Св. великомъченик Прокопий
† 303 година
Чества се на 8 юли
|
Св. великомъченик Прокопий† 303 година Чества се на 8 юли |
На тебе, Отче, който подражава, сигурно ще се спаси,
защото, поел кръст, си последвал Христа;
и на дело си учил да се презира плътта, защото е преходна,
а да се грижи за безсмъртната душа.
Затова и с ангели ще се възрадва, преподобни (името), твоят дух.
Св. Прокопий. Стенопис от Мануил Панселинос в църквата "Протата" в Карея, в Света Гора Атон
По-долу:
Св. Прокопий. Стенопис от 1315-1320 г. в църквата "Хора" в Цариград (Константинопол).
Св. Прокопий е роден в Йерусалим.
Като езичник носел името Неаний. Майка му го възпитала в езичество и го дала на служба при цар Диоклетиан, който го оставил в своя дворец. След време царя го направил воевода и му
заповядал да отиде в Александрия да преследва християните - да ги лишава от имот и да ги предава на съд. Тогава Неаний казал на царя:
"Чух за тия люде, че почитат някой си Христос, син Божий, че по нрав са твърди и по вяра крепки и че предпочитат да умрат, отколкото да принесат жертва на нашите богове. Затова, струва ми се, неудобно да ги принуждаваме да изпълняват нашите закони." Изричайки хулни думи за християнската вяра, Диоклетиан убедил Неаний в законността да се преследват християните и го изпратил в Александрия.
На път за Александрия се извила силна буря. Неаний видял във въздуха светъл кръст и чул глас да го призовава към вярата в Христа и да му казва: "Чрез тоя знак побеждавай враговете си!" Като стигнал в Скитопол, той повикал златар и поръчал да направи кръст, приличащ на оня, който видял във въздуха. Златарят отначало не се съгласявал да изпълни поръчката, понеже се боял да не би да се изложи на опасност, ако направи знака на галилеяните, т.е. на християните. Неаний го успокоил, като го уверил, че за това никой няма да узнае. Тогава златарят тайно направил кръст от злато и сребро по указанията на воеводата. Когато кръстът бил готов, на него веднага се появили образите на три лица с еврейски надпис: на горната част бил образът на Спасителя, а от страни - архангелите Михаил и Гавриил. Воеводата запитал: "Чии са тия образи?" Но златарят отговорил, че не знае, и разказал, че не е могъл никак да ги изличи. Неаний разбрал, че кръстът има божествена сила, поклонил му се, целунал го и го взел да го пази у себе си.
Когато Неаний пристигнал в Йерусалим, гражданите го помолили да ги избави от разбойнически чети, които ограбвали пътници и отвличали жени. Неаний с войска отишъл да гони разбойниците, поразил ги и върнал всички отведени от тях. Майка му го посъветвала да благодари на боговете за този свой успех. Но Неаний й казал, че не бездушните идоли, а неговият Бог му помогнал да срази разбойниците. И той изпочупил всички идоли в дома на майка си. Ужасена от това, майката отишла в Антиохия при царя да се оплаче от сина, загдето презрял боговете и оскърбил самата нея. Диоклетиан се разгневил и заповядал на Юст, управител на Палестина, да вразуми отклонилия се в християнството Неаний, а ако не го послуша да го предаде на мъчения.
Юст пристигнал от Кесария и съобщил царската повеля. Неаний признал, че е християнин и заявил, че е готов да отиде на смърт заради вярата си. След това отвързал войнския си пояс и го хвърлил в знак на отричане от царската служба и идолското нечестие. Управителят заповядал да го съблекат гол, да го окачат на дърво и да стържат тялото му с железни нокти, а след това да го затворят в тъмница. Подкрепен във вярата чрез небесно явление, Неаний в същата нощ приел своето кръщение с име Прокопий (което значи "преуспяващ). Като видели мъжеството и доблестта на изповедника, някои войници също така се обърнали към Христа. Те били кръстени от епископ Леонтий и на другия ден открито изповядали вярата си в Христа. Управителят заповядал да им отсекат главите в присъствието на Прокопий.
В същия ден до тъмницата се приближили дванадесет жени. От прозореца те казали на мъченика: "И ние сме рабини Христови!" Донесли за това на управителя и той заповядал да ги затворят в тъмницата. На следния ден жените били подложени на жестоки мъчения - бичували ги, опалвали ги с огън и им рязали гърдите. В тълпата стояла майката на Прокопий и плачела. Тя гледала лютите мъки и търпението на жените и изведнъж се приближила до съдията и му казала: "И аз съм рабиня на разпнатия Христос!" Управителят дълго я убеждавал да се откаже от своите думи. Като не успял, заповядал да я отведат с другите жени в тъмницата. Като видял майка си, Прокопий се зарадвал и чрез епископ Леонтий я кръстил заедно с другите жени. Когато след това изповедничките наново били изведени на съд те останали твърди във вярата, въпреки че били жестоко бичувани. Накрая били обезглавени.
