Св. великомъченица Евфимия Всехвална The Holy Great Martyr Euphemia † 451 година Чества се на 16 септември и на 11 юли

Св. Евфимия Всехвална Прехвална. Византийска мозайка от VI в. Byzantine mosaic of St. Euphemia of the 6th century. Porec, Basilica of Euphrasius. Source: vatopaidi.wordpress.com

Св. Евфимия се чества на 16 септември, когато пострадала, а на 11 юли се възспоменава чудотворството на нейните свети мощи. То било проявено във време на ІV вселенски събор в Халкидон.

По-долу:

• Църковни песнопения
• Житие на св. великомъченица Евфимия Всехвална
• Страдание на света великомъченица Евфимия Всехвална св. Димитрий Ростовски

Виж също:

• Друго житие на св. Евфимия Всехвална 11 юли
• Четвърти вселенски събор в Халкидон

Мощите на св. Евфимия Всехвална в подворието на Вселенския патриархат в Истанбул. Източник: tropinka.orthodoxy.ru

Църковни песнопения

Тропар

Агница Твоя, Иисусе, Евфимия зовет велиим гласом:
Тебе, Женише мой, люблю, и Тебе ищущи страдальчествую,
и сраспинаюся, и спогребаюся Крещению Твоему,
и стражду Тебе ради, яко да царствую в Тебе,
и умираю за Тя, да и живу с Тобою;
 но яко жертву непорочную приими мя, с любовию пожершуюся Тебе.
Тоя молитвами, яко Милостив, спаси души наша.

Кондак

Во страдальчестве твоем добре подвизалася еси
и по смерти ны освящаеши чудес точеньми, всехвальная.
Темже твое успение святое поем,
верою притекающе
в божественный храм твой,
да избавимся недугов душевных
и чудес благодать почерпем.

В своето страдание добре си се подвизавала и след смъртта ни освещаваш с чудеса, Всехвална; затова притичащи се с вяра в твоя Божествен храм, възпяваме светото ти успение, за да се избавим от душевни недъзи и да почерпим благодат от чудесата.

Житие на св. великомъченица Евфимия Всехвална

Света Евфимия Всехвална живяла във втората половина на третия и началото на четвъртия век. Тя била дъщеря на благородни родители в гр. Халкидон.

Управителят на Халкидон, Приск, решил да устрои езическо тържество в чест на божеството Арес. Той заповядал от името на тогавашния император Диоклетиан да се съберат всички жители на Халкидон и да принесат – всеки според своето състояние – жертва на идола в неговия храм. Заплашени били с тежки мъчения тези, които биха дръзнали да не се подчинят.

В определения ден се насъбрали множество хора около езическото капище, като водели със себе си животните, предвидени за жертвоприношение. Започнало шумно тържество в чест на идола. В същия ден християните, които се гнусели от идолослужението, се събрали тайно на едно място и извършили там служба на Господа Иисуса Христа.

Приск наредил да се направи строго разследване – дали някой не се е възпротивил на заповедта му. Съобщили му, че такива противници били християните. Той издал наредба те да бъдат издирени и доведени пред него, за да бъдат наказани.

Свирепите слуги на управителя препускали на коне из града с оръжие в ръце. Намерили един дом, гдето 49 души християни извършвали тайно служба на истинския Бог. Обкръжили къщата, за да не избяга никой. Изкъртили вратата и започнали да извличат един по един вярващите. Завели ги при управителя.

Приск ги изгледал гневно и горделиво ги запитал:

- Вие ли се противите на царската заповед, като унижавате жертвоприношението, извършвано в чест на великия бог Арес?

Християните дали такъв отговор:

- Управителю, без съмнение трябва да се покоряваме на царската заповед. Но ако тя е противна на вярата ни, ние не можем да й се подчиняваме. Ние сме длъжни дори да се възпротивим. Ако бяхте ни заповядали това, в което сме длъжни да се покоряваме на властта, ние с готовност бихме се покорили. Нашият Господ Иисус Христос е казал да даваме кесаревото на кесаря. Но понеже тая царска заповед е богопротивна, ние няма никога да я изпълним. Вие ни заповядвате да почитаме творението вместо Твореца. Това ние не ще сторим, защото сме поклонници на живеещия в небесата истински Бог!

