Явяване на честния и животворящ Кръст Господен
от преди IХ век
Чества се на 1 август
|
Явяване на честния и животворящ Кръст Господенот преди IХ век Чества се на 1 август
|
По-долу:
Виж също:
Спаси, Господи, люди Твоя, и благослови достояние Твое,
победы благоверному императору на сопротивныя даруя,
и твое сохраняя Крестом Твоим жительство.
Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето достояние,
дари победа на благоверния цар и на народа Си над врага
и запази с Твоя кръст наследието Си.
Вознесыйся на Крест волею,
тезоименитому Твоему новому жительству щедроты Твоя даруй, Христе Боже,
возвесели силою Твоею благовернаго императора,
победы дая ему на
сопостаты,
пособие имущу Твое оружие мира, непобедимую победу.
Издигнал се доброволно на кръста,
дари Твоите щедрости на наследието Си, Христе Боже,
възвесели с Твоята сила благоверния цар и народа Си,
дай ни победа над враговете,
оградени от оръжието на мира, несъкрушима победа.
С вышних призираяй, убогия приемляй,
посети нас озлобленныя грехи, Владыко Всемилостиве.
Молитвами Богородицы даруй душам нашым велию милость.
Гледащ от висините и приемащ убогите,
посети нас, уязвените от греха, Владико всемилостиви.
По молитвите на Богородица дари на душите ни велика милост.
Всякия скверны, Всемилостивый Спасе, аз бых делатель,
и во отчаяния ров впадся,
но стеню от сердца, и вопию к Тебе, Слове:
ускори щедрый, и потщися на помощь нашу,
яко милостив.
Извърших всякакви скверности, всемилостиви Спасителю,
и паднах в рова на отчаянието,
но стена и зова от сърце:
побързай, щедри, и ни се притечи на помощ като милостив.
Произход на честния животворящ Кръст Господен - лития със св. Кръст - празник в чест на св. Кръст.
Някога през месец август се появили болести и, за да изчезнат в Цариград било наредено да се прави литийно шествие с Честния Кръст от храма "Св. София" до храма "Св. Богородица". Този празник е установен при император Михаил в IX век след победата му над сарацините. Прави се водосвет с нов, зелен босилек.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Погледнато исторически, трябва да отбележим, че на първи август православната Църква чества два празника, различни по своя произход:
1) явявяне на честния и животворящ Кръст Господен и
2) празненство на Всемилостивия Спасител и Пресвета Богородица.
В гръцкия часослов, изд. от 1897 г., произходът на първия празник се обяснява така:
“Поради честите болести през август в Константинопол още от древни времена се утвърдил обичай да изнасят честното дърво на Кръста по пътища и улици за освещаване на местата и за прогонване на болестите. В навечерието (на 31 юли), изнасяйки го от царската съкровищница, го слагали на светия престол на великата църква (тоест света София). От този ден, както и по-нататък до Успение на света Богородица, правели литии из целия град, след което го излагали пред народа за поклонение. Това е и изнасянето на честния Кръст.”
На 14 август Кръстът отново се връщал в царските палати.
“Този обичай, в съединение с другия обичай в Константинопол - да се освещава вода в придворната Константинополска църква в първия ден на всеки месец (с изключение на януари, когато освещаването се извършвало на 6-ия ден, и септември, когато се извършвало на 14-ия ден) послужил за основа на празника в чест на светия и животворящ Кръст и тържественото освещаване на водата в изворите, което се извършва на 1 август.”
В IХ век вече съществувал обичаят изнасяне на честното дърво от царските палати в църквата "Св. София"
пред 1 август; канонът на предпразненството на Кръста, на 31 юли, написан за настоящия случай (канонът започва с думите: Кръстът предидещ божествен) се приписва на Георгий, епископ Амастридски, живял в VIII век.В обредника на император Константин Багрянородни (912-959) се намират подробни правила, кога да се изнася Кръстът от палатата пред 1 август, в зависимост от това, в кой ден от седмицата се пада.
В Русия до края на ХIV и началото на ХV в., когато господствал Студийският устав, нито на 31 юли, нито на 1 август имало някаква служба на Кръста, която се появява в ХIV-ХV в. с въвеждането на Иерусалимския устав.
