Свв. мъченици Цецилия, Валериан, Тивуртий и Максим
Св. Кикилия Римская
Saint Cecilia, virgin and martyr
† ок. 230 година
Честват се на 22 ноември
|
Свв. мъченици Цецилия, Валериан, Тивуртий и МаксимСв. Кикилия Римская † ок. 230 година Честват се на 22 ноември |
Твоята агница, Иисусе (името), зове с висок глас:
Тебе, Женихо мой, обичам, и Тебе като търся, страдая, и се съразпъвам,
и се съпогребавам с Твоето кръщение и страдам заради Тебе, за да живея с Тебе.
Но като жертва непорочна приеми ме с любов, пожертвала се за Тебе:
с нейните молитви, като милостив, спаси нашите души.
Св. Цицилия. Византийска мозайка от VI в. в Базиликата Св. Аполинарий в Classe край Равена. Източник: www.sacred-destinations.com
По-долу:
Виж също:
Светата дева Цецилия се родила в Рим
от почтени и богати родители. Като чула евангелската проповед,
тя повярвала в Христа, пламнала в сърдечна любов към Него, сложила си на ум да не се омъжва и да пази чистотата на девството си заради Непорочния Жених Христа Бога,
Но, противно на волята, родителите й я сгодили за един благороден млад езичник от града, на име Валериан. Започнали да я принуждават да ходи в скъпи одежди и със златни украшения. Но под скъпоценните одежди тя носела груба власеница, а в сърцето си Христа и постоянно му се молела горещо Сам Той, както е благоугодно Нему, да съхрани чистотата й в непорочност и свобода от брачен съюз. Когато настъпил денят на сватбата и започнало сватбеното веселие, тя, като въздишала от дълбочината на съкрушеното си сърце, тайно викала към Господа: "Да бъде сърцето ми непорочно в Твоите наредби, та да се не посрамя" (Пс. 118:80). Със сълзи усърдно молела Господа да й изпрати Своя ангел за опазване на девството й.
Когато настъпила нощта, новобрачните били въведени в брачната стая и Цецилия казала на своя жених:
Аз искам, любезни юноша, да ти обявя една тайна: имам невидим от тебе пазител на моето девство ангел Божий, и ако ти се докоснеш до мен, тозчас ще те убие, понеже той стои тук, готов да ме защити от всякакво насилие.
Като чул това, Валериан почувствал страх, тъй като при Цецилия действително пребъдвал невидимо ангел, изпратен от небето да пази Христовата невеста от съюза с езическия юноша. Той започнал да умолява Цецилия да му покаже ангела. Девицата отвърнала:
Ти си човек, който не познава истинския Бог и затова не можеш да видиш Божия ангел, докато не се очистиш от нечистотата на своето езичество.
Но как мога да се очистя? попитал Валериан.
Има един старец, на име Урбан отвърнала тя, и той е християнски епископ. Той може да очиства езичниците с кръщение и да ги прави способни да виждат ангелите. Ако ти искаш да се очистиш и да видиш Божия ангел, иди при него и му разкажи всичко, което чу от мен. А когато той те очисти, върни се пак тук и ще видиш ангела и ще получиш от него каквото пожелаеш.
Но къде да намеря този старец? попитал Валериан.
Върви по Апиевия път отвърнала Цецилия и когато срещнеш по пътя просяци, им кажи: "Цецилия желае да предаде чрез мене една тайна на стареца Урбан, отведете ме при него."
Валериан тръгнал и по думите на годеницата си срещнал просяци, на Апиевия път, на които света Цецилия била добре позната, тъй като често им раздавала милостиня. Те го завели при епископ Урбан, който се укривал от гонителите по пещери и разрушени храмове. Когато Валериан предал думите на света Цецилия, епископът много се зарадвал и като преклонил колене и въздигнал ръце към небето, със сълзи произнесъл:
Ето каква е рабинята Ти, Господи Иисусе! Подобно на пчела принася мед в църквата! Юношата, когото тя прие като лъв, изпрати при мене като агънце, тъй като, ако той не вярваше на думите й, не би дошъл при мене. И така, отвори, Господи, сърцето му към познание на истината докрай, да познае Тебе, Истинния Бог, и да се отрече от сатаната и делата му.