Приск се опитал да привлече християните към идолослужение първо с ласкателство, а след това и със заплахи за люти мъчения.

Но християните му отговорили:

- Ние отхвърляме от себе си даровете и почестите, които ни обещаваш. Смятаме ги за нищо, понеже имаме небесни блага, които са повече и по-добри от земните. Тукашните придобивки са временни и непостоянни. Небесните са вечни и неизменни. Ти ни заплашваш със страшни мъчения. Ние не само не се боим от тях, но ги и желаем. Тъй ще се прояви в нас силата на Бога, на която бихте могли да се учудите. Като познаете безсилието на вашите скверни богове, вие ще се засрамите. Но защо да продължаваме тоя словесен спор? Започни, управителю, това, което си намислил да правиш. Тъй ще се убедиш, че ние имаме по-голяма твърдост в търпението, отколкото ти имаш усърдие да ни мъчиш!

Разгневен от тия думи, Приск предал християните на различни мъчения, които продължили 19 дни.

Между страдалците за вярата се намирала нежната и красива девойка Евфимия. Възрастните християни – мъченици я ободрявали при ужасните мъчения с такива думи:

- Подвизавай се, девойко, заради Небесния Жених! Подвизавай се да Му угодиш и да Го прославиш със страданието! Подвизавай се, за да Го срещнеш с мъдрите девици, та и тебе да въведе в Своя лъчезарен и прекрасен небесен чертог!

На дванадесетия ден управителят повикал при себе си всички мъченици и ги запитал:

- Няма ли сега, вразумени от мъченията, да поискате да изпълните царската заповед?

Светите мъченици, заедно с милата Евфимия, мъжествено отговорили:

- Не се надявай, управителю, да ни отклониш от правия път! По-скоро ти ще можеш да преобърнеш планините от земята и да отместиш звездите на небето, отколкото да откъснеш сърцата ни от истинския Бог!

Озлобеният мъчител заповядал на слугите си да бият изповедниците най-напред по лицата. Като видял, че и тия мъчения нямат успех, наредил да ти затворят в тъмницата.

Когато повели мъчениците към затвора, той видял прекрасната девойка Евфимия. Устремил погледа си към нея. Евфимия забелязала това и подигнала очи към небето. Смутена, започнала в себе си да моли Господа Иисуса Христа да я укрепи в трудния подвиг, който й предстоял.

Управителят я спрял, отделил я от групата, която отминала за мъчения в затвора, и пуснал в ход всички ласкателни обещания, за да плени девическото й сърце.

Мъченицата решително заявила:

- Не мисли, о мъчителю, че ще можеш да склониш с хитри думи моята слабост към твоето нечестие и беззаконие. Макар и да съм жена по природа, немощна по плът и млада на години, сърцето ми е по-твърдо от твоето. Силата на моята вяра е по-голяма от твоята храброст. По милостта на моя Христос Бог аз имам по-голям разум от разума на всички ваши езически витии. С тях вие считате себе си мъдри, а всъщност сте по-безумни от всички невежи, тъй като не искате да познаете истинския Бог, а почитате истукани. Ти няма да ме прелъстиш с лукави думи. Няма да направиш за мене сладък този свят с неговите наслади, които считам горчилка заради моя пресладки Иисус. Знай, че ти не ще победиш силата, която в немощ се проявява, колкото и да са силни твоите нападения. Аз се надявам на моя Христос, Който не ще ме остави и няма да отнеме от мене крепката Си десница!