Празненството на Всемилостивия Спасител и Пресвета Богородица е установено в Гърция и Русия около 1168 г. в памет на знаменията от честните икони на Спасителя и Божията Майка по време на сраженията на гръцкия цар Мануил (1143-1180 г.) със сарацините и руския княз Андрей Боголюбски с българите в 1164 г.
Из "Жития на светиите" от св. Димитър Ростовски, историческа справка към 1 август (виж по-долу).
| [1] Лука Хрисоверг - Константинополски патриарх от 1156 до 1169 г. [2] Мануил Комнин - гръцки император от 1143 до 1180 г. [3] Константин II, Киевски митрополит, дошъл в Киев от Гърция в 1167 г.; споменава се в летописите още и 1169 г. [4] Нестор - шестият епископ на Ростовската епархия, споменава се в летописите под 1149 г.; в 1156 г. Нестор, оклеветен пред митрополита от своите служители, попаднал под запрещение; в 1157 г. се оправдал пред митрополита, но през същата година заради споровете за поста в сряда и петък бил изгонен от катедрата от Андрей Боголюбски. [5] Андрей Боголюбски - син на великия княз Юрий Владимирович и внук на славния Владимир Мономах - родил се вероятно в 1111 г. След достигане на пълнолетие Андрей получил “за управление” град Владимир на Клазма и това сложило начало на дейността му по устройването на обширния и почти незаселен край на Североизточна Русия, в който започнали да прииждат заселници от юг. Той вземал участие и във военните начинания на баща си в Южна Русия, проявявайки мъжество и храброст (въпреки че, по думите на летописеца, “не бил величав във военен чин”), но никак не обичал Южна Русия; в 1155 г. тайно напуснал баща си, вземайки със себе си във Вишгород (близо до Киев), където живеел, чудотворната икона на Божията Майка, станала впоследствие славна светиня на Северна Русия. Летописецът обяснява заминаването на Андрей Боголюбски така: “Князът... се смущаваше от неуредиците сред братята, племенниците и сродниците си, и целия си род, защото там винаги имаше смутове и размирици и се проливаше много кръв - скърбеше за това... и поиска да отиде и да управлява Суздал и Ростов, защото там, каза, е по-спокойно.” Когато Андрей Боголюбски, напуснал юга, “бил вече на бреговете на Клазма - казва написалият житието му, - конете, носещи чудотворната икона на Божията Майка, внезапно спрели и не могли да по-мръднат колесницата от мястото ѝ. Благоверният княз Андрей приел това за тайно известие от Бога, извършил молебен пред чудотворната икона и дал обет да построи църква на това място. Настъпила нощта и князът решил да пренощува. Той дълго се молел - и ето, насън му се явила Пресветата Дева с лист в ръка и казала: “Не искам да отнасяш иконата Ми в Ростов. Постави я във Владимир, а на това място издигни каменна църква, посветена на Моето рождество, и устрой монашеска обител. Като станал от сън, князът заповядал да нарисуват иконата на Божията Майка в този вид, в който му се явила с листа в ръка. Впоследствие той построил църква и основал манастир на мястото на явяването, който съществува и досега и се нарича Боголюбски. Скоро Андрей построил на това място и град и го нарекъл, като място, избрано от Самия Бог, Боголюбов.” Оттук идва и името на княз Андрей Боголюбски. В 1157 г. починал бащата на Андрей и той, като “най-възрастен” син, бил избран от суздалците и ростовците и поставен на великокняжеския престол в Ростов; но Андрей не останал тук, а избрал за своя столица любимия Владимир. Настъпил разцвет на неговата дейност. Той приемал и устройвал преселници, пазейки ги от монголците, българите и предишните заселници, грижел се за обединяването на разнородното население на Североизточна Русия и за просвещаването ѝ със светлината на християнството, строял градове и храмове; с особено великолепие устройвал своята нова столица Владимир на Клазма. Във Владимир построил такива храмове, “каквито, по думите на летописеца, в Русия никога не е имало и няма да има”. Тази съзидателна дейност дала на Андрей Боголюбски право да заяви на събранието на князете и болярите във Владимир (в 1162 г.): “Аз построих в Белорус градове