Докато той се молел така, внезапно се явил старец с почтен вид, облечен в одежда, бяла като сняг, който държал в ръцете си книга. Като застанал пред Валериан, той отворил книгата да чете. Уплашен от това видение, Валериан паднал на земята, но явилият се старец го вдигнал и му казал:
Чети, сине мой, каквото е написано в тази книга и ще се сподобиш да се очистиш и да видиш ангела, който обеща да ти покаже твоята годеница.
Валериан погледнал в книгата и прочел следните, написани със злато, думи: "Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас, амин" (Еф. 4:5-6).
Когато Валериан прочел тези думи, явилият се старец го попитал:
Вярваш ли, чедо, че това е истина, или все още се съмняваш?
Валериан високо отговорил:
Наистина, под небесата няма нищо по-достоверно от тези думи.
И веднага явилият се станал невидим, а епископ Урбан поучил Валериан във вярата, като започнал с прочетените думи и като го кръстил, изпратил го при светата му годеница.
Като се върнал у дома, Валериан намерил света Цецилия в покоите й на молитва. При нея стоял ангел Божий, сияещ с голяма светлина и красота. В ръцете си ангелът държал два венеца, сплетени от червени рози и бели лилии и изпускащи необикновено благоухание. Единия венец той сложил на главата на девицата, а другия на главата на Валериан, като казал:
Запазете тези венци, като оставате и двамата чисти по сърце и непорочни тялом. Донесох ви ги от рая и те имат това чудесно свойство никога да не увяхват и да не губят своето благоухание. Никой, освен обичащите, подобно на вас, чистотата, не може да ги види. Ти, Валериане, се съгласи с решението на годеницата си да запазиш чистотата. Заради това Бог ме изпрати при тебе, за да получиш всичко, което просиш от Него.
Нямам на този свят никого по-скъп от брата ми Тивуртий отговорил Валериан, като се поклонил на агнела. Затова моля Господа да избави от погибелта и от властта на дявола и брат ми, както избави мене, да го обърне към Себе Си и да даде и на двамата ни да бъдем съвършени в изповядването на Неговото свято име.
Ангелът му казал с радостно лице:
Угодно е на Бога прошението ти и Той ще изпълни сърдечното ти желание: Той ще спаси брат ти Тивуртий чрез тебе, както спаси тебе чрез девицата и вие и двамата ще отидете на мъченически подвиг.
Като казал това, ангелът станал невидим, а Валериан заедно със светата Цецилия се радвали в Христа и прекарвали времето в душеполезни беседи.
Веднъж при тях дошъл Тивуртий и казал:
Удивен съм: чух, че тук има благоухание на рози и лилии. Но откъде е това благоухание, с което така се усладих, че се чувствам като обновен?
Ти наистина се наслади на благоухание, любезни ми братко отвърнал Валериан на Тивуртий, понеже аз се молех на Бога за тебе, та и ти да се сподобиш с неувяхващ венец и да възлюбиш Този, Чиято кръв е подобна на цвета на розите, а плътта на белите лилии.
Сънувам ли, или ти говориш истината? възкликнал Тивуртий.
Досега ние действително живеехме като насън отговорил Валериан. Покланяхме се на лъжливи богове и нечисти бесове, а сега живеем в истината и благодатта Божии.
Кой те научи на това? попитал Тивуртий.
Научи ме ангел Божий отвърнал Валериан. И ти ще бъдеш в състояние да го видиш, ако се очистиш от идолското осквернение.
Тивуртий пожелал да види ангела, но Валериан казал, че е необходимо първо да повярва в Единия истински Бог и да приеме свето кръщение, а после ще може да очаква явлението на ангела. Света Цецилия взела върху си грижата за обучението на Тивуртий в истините на Христовата вяра и му доказала, от една страна, лъжовността на езическите богове и безсилието на неодушевените идоли, а, от друга силата и всемогъществото на истинния Бог, нашия Господ Иисус Христос. Богомъдрите беседи на светата девица подействали с такава сила над Тивуртий, че той съвършено изоставил езичеството и веднъж казал на Цецилия:
Вярвам, че няма друг Бог, освен християнския, и от днес искам да служа само на Него.