Като чул тия думи управителят заповядал да приготвят специално колело за мъчение, на което били набодени много остри ножове. Слугите му привързали към него светата девица. Тя се прекръстила. Когато започнали да го въртят, тя се молела усърдно на Господа да й дойде на помощ. Колелото спряло внезапно. Мъчителите паднали изнемощели на земята. Това знамение било извършено от Господен ангел, който счупил колелото и изцелил мъченицата от всички рани.

Напълно невредима, Евфимия застанала пред мъчителя, като възпявала радостно Господа и Му благодаряла.

От това дивно явление на Божията сила управителят не се вразумил. Той счел чудото за магьосничество. И заповядал да хвърлят девойката в нагорещена пещ.

Пред пламналата отвътре пещ, с очи към небето, мъченица Евфимия почнала горещо да се моли:

- Господи Боже, някога във Вавилон Ти си запазил чрез ангел цели и невредими тримата момци, предадени на огън заради Твоя закон. Когато били сред пламъци, Ти, Всемилостиви, си им пратил роса отгоре. Бъди сега помощник и на мене, Твоята рабиня, тъй като и аз се подвизавам заради Твоята слава, Христе мой!

Прекръстила се и вече очаквала да я хвърлят в пещта.

Двамата войници, на които било заповядано да я хвърлят в огъня, видели в пещта дивно явление: вътре два ангела разпръснали пламъка, за да не докосне той тялото на мъченицата. Развълнувани от това явление, те отказали да изпълнят заповедта на управителя, дори ако той заповяда да им бъдат отсечени главите. Тия двама войници, Виктор и Состен, видели как ангелът им забранява да се доближат до Евфимия.

На повторната заповед на управителя те заявили:

- Няма да се допрем до тая честна девойка. Прави с нас каквото искаш. Ние няма да я хвърлим в огъня, защото виждаме чудо, което твоите очи не виждат. По-скоро сме готови да се подложим на твоя гняв, отколкото на свещения гняв на ония светоносни лица, които виждаме в огъня!

Разярен, управителят заповядал тия двама войници да бъдат също пратени в затвора. На други двама заповядал да хванат девойката и да я хвърлят в пламтящата пещ. Когато те се опитали да сторят това, Божият гняв ги поразил: от пещта излязъл силен пламък, който ги изгорил.

Ужасени от станалото, другите войници и слуги на гонителя избягали от мястото на наказанието.

Хвърлена и оставена сред пламъците Евфимия запяла дивната песен на тримата момци във вавилонската пещ:

“Благословен си Ти, Господи Боже на отците ни, и хвален и прославен вовеки. Благословено е името на Твоята слава, име свето и прехвално и прославено вовеки...”

След като изпяла докрай песента, мъченицата излязла невредима из пламъците.

Изплашен от чудото, управителят вече не знаел какво да стори със светата изповедница. Наредил да я заведат и затворят в тъмницата.

Веднага след това заповядал да бъдат доведени при него Виктор и Состен. Той подозирал вече, че те са тайни християни. Заповядал им да се поклонят на боговете. Но те отговорили:

- Досега сме се заблуждавали, понеже не знаехме истината. Ние се покланяхме на твоите идоли. А сега знаем, че има само един истински Бог. Искаме отсега нататък Нему да служим. В ръцете ти са нашите тела, но душите ни ще приеме Бог!

Разгневен от тоя отговор, управителят заповядал изповедниците Виктор и Состен да бъдат хвърлени на зверовете, та живи да бъдат разкъсани и изядени.

Като отивали на смърт, те усърдно се молели на Бога да им прости предишните грехове, да ги прости за заблудата и неверието и милостиво да приеме душите им в селенията на вечността.

Милосърдният Бог им пратил тиха смърт. Зверовете дори не се допрели до телата им. Душите им блажено отминали във вечността.

На другия ден заранта управителят наново повикал на съд светата девица Евфимия и пак й предложил да се отрече от Христа Господа. Говорил й наново ласкави думи:

- Не опозорявай своя род, не погубвай цвета на своята младост! Не излагай себе си на смърт! Отдай почит на великия Арес! Тъй ще бъдеш уважавана от всички ни. Ще бъдеш възхвалявана и награждавана с голяма слава и богатства!