Управителят Юст скоропостижно умрял. Неговият приемник извикал Прокопий в Кесария (главен град в провинцията). Там верният Христов последовател бил подложен на жестоки мъки - бичували го, опалвали го с огън и разтягали тялото му. Най-сетне бил посечен с меч. Така завършил земния си живот св. великомъченик Прокопий. Това станало в 303 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Св. Прокопий и св. великомъченик Артемий. Фреска от XIII в. в Жичкия манастир в Сърбия.
Светият град Йерусалим дал на света славния великомъченик Прокопий. Когато се родил, го нарекли Неаний, а името
Прокопий получил по-късно, от Самия Христос Господ при кръщението си, както ще стане ясно от нашия разказ. По това време и Йерусалим бил наричан от нечестивите езичници Елия. Много
години след като синът на Веспасиан Тит го разрушил, император Адриан, наречен по рождение Елий, пожелал отново да издигне град върху развалините на Йерусалим. Той му дал своето
име - Елия, и забранил да бъде наричан Йерусалим. Императорът бил много враждебно настроен към християнството и се опитвал не само да изтреби от земята пресветото Христово име, а
искал да бъде напълно забравено и самото място, където пострадал Христос. Затова назовал Йерусалим Елия.
В този град живеел един славен мъж от сенаторски род на име Христофор. Той бил християнин, но съпругата му Теодосия била езичница. От тях се родил Неаний и скоро след раждането му Христофор се преставил в Господа.
Останала вдовица, Теодосия възпитала детето в езическата вяра и го научила да служи на идолите, защото и сама била усърдна служителка на демоните. Момчето било будно и съобразително и когато майка му го дала на елински учители, скоро преминало обучението по всички светски науки.
Когато Неаний достигнал юношеска възраст и започнал да възмъжава, майка му поискала да постъпи на военна служба при царя. По това време нечестивият римски император Диокчетиан пристигнал в Антиохия Сирийска. Теодосия научила за това, отправила се със сина си в Антиохия и го дала на царска служба. Още щом видял красивия висок юноша и разбрал, че е получил добро образование, императорът много го обикнал и му заповядал да остане в неговата свита в царските палати заедно с други юноши. Скоро императорът го направил воевода и му заповядал да тръгне с войска в Александрия, за да преследва, мъчи и убива християните, а именията им да отнема в полза на царската хазна. Неаний казал на императора:
- Господарю, за тези хора съм чувал, че почитат някой си Син Божий на име Христос и че са твърди по дух, непокорни и дръзки, готови докрай да отстояват вярата си. Те са готови по-скоро да умрат, отколкото да оставят своя Христос и за нищо на снета не ще склонят да принесат жертви на нашите богове. Затова мисля, че няма да успеем да ги обърнем в нашата вяра.
Тогава императорът много се разгневил и започнал да хули Христа Спасителя:
- Техният Бог, както сами твърдят, не е имал жена. Как тогава Той е могъл да роди Син? Този, в Когото вярват християните, бил роден от жена и като престъпник осъден на смърт от еврейския народ. Бил е бит и увенчан с трънен венец, поруган, разпнат на кръста, напоен с оцет и жлъчка и умрял в страшни страдания. Ако е бил Бог, защо не е спасил Себе Си от ръцете на евреите? И ако на Себе Си не е помогнал в беда, може ли да помогне на някой друг?
Такива и още по-лоши хули изричал синът на погибелта! Защото, както пише божественият Павел, „словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия". А Неаний, убеден от думите на императора, тръгнал с два отряда войници на поход, както му било наредено. Но тъй като по това време слънцето било много силно и воините и конете изнемогвали от зноя, наложило се да пътуват през нощта, а да почиват денем. Когато преминавали край сирийския град Апамея, в третия час на нощта станало земетресение, блеснала мълния и се чул силен гръм, така че всички примрели от страх. А воеводата чул глас от небето:
- Неаний! И ти ли тръгна срещу мене?
Неаний казал:
- Кой си Ти, Господине? Не Те познавам!
Щом изрекъл тези думи, във въздуха се появил кръст, сияещ като кристал, и от него се чул глас:
- Аз съм разпнатият Иисус, Син Божий! Неаний с трепет отговорил:
- Императорът ми каза, че Този Бог, Когото почитат християните, не е имал жена. Как тогава Ти си Син Божий? Ако наистина си Син Божий, как са се осмелили иудеите да Те поругаят, да Те разпнат и умъртвят?
