Християнско поклонничество
Албания. Albania
Манастирът "Рождество Богородично" в Арденица
Monastery of Ardenica near Berat

 

Манастирът в Арденица, Албания. © Елис Сундрим Пука, otkrivam.com

 

:: Манастирът "Рождество Богородично" в Арденица

:: Православието и православните храмове в Албания

 

 

 

Манастирът "Рождество Богородично" в Арденица - огнище на духовната ни традиция в Албания

[...] Пътят до манастира в Арденица е далече от представите ни за съвременни комуникации. Той е по-скоро далечен полъх от средновековието. Само на кон или магаре може да се разминеш с насрещния пътник по тесния друм и да продължиш нагоре.

Преди да стигнем до манастира "Рождество на Пресвета Богородица", преминаваме първо през стария, доскоро порутен манастир, носещ името "Св. Козма Етолийски". Възстановеният храм на манастира говори за съвестното отношение от страна на Албанската православна църква към християнското историческото наследство. След реставрацията храмът отново е действащ, отново е духовно убежище и дом на богомолците ­ принадлежи на православните миряни и пълнокръвно действа.

Детска глъчка оглася църквата. Струва ми се, че само в Албания може да се видят толкова деца в храма... Майките им са забрадени с кърпи със старинни шевици. С лица като от иконите те придържат отрочетата си на гърди ­ видение или истина!

Стените във вътрешността на църквата са подготвени за стенописи. Иконостасът е нов, прилежно резбован в духа на най-добрите традиции. Временно поставените икони представляват качествен дигитален печат на известни образци и чакат да бъдат сменени с оригинали, изписани от вдъхновен от Бога майстор...

 

Манастирът "Рождество на Пресвета Богородица" в миналото е бил истински духовен център на Православната църква. Разположен е на важен участък от пътя Изток-Запад, известен като Via Egnatia ­ от Вльора и Дуръс (Драч, Дурацо) на Адриатическото крайбрежие с връзка през морето с Апенинския полуостров, та до Цариград през Охрид, Битоля, Солун. Днес той е толкова труднодостъпен, че човек едва ли би стигнал случайно до вратите му.

В предисторията на манастира е имало църква посветена на Светата Троица, която води началото си още от Х век. Самият манастир пълнокръвно съществува от ХIII-ХIV век. Главната манастирска църква е посветена на Рождество Богородично и е от 1743 година. Построена е върху основите на по-стария храм, разрушен заедно с манастира през ХVII век от земетресение и пожар. Средствата за възстановяването на манастира са събрани от видни граждани от Воскопойе (Мосхополе), търгуващи с Венеция, Австрия, Унгария и Полша. Архитектурата носи характерните белези на ХVIII век.

Главният манастирски храм ("католиконът") е изписан през 1744 г. от известните иконописци от Корча ­ братята Константин и Анастас Зограф.

 


В католикона на Манастира "Рождество на Пресвета Богородица" в Арденица (днешна Албания)

 

 


Иисус Христос с разкъсани дрехи, поради схизмите, ересите и раздорите в Църквата.
Стенопис в Манастира в Арденица

 


Успение на Пресвета Богородица.
Детайл от стенопис в манастира в Арденица, 1744 г.

 

Св. Петър и Павел. Стенопис в манастира в Арденица, 1744 г.
Св. Петър и Павел. Стенопис в манастира в Арденица, 1744 г.

 

Стенопис от 1744 г. от манастира в Арденица (днешна Албания), изграден върху основите на черквата "Св. Троица", строена с ктиторството на св. цар Борис Покръстител. Изписан от братята Константин и Анастас Зограф от Корча. Фотография Николай Трейман, първа публикация в сп. "За буквите", 2006 г.
Св. Седмочисленици и св. Йоан Кукузел.
Стенопис от 1744 г. от главния храм на манастира в Арденица (днешна Албания), изграден върху основите на черквата "Св. Троица", строена с ктиторството на св. цар Борис Покръстител. Изписан от братята Константин и Анастас Зограф от Корча. Фотография Николай Трейман, първа публикация в сп. "За буквите", 2006 г.

Неповторимо е усещането при влизане в това свято за всеки българин място.

На централно място в западната част на средния кораб е разположен внушителен стенопис на св. Седмочисленици. В т. нар. "Бератска" или "Венецианска" служба от ХIV век те са наречени "равноапостолни пастири на България и светила на Далмация". Образите на светите Кирил и Методий, Св. Климент чудотворец Охридски и епископ Велички, Св. Наум Преславски и Охридски, Св. Сава, Св. Ангеларий и Св. Горазд вдъхват респект с неповторимото си духовно излъчване и представляват едни от най-вдъхновените техни изображения. Те са от ранните запазени образи на Св. Седмочисленици, повтарящи духовния заряд на загубения оригинал. Присъствието им на централно място в църквата, до ктиторския надпис не е случайно: така е съхранена древна традиция, възхождаща към разрушената манастирска църква от XIII-XIV век. Подобна композиция вероятно присъства и в първоначалната "Св. Троица" от X век.