В отговор на тия увещания Евфимия нарекла Приск безумен. Тогава той заповядал да я предадат на зверовете в цирка.

Евфимия с поглед към небето помолила Бога да приеме многострадалната й душа и да я успокои в Своите небесни обители. Молитвата й била чута. От пуснатите срещу нея животни само една мечка я ухапала леко за единия крак. Чут бил глас от небето, който призовавал великомъченицата към блаженство с праведните. Блажено сред арената на цирка тя предала душата си на Господа.

Появила се ужасна буря със земетръс. Обхванати от страх, всички посетители на цирка се разбягали по домовете си.

Родителите на Евфимия взели тялото й и го погребали близо до града, като топло благодарили на Бога, загдето е дарувал на скъпата им дъщеря небесна помощ и славен мъченически венец.

Светият равноапостолен цар Константин Велики построил в Халкидон прекрасен храм на нейно име.

Света великомъченица Евфимия Всехвална пострадала във времето между 303 и 307 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Мощите на св. Евфимия Всехвална в подворието на Вселенския патриархат. Източник: tropinka.orthodoxy.ru

Страдание на света великомъченица Евфимия Всехвална

			(1) Халкидон - главен град на римската провинция Витиния, на южния бряг на Пропонтида - Мраморно море, разположен срещу град Византия.  (2) Проконсул - наместник на императора в провинциите или областите.  (3) Арей (Арес) или Марс - езически бог на войната и пазител на хората и полята от всичко вредоносно.

По време на царуването си нечестивият Диоклетиан (в началото на IV столетие, бел.ред.) поставил за управител на Халкидон (1) проконсула (2) Приск. Проконсулът възнамерявал да устрои празник на езическия бог Арей (3), в чиято чест в града имало храм, а в храма било поставено негово изображение. Той изпратил указ до околните градове и селища, като заповядал в името на царя всички да се съберат в Халкидон на празника и според имущественото си състояние да принасят жертви на Арей. В указа си Приск заплашвал с големи мъчения онези, които не изпълнят заповедта му и не се явят на празника, и постановил той да се проведе на деветия ден след издаването на указа.

И ето, когато настъпил определеният за бесовския празник ден, в Халкидон се събрали много хора с жертвени животни и празнично ликували, като принасяли в жертва овце и волове и се покланяли на бездушния истукан, или по-добре да се каже - на беса, обитаващ в него. Тогава местните християни, погнусени от богомерзкия празник и опасявайки се от страшния гняв на проконсула, започнали да се крият, събирали се на тайни места и служели на истинския Бог, нашия Господ Иисус Христос. А проконсулът заповядал да се издирва дали няма някой, който се противи на заповедта му и не се покланя на Арей. Станало ясно, че на мъчителя се противят християните, защото не изпълняват повелението му и не въздават на беса онази чест, която подобава само на единия истински Бог. Разгневен, Приск заповядал да ги открият и да ги предадат на мъчения.

По това време на едно тайно място се криели четиридесет и девет християни и възнасяли молитви. Сред тях била и една прекрасна девица на име Евфимия, от благородно потекло, дъщеря на благочестивия сенатор Филофрон и съпругата му Теодоросия. Донесли на мъчителя за тях и той заповядал да ги хванат и да ги доведат при него на съд. Свирепите му слуги веднага с оръжие в ръце се устремили като зверове на плячка върху събраното Христово стадо. Домът, където вярващите тайно служели на Бога, бил обкръжен от всички страни, за да не може никой да избяга. Слугите разбили вратите и без милосърдие помъкнали християните един по един навън, а когато хванали всички, с унижения и насмешки ги повели при проконсула. Водени като овци на заколение, светите смирени Христови раби застанали пред мъчителя, готови да пострадат за своя Господ дори до проливане на кръв.

Когато ги видял, гордият властник казал:

- Вие ли се противите на царската и нашата заповед, като пренебрегвате жертвоприношението в чест на великия бог Арей?