Гласът от кръста му казал:
- Претърпях това доброволно заради хората, за да избавя грешниците от властта на дявола, да вдигна погиналите и оживотворя мъртвите. И ако не бях Син Божий, как след смъртта бих останал жив и бих говорил с тебе?
След това кръстът се издигнал в небето и веднага се чул глас:
- С това знамение побеждавай враговете си и Моят мир ще бъде с тебе!
Така Неаний, както някога Савел, чрез явяването на Господи но пътя му, се превърнал от гонител в избран съсъд на Иисуса Христа и от чудното видение и сладката беседа със Самия Господ почувствал в сърцето си неизразима радост и духовно веселие.
Неговото страдание започнало така. Гражданите на родния му град Йерусалим, тогава наречен Елия, го помолили да отмъсти на агаряните за причиняваните вреди. Агаряните напaдали страната, извършвали набези в околностите на града и пленявали всички, които се намирали извън градските стени; особено притеснявали жените, защото ги отвличали за съпруги. Те вършели същото и в съседните селища. Храбрият Христов воин, въоръжен със силата на светия кръст, излязъл смело с войската си и нападнал агаряните, молейки се в сърцето си:
- Помогни ми, надеждо моя, Христе Боже!
И от небето чул глас:
- Не губи надежда, Неаний, защото Аз, твоят Господ Бог, съм с тебе!
Като чул този глас, воеводата станал още по-смел и нанесъл на враговете жестоко поражение, като им отнел всички пленници. В битката загинали шест хиляди агаряни, а от воините на Неаний нямало нито един убит или ранен.
След това блаженият Неаний, държейки в ръка кръста, се преизпълнил с божествена ревност, отстранил майка си от идолите в дома й и започнал да ги чупи, да ги хвърля на земята и да ги тъпче с крака, а после, като ги натрошил на парчета, раздал на бедните златото и среброто, от което били направени. Гледайки това, майка му много се разгневила. Забравила естествената си майчина обич, тя побързала в Антиохия при император Диоклетиан и със сълзи се оплакала от сина си, който не само разбил нейните богове, но и на нея не оказал подобаваща почит, като я отстранил от тях. А императорът я успокоявал и обнадеждавал, че или с ласки, или със заплахи ще успеят да върнат сина й към предишната вяра в боговете.
- Ако не се обърне - казал императорът, - заради престъплението си ще загине с жестока смърт, а ти ще избереш за свой син когото поискаш от моята свита.
Той веднага писал до Иуст, жестокия управител на Палестина, който бил родом от Италия. Наредил му в присъствието на знатни хора от съседните градове да се обърне към сина на Теодосия, воеводата Неаний, който се е отклонил към християнска вяра, с увещание - ту дружеско, ту заплашително, за да признае отново боговете. Ако не склони, да бъде мъчен без пощада, заповядал императорът. В това писмо имало и хули против Христа.
Управителят Иуст получил царския указ, събрал високопоставени мъже от градовете на Палестина и се отправил в Елия. Там призовал воеводата и след приветствие му връчил царското послание. Когато прочел писмото и хулите против Господа в него, Неаний не изтърпял, скъсал го на малки парчета и го хвърлил във въздуха с думите:
- Аз съм християнин, а ти изпълни това, което ти е заповядано.
Той веднага заповядал да съблекат и повесят Неаний на мястото за мъчения и да дерат с железни нокти тялото му. Плътта на Неаний падала на парчета и костите му се виждали.
Когато палачите се уморили, мъченикът по заповед на управителя бил хвърлен в тъмница. Тъмничарят Терентий, помнейки за едно благодеяние, оказано му от Неаний, го съжалил, постлал му сено и го покрил със завивка, а мъченикът едва жив лежал в тъмницата.
В полунощ в града започнало земетресение - Бог с ангелите Си дошъл да посети Своя раб. В тъмницата засияла необикновена светлина, вратите се отворили и паднали оковите на всички затворници. Тогава се явили два ангела в образа на прекрасни юноши и казали на мъченика:
- Погледни ни.
Мъченикът обърнал взора си към тях и попитал:
- Кои сте вие?
- Ние сме ангели, пратени от Господа при тебе - отговорили те.
Мъченикът им казал:
- Ако сте ангели Господни, поклонете се пред мен на Господа и се осенете с кръстно знамение, за да ви повярвам.
Ангелите веднага изпълнили желанието му и го уверили:
- Вярвай, че Господ ни праща при тебе.
Мъченикът отговорил:
- Зная, че когато тримата момци били хвърлени във Вавилонската пещ, Господ им пратил ангел, за да охлади огъня. Но аз какво съм направил? Нима съм хвърлен в огън, че съм удостоен с посещение на ангели?
