Св. преподобна Пелагия
† около 457 година
Чества се на 8 октомври
|
Св. преподобна Пелагия† около 457 година Чества се на 8 октомври |
На тебе, майко, който е верен, ще се спаси,
защото като си взела кръста, последвала си Христа и, вършейки дела, си учила:
да се презира, прочее, плътта, защото прехожда,
а да се стараем за душата, безсмъртното творение,
затова и са ангелите заедно ще се възрадва, преподобна, твоят дух.
Тело твое постами изнуривши, бденными молитвами Творца умолила еси о деяниих твоих, яко да приимеши совершенное оставление: еже и обрела еси мати яве, путь покаяния показавше.
Виж също:
Преподобна Пелагия живяла в петия век. Родила се в Антиохия. Животът й е описан от илиополския дякон Яков, който я познавал лично.
Веднъж антиохийският архиепископ свикал на съвещание по църковни дела подчинените си епископи. В Антиохия пристигнал и блажени Нон, епископ Илиополски. Нон бил известен с високата си мъдрост и с праведния си живот. Другите епископи обичали да слушат поученията му.
Един ден, седнали при вратите на катедралната църква, те внимателно слушали неговата назидателна беседа. В това време минала покрай тях една жена, известна в Антиохия със своята красота и лекомислие – известна и като блудница. Тя с гордост гледала наоколо, обкръжена от тълпа млади жени и мъже. Всички били разкошно облечени. Но тя се отличавала от тях по чар и накит. Косата й била украсена със злато и скъпоценни камъни. Вратът й бил открит. Когато минавала, въздухът се изпълвал с благоухание от парфюмите й. Нямало в Антиохия по-красива жена от нея.
Когато тя съвсем се отдалечила, епископ Нон заплакал и рекъл:- На много неща може да ни научи тая жена. Тя си е поставила за цел на своя живот да се харесва на хората. И погледнете как се старае за това! Как внимателно е избрала своите накити, как е умила тялото си с благоухания! Как се е нагиздила! А ние имаме безсмъртен Жених, за Когото не украсяваме старателно душите си, както тя старателно е украсила своето тяло. Не умиваме душите си с покайни сълзи. Не ги обличаме с красотата на добродетелите, за да можем достойно да се явим пред Господа!
Като казал това, блажени Нон станал и влязъл в своята килия при църквата. Там в усамотение паднал на колене и със сълзи на очи молил Бога за грешницата – да яви Бог над нея Своето милосърдие и я приведе към покаяние.
На другия ден след утринното богослужение епископ Нон разказал на своя дякон Яков, че е имал странен сън. Присънило му се, че през време на светата Литургия летяла около него непрестанно една черна гълъбица, която изпълвала въздуха със зловоние. Когато дяконът произнесъл "Оглашени, излезте...", тя отлетяла от църквата. Но след литургията започнала отново да лети около него. Епископът я хванал и потопил във водата, която била при църковната врата. След като била потопена във водата, гълъбицата излязла от нея бяла като сняг. Епископът я пуснал и тя полетяла право към небето и изчезнала.
Като разказал тоя сън, епископ Нон отишъл в църквата да служи литургия заедно с другите епископи. След службата архиепископът му казал да произнесе проповед пред богомолците. Думите на епископ Нон били прости, понятни за всички, изпълнени с топла вяра и любов към ближните. Той говорил тоя път за страшния Божи съд, за наказанието на грешниците, за блаженството на праведниците. Слушателите се просълзили.
В онова време в храма влязла и оная жена, за която се молил епископ Нон. За пръв път в живота си тя влизала в християнски храм. За пръв път чувала да се говори за грях и покаяние, за прощение на грешниците, за блаженство на праведниците. Изведнъж в душата й бляснал лъч. В ужас тя си спомнила в какви грехове прекарва своя живот и разплакана, излязла от храма.
Продължавала да плаче и у дома си. С безпокойство разпитвала християните за Христовото учение. Минала пак покрай храма и запитала служители от храма къде може да намери и поговори със светия епископ Нон. Като узнала неговото жилище, тя му изпратила следното свое писмо:
"До светия Христов ученик Нон – писмо от грешницата, ученичка на дявола – Пелагия ... Аз чух за твоя Бог, че Той оставил Небето и слязъл на земята не за праведниците, а грешниците да призове към покаяние. Той смирил Себе Си, скрил божеството Си, ял с митарите, живял с грешниците, беседвал с блудниците. А между това херувимите на небесата не смеели да погледнат към Него. Чух от християните, че ти си истнски служител Христов. Не отхвърляй мене, грешницата, която иска чрез тебе да дойде при Спасителя на света и да види Неговото пресвето лице!"