Като слушала това, Цецилия неизказано се радвала и с още по-голямо усърдие продължила да поучава Тивуртий, като му разказвала за въплъщението на Сина Божий, за чудесата Му, за доброволните Му страдания и смърт, които понесъл от любов към човешкия род. А Тивуртий от своя страна все повече смекчавал сърцето си и пламтял от любов към Господа. Като видяла топлотата на вярата му, девицата казала:
Ако ти вярваш в нашия Господ Иисус Христос, иди заедно с брат си при нашия християнски епископ и приеми от него свето кръщение. Тогава, очистен от греховете си, ще бъдеш достоен да видиш ангела.
Като погледнал към брат си, Тивуртий го попитал:
При кого искаш да ме заведеш?
Ще отидем при Божия човек Урбан отговорил Валериан. Той е християнски епископ, човек стар, мъдър и праведен. Лицето му е като лице на ангел и думите му истина.
Не за този ли Урбан говориш продължил Тивуртий, за когото съм чувал, че два пъти е осъждан на смърт и сега се крие, спасявайки се от смъртта. Но ако ние отидем при него и търсещите да го убият ни намерят при него, непременно ще убият и нас.
На този въпрос на Тивуртий отговорила света Цецилия. Тя започнала да говори за вечния, никога и от нищо не смущаван живот на небесата и наградата на светите мъченици, понесли смърт заради Христа.
Като се запалил от желание да пострада за вярата, Тивуртий казал:
Нека хората, лишени от ум, обичат този кратковременен живот. Аз пък желая вечен живот: води ме, братко, при епископа и нека той ме очисти и ме направи причастник на вечния живот!
Валериан повел брат си при епископ Урбан, комуто разказал всичко. Като се зарадвал за обръщането на Тивуртий, Урбан го приел с любов, кръстил го и го оставил седем дни при себе си, докато не го научил напълно на всички тайни на светата вяра.
След кръщението Тивуртий се сподобил с такава благодат, че виждал светите ангели, беседвал с тях и получавал всичко, което просел. Много чудеса извършил заедно с брат си, изцелявайки болни. Имуществото си те раздавали на безимотни християни, сираци и вдовици, откупували от тъмницата затворници и с чест погребвали телата на светите мъченици за Христа, които по това време били убивани в голямо множество.
Началникът на града, на име Алмах, който по заповед на императора проливал безпощадно кръвта на християните, като ги предавал на мъчения и смърт, узнал за братята от своите доносници и заповядал незабавно да ги хванат и доведат при него.
Защо безчестите високия си род попитал ги той и погребвате тези, които са убити при императорска заповед заради многото си престъпления? Защо раздавате имуществото си на хора, от които всички са се отвърнали? Нима и вие поддържате заблуждението им и искате да бъдете същите, каквито са те?
О, ако Бог ни сподобеше като по-голям отговорил Тивуртий да бъдем причислени към числото на Неговите раби, които отхвърлят това, което изглежда да съществува, но наистина го няма, и в замяна са намерили това, което видимо го няма, но което наистина съществува!
Какво е това попитал го началникът, което, според тебе, изглежда да съществува, но в действителност не съществува? Не разбирам какво говориш.
Тивуртий му разтълкувал, че всичко, което има в себе си, показва и обещава да даде на хората този временен живот, който само се представя за нещо съществено, в действителност е нищо, понеже загива за кратко време. Бъдещ живот, според хората, привързани към света, няма да има въобще. Те така мислят, защото не го виждат, а междувременно той съществува и без всякакви промени ще съществува во веки. В него за праведните и вярващите ще има щедра награда, а за злите и неверните огън и вечни мъчения.
Началникът встъпил в продължителна беседа с братята и изслушал благодатното учение за светата вяра и отречението от света, но не се съгласили с него и им заповядал да принесат жертва на езическите богове. Когато те отказали да изпълнят нареждането, заповядвал да бият жестоко Валериан с тояги. Светецът обаче се радвал по време на изтезанията и говорел:
Ето, настана времето, което желаех от цялото си сърце. Ето моят празник, ето денят на моето веселие.