и села и я направих многолюдна.” И съвременниците му се удивлявали на неговата дейност: “Мъжество и ум живееха в него - казва съвременникът летописец, - и правда, и истина; той беше втори Соломон по мъдрост.” Свети Андрей Боголюбски бил убит на 30 юни 1175 г. - Местното му почитане във Владимир започнало веднага след смъртта му, но по-късно се прекратило и отново се възобновило в 1702 г., когато били открити мощите му. [6] Сарацини - мюсюлмани. [7] Ясни указания за празника на Всемилостивия Спасител и Пречистата Божия Майка по случай победата на император Мануил над сарацините, не се срещат нито у гръцките историци, нито в гръцките богослужебни книги. Но в историята на император Мануил, който водил немалко войни с различни народи, се срещат случаи, които би трябвало да подтикват царя към особена благодарност към Бога за успешното завършване на войната и избавянето от опасностите. Тук се обръща внимание на жестоката война на цар Мануил с турския султан или сарацините. Сам царят ръководел войската, нееднократно излагайки себе си на опасности. Наистина победата била на врага, но самото спасение на царя било чудо на Божията милост. Това станало през септември, а походът, естествено, започнал по-рано, през август. След тази война гърците имали две успешни сражения със сарацините, едното от които под предводителството на самия цар. Тези събития, свързани с известието от Русия за Божията помощ във войната против българите, биха могли да предразположат цар Мануил към установяването на общ християнски празник на Спасителя, чието начало било поставено в Цариград с освещаването на вода на 1 август. Но служба на Спасителя в гръцките агиологически паметници досега не е намерена. [8] Пс. 146:10, 11. |
Празникът Изнасяне на честния Кръст бил установен в деня първи август в Гърция от Константинополския патриарх Лука[1], при цар Мануил[2], а в Русия - от Киевския митрополит Константин[3] и Ростовския епископ Нестор[4], при великия княз Андрей Юриевич[5].
Причината за установяването му била следната.
На цар Мануил и княз Андрей, живеещи в мир и братска любов помежду си, се случило в един и същи ден да излязат на война: първият от Константинопол срещу сарацините[6], а вторият от Ростов срещу българите (по това време великият княз живеел в Ростов: българи се наричали езичниците, обитаващи земите в долното течение на Волга, откъдето получили името си). Господ Бог им дарил пълна победа над враговете: гръцкият цар победил сарацините[7], а княз Андрей Боголюбски победил българите и ги покорил на себе си, заставяйки ги да му плащат данък.
Когато Андрей отивал на война, имал обичай да взема със себе си иконата на Пресвета Богородица, държаща на ръце Предвечния Младенец, нашия Господ Иисус Христос, и изображението на честния Кръст Христов, който двама иереи носели сред войската. Преди самата битка той възнасял към Христа и Божията Майка усърдни молитви със сълзи и се причастявал с Божествените Христови Тайни. Той се въоръжавал повече с това непобедимо оръжие, отколкото с мечове и копия, и повече се надявал на помощта на Всевишния, отколкото на храбростта и многобройността на войската си, знаейки добре изреченото от Давид: “Не на конската сила Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи; Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост”[8]. С примера на своите благоговейни молитви, както и с пряка заповед, князът подтиквал към молитва и своите войници, и всички, застанали на колене, със сълзи се молели пред иконата на Пречистата Богородица и честния Кръст Христов. А великият княз, гледайки към иконата, се молел така:
- О, Владичице, родила Христа, нашия Бог! Всеки, който се надява на Тебе, няма да погине, и аз, Твоят раб, по Божия милост имам Тебе за своя защита и покров и - Кръста на Твоя Син - като двуостро оръжие срещу враговете. Умоли Спасителя на света, Когото държиш на ръцете Си, силата на Кръста да бъде като огън, изгарящ враговете, които искат да влязат в битка с нас, и Твоето всесилно застъпничество да ни помогне да ги победим.