Като получил това писмо, епископ Нон й съобщил, че е готов да я приеме, но в присъствието на другите епископи. Грешницата с радост се запътила към църквата "Св. Юлиан". Когато влязла в събранието на епископите, с плач паднала в нозете на епископ Нон и промълвила:
- Моля те, господарю мой, приеми ме, както твоят учител Христос е приемал грешниците! Прояви към мене, грешницата, милост и ме направи християнка! Аз съм море от грехове! Аз съм бездна от беззакония! Умий калта на душата ми чрез светото тайнство кръщение!
Всички присъстващи се просълзили, като видели това дълбоко, искрено разкаяние.
Св. Нон казал, че църковните правила забраняват да се дава веднага кръщение на хора, известни със своя порочен живот.
Като чула това, тя пак се хвърлила в нозете му и с лице, обляно в сълзи, му заговорила:
- Ти ще отговаряш пред Бога за душата ми, ако още днес не ме кръстиш! От твоите ръце трябва Господ да приеме преобразена душата ми. Ако аз се върна към предишния живот и отново се поклоня на идола, ти ще отговаряш за това!
Блажени Нон видял как сърцето на грешницата гори от желание час по-скоро да приеме светото Кръщение. Понеже на това събрание архиепископът не присъствал, епископ Нон пратил до него молба за разрешение. Антиохийският архиепископ с радост дал благословение епископ Нон да извърши кръщението. Същевременно пратил благочестивата Романа, първа дякониса в града, за възприемница.
Когато Романа влязла в събранието на епископите, каещата се грешница лежала при нозете на епископ Нон. Той и наредил да стане с висок глас пред всички да изповяда греховете си.
Пелагия с плач заговорила:
- Като се вглеждам в душата си, не намирам нищо добро. Греховете ми са по-многобройни от морския пясък. Водата на цялото море не може да умие греховете ми ... Надявам се на Твоята милост, всеблаги Господи! Знам, че Ти милостиво ще ме приемеш и ще облекчиш тежкото бреме на моите беззакония...
Епископът я запитал за името й. Тя оговорила, че родителите й я наричали Пелагия, но в Антиохия била известна под името Маргарита, което значи "бисер". Наричали я така поради блестящите накити, с които се украсявала.
Като й дал наставления във вярата, епископ Нон я кръстил в името на Отца и Сина и Пресветия Дух. Помазал я със свето Миро и веднага я причастил със светите Христови Тайни.
Романа станала нейна възприемница – кръстница и я взела при себе си в жилището на новообърнатите християнки.
Пелагия веднага не могла да почувства радостта от покаянието и утехата от молитвата. Сатаната я преследвал постоянно с изкушенията си. Внушавал й да съжалява за оставените от нея удоволствия. Тя се обръщала с гореща молитва към Бога. Молила добрата Романа да усили молитвите си за нея.
На третия ден от кръщението Пелагия поръчала на своя служител да пресметне нейното богаство и всичко да предаде на епископ Нон. По нареждането на същия епископ богатството й било раздадено на бедните.
Пелагия не оставила за себе си нищо. Тя получавала храна и облекло от Романа. Не искала да притежава нищо от своето предишно греховно богатство.
Част от него получили нейните преки служители, с които се разделила. При раздялата си тя им казала:
- Ние дълго живяхме заедно. Помолете се за мене, грешната, за да бъдем пак заедно в Небесното царство!
Когато настъпил осмият ден, в който, според обичая на древните християни, трябвало да се снеме бялата дреха, дадена при светото кръщение, Пелагия облякла груба черна власеница. Като взела старата дреха на блажени Нон, рано сутринта напуснала Антиохия.
Никой не знаел къде отишла. Романа много плакала за изчезването на Пелагия. Епископ Нон я успокоявал:
- Не плачи! Пелагия избра добрата част, която няма да й се отнеме. Тя се уподоби на оная Мария, за която се говори в Евангелието.
Скоро след това блажени Нон се върнал с дякона си в своя град Илиопол.
Три години по-късно дякон Яков, който предал на Църквата тоя трогателен разказ, отишъл в Йерусалим да се поклони на Гроба Господен. Като го изпращал, епископ Нон му поръчал непременно да отиде при един отшелник, който доброволно живеел в килия – затвор на Елеонската планина, близо до Йерусалим. Казал му, че от него ще научи много назидателни неща.
