 |
The Monastery of Esfigmenou (Esphigmenou Monastery)
Монастырь Эсфигмен на Святой Афонской Горе
Ιερά Μονή Εσφισμένου
|
© The Greek Orthodox Brotherhood of Saint Poimen
Есфигмен е едни от най-старите атонски общежителни манастири (основан през XI век). Както и останалите светогорски манастири, манастирът е преживял периоди на подем и разорение, но и до днес е съхранил множество православни светини и огромна библиотека. Храмовият му празник е в деня на Възнесение Господне.
Есфигмен е една от най-добре ръководените и най-верни на православната традиция монашески обители в Света гора. След календарната реформа в началото на XIX в. и поради несъгласие с икуменизма на вселенските патриарси, монасите скъсват канонично общение с другите манастири и до днес не поменават Константинополския патриарх. През 2002 г. те са обявени от патриарх Вартоломей I за разколници и със съдебно решение, на което те отказват да се подчинят, са изгонени от Света Гора. Блокадата и ембаргото на манастира продължава.
Pravoslavieto.com
Манастирът Есфигмен е една от най-старите атонски обители.
Намира се на морския бряг в североизточната част на Света Гора в неголяма долина между две възвишения.
От манастира Есфигмен до Хилендарския манастир разстоянието е по-малко от един час, до Ватопедския манастир - около три-четири часа, а до Карея - около пет часа.
Според някои извори манастирът Есфигмен е основан през V век от св. благоверната Пулхерия - сестра на византийския император Теодосий II, на мястото на старо езическо селище. Първите писмени следи (актове), обаче, датират от началото на XI век.
В пещера близо до манастира през края на X век се подвизавал и приел монашески постриг основателят на руското монашество, св. преподобни Антоний Киевски, основател на Киево-Печорската Лавра. (На нейно място днес е издигната прекрасна църква в чест на св. Антоний Киево–Печорски).
Игумен на Есфигмен е бил Св. Григорий Палама през краткото време, в което напуска скита Св. Сава (1335-1336 г.).
Манастирът е страдал много от пожари и от набезите на варвари, и непрекъснато е бил възстановяван. Сарацини, латини и пирати са го разграбвали и опустошавали многократно. Най-големи щети, обаче, е нанесъл опустошителен пожар през 1533 година. През първата половина на XVI в. манастирът отново запустял, и бил обновен отново едва през 1705 година.
Към края на XVIII в. манастирът е бил на ръба на пропастта, но с помощта на касандрийския епископ Игнатий бил отново уреден като общежителен манастир. Монасите от Есфигмен са отказвали да сътрудничат с отоманските завоеватели и са играли активна роля по време на освободителните войни на гръцкия народ от турско робство. До края на XIX в. броят на братята в него били около сто.
Вътрешният двор на манастира Есфигмен днес. © kotlovka.ru
Въпреки, че манастирът е древен, днешните му сгради са построени главно през първата половина на XIX век. Манастирските стени обграждат голям двор, в средата на който е главната манастирска черква.
Съборната църква в Есфигмен е построена в началото на XIX век и през 1811 г. е осветена в чест на
Светото Възнесение Господне. Храмът е просторен и величествен със своите осем кубета.
Украсата на храма продължила до 1841 г. и в нея взели няколко иконописци. В храма е изобразен в пълен ръст и Св. Иван Рилски.
Иконостасът на католикона, изработен от дърво със златно покритие, съдържа сцени от Стария и Новия Завет и се смята за един от най-забележителните късновизантийски иконостаси в Света Гора.
Манастирската трапезария е най-старата сграда в манастира. Тя е правоъгълна по форма, полусамостоятелна сграда в западното крило срещу католикона. Стенописите от XV-XVI век в нея са все още запазени, макар силно повредени от огньовете на отоманските войници, настанили се в нея по време на гръцкото освободително движение.
В манастирския комплекс и извън него има също няколко параклиса, посветени на Успение Богородично, на св. Архангели, на Св. Григорий Палама, Свв. равноапостоли Константин и Елена, Св. свещеномъченик Антим Никомидийски, Св. Генадий Константинополски, св. преподобни Нил Светогорски и на ученика на св. Йоан Златоуст - Св. Нил Синайски (V век).
Манастирът Есфигмен има много реликви в съкровищницата си. Сред тях е частица от Живототворящото Дърво на Кръста Господен, кръстове, икони и много свети мощи (на св. ап. Яков Алфеев, св. Партений Лампсакийски, св. Мария Магдалина, Св. Атанасий Константинополски, св. Яков Персианец, св. Йоан Златоуст, св. великомъченици Варвара и Ефтимия, св. мъченица Марина, св. мъченици Пантелеймон и Меркурий, св. Стефан Архидякон, св. свещеномъченик Пантелеймон, св. преподобномъченик Агатангел Нови и др.).
В богатата манастирска библиотека се пазят 372 ръкописа (от тях 75 пергаментови) и 2000 печатни книги. Други 6000 книги са подредени в странично крило на манастира.