Около тази църква от цар Борисово време (началото на Х век), възниква по-късно и самият манастир. Днес съществува малък параклис в манастира със същото име, но от значително по-късно време (ХV-ХVI в.).

Свидетели сме на една забележителна приемственост. Епохата на светите братя и техните ученици, бурната строителна дейност на св. цар Борис-Михаил ­ Покръстител на българския род, е дала своето отражение в тази съхранена и до днес традиция.

На преден план в композицията са св. Кирил, св. Методий и св. Климент в архиерейски одежди. На втория ред са св. Ангеларий и св. Горазд, а св. Наум и св. Сава са разположени най-отгоре на стенописа.

Българската църква първа отдава почит на св. Седмочисленици и провъзгласява за светци презаслужилите за славянството братя Кирил и Методий и техните ученици.

През ХVIII век в печатницата на манастира "Св. Наум" до Охрид се издават жития и служби, предимно на гръцки език. Между тях са и тези за св. Седмочисленици, в които те са наречени "стълбове на България" и "спасение Българско".

 

 

Св. Иоан КукузелОще по-знаменателно е, че вдясно, непосредствено до св. Седмочисленици, е изписан св. Йоан Кукузел - песнопевец, композитор и теоретик, духовно озарен реформатор на православната певческа традиция и основател на прочута вокално-изпълнителска школа през XIII век. От своите съвременници св. Йоан Кукузел е бил  наречен "божествен", "втори източник на музиката след Йоан Дамаскин" и "най-прекрасен учител на учителите".

Прославата на св. Седмочисленици и на св. Йоан Кукузел е отдалечена във времето и фактът, че образите им са поставени заедно на видно място в църквата е многозначителен. С това ясно е подчертана еднаквата народностна принадлежност на тези светила на българския дух.

Според данни от гръцки ръкописи предимно от манастира "Великата лавра" на Атон (където е и работил св. Йоан Кукузел), описвайки завръщането му в родния град Драч (днес Дуръс), е казано дословно: "...И като беше близо до къщата, чу плача и стенанията на майка си, която плачеше и нареждаше: "Мое дете мило, Йоане, где ми си". От изключителна важност е, че целият текст е на гръцки, а думите на майката са предадени на български с гръцки букви...

В сътворените с любов към Бога песнопения на твореца дочуваме звуците на българската народна песен и плача на майката. Като слушаме неговия прочут "Полиелей на българката", разбираме защо св. Йоан Кукузел е наречен Ангелогласния.

Църквата "Рождество на Пресвета Богородица" е приютила знаменателни свидетелства за българската история и духовност. Свещените образи на св. Седмочисленици заедно с лика на боговдъхновения св. Йоан Кукузел и месторазположението на стенописите в църквата и иконографията са без аналог в православната живопис.

 

 

Иконостасът в главната манастирска църква датира също от 1744 г. и отразява най-доброто от характерния за ХVIII век стил. Позлатен е вероятно през 1804 г., когато е изработен амвонът и е извършено цялостно подновяване на интериора. Иконите са дело на добре известния живописец от осемнадесетото столетие Константин от Шпати, до Елбасан.

 

 

 


Детайл от иконостаса на манастира в Арденица. Фотографии: albania.interneti.eu

Сред главните икони от иконостаса особен интерес представлява образът на българския цар св. Йоан-Владимир, особено тачен и днес в Албания. Понастоящем иконата се намира в Музея за средновековно изкуство в Корча.


Детайл от иконостаса на манастира в Арденица. Фотографии: albania.interneti.eu

 

Манастирът е притежавал и богата библиотека, която многократно е търпяла загуби от пожари и разрушения. Но и днес има съхранени ръкописи от по-ново време и ценни старопечатни издания на различни езици. Превратни събития в течение на много години са довели до изнасянето от манастира на ценни икони, сребърна утвар, предмети от съкровищницата и днес се намират в музеи и частни колекции в Гърция, Италия, Австрия, Унгария и др.

По време на комунистическия режим манастирът не функционира. Цари разрушение и запустение, дори за една година е използван като военен обект. По-късно е обявен за паметник на културата и работи като хотел с ресторант и бар... Обителта е възвърната официално на Албанската православна църква на Велики четвъртък 1996 година.

Целият манастир е реставриран с личното съдействие на архиепископ Анастасиос през 1999 година. Извършена е една прецизна реставрация на църквата и стопанските сгради, без ни най-малко да бъде накърнена автентичността на обекта.

Манастирът "Рождество на Пресвета Богородица" в Арденица е светилник и свещен кът за поклонение на всеки християнин българин. Въпреки безмилостния ход на времето и пораженията в съзнанието и паметта ни, светата обител в Арденица е пример за приемственост, съхранила дъха на величаво и достойно минало. Трябва само да разровим въглените и грижовно да потърсим мост в миналото, за да обезпечим бъдеще в истина и преклонение пред великите ни предци...

Георги Стаменов
ЦВ
Брой 4 от 2005 година

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com