След като се поклонил на светия Гроб и на другите свети места в Йерусалим, Яков отишъл на близката Елеонска планина, където наистина намерил затворника. Почукал на прозореца на килията. После със затаен дъх дълго слушал неговите душеспасителни беседи. Благодарил му и тръгнал след това да разглежда други манастири и църкви.
На връщане пак дошъл при килията на затворника. Напразно чукал на прозореца. Никой не се обадил. През прозореца видял, че вътре отшелникът лежи мъртъв. Със скръб обадил това на съседните манастири. Монасите, които знаели за светия живот на доброволния затворник, дошли да го погребат. Влезли в килията, след като счупили вратата й, понеже отшелникът се бил заключил отвъртре.
Започнали да го готвят за погребение. Дякон Яков се приближил до тялото. Познал, че мъртвецът е в расото на неговия владика свети Нон. В чертите на извънредно отслабналия отшелник разпознал оная знаменита красавица, която някога пълнела Антиохия с мълвата за своите грехове и похоти. Всички останали изумени, като узнали, че в тая килия се спасявала жена, известна някога със своя порочен живот.
Пелагия дошла тук да спасява душата си с благословението на епископ Нон. Едва сега дякон Яков разбрал защо епископът му поръчал непременно да се отбие при тоя пустинник.
При строго постническо житие преподобна Пелагия блажено починала в своята килия – затвор на 8 откомври 461 година.
Монахините от околните манастири се стекли на нейното погребение със свещи и кандилници. Тялото й било тържествено погребано в същата килия, където тя предала в ръцете на Бога своята разкаяна душа.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Трябва винаги горещо да благодарим на Господа за това, че Той не желае смъртта на грешните, но дълготърпеливо очаква тяхното обръщане към праведния живот. Дивно събитие - пише дяконът на Илиополската църква Иаков - се случи в наши дни. Затова и аз за него ще ви разкажа, свети братя, та като четем с внимание, да получим голяма полза.
Светейшият архиепископ на Антиохия извика при себе си, във връзка с църковните нужди осем епископи от околните градове. Между тях беше и светият Божий човек, моят епископ Нон - мъж предивен, който по-преди беше най-строгият монах в Тавенския манастир. Заради своя добродетелен живот той беше взет от манастира и поставен за епископ. Нон дойде от Илионол, като взе и мене със себе си. Когато епископите се събраха в църквата на светия мъченик Иулиан, те пожелаха да чуят поучение от Нон и седнаха всички при църковните двери. Нон веднага започна да поучава, за полза и за спасение на слушащите. Всички благоговейно внимаваха в неговото свето учение. В това време една жена - езичница, известна в цяла Антиохия блудница, премина покрай църковните двери с голяма гордост, облече на в скъпи дрехи и украсена със злато, скъпоценни камъни и бисери. Придружаваха я множество девойки и юноши в красиви дрехи и със златни огърлици. Тя беше така прекрасна по лице, че светските юноши не можеха да се наситят от съзерцанието на нейната красота. Когато премина покрай нас, тя изпълни целия въздух с ароматно благоухание. Щом я видяха да върви така безсрамно, с непокрита глава и с голи рамене, епископите закриха очите си и тихо въздишайки, се отвърнаха, както подобава - от голям грях. А блаженият Нон съсредоточено и дълго я погледна, докато тя не се скри от очите ни, а после се обърна към епископите и каза:
- Нима не ви се понрави красотата на тази жена?
Те мълчаха. А Нон каза:
- Наистина, аз много научих от нея. Защото тази жена ще постави Господ на Своя страшен съд и чрез нея ще ни осъди. Как мислите, колко време е прекарала тя в своите покои, миейки, обличайки и украсявайки с различни средства своето тяло? Колко време е прекарала пред своето огледало, полагайки цялата си мисъл и грижа в това, да се яви по-красива от всички в очите на своите временни (смъртни) поклонници? А ние, които имаме Безсмъртен Жених на небесата, Когото ангелите с възхита съзерцават, не се грижим за украсяването на собствената си окаяна душа, осквернена, оголена и изпълнена със срамотии. Не се стараем да я омием със сълзите на покаянието и да я облечем в красотата на добродетелите, за да се яви тя благоугодна пред Божиите очи и да не бъде посрамена и отхвърлена по време на сватбената вечеря на Агнеца.
Като завърши поучението си, блаженият Нон отведе със себе си мене, многогрешния негов дякон, и ние влязохме в килията, която ни беше дадена при същата тази църква на свети Иулиан.