Есфигменските монаси днес не са в общение с другите Светогорски манастири, а с гръцки старостилни църкви. Те признават Вселенския
Патриархат като институция (под чиято юрисдикция е Св. Гора), но не приемат линията, следвана от патриарсите от по-ново време, църковно-политически и догматически.
След замяната на Юлианския календар с "католическия" Григориански календар през 1924 г., те престават да поменават Константинополския патриарх в молитвите си, ведно с останалите монаси на Св. Гора. Вследствие на редица компромиси, манастирът Есфигмен остава единствен защитник на стария стил и ярък изобличител на икуменизма на вселенските патриарси.
Протестът на монасите ескалира след двустранното снемане на анатемите от XI в. от патриарх Атинагорас и папа Павел VI през 1965 г., и последвалите забранени от Църквата съмолитвания с католиците. Първоначално Свещеният Киносис (органът на монашеско самоуправление в Света Гора) решава, че всеки от манастирите е свободен сам да избира реакцията си по отношение снемането на анатемата от еретиците. Не след дълго, обаче, под давлението на патриарх Деметриос, Св. Кинотис изключва представителите на Есфигмен от заседанията си, а в следващата 1974 г., изолира Есфигмен като прекъсва пощенските му и др. комуникации, снема игумена му и нарежда на монасите да напуснат Св. Гора - на което цялото братство не се подчиняват.
След 1999 г. натискът върху есфигменските монаси се засилва, и през 2002 г. патриарх Вартоломей I ги обявява за разколници. На основание на констуционно утвърдената забрана разколници да пребивават в Св. Гора, съдебната власт изисква от монасите да напуснат манастира, но под девиза "Православие или смърт!", те отказват. Оттогава манастирът е подложен на строго ембарго по суша и море.
През 2005 г. е създадена нова община от монаси, лоялни към ръководството на Света Гора и Цариградската патриаршия, на която е дадено юридическо право да владее манастира. Година по-късно те атакуват представителството на Есфигмен в Карея, като при самоотбраната няколко монаси са тежко ранени. Московската патриаршия призова Вселенския патриарх Вартоломей "да не прибягва до безсмислени акции и да не използва сила" срещу монасите от Есфигмен.
Есфигменските монаси все още нямат свои представители в институциите на Св. Гора; диалогът все още не е възстановен и забраната на доставка на храни, лекарства, гориво и др.
продължава и до днес, виж Esphigmenou.com.
Есфигменското монашеско братство е най-бедното в Света Гора, но все още отказва помощи от Европейския съюз на стойност милиарди евро, за да запази независимостта си от съюза в бъдеще.
Pravoslavieto.com
Схизматичната зилотска група, окупирала днес светогорския манастир "Есфигмен", отива много по-далече от изразяването на несъгласия, съмнения и безпокойства спрямо църковната политика на Цариградската патриаршия. Тези хора отричат самото съществуване на Православна църква във всичките първоначални патриаршии (Александрия, Антиохия, Йерусалим), както и във всички други автокефални църкви. Те се борят не за Православието, както твърдят, но изключително за едно конкретно подразделение на Истинските православни християни, което те признават, като в същото време нямат общение с никое друго от подразделенията им, а своето представят като едната света съборна и апостолска църква. Това е съвършено неправомерно и недопустимо изопачаване на понятията за единственост, святост и съборност на Христовата църква и на догматите на свещената ни вяра. ...
Възникналите напоследък проблеми около Есфигменския манастир представляват посегателство именно върху тези основополагащи устои на Света Гора. Уверени сме, че всичко това е едно предизвикателство към Православието въобще, което цели да го злепостави и опетни в очите на мнозинството, което черпи сведенията си главно от средствата за масова информация. А те, за съжаление, имат повече интерес към скандалното, отколкото към истинното. Запазването в чистота и несмущаван мир на Православието в Света Гора е значимо и за България, защото, когато един член от тялото страда, с него страдат и останалите членове (вж. 1 Кор. 12:26).
На Атон се намира и Зографската обител, която в многовековната си история е допринесла изключително много за укрепването и пречистването на вярата у народа ни чрез своите светии и светини. Освен това в България също има схизматични групи (т. нар. Старостилци), чиито подстрекатели са зилотите от "Есфигмен" и техните подобни.
Вярваме твърдо, че истината и този път ще възтържествува над лъжата и чрез настоящото издание внасяме и своя скромен принос за това. Молитвено желаем на всички наши братя и сестри да пребъдват крепко в чистата православна вяра и в едната съборна и апостолска Църква, чрез която единствено всички се спасяваме в нашия Господ Иисус Христос.
От братята на Зографската света обител
Брой 6 за 2003 година,
със съкращения
Видението на св. великомъченик Евстатий Плакида. Миниатюра от Менологий от 16 в. върху пергамент от манастира Есфигмен в Св. Гора. Източник: hramdecor.ru
Виж също:
www.Pravoslavieto.com