 |
Св. преподобна Макрина Младша,
|
На тебе, майко, който е верен, ще се спаси,
защото като си взела кръста, последвала си Христа и, вършейки дела, си учила:
да се презира, прочее, плътта, защото прехожда,
а да се стараем за душата, безсмъртното творение,
затова и са ангелите заедно ще се възрадва, преподобна, твоят дух.
От всичкото си сърце възлюбила благия Бог, Макрино преподобна,
и приела на рамо Неговия честни кръст, усърдно си Го последвала,
поради което си намерила прошка на
греховете.
По-долу:
Виж също:
Света Макрина оставила света, станала монахиня и се подвизавала свято, благотворила и засияла в небесна радост, предала на старост Богу дух в 370 година.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор
Преподобна Макрина била най-голямата дъщеря на своите
благочестиви родители Василий и Емилия и сестра на св. Василий Велики. При рождението й дали името на първомъченица Текла, но нейните роднини и домашни привикнали да я наричат
Макрина с името на баба й. Майката на Макрина усърдно се занимавала с възпитанието на дъщеря си. Първа нейна учебна книга било Св. Писание. Емилия избирала из свещените книги
всичко, що могло да бъде достъпно за разбиране от момичето ту молитва, ту славословие, ту добро поучение. По такъв начин детето от ранни години се запознало с вдъхновените псалми
на Давид, с мъдрите изречения на Соломон и Сирах. Емилия не позволявала на дъщеря си да стои без работа. Цял ден Макрина била заета – или се учела, или работела нещо, или помагала
на майка си в домакинството, или пък учела по-малките си братя и сестри.
Семейството било твърде голямо: четири синове и шест дъщери, всички възпитани в християнско благочестие. Благочестивите родители знаели, че са длъжни да възпитат децата си не само за тоя живот, но за вечността. Те създали благоприятни условия за умственото образование на децата си, а в същото време гледали те да станат истински християни.
Господ благословил трудовете и старанията на добрите родители. Ние вече знаем как свето живеели тримата братя св. Василий Велики, Григорий Нисийски и Петър Севастийски и с каква твърдост и самоотречение те изпълнявали своите християнски задължения. Пламенната вяра укрепявала тия светители в трудната им обществена дейност. Тя въодушевявала и сестра им Макрина, която с чудно усърдие изпълнявала всички задължения на семейния, домашния и духовния живот.
Макрина израстнала и станала на 15 години. В целия град нямало девойка, равна на нея по красота. Всички познавали нейната кротост, благонравие и трудолюбие. Много момци й предлагали да се оженят за нея. Родителите й били равнодушни към външни предимства, към богатство и знатност. Но се намерил момък, който съединявал в себе си всичко: и добродетели, и богатство, и знатност. Те сгодили за него дъщеря си, но поради нейната младост сватбата била отложена за известно време. На Господа било угодно да изпита девойката чрез скръб: малко преди деня, определен за сватбата, нейният годеник починал. Макрина нежно го обичала и неговата смърт била тежък удар за нея. В голямата си скръб тя решила да не се омъжва за друг и да остане до края на живота си девица. Нейните родители по-късно често я убеждавали да си избере съпруг. Тя им казвала: “Аз желая да остана вярна на годеника си, защото при надеждата за възкресение не го считам умрял, но жив у Бога и като че ли заминал в далечна страна, гдето пак ще се видя с него.”
Скърбейки за тежката загуба, Макрина не позволявала на тъгата да я отвлече от нейните задължения. Тя виждала, че й предстоят много работи, че майка й е отрупана с домакински грижи, че малолетните деца искат постоянно наглеждане и непрекъснати грижи. С божията помощ тя бодро и усърдно се заловила за работа. След известно време починал баща й. Майка й добила чедо – най-малкият син в семейството, Петър. Семейните грижи се умножили. Но и Макрина умножила своите трудове, които не останали без награда още в тоя живот. С каква радост ще да е гледала тя, как цялото семейство преуспява в доброто и как нейното ръководство принася душевна полза на братята и сестрите й. Когато нейният брат Василий завършил учението си в Атина и се върнал, на Макрина й се сторило, че той малко се бил възгордял със своите познания. Тя се постарала да го предпази от гордост, като обяснявала, че душевните и умствени способности са дадени за слава Божия. Нейните думи и съвети силно подействали на Василий. Не по-малко благодатно влияние имала тя върху Григорий, станал по-късно епископ Нисийски, върху Панкратий, починал млад, пък и върху най-малкия й брат Петър, когото тя възпитала добре.