След като измина този ден и нощта, след утренята (беше неделен ден) свети Нон ми каза:
- Брате Иаков, чуй какъв сън имах тази нощ. Стори ми се, че стоя в един от ъглите на светия олтар. И ето - докато се извършваше службата, се яви някаква черна гълъбица, покрита с нечистота, която изпълни въздуха със смрад. Тя летеше около мене и аз не можех да понеса нейното зловоние. А когато дяконът произнесе: „Оглашени, излезте!", гълъбицата отлетя и аз не я видях, докато не завърши Литургията. А след края на Литургията, когато излизахме от църквата, изведнъж тази нечиста гълъбица отново се яви и започна да лети около мен. Аз протегнах ръка, хванах я и я хвърлих във водата, която стои в църковния притвор. А във водата гълъбицата се уми от цялата си нечистота и излетя чиста и бяла като сняг, понесе се към висините и стана невидима.
След като ми разказа съня си, блаженият Нон ме взе със себе си и тръгна с останалите епископи към съборната църква, където принесоха приветствие на архиепископа и извършиха Божествена служба. След края на светата служба Антиохийският епископ предложи на блажения Нон да преподаде поучение на народа. Нон отвори уста и започна да поучава народа чрез силата на Божията Премъдрост, Която обитаваше в него.
Според промисъла на милостивия Бог се случи, че тази блудница, за която е нашето повествование и която преди това никога не бе влизала в църква и не бе си спомняла за своите грехове, в същото време минаваше покрай църквата и реши да влезе в нея. Щом чу поучението на свети Нон, тя се изпълни със страх Божий. Мислейки за своите грехове и узнала от поучението на свети Нон за вечната мъка, която я очаква заради тях, тя започна да изпада в отчаяние. Потоци от сълзи се изливаха от очите й и съкрушавайки се сърдечно, тя не можеше да спре да плаче.
След това епископът я огласи, кръсти я в името на Отца и Сина, и Светия Дух, помаза я с миро и я причасти с Пречистото и Животворящо Тяло и Кръв на нашия Господ Иисус Христос. Духовна майка на Пелагия стана дякониса Романа. След като я прие от купела на Кръщението, тя я отведе от църквата в помещенията за оглашените.
На третия ден след кръщението си Пелагия извикала при себе си един от слугите си и му казала:
- Отиди в дома ми и опиши всичкото злато, което се намира в моите ковчежета и всичките ми накити. А после донеси всичко тук.
Слугата отишъл и направил така, както му било наредено.
Тогава блажената Пелагия извика светия епископ Нон и предаде в неговите ръце цялото си имущество с думите:
- Ето богатствата, с които ме обогати сатаната. Предавам ги в твоите святи ръце. Прави с тях, каквото поискаш, а аз трябва да търся съкровищата на моя Господ Иисус Христос.
Блаженият епископ Нон извика църковния иконом и в присъствието на всички му предаде съкровищата на Пелагия, като му каза:
- Заклевам те в името на Светата и Неразделна Троица - не внасяй нищо от това злато нито в епископския дом, нито в църквата Божия, нито в своя дом, нито в дома на когото и да било от клириците. Но раздай всичко със собствените си ръце на бедните, нищите и немощните, та това, което е събрано чрез зли дела, да бъде изразходвано за добро, и греховното богатство да стане богатство на правдата. А ако нарушиш тази клетва, да бъде анатема над твоя дом и да наследиш еднаква участ с тия, които викали: „разпни Го, разпни!"
Божията рабиня Пелагия не остави нищо от своето имущество, дори и за собственото си препитание, а получаваше храна от дякониса Романа; понеже се закле, никак да не се ползва от греховното богатство. Тя събра при себе си всички свои слуги и слугини и ги пусна на свобода, след като на всеки даде достатъчно сребро и злато.
Когато настъпи осмият ден, в който, според обичая за новопокръстените, тя трябваше да свали бялата дреха, дадена й при светото Кръщение (беше първият ден от седмицата), Пелагия станала рано, свалила белите дрехи и се облякла във власеница. Като взе старата дреха на свети Нон, тя тайно от всички напусна Антиохия и оттогава никой не знаеше къде се намира. Дякониса Романа скърбеше и плачеше за нея. Но всезнаещият Бог откри на блажения Нон, че Пелагия е отишла в Йерусалим.
Немного дни след това архиепископът ни пусна да си вървим и ние се върнахме в Илиопол. След три години в мен се появи желание да отида в Йерусалим, за да се поклоня на светото възкресение на нашия Господ Иисус Христос. Помолих моя епископ, блажения Нон, да ме пусне да отида там. Когато ме изпращаше, той ми каза:
- Брате Иаков! Когато пристигнеш в светите места, потърси там един монах, когото наричат Пелагий. Той е евнух, много добродетелен, и от няколко години живее в доброволен затвор. След като го намериш, поговори с него и ще получиш голяма полза за себе си. Понеже той е истински Христов раб и монах, който е достигнал съвършенство.
