|
По-долу:
Историческа справка от Варненска епархия на БПЦ
На 14 километра източно от Варна, в близост до курортния
комплекс Златни пясъци, се намиира прочутият скален манастир "Св. Троица", наричан от населението "Аладжа", което на турски
означава "пъстър".
Предполага се, че манастирът е възникнал още в раннохристиянската епоха, но в сегашния си вид бил изграден едва през Х век, когато през българските земи се разпространило отшелничеството. През годините на Втората българска държава под влияние на исихасткото движение скалните манастири в България достигнали своето най - голямо развитие. Тогава и Аладжа манастир отбелязъл своя разцвет.
Първото известие за манастира се съдържа в едно от писмата на руския археолог Виктор Тепликов, който през 1828 - 1829 г. посетил българските земи и проучил някои древни археологически паметници в Северна България. Аладжа манастир се споменава и в проучванията на Константин Иречек. Първото цялостно проучване направил К. Шкорпил, който през 1889 г. изследвал пещерата и й направил конструктивен план.
Издълбаването на манастирските помещения на два етажа продължило през различни периоди. Най-напред на първия етаж били създадени пет монашески килии, свързани помежду си с тесен коридор по ръба на скалата. Северният край на коридора завършвал с тясно стълбище, което отвеждало в неправилно четириъгълно помещение, служещо за манастирски храм.
Ангел.
Стенопис от ХІV в. от Аладжа
манастир край Варна.
Днес в Регионалния исторически музей в град Плевен (още тук)
По стените на тази малка черквичка днес още личат следи от старата и живопис. В един по - късен период на горния етаж на скалния комплекс бил издълбан малкия манастирски параклис, изписан някога също със стенописни изображения. За съжаление, днес те са почти изцяло повредени.
Писмени сведения за живота и културната дейност на Аладжа манастир през годините на Втората българска държава не са запазени. Предполага се, че той продължил да съществува и през епохата на османското владичество. Манастирът е обитаван до 1940 г., след което е музей.
Варненска епархия на Българската православна църква
www.pravoslavieto.org
Аладжа-манастир се намира на около 15 километра северно от Варна, на 2 километра от морския бряг и от курорта "Златни пясъци". Подобни скални манастири и селища има по северния и източния бряг на Черно море (Крим и Грузия). В отвесния скален отсек са съхранени множество естествени и изкуствено издълбани и разширени помещения, които са използувани за килии и църкви на аскетите. Те са разположени на три-четири нива в скалния венец, като "етажите" са свързани помежду си с пътеки, стълбища, изсечени в скалите, а някъде и с тесни изкуствени проходи. Обитателите им са използували редуването на меките и твърдите пластове в скалната структура, разстоянието между които е около 2-2,5 метра, за да създадат "етажите" на този манастирски комплекс.
Тук е съществувал живот още в праисторическия период и в античността. Заселването на монаси-аскети датира по всяка вероятност от XI-XII в., но не е изключено и по-рано, тъй като в близкото Осеново е открита раннохристиянска гробница със стенописи, а във Варна има обекти от ранновизантийския период. Най-вероятно животът в тази обител заглъхва в началото или в средата на османското владичество.
Първоначалният облик на манастира
днес е променен значително. Станалите големи срутвания и слягания унищожили част от помещенията. Сега личат останки от двадесетина
помещения и три църкви. Следи от стенописи подсказват, че са били украсени с традиционна църковна живопис. Входът на манастира
най-вероятно е в източната част, където личат останки от широко стълбище и от коридори. На втория етаж се намира една от църквите.
Запазена е източната й страна с част от апсидната ниша и от северната стена. Тук има следи от мазилков грунд с изображения на
светци в цял ръст в архиерейски одежди. Стенописната повърхност е насечена и върху нея има следи от по-нова мазилка, което говори
за втори живописен слой.
Най-обширното църковно помещение е на втория етаж в западната част на комплекса. Това е голямо помещение - дълго 12 метра, широко до 5,70 метра и високо от 1,95 до 2,05 метра, - изсечено почти изцяло в скалата, със сложна архитектоника в източната част. Само западната част на южната стена е паднала. Почти в центъра на източната стена има запазена плоска апсида ниша, очертана с две колонки, които в горната си част са били свързани чрез арки с други две предни колони. По този начин тук се е образувал изсечен в скалата олтарен престол, покрит отгоре с балдахин. В олтарната част, където са били проскомидията и диакониконът, има издълбани малки ниши. Дълбоки канали и гнезда, изсечени в стените и в свода, определят мястото на дървената иконостасна преграда. Наосът също е бил отделен с изкуствена стена от помещението на запад (преддверието). По средата на преддверието е изсечена дълбока тясна шахта-стълба с девет стъпала, по която се е влизало и излизало в църквата чрез дълъг коридор от долния етаж. Покрай цялата северна стена на наоса и преддверието съществува изсечена в скалата пейка за сядане. В източната страна (главно в нишите) на този интересен храм са съхранени останки от фина бяла варова мазилка, върху която е имало живопис. Личат характерните червени рамки, разграничаващи отделни изображения и сцени, нимбове и други елементи.
Третата и
най-добре запазена църква е един малък параклис на последния етаж от комплекса. Той е дъно на един по-късно създаден дълъг
коридор. Неговата южна стена е зидана изкуствено, както по-голямата част от южните стени на помещенията. По план тази малка
църквица е правоъгълна с дължина (заедно с апсидата) - 3,50 метра, ширина - 2,60 метра и височина - 1,90 метра. Таванът (сводът) е
плосък, като образува почти правилен паралелепипед без особени архитектонични членения вътре освен полукръглата апсида на изток и
малък прозорец-амбразура на юг.
Единствено
в това помещение има запазена стенна украса. Тя е най-четлива на южната стена, където се намират фрагменти от пет прави фигури на
светци, предимно преподобни (монаси). Още по-добре е съхранена украсата на тавана, където в центъра в кръг с широка орнаментирана
рамка и сияние е нарисуван Христос на трон (Пантократор). В кръга от двете страни по две са вместени изображения на небесни сили
(серафими). Четири фигури на летящи ангели (от изток, запад, север и юг) поддържат централния диск. Във всичките ъгли на
таванската композиция е поместен по един медальон (югозападният е разрушен) с полуфигури на светци - най-вероятно четиримата
евангелисти. Цялото пано на тавана е оградено с рамка от орнаментален фриз - лента, нагъната зигзаговидно, като хармоника, -
характерен за XIV век.
Композиционно живописта на тавана е цяла, единна. Явно в нея доминира идеята за украса на купол с типичните му изображения. Характерните за тази живопис черти - силно изразена линеарност, виртуозна лаконична стилизация, неоелинистичният тип на запазената глава на ангела под апсидата, пропорциите, цветност, тектоника, предпочитаната тематика (изобразяване на светци-монаси), типът на орнаментите и други, говорят, че украсата в този параклис е от XIV век.
На около 400-500 метра западно от основната част на манастира, в основата на по-нисък скален бряг, се намира още една група помещения, наречени "Катакомбите".
В долния етаж тук е имало няколко помещения с неизяснено предназначение, а на втория - две. В едното от тях личат жлебовете на много греди, които са образували стелажи. Това най-вероятно е била костницата на манастира. В съседното (по функция - гробница) помещение има изсечени в скалата пет гроба.
Така тук виждаме цялостно изразен средновековен манастирски аскетски комплекс, загубил в по-ново време предназначението си.
Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев
© "Манастирите в България", Издателство "Спектър", София, 1992 година.
Снимки © www.journey.bg.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