Децата израстнали. Братята се посветили на избани от тях поприща, а сестрите се омъжили. Макрина убедила майка си да напусне с нея света. Емилия освободила слугите си, оставила малко имот и се заселила с дъщеря си в едно прекрасно усамотено място близо до р. Ирис, недалеч от пустинното жилище на Василий. Подир тях отишли няколко от слугините им, които не искали да ги напуснат. Отишли и няколко благочестиви жени. Всички заживели заедно далеч от света и се отдали на труд и молитва. Помежду им имало пълно съгласие и любов. Всичко у тях било общо, заедно се трудели и заедно изучавали Св. Писание.
След като стигнала дълбока старост, Емилия се представила на Господа. В последните й дни при нея се намирали само Макрина и Петър. Те с любовта се грижели за болната си майка и получили нейното благословение за себе си и за останалите членове на семейството.
След 9 години се поминал и Василий Велики. Григорий дълго бил в изгнание поради клеветите на арианите. Когато се върнал в отечеството си, той поискал да види сестра си Макрина. Отишъл при нея и Бог му дал да присъства при нейната смърт. Григорий ни е оставил трогателно описание на нейната тиха и спокойна смърт, която достойно увенчала нейния смирен и добродетелен живот.
Като се приближил до мястото, гдето живеела Макрина, Григорий узнал от един срещнат човек, че сестра му е болна. Разтревожен от това известие и от скръбно предчувствие, той ускорил крачките си и стигнал до обителта. Най-напред се отбил в църква, понеже се извършвала божествена служба, но не намерил там Макрина. Григорий влязъл тогава в нейната килия. Тук той я видял просната на пода да лежи болна и покрита с вехти дрипи. Макрина много се зарадвала, като видяла брата си. Тя се помъчила да стане, но поради голяма слабост не могла дори да се повдигне. Като целунала брата си, тя извикала: “Благодаря ти, Боже мой, Владико, загдето ми дарува и това благодеяние!” За да не го натъжи, тя гледала да скрие своите страдания и да запази спокоен и весел вид. Споменала за Василий. При това име Григорий не можал да удържи сълзите си. Макрина видяла неговата голяма скръб и веднага променила разговора. Тя започнала да говори за чудния Божи промисъл, за мъдростта и благостта на Господа, за това, как и защо е създаден човек и как от тоя временен, скръбен живот, той преминава към вечния живот. Като настроила по такъв начин мислите на брата си към спокоен възглед за смъртта тя го склонила да си почине от дългия път. Григорий отишъл в градината, но след малко Макрина отново го повикала при себе си. Изпълнена с духовна радост, тя припомнила благодеянията, които Бог проявил към цялото семейство. “Като от някой извор течеше благодат от устата й, - казва Григорий, - Аз с наслада я слушах, като си мислех: О, да можеше да продължи този ден, та по-дълго да се насладя от нейната беседа! Но вече деня преваляше, вечерното пение ни зовеше на църква.”
На другата сутрин Григорий дошъл при сестра си, но разбрал, че я вижда за последен път, и много се натъжил. Макрина започнала да го утешава, понеже сама била пълна с духовна радост. В нея нямало ни страх от смъртта, ни съмнение. Твърдо упование в Господ укрепявало сърцето й. Дълго беседвала Макрина с брата си и с присъстващите инокини. Слабостта й все се увеличавала. По пладне започнала да се моли едвам чуто. Всички пазели мълчание, прислушвайки се към слабите звуци на нейния глас. Като свършила молитвата си св. Макрина се прекръстила и спокойно, радостно предала Богу душата си. Лицето й сияело от небесна радост и необикновена красота.
