиня, на която от най-древни времена се стичат множество богомолци-поклонници от целия християнски свят. Днес над него има храм, където всяка година на Велика Събота се случва най-великото чудо – слизането на Благодатния огън, който без да изгаря и без да излъчва топлина, запалва свещите на хилядите поклонници. Виж също: Йерусалим.

Грях (букв. "да пропуснеш целта") - нарушение на Божествените заповеди и отстъпление от Божия Закон ("Грехът е беззаконие", 1Иоан 3:4). На езика на богословието грехът е помрачение на ума: когато умът напусне сърцето, той вече няма памет за Бога, разпилява се чрез чувствата в обкръжението и води до извършването на грехове. Тъй като това разпиляване става чрез дела, то и делата се наричат грях. Грехът започва с т.н. съсложение (рус. сосложение) и преминава 3 етапа: желание, действие и страст.

Грехът е това, което е разделило и продължава да разделя човека от Бога, неговия Създател. Сътворил човека прекрасен и съвършен, Бог му дарувал пълна свобода, включително свободата да приеме доброволно Божията любов чрез съзнателно послушание и пълно доверие. В.П.Вихлянцев посочва, че думите "плодете се и множете се" (Бит. 1:28), са в оригинала "растете, усъвършенствайте се и се множете числено" (при това непознавайки доброто и злото - Бит. 2:16-17, и притежавайки безсмъртие - Бит. 2:9,16, което човекът загубил, съгрешавайки - Бит. 3:24).

Бог е желаел човекът да бъде свободна личност, а не автоматично послушен на Божията воля робот; да избере пътя на съвършенството чрез послушание, без да Му отнеме възможността за собствен и доброволен избор. Вероятно Бог е имал Свой продължителен и благодатен план за довеждане на човека до пълно съвършенство, но човекът избрал свой, бърз път за оподобяване на Бога (Бит. 3:5) чрез чувствено познание.

Грехът преминал от дявола в Адам и така "чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта" (Рим. 5:12). И човек продължава да греши, престъпвайки Божия закон ("Грехът е беззаконие", 1Иоан 3:4). Както пише св. ап. Петър, "Всички съгрешиха и са лишени от славата Божия" (Рим. 3:23).

Грехът ни отделя от Бога, убива ни духовно ("Беззаконията ви произведоха раздяла между вас и вашия Бог, и греховете ви отвръщат лицето Му от вас, за да не слуша" Ис. 59:2). Поради това грях се нарича и всяко отделно неспазване на Божиите заповеди.

Човек остава по наследство роб на греха. Дори да осъзнае това, не може да се изкупи от това робство със собствени сили, тъй като бидейки роб няма нищо свое. Само вярвайки в изкуплението, извършено чрез цената на невинната Кръв на Иисус Христос, човек може да се спаси. Заради нашето спасение, Божият Син приел нашата човешка природа и, бидейки Сам без грях, "осъди греха в плътта" (Рим. 8:3). "Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога. (2Кор 5:21). В милостта Си Бог ни прощава греховете, когато ги изповядаме и се отречем от тях, давайки ни сила да преодоляваме греха в живота си. "Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда" (1 Иоан. 1:9).