А това Нон говореше за Божията рабиня Пелагия, която си беше построила килия в околностите на Йерусалим - на Елеонската планина, където някога се молил и нашият Господ - и пребивавала затворена в нея, живеейки за Бога. Но това епископът не ми откри.
И така, аз заминах за светите места, там се поклоних на мястото, където е възкръснал нашият Господ Иисус Христос, и на Неговия честен Кръст, а на другия ден потърсих монаха на име Пелагий, както ми заповяда моят епископ. Намерих килията му на Елеонската планина. А тя беше заградена отвсякъде и нямаше врати. Видях на стената само едно малко прозорче, почуках на него и когато ми отвориха, аз видях Божията рабиня. Тя ме позна, но не каза пред мене коя е. А аз не я познах. Та и как бих могъл да позная тази, чиято голяма красота така бързо беше повяхнала, подобно на полски цвят. Очите й бяха дълбоко хлътнали, а от суровото и постоянно въздържание се бяха разкрили костите на лицето й. Всички в Йерусалим и околностите му я смятаха за евнух. Нито един човек не знаеше, че е жена, а и аз самият не знаех това, понеже моят епископ ми беше говорил за монах евнух и аз получих благословение от нея като от монах, тоест - от мъж.
След това се върнах в Йерусалим, обиколих различни манастири, посещавах братства, беседвах със свети мъже, приемах благословение от тях и получих голяма полза за душата си. А добрата слава на евнуха Пелагий беше достигнала до всички обители и примерът на неговия живот беше полезен за всички. Затова пожелах отново да отида при него и да се утеша с неговите душеполезни слова. Когато пристигнах до килията му, почуках на прозорчето и казах молитвата. Дръзнах дори да го назова по име, като казах:
- Отвори, отче Пелагие!
Но той не ми отговори.
Аз помислих, че той се моли или си почива и след като малко почаках, отново почуках и го помолих да ми отвори, но не получих никакъв отговор. Пак почаках известно време и после отново почуках. Три дни прекарах така до прозорчето, като през известни промеждутъци от време почуквах по него, тъй като имах силно желание да видя светото лице на Пелагий и да получа неговото благословение. Но не се чуваше никакъв глас. Тогава си казах:
- Или е излязъл от тая килия и в нея вече няма никой, или се е преставил.
Дръзнах да отворя прозорчето и видях, че Пелагий лежи мъртъв на земята. Ужасих се и ми стана много мъчно затова, че не се сподобих да получа неговото последно благословение. След като затворих прозорчето, се отправих за Йерусалим и известих живеещите там свети отци, че авва Пелагий - евнухът, се е преставил. И начаса се разнесе по целия Йерусалим вестта за това, че свети Пелагий, духоносният монах, е починал в Господа. На погребението на неговото честно тяло се стекоха монасите от всички околни манастири, всички жители на Йерусалим и безбройно множество хора от Иерихон и от тази страна на Йордан.
Като разбиха прозорчето, направиха място, достатъчно, за да влезе един човек. След като влязоха през направения по този начин вход, благоговейни мъже изнесоха честното тяло. Дойде и Иерусалимският патриарх, придружен от множество други отци. Когато започнаха, според обреда, да помазват тялото с аромати, видяха, че починалият подвижник беше жена.
- Боже, Който дивно се прославяш в Своите светии! - просълзени възкликнаха тогава всички присъстващи. - Слава на Тебе! Защото Ти имаш на земята скрити и незнайни светии, не само сред мъжете, но и сред жените!
Пожелаха да запазят пред народа тайната на Пелагия, но не можаха, защото на Бога беше угодно да не остави скрита, но да яви и прослави Своята рабиня. Събра се голямо множество народ; стекоха се тук и монахини от техните манастири, които носеха свещи и кандила, пееха псалми и църковни песнопения. Взеха честното и свято тяло на Пелагия, с подобаваща чест го внесоха в килията, където тя се беше подвизавала, и там я погребаха.
Такъв беше животът на бившата блудница, такова - обръщането на погиващата грешница, такива - нейните трудове и подвизи, с които тя угоди на Бога. Да даде нашият Господ Иисус Христос, заедно с нея, и ние да получим милост в Съдния ден! А на Него, заедно с Отца и Светия дух, въздаваме слава сега и всякога, и во веки веков! Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски
Виж също:
www.Pravoslavieto.com