В това време глашатаят викал:
Не унижавай боговете и богините! Но и Валериан високо викал към окръжаващите го:
Мъже, римски граждани! Нека моите мъки не ви отвръщат от истината. Бъдете мъжествени и разбийте дървените и каменните богове, понеже всички, които се покланят на тях, ще горят във вечния огън.
В това време при началника на града дошъл един велможа на име Тарквиний и тихо му казал:
Ако не предадеш тези християни по-скоро на смърт, имотът им ще бъде раздаден на бедните едноверци и за тебе няма да остане нищо.
Като изслушал Тарквиний, началникът на града заповядал да заведат мъчениците на едно място, наречено Паг, близо до капището на Юпитер, където те трябвало да принесат жертви под заплаха, че ако не направят това, ще бъдат посечени с меч. Заедно с палачите и воините си той изпратил и своя при-дворен, на име Максим, за да наблюдава посичането. Но по пътя, като гледал мъчениците, Максим се просълзил и възкликнал:
О, скъпоценен цвят на младостта! О, съюз на братската любов! О, прекрасна двоица благородни и достопочтени юноши! Защо така бързате към смъртта, като към голям пир?
Ако ние отговорил му Тивуртий не знаехме със сигурност за вечния живот, който ни очаква след тази смърт, не бихме се радвали така, като се лишаваме от временния живот.
Какъв е този живот, който е след земния? попитал Максим.
Тивуртий отговорил:
Както плътта ни се облича в одежди, така душата ни се покрива с тяло, а след смъртта плътта се превръща в прах. И макар и да оживее, подобно на птицата феникс, когато дойде време, ако душата се окаже свята и праведна, тоз час ще бъдеотнесена от ангелите в райските чертози и там, пребъдвайки в радост, ще очаква всеобщото възкресение.
И аз също бих се отрекъл от този временен живот казал тогава Максим, дошъл в умиление от думите на Тивуртий, ако със сигурност бих узнал, че ще се удостоя с живота, за който ти говориш.
Ако искаш да се убедиш във вечния живот обърнал се към него Валериан, дай ни обещание, че искрено ще се покаеш и ще се отречеш от езичеството и ще се обърнеш към Бога, Когото ние проповядваме. А ние ти обещаваме, че веднага след като бъдем посечени и душите ни се разлъчат от тялото, Бог ще отвори очите ти и ще видиш даруваната ни слава на вечния живот.
Максим дал обещание с клетва:
Нека да изгоря в огъня казал той, ако от този момент не повярвам в Единия Бог, Който дава вечен живот след временния, само вие изпълнете своето обещание.
Нареди на слугите си казали светиите да не ни пречат да влезем за малко при тебе в дома ти, а ние ще се постараем да повикаме при теб човека, който ще просвети душата ти, така че ще бъдеш в състояние ясно да видиш това, което ти обещахме.
Максим с радост ги въвел в своя дом, тъй като нито един от съпровождащите ги не смеел да му прекослови в нищо. Тук светите братя започнали спасителната проповед и поучили на вярата в нашия Господа Иисус Христос. Всички внимателно слушали до късно през нощта и така повярвали Максим с целия си дом и мнозина от стражата. През нощта при тях дошла света Цецилия заедно с клириците и всички повярвали били кръстени. Нощта прекарали в молитва и беседа за вечния живот, а когато започнало да се разсъмва, светата дева казала на страдалците Христови:
Бъдете мъжествени и неустрашими, воини Христови! Ето, отива си нощната тъмнина и започва да сияе светлината: облечете се и вие в оръжието на светлината и излезте да извършите своя подвиг. Вие се подвизавахте с добрия подвиг, вярата опазихте, вървете да приемете венеца на правдата, който ще ви въздаде Господ.
И светите побързали към уреченото място. Когато минавали край храма на Юпитер, жреците започнали да ги принуждават да покадят тамян на жертвеника на бога, тъй като без това никой не смеел да мине край този храм. Жреците спирали всички влизащи и излизащи от града и заставяли да принесат жертва на Юпитер. Но светите не само не послушали жреците, но и се надсмели над тяхното безумие и заради това незабавно били посечени с меч.
