 |
|
Село Батошево се намира в североизточните склонове на масива Разлатица от Средния Предбалкан. Отстои на 15 километра от гр. Севлиево, на 25 километра от Габрово и на около 170 километра от София.
В непосредствена близост до него е мъжкият манастир "Успение Богородично", а девическият манастир "Въведение Богородично" е в самото село.
На 20-тина километра, в квартал "Ново село" на Старопланинския град Априлци, се намира и друг девически манастир - Новоселският манастир "Света Троица".
Батошевският манастир се намира на
левия бряг на р. Росица високо в Севлиевския Балкан сред гъста, девствена гора. Отстои на 4-5 километра югозападно от с. Батошево и на 20 километра южно от град Севлиево.
Манастирът е основан по време на цар Михаил II Асен (1246-1256) от българския патриарх и е функционирал като ставропигиален манастир - бил е освободен от данъци и пряко подчинение на патриарха.
По време на турското робство манастирът запустял и повече от пет века чакал новото си възраждане.
Тук, сред руините, се заселил през 1809 година монах от Троян на име Исай. Един ден той чул за видение на пастирка, която го развълнувала. Издирил пастирката и тя му разказала как една вечер, докато търсела изгубения си добитък, видяла майка с дете да седи върху камък и да плаче, нареждайки, че е забравена и оставена без дом. Монахът построил колибка до камъка и заживял в нея, молейки се с Божия помощ един ден да съгради нов дом на Пресвета Богородица. Разказвал и на местните от близките градове за видението на пастирката, но турците не разрешили строеж и не след дълго монахът бил прогонен от развалините.
През 1831 г. избухнала голяма чумна епидемия, много граждани на Севлиево напуснали домовете си и избягали в планината. В окаяността и нуждата те си спомнили за видението на пастирката и думите на монаха и дали обет: ако се завърнат живи и здрави, да построят нова обител на мястото на стария Батошевски манастир.
И наистина, през 1836 година с помощта на щедри дарители от Севлиево и Габрово зидарите на майстор Константин от Пещера започнали строежа на красива каменна църква. Завършили я за по-малко от половин година! При градежа намерили ктиторски надпис, посочващ ктитора на манастира - "Михаил Асен, внук на Асен". Днес той се съхранява в Националния археологически музей в София, а копие на каменната плоча е изложено в Батошево.
Първи игумен на манастира бил Хаджи Макарий от град Троян. В създаденото от монасите получили първи знания отец Матей Преображенски - Миткалото и Бачо Киро Петров.
Монасите са взели участие в подготовката на Априлското
въстание в Севлиевския край, там са
пребивавали Бачо Киро Петров и Ангел Кънчев. Част от одаите на манастира саизгорени при потушаване на въстанието, и възстановени
веднага след Освобождението. Манастирът е реставриран от НИПК през 1970 год. но към настоящия момент се нуждае от значителен
ремонт, за да отговаря на съвременните стандарти като база за нощувка.
През бунтовната 1876 г. манастирът бил опожарен, но не дълго след Освобождението от турско робство отново бил възстановен.
Понастоящем манастирът "Успение Богородично" е постоянно
действащ и е обявен е за паметник на културата. Храмовият му празник е 15 август (28 август ст. стил) -
Успение Богородично.
Манастирската черква е каменна псевдобазилика с три кораба и три купола. Освен вътрешен, има и открит, богато зографисан притвор (нартекс).
Ценност за българското национално изкуство представлява големият дърворезбен иконостас и запазените икони от Цаню Захариев (Стария, 1790-1886), представител на Тревненската живописна школа. Самобитни живописни стенописи има в западната част на открития притвор, по централния купол и сводовете.
Манастирският комплекс съдържа също двуетажни жилищни сгради, камбанария и стопански помещения.
Pravoslavieto.com
|
Батошевският девически манастир се намира в с. Батошево.
Не е известно точно кога е основан. Опожарен е в 1674 г. и възобновен два века по-късно - в 1872 година от Миню Попкоев като "семеен" манастир, в който първа монахиня е една от дъщерите му - Мария. Съществува от 40-те години на ХІХ век като метох, а от началото на ХХ век е манастир.
Представлява комплекс от църква, построена през 1905 г., жилищни и стопански сгради. В църквата има икони на Станислав Доспевски.
Манастирът е свързан е с подготовката на Априлското въстание през 1876 година.
Понастоящем манастирът е постоянно действащ. Обявен е за паметник на културата. В края на юли 2004 година манастирът пострада
от ураган, който изкорени вековни борове и разруши покрива на спалните помещения. За
аварийно-възстановителни
работи Комисията за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерски съвет отпусна 42 093 лева.
Подробен разказ за създаването и основателите на манастира, както и за днешния му облик, ще намерите в статията по-долу.
Ст. н.с. д-р Христо Темелски
Село Батошево е разположено в началото на средното течение на река Росица, на левия й бряг, там където тя плавно обикаля хълма „Града"...
Неизвестно откога селото разполагало с храм, посветен на „Св. Димитър". Запомнени свещеници в него са били поп Гергин, поп Илю, поп Кою и хаджи поп Станчо. В самия край на ХVIII в., по време на кърджалийските размирици в Османската империя, църквата на с. Батошево била ограбена и опожарена.
Вероятно през второто десетилетие на ХIХ в. (около 1817 г.) селяните възобновили храма си, но този път той бил малък, дървен и полувкопан в земята. Намирал се на 4-5 м източно от олтара на сегашния храм, който бил построен през 1864 г. В него служили хаджи поп Станчо, поп Кою, поп Пенко и поп Кръстю.