Когато трябвало да приготвят покойната за погребение, Григорий запитал тези, които живеели заедно с нея, дали тя има нова дреха. “Нищо не си е приготвила, - казала една от сестрите, - защото всичко раздаваше на бедните. Ето една груба власеница, ето многокърпено расо, вехта мантия; друго тя нищо нямаше, а си спечели голямо съкровище на небето.” При стечение на множеството народ погребали добродетелната св. Макрина, служила Богу вярно и неизменно през целия си живот.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Света Макрина се родила в Кападокия при царуването на Константин Велики. Родителите й се казвали Василий и Емилия. Тя била първото им дете и била най-голямата сестра на Василий Велики, Григорий Нисийски (Григорий Ниски) и на другите братя и сестри. Честните родители имали общо десет деца: четирима сина и шест дъщери. На тази първа дъщеря, преди раждането й, по Божие откровение, получено от майка й по време на сън, било дадено името Текла. Преди самото раждане майката заспала и видяла в съня си, че носи на ръце още нероденото дете. И се приближил някакъв светъл и честен мъж, погледнал ласкаво към детето и три пъти го назовал Текла, давайки да се разбере, че това дете ще бъде подражателка на целомъдрения живот на света първомъченица Текла и доброволна безкръвна мъченица.
Като се събудила след това видение, Емилия родила детето и го нарекла Текла. Но домашните и роднините казали, че е Тя била постоянно при майка си като при бдителен страж на живота й, служела й усърдно, със смирение, като не се срамувала и от тези работи, които вършели робините, но работела всякаква работа заедно с тях, като че ли била една от робините. Особено след като баща й заминал при Господа, тя станала за овдовялата си майка неотстъпна прислужница и утешителка във всичките й печали и скърби. Тя се грижела усърдно за целия дом, а като най-голяма, била учителка и наставница, като втора майка, за всички останали свои братя и сестри.
Когато брат й Василий, който се родил след нея, се завърнал у дома след много години учение в различни страни и започнал поради младостта си да се гордее със своята ученост, света Макрина с кротките си и боговдъхновени беседи скоро го довела до такова смирение, че той скоро презрял всичко житейско и избрал за себе си монашеския живот. Тази истинска Христова рабиня със своите душеполезни беседи обърнала към Божията любов и към чистия живот и друг, по-млад брат, на име Невкратий. Като оставил всичко, Невкратий отишъл в пустинята, където, служейки на престарелите пустинници, завършил живота си още в младите си години.
По увещание на тази благоразумна девица и майка й, блажената Емилия, след като омъжила останалите си дъщери и след като пуснала на свобода робите и робините си, оставила тревогите и грижите на този суетен свят и постъпила в девически манастир, така че и двете - и майката, и дъщерята, станали Христови невести, като приели върху себе си монашеския образ. И някои от робините поискали заедно с тях да се отрекат от света и да постъпят в манастир, и всичко при тях било общо: обща келия, обща маса, общи дрехи. Всичко нужно за живота при тях било по равно. Те служели на Господа единодушно, в смирение, кротост и любов и в тях нямало нито гняв, нито завист, нито ненавист, нито презрение, нищо такова, което не би било угодно на Бога. Те били съвсем чужди на суетните желания и на тщеславието. Тяхната слава била в това, че никой не ги познавал, тяхното богатство - в нищетата, тяхната храна - въздържанието. Като отърсили от тялото, като прах, всичко земно, те устремили целия си ум само към Бога и усърдно се молели, пеели псалми и четели книги ден и нощ. Богомислието и молитвата били тяхното единствено постоянно дело и отдих от труда, а грижата и трудовете за нуждите на тялото считали за нещо маловажно и дребно, а не за истинска работа.
Кой може да опише богоугодния им живот, протичал в постнически подвизи, с които те се уподобявали на ангелите? Те били като че средостение между ангелите и хората, като превъзхождали телесните хора и били равни на ангелите с чистотата и въздържанието си.
