Св. пророк Илия в пещерата.
Стенопис от манастира Грачаница в Косово
Св. пророк Илия в пещерата.
Стенопис от манастира Грачаница в Косово
На името на св. пророк Илия - единствен сред старозаветните Божии угодници - са посветени безброй православни храмове. Но защо е така? Защо нямаме храмове посветени на праотеца Авраам, боговидеца Моисей или псалмопевеца Давид? Защо народът ни почита този пророк повече от всички други старозаветни личности?
Житието на св. пророк Илия е непрестанна поредица от неизброими Божии чудеса. Но той е единствен и тайнствен избраник Божи с това, че неговият живот не завършва като у другите човеци - дори и най-славните сред пророците - със смърт, а продължава с небесно възнесение на огнена колесница.
Единствен Бог знае каква тайнствена мисия е предопределил за безсмъртника Илия. Тя ще се прояви в края на времената, както Сам Господ е предсказал: „Илия първом ще дойде и ще уреди всичко.” (Мат. 17:11) За нас остава надеждата, че огненото възнесение на пророка е предобраз на предназначението на всеки човек.
Църковен вестник, брой 14 за 2004 година
Някой би казал, че житието на св. Илия е просто една история от миналото. Наистина поучителна, но все пак отминала. Това не е вярно. Животът и делото на великия пророк имат не по-малко отношение и към нас – сега, както и към нашето бъдеще…
Знаем, че св. Илия е бил взет жив на небето, за да се върне в най-страшните времена на човешката история и да бъде Предтеча на Второто Христово пришествие. Но св. Илия не е фикция. Той е реална личност. Живял в конкретно историческо време. Времето на цар Ахав. Интересна фигура е този Ахав. И за него е добре да си дадем сметка! Можем просто да кажем, че той бил нечестивец, който отстъпил от Живия Бог, вдигнал капище на гнусния идол Ваал и преследвал верните на Господа.
Ахав извършил "цивилизационен избор". Избраният от Бога народ далеч не бил икономически най-развитият. Нито войската му била най-силна. Нито блестял с културно изящество. Вярата му нямала еквивалент в тогавашния свят. Ахав решил да промени нещата. Оженил се за езичничка. Променил вярата, която пречела на развитието, на бъдещето, и така присъединил страната си към семейството на проспериращите народи. Естествената логика на подобни действия е да ограничава "тесногръдието", липсата на "политическа и културна перспектива". Кой би посмял да се опълчи срещу подобен "цивилизационен избор"? Кой би казал, че Истината може да бъде притежавана и изповядвана единствено от някакъв си малоброен и беден народ, лишен от "нормални" взаимоотношения с целия свят? Кой би си навлякъл риска да бъде наречен фанатик?
Направил го от всички само един – Господният пророк Илия. Той изповядал
Истинския Бог и затворил с молитвите си небето, та да не падне и капка дъжд, докато царят не се покае. Настъпили страшна суша и глад, но царят не съжалил за политиката си. И когато
след време пророкът сам му се явил, дори го попитал: "Ти ли си, който смущаваш Израиля?" (3Цар. 18:17) И наистина, защо св. Илия
постъпил така? Нима не му било мъчно за страдащите от сушата хора, макар и поклонили се на идоли? Нима не желаел спокойното им бъдеще?
Св. пророк Илия.
Икона от началото на XIII в. от манастира "Св. Екатерина"
в Египет, Синай
Всъщност, великият пророк единствен желаел доброто. Защото добро има само в Бога и чрез Бога. В Истината. И без Истината няма нито добро, нито просперитет, нито спасение. Горчиво се лъжат онези, които в името на временни каузи подменят Подателя на всяко благо с Негови лъжливи копия. Били те близки или далечни от Оригинала. Защото всяко копие има единствената цел да подменя, т.е. да лъже. Никога временното не може да замени вечното. Никой не бива да жертва Бога заради земното си преуспяване. Ако се налага, трябва да жертва себе си. Като смела саможертва прозвучал и отговорът на св. Илия към царя: "Не аз смущавам Израиля, а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци." (3Цар. 18:18). Колко далеч е този глас от днешната ни представа за политическа коректност…!
Подобна история има и при следващия цар – Охозия. Той се разболял и изпратил хора да попитат божеството Веелзевул дали ще се излекува. И ето го отново св. Илия, изпратен от Ангел Господен, пресреща пратениците и казва:
"Нима у Израиля няма Бог, та сте тръгнали да питате Веелзевула, акаронското божество? Затова тъй казва Господ: от постелката, на която си легнал, няма да се дигнеш…" (4Цар. 1:3-4)
Този глас изобличава и нас, които наричаме себе си "традиционно православни", "традиционно вярващи" в Бога, а сме се затичали да се кланяме на културните модели на потъналия в новоезичество Запад и на открито езическия Изток. И то до такава степен, че книжният ни пазар е заприличал на център за масово духовно поразяване. При първата болест или изпитание тичаме да питаме някоя врачка, за която се "знае", че "много познава". Затова и нас пита св. Илия: "Нима в България няма Бог, та сте тръгнали да питате Веелзевула"?
Какво би станало, ако великият пророк Илия се върне на земята не "някога", а утре? Ако се върне да свидетелства за Истината точно на нас? Празнувайки паметта му, сигурни ли сме, че тачим именно него, а не някой произволен, измислен от нас Илия? Защото истинският ключ за почитта към светеца е истинската вяра в Бога, на Когото той е служел.
От сътворението, през времето на Ахав и Охозия, сега и до края има само един избор – между Бога и лукавите принципи на света. И всеки път, когато избираме света, св. Илия ни
изобличава, независимо дали физически е сред нас или не. Изобличава ни и дори когато се опитваме да намерим "компромисния" вариант на най-малкото общо кратно между света и Бога,
както и на иудеите казал: "Още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него; ако ли Ваал - вървете след него" (3Цар. 18:21). И вътре в нас настъпва
суша, много по-страшна от оная в Израил. Не защото св. Илия или някой друг спира благодатните капки на Светия Дух, а защото ние по собствена воля сме тръгнали след лъжливи
Вааловци, зад които винаги е стоял бащата на лъжата, дяволът (наричан също Веелзевул).
Въпросът е: Ще приемем ли проповедта на св. Илия за вярата в Истинския Бог, или
съвременната култура ни е убедила, че всеки сам си избира бог, че всеки сам си е бог? Вярваме ли в Светата Православна Църква като в единствен "стълб и крепило на Истината"
(1Тим. 3:15) или вече се съмняваме, че Истината може да се пази и у един беден балкански народ, и сме готови да се кланяме на лъжливи и чужди богове от суеверен страх пред един или
друг проблем, или пък заради мнимия дар на просперитета, който бива митологизиран чрез претенциозни и подвеждащи изрази като "цивилизационен избор"?
Какъв ще наречем втория Предтеча на Христа – св. Илия: пророк или фанатик? Ще го следваме или ще го гоним подобно на Ахав? Тези въпроси изискват личен, своевременен и конкретен
отговор, защото Господ ни казва: "Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му" (Откр. 22:11-12).
Свещеник Владимир Дойчев
Храм "Св. Наум", София
Виж също:
www.Pravoslavieto.com