Интерес за нас представлява вторият свещеник поп Кою, за който липсват подробни биографични сведения. Вероятно се родил в края на ХVIII в. и като свещеник се отличавал с религиозната си строгост. През 1820 г. му се родил син Миню, който по-късно станал виден батошевски общественик, известен като дядо Миню Попов или още Попкоев. От запазени летописни родови бележки може да се проследи родословието му.
Мария, третата дъщеря на дядо Миню, е причината за основаването на девическия манастир и първа монахиня и игуменка в него.
Когато била едва седемгодишна (1858 г.), тя тежко заболяла от едра шарка. Липсата на добри лекари и ваксина поставили малкото момиче в твърде критично състояние. На изплашените й родители не останало нищо друго, освен да отправят горещи молитви към Бога, за да не отнеме свидното им чедо. При своите многобройни и горещи молитви те дали обет, че ако дъщеричката им оздравее, ще я посветят (т. е. замонашат) цял живот да служи на Бога. Не след дълго състоянието на Мария се подобрило и скоро оздравяла напълно. Богобоязливите родители благодарили на Господа за великата Му милост и на първо време помислили за правилното възпитание и обучение на любимото си чедо.
В къщи малката Мария била възпитавана в истински християнски дух и с мисълта, че нейният живот е вече предопределен на Бога. В това я насърчавали не само родителите й, но и брат й и двете й по-големи сестри. Когато брат й Коста станал учител в селото, Мария била изпратена при него в мъжкото училище да получи елементарна грамотност. Тогава с нея тръгнали на училище още няколко момичета. В края на 1860 г. брат й я завел да учи известно време и в Севлиево при учителя Марин Софрониев Калугеров. След това една година учила и в Габрово при учителя Васил Михов, след което постъпила като послушница в Габровския девически манастир при игуменката Ефросиния.
През 1865 г. Мария дошла да види родителите си, които решили окончателно да я приберат близо до себе си. След дълги увещания я склонили да не се връща вече в Габрово. За целта баща й решил тайно (плана му знаел само синът му Коста) да основе девически манастир в самото село. „Манастирите хора са ги направили, казал той, защо да не направим подобно нещо и ние?" И на следващата 1866 г., след като брат й бил ръкоположен за свещеник, Мария символично, в интимна домашна обстановка, била посветена в монашество от родителите си под името Магдалина. Дядо Миню Попкоев закупил в края на селото едно място (сега средата на манастирския двор) за 450 гроша от старата батошевска фамилия Колаксъзи.
През есента на 1871 г. родителите на Мария завели по най-тържествен начин дъщеря си в новоприготвеното й жилище. На въвеждането й в бъдещия манастир били поканени много селяни от Батошево и околните махали. След като енорийският свещеник Кръстю Иванов извършил водосвет, дядо Миню произнесъл следното кратко слово: „Чедо! Днес изпълнихме обещанието си, което бяхме дали на Бога преди време, когато ти беше болна от страшната болест шарка. Тогава те обрекохме да слугуваш на Господа през целия си живот, ако Той ти подари здраве и живот. Той послуша молбата ни. Ние Му благодарим и ето сега мястото и живелището ти, което сме ти приготвили и в което молим Бога - Той да те запазва от всички злини и те подкрепя до края на живота ти тук, та да можеш достойно да изпълниш дълга, който чрез нашето обещание ти имаш към Бога! Бъди здрава, Бог да те благослови и да ти бъде закрилник и помощник! Амин!"
Мария още от 1866 г. се считала за послушница и старателно се готвела за монашески постриг. Тя била отведена от близките си в Батошевския мъжки манастир, където на 26 ноември 1872 г. отец хаджи Севастиян я постригал за монахиня под името Магдалина.
Така от късната есен на 1872 г. започнало съществуването и на Батошевския девически манастир „Въведение Богородично" с първа игуменка монахиня Магдалина.
От лятото на 1993 до есента на 1998 г. Батошевският девически манастир беше обезлюден. Поддържаше го в сравнително приличен вид ставрофорен свещеноиконом Илия Ив. Недялков, енорийски свещеник в с. Кръвеник и махала Селището, но живеещ в с. Батошево. На 21 ноември 1998 г. тук монашество приема Анка Стоянова (под името Анисия), родом от Ставрек, Еленско, а дълги години живяла и работила в Горна Оряховица. Монахиня Анисия поема и игуменството, като нейна помощничка е монахиня Таисия. Новата игуменка се оказва доста енергична и решава да обнови позанемарения манастир. Парите не достигат, но тя непрекъснато е в движение, ходи и обикаля, иска и настоява, убеждава и доказва. Постепенно севлиевската общественост се активизира и на помощ се притичват различни фирми и лица, кой с каквото може. Така за близо четири години игумения Анисия прави следните подобрения и преобразования: ремонт на покрива на двуетажната жилищна сграда; ремонт по стаите за гости; ремонт на масивната ограда и нова входна врата; поставяне на оградна мрежа откъм реката; нова чешма; направа на две циментови маси, кучешки колибки и дворна настилка; нова ламаринена камбанария; нова западна врата на църквата; подмяна на електрическата инсталация на храма; нов иконостас - изработен от анонимен майстор от с. Горски Горен Тръмбеш; и редица други дребни подобрения. За предстоящия юбилей - 130 години от основаването на светата обител - отново на крак е вдигната севлиевската общественост...
брой 21 за 2002 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