Християните отговорили:

- Без съмнение трябва да изпълняваме царската или твоята заповед, ако тя не е противна на Небесния Бог, проконсуле. Но когато е противна на Бога, не само не трябва да се подчиняваме, а дори да се съпротивляваме. Ако ни заповядваше нещо, в което сме длъжни да се подчиним на властите, бихме въздали "кесаревото кесарю" (Мат. 22:21). А тъй като вашата заповед е богопротивна и богомерзка, понеже повелявате да почитаме тварите вместо Твореца и ни карате да се поклоним и принесем жертва на беса, а не на Вишния Бог, няма никога да я изпълним, защото сме истински поклонници на живеещия на небесата истински Бог.

Тогава мъчителят отворил лъжливите си уста, изострил като бръснач лъстивия си език и се обърнал към тях с хитроумна реч, като обещавал дарове и почести и се стараел да отклони от правия път към гибелното идолослужение онези, които Господ "придобил с честната Си кръв" (Канон на Сретение Господне, песен 3, ирмос, бел.ред.). В същото време той ги заплашвал със страшни мъки, ако не пожелаят да изпълнят съветите му.

А светиите отговорили:

- Даровете и почестите, които ни обещаваш, проконсуле, отдавна сме отхвърлили, възненавидели и считаме за смет (Фил. 3:8) заради Христа, защото имаме небесните блага, които са по-големи и по-хубави от земните. Земните блага са временни и непостоянни, а небесните - вечни и неизменни (2Кор. 4:18). А от страшните мъки, с които ни заплашваш, не само не се боим, но дори желаем да ги претърпим, за да се прояви в нас силата и крепостта на нашия Бог, на която вие да се чудите и като познаете немощта на вашите скверни богове, да се засрамите. Но защо още да продължаваме словесния спор? Пристъпи към това, което си намислил, и ще се убедиш, че в нас ще има много повече твърдост в търпението, отколкото у тебе - усърдие в мъченията.

Тогава управителят започнал да ги изтезава и светиите цели деветнадесет дни били подлагани на различни мъчения, като ежедневно получавали нови рани и понасяли глад и жажда. С тях била светата дева Евфимия, млада и прекрасна. Те я ободрявали и казвали:

- Подвизавай се, дево, заради Небесния Жених, подвизавай се да Му угодиш със страданието, подвизавай се, за да Го посрещнеш заедно с мъдрите девици, за да те възлюби като Своя невеста и да те въведе в Своя чертог (виж Мат. 25:1-13, притчата на Спасителя за мъдрите девици).

На двадесетия ден те били доведени в съда, където проконсулът ги запитал:

- Може би, научени от страданията, сега ще поискате да се подчините на нашия указ?

Тогава светите мъченици заедно със света Евфимия казали:

- Не се надявай, проконсуле, да ни отклониш от правия път. По-скоро ще можеш да обърнеш планините на земята и да поместиш звездите на небето, отколкото да откъснеш сърцата ни от истинския Бог.

Раздразнен от тези думи, мъчителят заповядал дълго да ги бият по лицата, а после, като видял, че не постига успех с това, решил да ги изпрати при царя, а дотогава да останат в тъмницата. Когато ги повели натам, проконсулът видял света Евфимия, прекрасната млада девойка, която сияела сред лика на светите мъченици като луна сред звездите, и подобно на вълк похитил тази овца от Христовото стадо. А тя вдигнала очи и ръце към небето и възкликнала:

- Не ме оставяй, любезни мой Женихо, Иисусе Христе, защото на Тебе се надявам. Не оставяй на зверовете душата, която Те обича и изповядва Твоето свято име. Не давай на врага да се порадва над мене, укрепи немощната Си рабиня, за да не надделее над мен беззаконието.

Желаейки да я обърне към своето безбожие, мъчителят търсел всякакви средства, за да я прелъсти с ласкави думи, да улови девическото й сърце с дарове и различни обещания.