| [9] Свети равноапостолни цар Константин - паметта му се чества на 21 май. |
След усърдна молитва всички целували светата икона и честния Кръст и без страх излизали срещу враговете: Господ им съдействал със силата на Кръста и Пречистата Богородица им оказвала помощ, ходатайствайки за тях пред Бога. Постоянно придържайки се към този обичай, великият княз не му изменил и преди битката с българите: той излязъл на война, имайки, подобно на цар Константин[9] в древността, Кръста Господен пред войската. Руската войска обърнала българите в бягство и преследвайки ги, завладяла пет града; в числото им бил и град Бряхимов на река Кама. Когато след битката се върнали в стана си, видели, че от иконата на Божията Майка с Младенеца-Христа излизат светли лъчи, подобни на огнени, осияващи цялата войска; това се случило в първия ден на месец август. Дивната гледка събудила още повече мъжество и надежда у великия княз и той отново обърнал своите полкове в преследване на българите; подпалил повечето им градове, а на оцелелите наложил данък и опустошил цялата земя; след тази победа той се завърнал тържествено у дома.
Гръцкият цар Мануил излязъл с войската си против сарацините и в същия ден видял подобно чудо - от намиращата се сред войската заедно с честния Кръст икона на Пречистата Богородица със Спасителя излизали лъчи, които осиявали целия полк, и в този ден той победил сарацините.
Царят и князът съобщили, въздавайки слава на Бога, с особени послания един на друг за извоюваните с Божия помощ победи и за чудесното сияние, излизащо от иконата на Спасителя. След съвещание със старшите епископи, в знак на благодарност към Христа Спасителя и Неговата Пречиста Майка, те установили празника в първия ден на август. За възпоминание на кръстната сила, въоръжени с която победили враговете, те наредили на свещеника да изнася честния Кръст от олтара и да го полага в средата на църквата за поклонение и целуване от християните и за прославяне на разпнатия на кръст Господ Иисус Христос. Освен това епископите наредили на този ден да се освещава вода, от което празникът получил своето название - изнасяне на честния Кръст, защото честният Кръст, заедно с други свети икони, тържествено се изнася на реки, кладенци и извори.
| [10] Мат. 24:30. [11] Погледнато исторически, трябва да отбележим, че на първи август православната Църква чества два празника, различни по своя произход: 1) явявяне на
честния и животворящ Кръст Господен и
На 14 август Кръстът отново се връщал в царските палати.
В IХ век вече съществувал обичаят изнасяне на честното дърво от царските палати в църквата “Света София” пред 1 август; канонът на предпразненството на Кръста, на 31 юли, написан за настоящия случай (канонът започва с думите: Кръстът предидещ божествен) се приписва на Георгий, епископ Амастридски, живял в VIII век. В обредника на император Константин Багрянородни (912-959) се намират подробни правила, кога да се изнася Кръстът от палатата пред 1 август, в зависимост от това, в кой ден от седмицата се пада. В Русия до края на ХIV и началото на ХV в., когато господствал Студийският устав, нито на 31 юли, нито на 1 август имало някаква служба на Кръста, която се появява в ХIV-ХV в. с въвеждането на Иерусалимския устав. Празненството на Всемилостивия Спасител и Пресвета Богородица е установено в Гърция и Русия около 1168 г. в памет на знаменията от честните икони на Спасителя и Божията Майка по време на сраженията на гръцкия цар Мануил (1143-1180 г.) със сарацините и руския княз Андрей Боголюбски с българите в 1164 г. |
Да празнуваме, братя, въздавайки хвала и благодарение на всесилния Бог и наш Спасител Иисус Христос и Неговата Пречиста Майка, Владичицата Богородица, благоговейно почитайки и честния Кръст Христов; но да празнуваме с благоговение, благоугаждайки на Бога, пребивавайки в мир и любов помежду си, вършейки дела на милосърдие и отдалечавайки се от грехове, помнейки страха Божий; та, като угодим на нашия Създател и Владика, да се удостоим с вечното празнуване заедно с всички светии, след деня, когато ще се яви знамението на Сина Човечески на небесата[10] - честният Кръст Христов, предхождащ пришествието на Съдията на живи и мъртви, идващ със сила и слава голяма, и ще осияе всички праведни със светли и радостни лъчи. След завършването на съда ще предхожда всички светии, въвеждайки ги в Царството небесно, и всички светии ще блаженстват, радвайки се в безкрайни векове; към тях, по молитвите на Пречистата наша Владичица Богородица, всемилостивият наш Спасител Христос да причисли и нас грешните[11]. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com