Не били равни на ангелите само по това, че имали тяло, а ангелите са безтелесни. И ако някой би ги сравнил с ангелите, не би сгрешил. Наистина, облечени в тяло, те подражавали на безтелесните, като с боголюбивите си сърца предстояли заедно с тях на небето пред Бога. Такова житие водели те не малко време, а до самата старост и до смъртта си.
Когато преподобна Емилия, вече на преклонна възраст, се приближавала към блажената си кончина и силите й я напуснали, при нея дошъл последният й син - Петър, който водел богоугоден живот и заедно със света Макрина се грижел за майка си по време на боледуването й. А при самото й разделяне с тялото от двете страни на постелята на умиращата седели децата й Макрина и Петър и назовавали по имена останалите братя и сестри, а тя на всички, като съкровище, оставяла своето майчино благословение. После, като поставила едната си ръка върху Макрина, а другата - върху Петър, тя казала, обръщайки се към Господа:
- На Тебе, Господи, отдавам начатък и десятък от плодовете на моята утроба: начатъкът е първородната ми дъщеря, а десятък - този последен син! Във Ветхия Завет Ти си заповядал да Ти принасят начатък и десятък от плодовете. Нека те Ти бъдат благоприятна жертва и нека слезе върху тях Твоята благодат.
С тези думи тя предала святата си душа в Божиите ръце. Децата погребали с чест майка си, като положила тялото й в гроба на своя баща, при мощите на нейния съпруг: така се разпоредила тя преди смъртта си. Известно време след това свети Василий Велики бил ръкоположен за архиепископ на Кесария кападокийска и посветил в свещенически сан своя брат Григорий (наричан Нисийски), а също поканил при себе си и другия си брат - Петър, и го причислил към църковния клир. Като разбрала това, света Макрина се зарадвала в душата си. След девет години тя отново чула за свети Василий, (но този път) че се е преставил в Господа и горчиво се опечалила, скърбейки не толкова за смъртта на родния брат, колкото за това, че е угаснало такова светило на Църквата и е паднал такъв стълб на благочестието. После наближило времето на заминаването при Бога и на самата света Макрина.
На погребението се стекли много хора. Те не били поканени от никого, а били събрани от Бога. Всички плачели с глас. Хората много се притискали, като се опитвали да се докоснат до раката с мощите на светицата и поради теснотата донесли мощите до гроба с голям труд. Положили я в гроба на родителите й, до мощите на нейната майка: така наредила тя, за да почиват заедно телата на тези, които прекарали живота си заедно. От чудесата й свети Григорий, неин брат и автор на житието й, споменава само това, при което преподобната, още приживе, излекувала едно момиче, което било сляпо с едното око (то имало перде на окото), като целунала момичето по болното око: от целувката на нейните свети устни пердето изчезнало и окото започнало да вижда добре. За другите й чудеса същият свети Григорий казва така:
- Много друго, което чух от живелите с нея и добре познаващи делата й монахани, не записах в този разказ, защото мнозина, когато им разказват, вярват само на тези дела, които самите те могат да извършат, а на това, което е по-горе от силите им, не вярват и го считат за лъжа. Затова няма да започна да разказвам и за това, как по време на глад не свършваха пшеницата, подавана на нуждаещите се от нейните ръце, и хлябът, раздаван на гладните, и за немалкото й други чудеса: за бързото изцеление от болести, за изгонването на бесове, за пророческото предвиждане, за предсказанията на бъдещето. Макар че всичко това наистина е станало, всичко това е справедливо, аз ще го отмина с мълчание, за да не стана виновен за греха на неверието на слабите хора, които, отдадени на плътта си, не знаят, че Бог раздава даровете Си според мярката на вярата: на имащите малка вяра дава по-малко дарове, на тези, които имат по-голяма вяра, дава повече.
А ние, като вярваме във всемогъщата Божия Сила, славим Отца и Сина, и Светия Дух, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com