Но тя твърдо казала:

- Не мисли, мъчителю, че с хитри увещания можеш лесно да склониш моята слабост към твоето нечестие и беззаконие, защото, макар да съм жена, с немощна плът и млада на години, сърцето ми е по-твърдо от твоето и силата на вярата ми е по-голяма от вашата храброст. Освен това по милосърдието на моя Христос имам повече разум, отколкото всички ваши езически витии, с които се смятате за мъдри, макар всъщност да сте по-безумни от всички невежи, понеже не искате да познаете истинския Бог, а почитате за бог беса. Ти не ще ме прелъстиш с хитри слова, както някога змията е прелъстила нашата прамайка, не ще направиш за мене този горчив свят сладък с неговите наслади, които почитам за горчивини заради най-сладкия мой Иисус, и колкото и да се стараеш, не ще победиш силата, която в немощ напълно се проявява (2Кор. 12:9). Защото аз се надявам, че моят Христос няма да ме остави и не ще отклони от мене крепката ръка на Своята помощ, докато гордата глава на беса не бъде стъпкана от нозете на жена.

Посрамен от отговора на света Евфимия, мъчителят се разгневил, сменил с ярост мерзката любов, която показвал дотогава, и заповядал да приготвят колело за мъчения с множество остри ножове. Когато слугите му вързали за него светата дева, тя се оградила с кръстно знамение. Започнали да въртят колелото, а ножовете режели парчета от тялото на мъченицата и раздробявали ставите й.

А тя усърдно се молела на Бога:

- Господи Иисусе Христе - призовавала девицата, - просвещение на душата ми, източниче на живота, подаващ спасение на онези, които Ти се надяват! Дойди ми на помощ сега, за да познаят всички, че Ти си единственият Бог и твърдо упование за вярващите в Тебе, защото, когато "Всевишния си избрал за твое прибежище; зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище" ( Пс. 90:9-10).

Щом се помолила, колелото внезапно спряло и слугите паднали без сили, защото се явил ангел Божий, счупил го и свалил светата девица, изцелил раните й и възвърнал здравето й. А тя се изправила цяла и невредима, радостно възпявала и благодаряла на Бога и прославяла всемогъщата Му сила.

Мъчителят и всички присъстващи изпаднали в недоумение и много се дивели на чудото. Впрочем там, където злобата е ослепила душевните очи, това голямо чудо не можело да принесе никаква полза. Те не били в състояние да познаят крепката ръка на истинския Бог, защото е казано: "с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите. Защото сърцето на тоя народ е закоравяло" (Ис. 6:9-10), и сметнали чудесното знамение за вълшебство.

След това мъчителят заповядал да запалят силен огън в една пещ и да хвърлят там светицата. Докато разпалвали пещта и пламъкът вече се разгарял, мъченицата отново започнала молитвата, която някога като броня защитила тримата момци в огнената пещ. На веществения огън светата дева противопоставила огъня на ревностната любов към Бога и като вдигнала очи към небето, казала:

- "Висок е Господ: и смирения вижда" (Пс. 137:6; Ис. 33:5)! Ти си съхранил чрез Своя свят ангел цели и невредими тримата момци във Вавилон, хвърлени заради Твоя закон в огъня, и си им пратил вода от небето: бъди помощник и на мене, Твоята рабиня, защото се подвизавам заради славата Ти, Христе мой!

Тя се оградила като с оръжие с кръстното знамение и спокойно очаквала да я хвърлят в огъня.

Тогава двамата воини Виктор и Состен, които трябвало да сторят това, видели в пещта чудно видение - пред тях се явили Божии ангели, които угасявали огъня и им забранявали да се докосват до Христовата невеста. Като съзрели това чудо, те казали на мъчителя:

- Няма да посмеем да се докоснем до тази света дева с нашите скверни ръце и да я хвърлим в огъня, дори да заповядаш да ни отсекат главите, защото виждаме удивително чудо, което не виждат твоите очи. И по-добре е да търпим твоята ярост, отколкото гнева на онези светоносни мъже, които ни заплашват изсред огнения пламък.