Веднага след посичането Максим с клетва засвидетелствувал пред всички, че вижда Божии ангели, сияещи като слънце, които извели душите на светите братя от телата като някакви прекрасни девици от чертог и ги възнасят в голяма слава към небесата. Вследствие на това много от езичниците повярвали в Христа.
Като узнал, че Максим е приел християнската вяра, началникът на града заповядал да го бият без милост с лозови пръчки. Така той предал душата си на Господа, а света Цецилия взела тялото му и го погребала заедно с телата на мъчениците Тивуртий и Валериан. Като желаела да обозначи на гроба на Максим, че той е повярвал в бъдещото възкресение на мъртвите като в нещо подобно на възраждането на феникса от пепелта, тя наредила да изобразят там тази птица.
Като предал на смърт Тивуртий и Валериан, началникът на града мислел да се възползва от имуществото им, но такова не се оказало, тъй като света Цецилия успяла да раздаде всичко на бедните, за което била хваната по заповед на градоначалника от неговите служители. Когато дошли при нея, тя им казала:
Послушайте ме, мои съграждани и братя! Макар да сте слуги на градоначалника, си мисля, че в душата си не одобрявате неговото неверие. Аз желая да пострадам и да умра за моя Христос, тъй като съвсем не ценя краткия земен живот, а търся вечния: по-скоро да премина в него. Вземете ме, мъчете ме, не щадете младостта ми, предайте ме на смърт.
Тези, които я слушали, твърде много съжалявали за това, че толкова прекрасна, благородна и мъдра девица желае смърт за себе си и я уговаряли да не погубва доброволно младостта и красотата си. Но тя им казала:
Аз не погубвам цъфтящата си младост, а само я заменям за по-добро, давам кал за злато, глина за скъпоценни камъни, земна телесна тъмница за светлосияещи небесни чертози. Нима е лоша такава замяна? Желая подобно и на вас.
Тя им говорила още дълго за наградата, която очаква праведниците, така че всички слушатели били трогнати, а те, мъже и жени, събрани в дома й, били голямо множество. Накрая светата с висок глас ги попитала:
Вярвате ли, че всичко, което говоря, е истина?
И всички, като един човек, отвърнали:
Да, вярваме и изповядваме, че Христос, Когото ти проповядваш, е истинският Бог, а ти си Негова рабиня.
Зарадвана до дъното на душата си от този отговор, светата дева веднага изпратила да повикат епископ Урван. Като дошъл в дома й, той кръстил около четиристотин души мъже и жени, повярвали в Христа. И домът на Цецилия станал църква Божия.
След това градоначалникът Алмах заповядал да изправят праведната Христова рабиня на съд и като я разпитал за вярата й, чул от нея дръзновено изповядване на Христовото име.
Откъде имаш такава смелост? попитал я той с гняв.
От добра съвест и непоколебима вяра отвърнала светата.
Нима не знаеш, нещастнице, че от императора имам право над живота и смъртта на гражданите? възразил Алмах.
Ти лъжеш отвърнала светата, като казваш, че имаш власт над живота: би трябвало да кажеш, че имаш власт да умъртвиш, а не да даряваш живот, понеже ти можеш да убиеш, но не можеш да оживиш.
Принеси жертва на боговете настоявал съдията, отречи се от Христа и ще бъдеш свободна.
На това светата обявила, че е готова да умре за Христа. Тогава мъчителят наредил да я отведат у дома и там да я умъртвят в силно загрятата баня. Три дни и три нощи я морили с жар и дим, но Божията благодат я прохлаждала и оживяла. Като узнал, че мъченицата толкова време останала жива в нагорещената бяна, Алмах заповядал да я обезглавят с меч на същото място. Като я ударил три пъти с меча, палачът не отсякъл съвсем главата й и като я оставил там, си заминал. Вярващите събрали с парче плат и гъба кръвта , а светата преживяла още три дни, като разсъждавала съвършено трезво и утвърждавала окръжаващите я християни във вярата. Накрая по време на молитва предала духа си на Бога и била погребана от вярващите с чест.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com