Докато мъченикът със смирение произнасял тези думи, внезапно му се явил Самият Господ Иисус Христос в неизречена слава и като го докоснал, го изцелил от раните и го изправил на крака напълно здрав.
След това управителят заповядал да бъде бит с желязна ръкавица през устата и да разкъсат лицето му с железни остриета. Кръвта на мъченика се леела и обагряла земята. После го били с железни пръчки по шията, но въпреки страданията, той стоял неподвижно като стълб.
След това управителят заповядал да спрат мъченията и да хвърлят Прокопий в тъмницата, а сам огорчен си тръгнал вкъщи. Той изпитвал срам и досада, че не могъл да победи Христовия воин. От мъка в тоя ден не промълвил никому нито дума, а после се разболял от треска, легнал на одъра си и в същата нощ умрял, предавайки душата си на демоните, на които служел толкова усърдно.
А проповедта за Христа се разпространявала все повече и повече и всеки ден множество мъже и жени се присъединявали към Христовата вяра, благодарение на учението и чудесата на снети Прокопий. Докато бил в тъмницата, мнозина донасяли болните си при него и той ги изцелявал с Христовата благодат и прогонвал от хората нечистите духове Като виждали това, езичниците се обръщали към истинската християнска вяра.
След смъртта на Иуст император Диоклетиан пратил в Палестина друг управител, на име Флавиан, също родом от Италия, който бил още по-жесток от предишния. Когато пристигнал в Кесария Палестинска и научил за мъченика Прокопий, той веднага наредил да го доведат на съд и започнал да разпитва за името, рода и вярата му.
Светецът дълго посочвал пред управителя свидетелства за Христа от гръцките книги. А управителят, като не могъл да търпи повече думите на светеца, заповядал на един от
присъстващите на име Архелай да удари мъченика с меч по шията. Светецът веднага преклонил глава пред меча, готов да умре за своя Господ. Когато Архелай вдигнал меча с двете си ръце
и се приготвил да нанесе силен удар, внезапно отслабнали ръцете и цялото му тяло, той паднал на земята и изпуснал дух.
Като видял това, управителят се ужасил, заповядал да
хвърлят мъченика в тъмница и да го оковат в железни окови. След шест дни той отново заповядал да го доведат в съдилището и да го бият с волски жили, да разкъсват тялото му с
нагорещени острия, да горят раните му и да ги посипват с оцет и сол.
След това мъчителите донесли меден жертвеник с нагорещена жарава. Вложили в ръката на светеца тамян и я прострели над горещите въглени, като се надявали, че от болка ще я разтвори и ще хвърли тамяна в огъня, сякаш принася жертва на боговете. Държали в това положение ръката му около два часа, но той се устремил с мисълта си към Бога и не обръщал внимание на болката, а жертвеникът с огъня горял напразно.
После мъчителят заповядал да вържат ръцете му и да го повесят, а за нозете му окачили два тежки камъка. Светецът висял така дълго време и от тежестта на камъните ставите му излизали от местата си. След това управителят заповядал да го хвърлят в огнена пещ, в най-силния огън. Светецът се осенил с кръстно знамение и се помолил на Бога. Пламъкът веднага изригнал от пещта и изгорил нечестивците наоколо, а светецът останал невредим: за него пламъкът се превърнал в прохлада.
Това чудо поразило всички и управителят уплашен избягал в двореца. Някои от гражданите викнали към него:
- По-скоро умъртви този вълшебник, защото, ако не направиш това, целият град ще бъде увлечен от вълшебството му.
Тогава управителят издал окончателна смъртна присъда, в която се нареждало да бъде отсечена главата на Прокопий. Когато го водели на мястото за наказание, светецът поискал време за молитва и като застанал с лице на изток, вдигнал ръце към небето и устремил натам очите си, се помолил за града и за хората, за ония, които са в беда, за болните, сираците и вдовиците, за да ги пази Божият Промисъл. Най-вече светецът се молел колкото се може по-скоро езическото нечестие да бъде заменено от християнско благочестие и светата Христова Църква да расте, да се умножава и да сияе с правата вяра до края на вековете. Когато завършил молитвата си, се чул глас от небето, който обещавал да изпълни молбата му и го призовавал да наследи Царството Небесно. Тогава свети мъченик Прокопий с радост преклонил под меча честната си глава и бил посечен, полагайки живота си за своя Господ на 8 ден от месец юли. Неколцина християни взели през нощта честното му тяло, обвили го с чиста плащеница и го помазали с благовония, а после го погребали с почести, прославяйки Отца и Сина и Светия Дух, Единия в Троица Бог, на Когото подобава всяка чест и слава сега и в безконечните векове. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com