Като чул това, мъчителят се разгневил, помислил, че са християни и затова не искат да хвърлят в пещта девицата. Наредил те да бъдат вързани, а други двама воини, единият от които се казвал Кесар, а другият - Варий, да изпълнят заповедта му. Те хванали девицата и я хвърлили в пещта, но веднага изригнал силен пламък и ги изгорил на място в пепел, а другите слуги накарал да побягнат. А светицата, ликувайки в пещта като в светъл чертог и сред прохладна роса, пеела песента на тримата момци: "Благословен си Ти, Господи, Боже на отците ни, и хвален и прославен вовеки" (Дан. 3:52). И станало дивно чудо: огънят не я докоснал, дори не опалил одеждите й, защото Сам нетленният Жених Христос Господ тайно слязъл при светата Си невеста и я оросил с небесна прохлада. Когато пещта изгаснала, светицата излязла здрава и невредима и изумила всички. Като не знаел какво да предприеме, мъчителят заповядал да я хвърлят в тъмница и си казал: "През нощта ще измисля какво да сторя с тази вълшебница". После привикал Виктор и Состен и излял върху тях яростта си, като обещавал да ги погуби, ако не се поклонят на идолите.

Те отговорили:

- Досега се заблуждавахме, защото не знаехме истината. А сега познахме единия Бог, Който е създал небето и земята. В Него вярваме и Му се покланяме, а твоите богове, на които и ние се покланяхме преди, без да знаем, че ни прелъстяват бесовете, вече няма да почитаме. Прави каквото искаш с нас, в твоите ръце са телата ни, а душите ни са под защитата на Бога.

Мъчителят ги осъдил да бъдат разкъсани от зверовете. Когато светците отивали на определеното място, те се молели усърдно на Бога, за да се смили над тях и да им прости греховете, които извършили в заблуждението и неверието си, да въведе душите им там, където пребивават вярващите в Него. И веднага от небето се разнесъл Божествен глас, който ги призовавал да останат спокойни. Щом го чули, те с радост предали душите си в Божиите ръце. Зверовете не докоснали телата им и по-късно вярващите тайно ги погребали.

Когато изминала нощта и настъпило утрото, мъчителят седнал на съдийското място. Довели света Евфимия от тъмницата, а тя, отивайки на съд, с радост възпявала:

- "Боже, нова песен ще Ти изпея" (Пс. 143:9)! Ще те прославям Господи, сило моя! Ще Те възпея сред народите и ще прославя името Ти, защото само Ти си истинският Бог и няма друг Бог, освен Тебе.

Дълго я разпитвали и изтезавали, като я принуждавали да принесе жертва. Когато тя отказала да се подчини, мъчителят, убедил се в непреклонността й, заповядал да повесят и да режат тялото й с остри ножове. Но и след това тя с Божията сила останала невредима. После изкопали дълбок ров, напълнили го с вода и хвърлили вътре множество змии, ехидни и други морски и земни влечуги. Когато ямата била пълна, мъчителят заповядал да хвърлят там и света Евфимия.

А тя се осенила с кръстното знамение и казала:

- Пресвети мой Иисусе Христе! В утробата на водния звяр си съхранил Иона, избавил си Даниила от лъвските уста. Запази и мене с крепката Си ръка, за да се прослави и чрез мен светото Ти име.

С тези думи тя се хвърлила в ямата, а змиите и влечугите не й причинили никаква вреда, защото я носели върху себе си и не й давали да потъне във водата. С Божията милост светата дева излязла от нея без никаква вреда за себе си. А мъчителят изпаднал в пълно недоумение, като не знаел какво още да направи с нея. Той желаел да я погуби и като мислел, че вълшебството, което уж владеела светицата, преодолява само явните опасности, а не тайните замисли, заповядал да изкопаят друга яма и да я напълнят с остри копия, мечове и ножове, да ги забодат по дъното с остриетата нагоре, а после да покрият ямата с малко клони и пръст. След това наредил на мъченицата да премине оттам, като се надявал, че като не знае за клопката, ще падне върху остриетата и ще умре от раните си. Но светицата преминала леко като птица, прелитаща през мрежи, а някои от езичниците, които не знаели за рова, паднали в него и загинали. Като видял това, мъчителят бил поразен от срам и се изпълнили думите на Писанието: "Ров изкопа, изкопа го дълбоко и падна в ямата, която приготви" (Пс. 7:16).

А света Евфимия възхвалявала Бога:

- "Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала" (Пс. 105:2), защото Ти запази невредима от раните Своята рабиня, спаси ме от огъня, защити ме от зверовете, от водата и колелото и ме изведе от ямата. И сега, Господи, избави душата ми от ръката на онзи, който от века е бил враг на послушните на Тебе. "Греховете на младостта ми и престъпленията ми не си спомняй" (Пс. 24:7), но с капките кръв, пролята за мене, очисти сквернотата на плътта и духа ми, защото Ти си очищение, освещение и просвещение за Твоите раби (Евр. 1:3; Лук. 2:32).

Проконсулът опитал още веднъж да я прелъсти с любезни думи:

- Недей да безчестиш - казал той - своя род, не погубвай цвета на своята младост и не се обричай на смърт. Почети великия Арей и ще бъдеш почетена от всички нас, възхвалявана и наградена с голяма слава и богатство.

Той казал и много друго, за да я измами, но тя се смеела и го наричала безумен.

Тогава той отново започнал да я мъчи - наредил да бъде бита жестоко с пръчки, заповядал да я разрежат с остър трион, но той не могъл да навреди на святото й тяло. После заповядал да я горят на гореща скара, но скарата изстинала, защото с Христовата невеста пребивавали ангели и я опазвали от всички мъчения. Накрая проконсулът заповядал света Евфимия да бъде хвърлена на зверовете.

Когато отвеждали светицата в цирка, тя се молела Господ да прати край на мъките й, да приеме душата й в Своите ръце и да заповяда тя да се пренесе от многострадалното тяло в желаната страна.

- Господи на силите! - казвала тя. - Ти ми яви Своята непобедима сила и ненадмината десница, Ти откри немощта на бесовете и безумието на мъчителя, а мене постави над всички мъчения. Както допусна смъртта и проливането на кръв на мъчениците преди мене, така сега приеми и моята жертва, принесена от съкрушена душа и смирен дух, и успокой душата ми в селенията на светиите и в лика на мъчениците, защото си благословен во веки.

Когато света Евфимия завършила молитвата си, срещу нея били пуснати лъвове и мечки, но те се приближили и започнали да ближат нозете й. Само мечката й нанесла малка рана, от която потекла кръв. В това време се чул глас от небето, който призовавал светицата в горните обители и тя веднага предала духа си на Господа, заради Когото пострадала с цялата си преданост. Земята се разтресла и градът се залюлял, стените се рушали, капищата падали и всички били обхванати от голям ужас. Те в страх побягнали от цирка, а светото тяло на мъченицата останало да лежи на земята.

Родителите на Евфимия взели светата си дъщеря и с почести я погребали близо до града*. Те благодарели на Бога и се радвали, че са се сподобили да бъдат родители на такава дъщеря, която с проливането на своята кръв станала невеста на небесния Жених Христа и Царя на всички, на Когото чест и слава с Отца и Светия Дух сега и винаги и вовеки веков. Амин.

По молитвите на света великомъченица Евфимия, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Мощите на св. Евфимия Всехвална в подворието на Вселенския патриархат в Истанбул. Източник: tropinka.orthodoxy.ru

Виж също Възпоменание на чудото, извършено от св. Евтимия Всехвална на Четвъртия вселенски събор

Виж също:

• Православен календар за текущата година
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
• Православната читалня: През вековете: Църковна история
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен молитвослов
• Православен речник

    www.Pravoslavieto.com